Шенън Уейвърли
Летен романс (9)

Девета глава

Джоана съжали, че бе толкова груба с Майкъл. Очевидно и той бе страдал доста през изминалото време. А тя бе разрушила приятното настроение, което се бе създало в къщата напоследък. Върна се във вилата с твърдото решение да оправи нещата.

Когато Майкъл и Кейси се върнаха, тя бе изпекла шоколадов кейк, бе приготвила салата от картофи и всичко необходимо за хамбургери. Майкъл погледна към приборите, подредени на масата, после към Джоана, която разравяше жаравата. Тя се бе преоблякла в светлорозова фланелка и къси спортни панталони.

Джоана съзнаваше, че изглежда много по-добре и по-отпочинала, отколкото когато пристигна. Ала не очакваше прилива на сила, който почувства, когато видя, че Майкъл оценява промяната.

— В такъв случай какво ще правим с всичката тази риба? — попита той и постави на земята кофата. Изправи се и заплашително постави ръка на хълбока.

Кейси надникна иззад него и зае същата поза. Джоана премести поглед от единия към другия и избухна в смях. Страхуваше се, че иначе би се разплакала.

— Ще я изядем утре. А сега бегом да си измиете ръцете. Господи, какъв улов!

В петък сутринта Нейтън отново се обади от магазина си в Едгартаун. Джоана се съгласи да отидат заедно на концерта в събота вечерта. След това, за да осигури спокойствие за Майкъл, тя заведе Кейси в Гей Хед.

Върнаха се часове по-късно, ала Майкъл все още бе над пишещата машина. Те влязоха в стаята му и Кейси се впусна да му разказва как са прекарали. Майкъл спря да работи. Изглеждаше изморен, но спокоен.

— Е, и аз доста написах днес и мисля, че също мога да си позволя почивка. Има ли желаещи за къпане?

Кейси бе въодушевен от идеята. Джоана не можа да сдържи усмивката си. Отдавна не бе виждала сина си толкова щастлив.

Нейният бански костюм бе обикновен, черен, но високо изрязан и с дълбоко деколте. Стегнатата материя подчертаваше мекия овал на гърдите й, а бедрата й изглеждаха два пъти по-дълги. Джоана се чувстваше неловко в него и й се искаше да не го бе купувала. Когато стигнаха плажа, тя разкопча връхната си дреха с голямо нежелание. Майкъл, който в същия миг поставяше оранжевата предпазна жилетка на Кейси, погледна към нея. За момент Джоана изпита силно желание отново да се облече.

— О! Я виж майка си, Кейси! — Майкъл се наведе съзаклятнически към детето. — Майките не би трябвало да изглеждат така, нали? Как ли твоята успява?

Джоана вече се бе изчервила. Но изведнъж се развесели и забрави стеснителността си. Скочи неумело от пристана във водата и ги подкани да я последват. Бе горещ следобед и плуването им подейства освежително. Забавляваха се близо два часа. Джоана установи, че твърде често се озоваваше близо до Майкъл. Твърде осезателно усещаше допира на тялото му.

Когато решиха да излязат от водата, Майкъл изнесе Кейси, остави го на пристана и се обърна да помогне на Джоана.

Тя подскочи, за да се хване за ръба и мъжът обви ръка около кръста й. Докосването продължи повече от нужното и Джоана почувства как краката й се подкосиха. Преди да се опомни, усети как тялото й се притисна към него, а ръката й, която почиваше на гърдите му, се раздвижи. Сякаш ток премина през нея. Сериозното изражение на Майкъл подсказваше, че и той изпитва същото.

След миг двамата рязко се отдръпнаха. Джоана взе една от хавлиите и се загърна. После тримата се отправиха към вилата сякаш нищо не се бе случило, а може би бе точно така. Джоана не искаше да мисли за това. Вървеше по пътеката и се наслаждаваше на природата около себе си може би за първи път от години насам.

Решиха да си направят вечеря от вчерашния улов. Под внимателния поглед на момчето, Джоана и Майкъл се заеха с изкормването и почистването на рибата. Почти бяха привършили, когато някаква кола спря пред къщата.

— О, не! Виж ме! — изплака Джоана. Косата й беше още влажна. Ръцете и краката й бяха побелели от солената вода, а връхната й дреха бе изцапана с риба.

Майкъл погледна през прозореца и се усмихна. След миг посетителят се появи — стройна брюнетка със сандали на висок ток и рокля в морско синьо. Всеки косъм от прекрасната й коса беше на мястото си.

Смущението на Джоана се засили, когато видя топлата прегръдка на жената с Майкъл. Ръката й на рамото му, целувката по бузата — въобще изглеждаха повече от добри познати.

— Джо, бих искал да ти представя Джойс Стърлинг — каза Майкъл с гордост в гласа. — Джойс, представям ти Джоана.

Джоана набързо пооправи дрехата си и стисна подадената й ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, Джоана! — отвърна Джойс, като я огледа критично от главата до петите и се усмихна.

Джоана отвърна на усмивката колкото може по-сърдечно. Джойс притежаваше чара на Бъни — бе висока, студена, стилна във всяко отношение — все качества, които караха навремето Джоана да се чувства глупаво.

— Нямах представа, че Майкъл имал сестра, докато не ми каза миналата събота.

— Не съм му сестра.

— Извини ме. Доведена сестра. Надявам се, не прекъснах нещо важно. Първо трябваше да ви предупредя. — Гласът на Джойс се лееше като песен.

— Не ставай глупава! Винаги си добре дошла — отвърна Майкъл и й предложи шезлонг.

— Ако ме извините за момент, ще отида да почистя рибата вътре. — Джоана взе каквото й бе необходимо и влезе в къщата. Остави рибата в хладилника и бързо се качи в стаята си. Изми се, разреса косата си, след което се преоблече в дълга риза.

Когато се върна при тях, Майкъл се бе настанил до Джойс и бе сложил ръка на облегалката на стола й. Кейси бе седнал пред тях и разказваше на Джойс за риболова. Джоана спря за миг на верандата и се заслуша.

— Значи отиде да ловиш риба, така ли? — Джойс се обърна към момчето, но в думите й се криеше упрек към Майкъл.

— А днес цял следобед се къпахме — похвали се Кейси.

Джоана можеше да се закълне, че Джойс е бясна. Когато се присъедини към тях, Майкъл я погледна с облекчение.

— Ще донеса нещо за пиене — рече той и влезе къщата, а Джоана седна на стола до неговия.

— Докато Майкъл го няма, бих искала да поговорим, Джоана — обади се Джойс. — Доколкото зная двамата със сина ти ще прекарате лятото тук. Това, което исках да ти кажа, е, че може би не осъзнаваш колко е важно за Майкъл да остане във вилата. — Думите бяха изречени спокойно, студено и властно.

— Знам, разбира се. Той ми каза, че пише роман.

— И то много добър роман! Може би ще остави следа в литературата. Майкъл е много талантлив. Не искам от теб да си тръгнеш, но можеш ли да му осигуриш спокойствие? Да пазиш абсолютна тишина в къщата? Това е всичко, за което те моля.

— Правя каквото мога.

— Не е достатъчно. На практика Майкъл не е написал нищо тази седмица. Нищо! — Лицето на Джойс поруменя от яд. — Не мога да повярвам, че вчера е прекарал целия следобед в риболов, а разбирам, че днес е лудувал на брега!

— Надявам се, не обвиняваш мен за риболова. Идеята беше изцяло негова, аз дори не знаех.

Джойс не каза нищо, но стрелкаше с очи ту Кейси, ту Джоана, сякаш самото им съществуване бе предпоставка Майкъл да се провали.

— Джойс, ако толкова много те интересува Майкъл, защо не му предложиш твоята къща? И без това те няма през повечето време.

— Направих го. Предложих му апартамента си в Ню Йорк. Винаги се е чувствал отлично там. Той ми отказа.

Сърцето на Джоана се сви. Какво ти става, за бога, смъмри се тя. Какво значение има дали Майкъл се е срещал с тази жена?

В този момент вратата на верандата се отвори и Майкъл се появи, облян от лъчите на късното следобедно слънце. Джоана присви очи и го огледа от глава до пети — мъжественото му тяло, къдравата коса, очите… О, господи! Имаше значение, и то повече от всякога!

— Ще останеш ли за вечеря, Джойс? — попита Майкъл и остави напитките на масата.

— С удоволствие. Умирам от глад.

Джоана едва сдържа възмущението си! И кой щеше да приготви вечерята? Бе извън себе си от ярост. Тя изпи на един дъх коктейла си и стана.

— Кейси, ела миличък. Време е да се измием.

 

 

— Джоана, какво става?

Бе минал половин час и Джоана и Кейси се готвеха да излязат, освежени и ободрени. Тя погледна Майкъл със смразяващо презрение. Докато се преобличаше, го бе чула да се качва заедно с Джойс в неговата стая.

— Довиждане, Майкъл! Добър апетит.

— Хей, почакай малко! — Бе ядосан, настигна Джоана, хвана я за ръката и я натика в стаята й.

— Кейси, с майка ти трябва да поговорим насаме за малко. Ще почакаш ли долу? Тя ще дойде след малко.

Момчето кимна, доверявайки се напълно на Майкъл и излезе. Майкъл затвори вратата и се обърна. Бе напрегнат като тигър, готов за скок.

— Слушай, мога да се съобразявам с твоите настроения, когато сме сами, но няма да допусна да се отнасяш грубо с Джойс! Няма ли да пораснеш най-после, за бога!

Джоана отметна глава и го погледна.

— Точно в това е работата. Пораснах и също така придобих чувство за собствено достойнство. Нямам намерение да играя ролята на готвачка и прислужничка на теб и тази жена, докато двамата се забавлявате в твоята стая! Отивам на кино с Кейси и ще те оставя на спокойствие с Джойс.

— Няма да отидеш. Ядосана си, защото си решила, че ти трябва да приготвиш вечерята, така ли?

Да, помисли си тя. И още, защото нашата вечеря бе провалена. Подобно признание точно в този момент щеше да бъде върховна глупост!

— Сега Джойс е в стаята ми, защото там работя. Чете това, което съм написал през седмицата. Можеш да ми спестиш лекциите си по етика. — Тялото му бе притиснато към нейното. — Но дори да не беше така, дори с нея да се любехме в момента, това не ти влиза в работата! Ако ще съжителстваме във вилата като разумни възрастни хора, ще трябва да разбереш това веднага!

Джоана го гледаше в очите. Как бе възможно едновременно да го мрази и обожава!?

— И дума да не става! — бе отговорът й. — Можеш да спиш с всяка жена оттук до Мексико, но не и в тази къща!

Майкъл зарови ръка в гъстата й коса. Бе сигурна, че той ще се отдръпне, но мъжът допря чело до нейното.

— Джоана, Джоана! Защо все още притежаваш способността така лесно да ми влизаш под кожата? След всичките тези години…

Тя се отдръпна учудена. Едва сега бе осъзнала какво правят. Докато се караха, се бяха приближили един към друг. Той я държеше в обятията си, а устните им почти се докосваха.

В очите му се четеше същото изумление, сякаш и той бе изненадан от положението. Миг по-късно устните му се впиха в нейните. Джо чувстваше как прегръдката му я стяга все по-силно, долавяше топлината и силата на тялото му, усещаше как целувката му става все по-чувствена и дълбока. Всичките години на раздяла сякаш се стопиха и изчезнаха.

Майкъл бавно вдигна глава. И двамата бяха задъхани, а очите им бяха потъмнели от желание. Джоана се почувства замаяна и отпусна глава на гърдите му. Пръстите му се плъзнаха по гърба й.

— Джо, не знам какво става в момента — прошепна той неуверено, — а също така не съм сигурен дали искам да разбера.

Тя преглътна с усилие и се отдръпна. Не можеше да го погледне.

— Тогава по-добре си иди. Джойс ще се чуди какво ти се е случило?

Майкъл кимна и излезе.