Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
One More Chance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Рут Джийн Дейл. Дар на съдбата

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0114-3

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Джулиана опита да прикрие разочарованието си.

— Кари? Каква изненада!

— Да, усетих. Друг ли очакваше?

— Не съвсем. Къде си?

— В Денвър. Ще летя за Маями и ще се върна в средата на следващия месец.

Значи в близко бъдеще няма да е в Съмърхил, помисли с облекчение Джулиана.

— Много ли си зает?

— Да — поколеба се и добави: — Това не означава, че съм забравил. Искам онази земя и уговорката е в сила. Никога не оставям работата си недовършена.

— Бен е упорит човек, Кари. Не можеш да го принудиш да продаде земята си, щом не иска.

— Не мога? Ще видим. При неговото финансово състояние, всичко е възможно. Искам само да знаеш, че нищо не се е променило. Договорът с теб все още е валиден. Искам да подновиш преговорите при първа възможност.

— Кари, съмнявам се, че Бен ще…

— Ти само действай! — Агресивният му глас поомекна. — Ах, Джулиана, радвам се, че се възстановяваш!

— Така ли? — Отговори студено, защото си спомни липсата на внимание от негова страна, както в болницата, така и сега.

— Истината е, че не издържам подобни гледки. Болестите винаги ме плашат. Съжалявам, но съм такъв.

— Казаха ми, че си идвал в болницата.

— Да. Едно от най-трудните неща, които съм правил през живота си. Просто искам да знаеш защо не се върнах. Но сега, когато всичко е минало, ще се видим. Надявам се да убедиш Бен Уеър да приеме предложението ми.

Преди да успее да отговори, връзката прекъсна. Изпълнена с мрачни предчувствия, тя затвори. Явно професионалните й и лични взаимоотношения с Кари Годард бяха минало.

Наля си нова чаша с вино и влезе в хола. Сега всичко беше различно — Джулиана поддържаше Бен. По дяволите комисионата — няма да си мръдне пръста, за да се осъществи тази сделка. Студени тръпки полазиха по гърба й. Упорито беше работила, за да започне сътрудничеството с Кари. Сега явно трябваше да върне възнаграждението, което вече беше получила.

Недоволна, тя избра един от най-старите компактдискове и го пусна. Загаси лампите и се сгуши в ъгъла на дивана с чаша в ръка. Сърцераздирателен блус на Били Холидей изпълни стаята.

Мислеше за Бен.

Бен. Изстена. Припомни си устните, изгарящи шията й, изгарящата ласка на ръцете му и затвори очи. Желаеше го. Тялото й крещеше за него. По дяволите този навик да се владее.

Защо не се обажда?

Скочи и закрачи из стаята. Припомни си целувките му, страстта, която бе събудил у нея. Беше се променила, независимо дали той й вярваше, или не.

Всичко е наред. Най-важното е, че съм жива и имам шанс да поправя всичко, окуражаваше се тя.

Спря уредбата. Чашата й беше празна. Пушеше й се. Пет пъти основно беше претърсвала къщата за цигари. Всеки път Бен морално я беше подкрепял да устои на изкушението. Сега самият той беше изкушение за нея.

През всичките тези години изобщо не го бе забелязала… Сините му очи, толкова внимателни и интелигентни. Но сега повече мислеше за устните му. Изглеждаха груби, но всъщност бяха толкова меки и нежни. Особено когато търсеха нейните.

Потръпна и отвори очи. Не можеше да се отърси от чувствата си. Стоеше сама в къщата, пиеше, халюцинираше и все повече се разгорещяваше.

Можеше да пие бавно, докато се напие. Или да изтича до магазина за цигари…

Остави чашата, грабна шала и изтича навън.

 

 

Вървеше покрай щандовете в денонощния магазин, докато накрая намери това, което търсеше.

Не беше предполагала, че има толкова видове и размери презервативи. Преглътна трудно и стисна зъби. Потисна желанието да се огледа, уверена, че ще види някой познат. Грабна най-близката кутийка, в която имаше почти от всички видове. Разнообразието е солта на живота, припомни си мъдрата мисъл.

 

 

Бен чу мотора на приближаващия се мерцедес и излезе от обора, точно когато колата спря. Джулиана слезе и се загледа към къщата.

Дочула името си, рязко се обърна. За момент се гледаха и после се втурнаха един към друг.

— Съжалявам, Бен — прошепна тя. — Съжалявам, държах се като глупачка.

— Ш-ш-т, всичко е наред. Нали сега си тук!

Целуна я по бузата. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. На сребристата лунна светлина той видя как клепачите й се притвориха.

Несръчен в бързината, обгърна кръста й и я придърпа към себе си. Езикът му се плъзна настойчиво между устните й. Джулиана се притисна плътно до него и тялото му трепна в отговор.

Бен отдръпна рязко главата си назад. Дишаше тежко. Взря се в нея на светлината на пълната луна и милионите звезди.

— Какво има, Бен? Не трябва да спираме. Купих…

— Сигурна ли си, че можем, Джули? Искам да кажа, няма ли някакви медицински причини, поради които не можем да… да го направим?

— Кое, Бен? Сигурна съм, че съществува дума, с която да го наречеш.

— Съществуват много думи. Но една от тях е „любов“. Сигурна ли си, че бихме могли да се любим?

— Да!

— Питала ли си лекаря?

— Не, разбира се! Не съм допускала, че ще се случи. Освен това нали оперираха мозъка ми, а не…

— А не какво, Джули?

— Няма значение. Каза ми, че мога да се омъжа. Това предполага меден месец, нали?

— Да се омъжиш?! — За момент той се стъписа. След това рязко се изсмя. — О, значи си разбрала за номера с годежа?

— Да! — Почувства как ръката му нежно погали бедрото й.

— И ми прости лъжата?

— Ти как мислиш?

— Мисля, че трябва да продължим разговора на друго място.

Поведе я към къщата.

— Добре!

Сигурно той долови нещо в тази единствена дума, защото спря и я прегърна.

— Какво има, мила?

— Нищо — отрече бързо и зарови лице в извивката на врата му.

— Не се страхувай от мен. — Той целуна късата й копринена коса.

— Не се страхувам. Просто се чувствам невероятно глупаво да призная, че…

— Смущаваш се, нали?

— Как позна? — изчерви се тя.

Ръцете му я притиснаха по-силно.

— Не съм познал. Чувствам се по същия начин.

— Шегуваш се! — Джулиана нервно се изсмя. — Къде сбъркахме, Бен? На нашата възраст… А и всъщност сме се познавали почти през целия си живот.

— Никъде не сме сбъркали. Дългото ни познанство не означава нищо. Просто ти си жена за един мъж, а аз — мъж за една жена. Не сме свикнали да се въргаляме в сеното.

Изведнъж му хрумна нещо. Грабна я за ръката и я поведе далече от къщата.

— Къде отиваме?

— Никога ли не си мечтала да се любиш в сено?

— Разбира се, но тогава бях на шестнайсет.

Потънаха в тъмнината на старата постройка. Той нежно й помогна да се изкачи по стълбата.

Покатери се, обзета от вълнение и любопитство. Бен я последва и я грабна в обятията си.

— Понякога спя тук.

На лунната светлина, която се процеждаше през пролуките между гредите, Джулиана огледа сеновала.

— Готова съм на всичко, за да те спечеля, Бен! Бих могла да легна върху бодли. Или да ходя боса по жарава. Не знам какво става с мен. — Сграбчи краищата на ризата, съблече я през главата си и я захвърли. — Единственото, което знам, е, че съм луда по теб.

Той разкопча сутиена й. Целуна извивката на раменете й, докато презрамките се свлякоха и откриха гърдите й.

Треперещите й пръсти непохватно разкопчаха панталона. Стоеше гола и изгаряща от желание. Дръпна нетърпеливо ципа на джинсите му. Ръцете й галеха тялото му с безразсъдна страст. Само учестеното дишане издаваше силната му възбуда. Дланите й се плъзнаха по гърдите му и лекичко притиснаха зърната. Чу сподавен стон.

— Джули!

Грабна я и закрачи към другия край на сеновала. Наведе се и я постави върху купа сено, покрита с одеяло… или юрган — тя нямаше време да установи разликата. Просто лежеше и го гледаше как се съблича.

Лунната светлина го превръщаше в подвижна скулптура. Посребри красивото му тяло и издаде нетърпеливите му движения. Усети силата му и цялата страст, която беше сдържала, стихийно я погълна. Протегна ръце към него, устремена към ласките му.

 

 

Бен застана до одеялото и се взря в жената, която беше върнала способността му да чувства, да желае… Джулиана. Кой би помислил?

Коленичи. Искаше просто да я погледа. Да се наслади на подаръка, който тя му донесе.

— Какво има, Бен?

— Много си красива! Винаги съм те харесвал.

— Така ли?

Долови удоволствието в гласа й. Погали корема, гърдите й. Леко притисна зърната. Джулиана тихо изстена, но не помръдна. Целувката го опияни. Устните й бяха горещи и влажни, изпълнени със страст.

Бен трудно контролираше желанието си. Искаше да я обладае бързо и безжалостно. Не се заблуждаваше, когато се нарече мъж за една жена. Признанието му беше искрено.

Погали корема й, после пръстите му нежно се плъзнаха между бедрата й. Настойчиво, с едва доловим ритъм. Джулиана се движеше в такт, сякаш го бяха правили хиляди пъти. Пръстите му потънаха по-дълбоко в палещата сърцевина.

Усети отговора й — отначало стон, а после — стягане на мускулите. Вкопчи ръце в раменете му. Ноктите й със сладка болка се впиха в кожата му.

— Сега — прошепна настойчиво тя. — Моля те!

Бен се обърна, за да се приготви, после коленичи пред нея. Остана за миг така, загледан в тръпнещото й тяло. Очите й се отвориха и тя протегна ръце към него.

Проникна в нея с един-единствен тласък. Тя се повдигна, за да направи сливането пълно. Обви бедра високо и плътно около тялото му. Дълбоко в нея, той почувства огнените й тръпки и разбра, че ще свърши прекалено скоро. Мускулите му се напрягаха с последни сили.

Тялото й се извиваше под неговото и го насърчаваше да достигне предела на способността си да дава, да проникне докъдето тя би могла да го приеме. Почувства първата й слаба контракция, която ставаше все по-дълбока и обхващаше цялото й тяло. Джулиана се извиваше назад, сякаш беше в агония.

Бен се повдигна и направи последен мощен тласък. Екстазът й обхвана и него. Двамата се превърнаха в едно цяло. Почувствал експлозията на освобождението, той се строполи в божествен водовъртеж.

 

 

Лежаха един до друг. Дишането им постепенно се успокояваше. Джулиана погледна Бен и се усмихна. Изглежда, и той се чувстваше като нея — слаб, изтощен… удовлетворен. Притисна се към него.

— Студено ли ти е? — Достигна до нея дрезгавият му глас.

— Не! О, не!

Бен я прегърна.

— Цялата трепериш.

— Но не от студ — целуна рамото му. Искаше да сподели как се чувства. — Не мога да повярвам, че всичко това се случи с мен. Ако не бях преживяла всичко това, може би никога нямаше да се сближим, нямаше да съм тук сега!

— Не бъди толкова сигурна. Все някога щяхме да се открием.

Знаеше, че и той не вярва на думите си. Ако не беше случайността, нямаше да го забележи. Ужасната болест бе разкъсала внимателно изгражданата й защитна стена.

А и чувствата му към нея отначало съвсем не бяха приятелски. Той искаше да задържи земята си, а тя — да я продаде. Бен веднъж й беше казал, че животът им зависи от милосърдието на частицата „ако“. Ако не беше се разболяла… Ако не беше спасил живота й… Ако… Ако…

Притисна се силно към него. После щеше да има много време за анализи. В момента се чувстваше чудесно.

Пръстите й се плъзнаха върху пулсиращата му плът — нежни и настойчиви. Затоплена от любовния копнеж, почувства как тялото му едва доловимо й отговаря.

— Много ми е интересно — каза наведена над него, — откъде взе презерватив. Тези, които купих, са още в чантата ми, а тя е в колата.

Тръпнещ от допира й, Бен отговори:

— Всъщност… Веднага след като си тръгна, направих кратко пътуване до града.

Джулиана наклони глава и докосна с устни стегнатия му корем.

— Бил си сигурен, че ще се върна?

— Бях сигурен, че ако ти не се върнеш, аз ще дойда при теб.

 

 

По-късно нощният хлад ги принуди да слязат по подвижната стълба и да се отправят към къщата. Взеха със себе си всичко, което успяха да намерят в тъмното — обувки, чифт джинси, сутиен.

Замаяна от щастие, гола на лунната светлина, Джулиана се чувстваше почти безплътна. Както в сън протегна ръка и докосна Бен. Топлата му кожа я убеди, че не сънува.

— Бих искал да мога да ти обясня как се чувствам! — Дрезгавият му глас бе още по-пресипнал.

— Ти го правиш!

Джулиана хвана ръцете му и ги обви около тялото си. Голите им тела се срещнаха и Бен я целуна продължително и опияняващо.

Влязоха в къщата вплели ръце… Много време им отне да намерят спалнята.

Бен светна лампата. Положи я на леглото. Коленичи край него и с показалец погали тъмния белег върху стомаха й.

— Боли ли? — попита той.

— Не. Не си спомням кога са го направили.

— Аз си спомням. — Покри с длан белега. — Мислех, че ще умреш.

— Да, но съм жива благодарение на теб. — Той затвори очи, но Джулиана видя болката и несигурността в тях. — Ти си причината целият ми живот да се промени. Сега се чувствам като… в мечта. — Обгърна лицето му с длани. — Мечта, за която дори не съм подозирала. Предполагам, през цялото време съм копняла за теб, а не за цигара.

Той весело се разсмя и плъзна ръка по гладкия й корем. После нежно продължи надолу. Джулиана изстена.

— Спри, Бен! Трябва вече да си тръгвам. Съвсем не ми помагаш.

— Ти всъщност не искаш да си тръгнеш, а и аз нямам интерес да ти помагам.

— Разбира се, че не искам. — Задъха се от деликатния допир на пръстите му. — Имаш право.

Ръката му неохотно се отдръпна, плъзна се отново нагоре и обхвана гърдите й.

— Сигурно е два или три след полунощ, а един от нас утре трябва да отиде на работа — промълви той.

— За какво говориш?

Тя го дръпна да легне до нея и обви ръце и крака около тялото му. Припомни си за семейство Бъртън и изстена.

— Чакай малко. Това беше идея на Опал. Аз не съм дала съгласието си.

— Но ще го направиш! — Пръстите му се върнаха между бедрата й, започнаха ритмично да се движат. Мускулите й се стегнаха, тръпки разтърсиха тялото й и тя затвори очи.

— Предполагам, отново имаш право. — Гласът й беше напрегнат.

Не искаше да мисли за утре. Реалността на деня я плашеше. Искаше настоящият миг да продължи вечно. Отмаляла усети как Бен засмука зърното й с нежна настойчивост. Тялото й се изви назад. Тръпнеше, готова да го приеме, да бъде негова. Внезапно осъзна, че никога не беше се сближавала с друг мъж. Дори със съпруга си, когато в първите дни от женитбата се кълнеше, че ще го обича вечно.

— Бен… — прошепна, когато той с експлозивна сила проникна в нея.

— Искаш да говорим сега?

— Не — преглътна и обви бедра около тялото му. — Аз… исках просто да ти кажа, че… може би…

— Би ли могла да говориш по-бързо.

— Мисля… мисля, че те обичам. — Джулиана го погледна. Страхуваше се, че той ще се изсмее или… още по-лошо. Но какво можеше да бъде по-лошо?

Той не се разсмя. Очите му се притвориха и се взряха в нея, докато стегнатата му плът вливаше в нея нов живот.

— Ти не мислиш, че ме обичаш — прошепна дрезгаво, прониквайки по-дълбоко в нея. — Ти знаеш, че ме обичаш. В противен случай нямаше да бъдеш тук. Нямаше да бъдеш с мен.

Бен простена и тя усети, че го връхлита разтърсваща тръпка, която завладя и нейното собствено тяло. Когато най-силните конвулсии я понесоха надалече, Джулиана знаеше, че е вярно.

Тя го обичаше. Наистина го обичаше!