Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Summer Kind of Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
arhangel_gabrilel (2009)
Разпознаване и корекция
White Rose (2013)

Издание:

Шенън Уейвърли. Летен романс

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0157-7

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Джоана се събуди рано. Бе студено и влажно. Майкъл и Кейси все още спяха. Най-сетне тя призна, че й е приятно, когато Майкъл е наблизо. Прекрасно бе да се събуди и да разбере, че е до нея, а не на хиляди километри. Знаеше, че ще може да разговаря с него, ще види очите му, усмивката му, ще чуе топлия му глас.

Ресниците на Майкъл потрепнаха и той отвори очи.

— Добро утро! — прошепна.

Тя се усмихна мило и срещна погледа му. През нощта Джоана дълго лежа с отворени очи, неспособна да забрави думите на Майкъл. Наистина ли я обичаше толкова много? Но ако е държал на нея, как е могъл в същото време да се вижда и с Бъни? А трябва да се е срещал с нея, иначе как щеше да е бременна? Бе казал също, че никога не би се оженил за Бъни, ако Джо не се бе омъжила за Фил? Да, но Джоана му бе дала четири седмици, преди да се реши на женитбата си с Фил. Щом я обичаше, защо не й се бе обадил поне? През цялото време Джоана откриваше тук и там лъжи. Най-после бе заспала, изтощена от толкова много незададени въпроси. Майкъл искаше да разговарят, а тя нарочно бе блокирала всички възможности. Бе толкова объркана снощи, че не знаеше какво друго да стори. Сега всичко бе отминало. Бяха сключили примирие, но може би все още не е късно да подновят недовършения разговор.

— Джоана? — рече той, преди младата жена да успее да проговори.

— Да? — Тя го погледна в очакване.

— За разговора ни снощи… Извинявай, ако съм навлязъл в забранена територия. Цяла нощ мислих и реших, че си права. Не е хубаво да говоря за Бъни по начина, по който го направих. Не е моя работа да те разпитвам за Фил. Може би е най-добре някои неща да бъдат погребани в миналото. С приказки няма да променим стореното. Прав ли съм?

— Да. — Джоана преглътна с мъка. — Всичко трябва да бъде забравено.

— В такъв случай повече няма да повдигам въпроса, освен ако… — Той притвори очи. — Нека престанем да се заяждаме, Джо. И двамата имаме отчаяна нужда от тишина и спокойствие през това лято.

— Съгласна съм.

Майкъл се протегна през Кейси и нежно постави кичур от косата й зад ухото. Когато пръстите му докоснаха страната й, Джоана усети приятна топлина да се разлива по тялото й.

— Знам, че нещата между нас не са съвсем както трябва, а и вероятно никога няма да се оправят. А може би отново ще се сприятелим. Някога бяхме добри приятели, нали?

Джоана се отпусна назад, затвори очи и се потопи в спомени.

Изведнъж тежки капки заудряха по покрива на палатката. Само след секунди заваля пороен дъжд.

— О, Майкъл, вали! Какво ще правим сега?

— Нямам никаква представа, но мисля, че ще е по-добре да останем тук, докато спре.

— О, господи!

— Колко храна си взела?

— Само за закуска, но…

— Хей! Какво… ти… Чичо Майкъл! — извика Кейси.

— Добро утро, хлапе! — усмихна се Майкъл.

— Кога си дошъл? — Детето бе развълнувано. — Вън вали! О! Всичко под мен е мокро! Мамо, не съм аз, честно!

Джоана се засмя на веселото му бърборене. За нейна изненада Майкъл също избухна в смях.

— Как така децата се събуждат толкова бързо? — попита той. — Аз обикновено се нуждая от две чаши кафе, преди да ме обземе подобен ентусиазъм.

Кейси веднага изпълзя от спалния чувал и преди някой да успее да го спре, отвори палатката. Дъждовната стихия влетя вътре и те се разкрещяха. Майкъл стана бързо и затвори ципа. Джоана очакваше той да се разгневи или поне да направи забележка, но сгреши.

— Много забавно, нали! Няма ли да закусваме? — засмя се той.

— Ти луд ли си? — Джоана бе учудена колко бързо се промени настроението в палатката.

— Не, просто съм изгладнял. Какво ще ни предложиш за ядене?

— Банани.

— О, Кейси! Има банани! — В този момент дъждовна капка се стече по страната му. Всички погледнаха нагоре и видяха влажното петно, което непрекъснато се увеличаваше. Цоп! Още една капка в окото на Майкъл. В далечината се чу гръмотевица. Изведнъж Джоана почувства, че я напушва смях. В колко абсурдно положение бяха изпаднали! Вън бушуваше буря, а те имаха за покрив само пробита, малка палатка и бяха на километри далече от вилата. Джоана не издържа и се разсмя на глас. Майкъл се опита да пренебрегне дъжда, който все по-силно капеше върху него.

— На мен ли се смееш? — попита той обидено и невинно, като в същото време крадешком се промъкваше към чантата с храната. След миг вече бе грабнал голям банан и го белеше.

— Спри! — Джоана едва говореше през смях. Тя взе раницата си и му я нахлупи на главата.

Кейси усети веселото настроение на възрастните и се изправи, за да си потърси оръжие.

— Не, Кейс! — извика Джоана разтревожена, но бе късно. Покривът на палатката се стовари върху главите им.

— Дали някога ще научим как трябва да се вършат нещата, Джоана? — Гласът на Майкъл се чуваше някъде изпод диплите от брезент.

Най-после се прибраха във вилата измръзнали, мокри и целите в пясък, но весели. Доброто им настроение продължи през цялата дъждовна утрин, макар да се дължеше до голяма степен на топлия душ, сухите дрехи и чашата горещ, вкусен шоколад. Джоана се бе свила на дивана, а Майкъл и Кейси бяха приближили столовете си до огъня.

— Мамо, може ли да гледам телевизия?

— Да, след малко ще започне „Сезам Стрийт“.

— „Сезам Стрийт“ ли? Много съм слушал за него, но никога не съм го гледал — обади се Майкъл.

Джоана му хвърли поглед, подобен на този, който отправяше към Кейси, когато детето опитваше да се измъкне от някое задължение.

— Нямаш ли си друга работа?

Майкъл сложи ръце в джобовете си и кимна по момчешки.

— Добре, добре, отивам.

Новата спокойна атмосфера допадаше на Джоана. Бяха се разделили с гнева си. Чувстваха се облекчени и спокойни. Ала тя имаше чувството, че примирието е доста крехко и може всеки момент да се разпадне.

 

 

Рано на следващата сутрин по телефона се обади Нейтън. Предложи билети за някакъв концерт.

— Ще бъде този уикенд. Би ли искала да дойдеш?

Джоана се поколеба. Нейтън я бе поканил на вечеря в понеделник, на разходка с корабче във вторник, а днес бе едва четвъртък и той отново я канеше да излязат заедно. Дали Майкъл бе прав, като каза, че Нейтън е влюбен в нея?

— Може ли да ти отговоря утре? — измъкна се тя, след като не можа да измисли някакво извинение.

— Съгласен. Ще ти се обадя утре. Почакай, сестра ми иска да те чуе.

Мег се обади и попита Джоана какви са плановете й за днес.

— Смятах да се поразходя из Едгартаун и да напазарувам.

— Чудесно! Ще ми направиш ли услуга да доведеш сина си у нас. Двамата с Пол си играха толкова добре онзи ден, та дори не разбрах, че са наблизо.

— Добре, но в един от близките дни вие ще ми дойдете на гости.

Джоана прекара чудесна сутрин. Обиколи магазините, разходи се из Едгартаун. Бе свежа слънчева утрин. Небето бе необикновено ясно след вчерашната буря.

Едгартаун бе стар град с големи, внушителни сгради. Като минаваш покрай тях просто бе невъзможно да не оцениш красотата им. Докато се разхождаше, Джоана засне почти две ленти с фотоапарата си. В ранния следобед тя вече бе изморена и искаше да се прибере вкъщи.

Отби се да вземе Кейси, но Мег й каза, че Майкъл го завел на риболов. Джоана бе изумена! Не можеше да повярва. Майкъл!? Тя се качи в колата и подкара към къщи. Видя ги още преди да стигне вилата. Седяха на края на пристана, провесили крака във водата. За да се предпазят от слънцето, бяха сложили на главите си сините моряшки шапки на баща й и Вив.

Джоана изскочи от колата и изтича през двора. Бе едновременно ядосана и изплашена. Какво, по дяволите, си въобразяваше Майкъл? Тя си даваше сметка, че след примирието, обстановката в къщата бе станала много приятна, но не го бе молила да стига толкова далече.

Сепна я звънлив смях. Кейси се смееше. Джоана усети как гневът й се стопява. Спря и се загледа в тях. Бяха като оживяла картина — момче и мъж, които седяха на стар, дървен пристан, небрежно потопили крака във водата.

После забеляза нещо, което силно я впечатли — приликата в очертанията на рамената им и дългите, изправени гърбове. Кейси имаше същата коса и същите невероятно сини очи, а когато пораснеше щеше съвсем да прилича на Майкъл. Неочаквано очите й се напълниха със сълзи и картината пред нея се замъгли…

— Проклет да си, Майкъл! Би трябвало да ме уведомиш! — Джоана бършеше страните си с опакото на ръката. Когато стъпи на пристана, всяка следа от сантименталност бе изчезнала от лицето й. Вървеше с бързи решителни крачки.

Майкъл се обърна и я изгледа спокойно изпод козирката на шапката си. Колко сини бяха очите му на фона на небето и водата! За миг Джоана едва овладя ударите на сърцето си.

— Какво има?

Кейси също се обърна. Козирката на шапката му бе повдигната, за да не му пречи да вижда.

— Мамо, хванах рибка! — извика той ликуващо и скочи на крака.

— Наистина ли? — Заради момчето, Джоана опита да потисне гнева си. Кейси вдигна тежката кофа и гордо я протегна към нея. — Браво! — Джоана се засмя и погледна вътре. Видя малка сребърна рибка на дъното, която я гледаше студено с едното си око. После младата жена погледна Майкъл и усмивката й се стопи.

Майкъл подаде въдицата си на Кейси и се отдалечи с Джоана, така че момчето да не може да ги чуе.

— Съжалявам, ако с нещо съм те разтревожил, но смятах, че детето не би имало нищо против да излезе навън. Всички в онази къща са му непознати и е шумно като в ада…

— Не се извинявай! Просто трябваше да ми кажеш!

— Как? Чрез телепатия ли? Дойде ми наум, след като вече бе тръгнала. Все пак би ли ми казала какво лошо съм направил? Къде е проблемът?

— Ами… Ами има доста неща, които трябва да се обмислят. Не просто така да вземеш едно петгодишно момченце и да го изведеш навън. Например погрижи ли се да не изгори от слънцето? — Очите й шареха наоколо и търсеха неясно какво.

— Джо, та той е по-черен от мен!

— Ходил ли е до тоалетната, преди да тръгне от Мег?

— Момченцата не трябва да се притесняват за това. А освен това къщата е наблизо.

— Добре, а имаш ли представа, че е почти два? Кейси всеки следобед закусва. Приготвил ли си нещо? А какво щеше да стане, ако имах други планове за него?

— Какво има, Джо? Какво толкова те тревожи?

Тя стоеше безмълвна. Знаеше само, че някакъв инстинктивен страх я кара да постъпва така.

— Всъщност си мислех, че ти правя услуга, като го забавлявам. Имам много по-важна работа и ти го знаеш.

— Защо тогава не отидеш да я свършиш и не ни оставиш на мира?

— Ти просто не желаеш аз да прекарвам времето си с Кейси. Това е, нали, Джо?

— Да. Не! Исках да кажа… — Джоана прехапа устни. Той бе абсолютно прав.

— Разбира се. Чете се в очите ти. Решила си това момче да си спомня само своя баща и никой друг от мъжки пол. Така си се вкопчила в тази идея, че не можеш да се примириш с мисълта, че той би могъл да контактува с друг мъж.

— Не! Съвсем не е така! — Джоана бе стресната от думите му.

Но Майкъл въобще не я слушаше.

— Не виждаш ли, че е глупаво. Така ще му навредиш повече, отколкото можеш да си представиш. Момчетата имат нужда от мъже при възпитанието си.

— Нима? И кой те направи такъв експерт в оглеждането на деца?

— Здравият разум.

— Майкъл, досега се справяхме отлично и без мъдрите ти съвети и мисля, че и за в бъдеще ще минем без тях.

— Права си. Защо ли си губя времето?

— Ти си губиш времето?! Майкъл, та до вчера ти едва обелваше по някоя и друга дума със сина ми, сякаш той бе заразноболен. Какво толкова не харесваш у Кейси? Дали пък не е, защото твоят син не се е родил, а Кейси е жив? Затова ли го мразиш, защото твоето дето щеше да е на същата възраст като него? Да не би да ти напомня какво си загубил?

Този път Майкъл остана изумен. Лицето му потъмня.

— Откъде ти дойде в главата тази идиотска мисъл?

Джоана се почувства неловко. Боже мой, нима можеше да бъде толкова безсърдечна!

— Ако съм се държал хладно с Кейси — а признавам, че в началото го правех — то бе само защото той бе живото доказателство, че ти ме напусна и се омъжи за друг. — Гласът му премина в шепот. — Със сигурност не мразя Кейси, Джоана. Смятам, че е чудесно малко момченце. Мразя себе си за глупостта, която сторих на младини. А сега би ли ме извинила… — Той се обърна, но Джоана го хвана за ръката.

— Значи няма нищо общо със спонтанния аборт на Бъни?

— Никога не е имало аборт — гласеше горчивият отговор.

— К-как така? — Джоана се втрещи.

Той се извърна. В очите му се четеше тъга.

— Бъни се престори, че е направила спонтанен аборт. Един ден излезе от банята, като крещеше и се гърчеше, но когато я заведох в болницата — въпреки нежеланието й — докторът каза, че нищо й няма. Всъщност никога не е била бременна.

Джоана едва не припадна.

— Но твоята майка твърдеше, че изследванията били…

— Така казала Бъни. Нейните родители й повярвали и, без да проверят, го приели за факт. Е, приятно ли ти е да узнаеш, че са ме направили на глупак, мен, който, според теб, бях спец по жените?

Джоана го гледа втренчено няколко минути, после излезе от шока и отвърна:

— Не, никак не ми е приятно. — Как изобщо му бе хрумнала подобна мисъл? Чувстваше само мъка, неизмерима мъка за всичките изгубени за тях години… Заради една лъжа! Бе смазана. Не бе в състояние дори да се ядоса на Бъни. — Трябва наистина да те е обичала, щом е съчинила подобна история и се нагърбила да понесе клюките, само и само да се ожениш за нея.

— Нима, когато невинен човек е хванат в клопка, това е любов?

— Невинен ли?

— Точно така.

— Майкъл, какво се опитваш да ми кажеш?

— Няма значение, Джо.

Очевидно този разговор не водеше до никъде.

— По-добре иди при Кейси да ловите риба. Доведи го, когато свършите — добави тя тихо.

Той кимна и Джоана го остави на пристана. Брадичката му бе гордо вдигната, но младата жена усещаше, че нещо в него се бе пречупило.