Ребека Уинтърс
Белязана да обича (9)

Девета глава

Следващите няколко минути изминаха като в сън. След като лодката удари меко кея, Джей протегна ръце към Хедър и я грабна в братска прегръдка.

— Съвсем точно пресметнахме времето. Добре ли прекарахте? — прошепна той хитро.

Хедър почувства, че се изчервява. Отблъсна Джей и прегърна хубавата си червенокоса снаха.

— Къде е Стейси?

— Оставихме я у мама — отвърна Шели. — Надявам се нямате нищо против нашата неканена поява. Джей мислеше, че можем да подадем братска ръка. Цялото семейство се тревожи за Бранко.

В това време Ник скочи на кея и сърцето на Хедър отново се разтуптя.

— Ник, бих искала да се запознаеш с брат ми и съпругата му — каза тя на един дъх. — Джей, Шели, това е Ник Антонович, бащата на Бранко.

Двамата мъже размениха изпитателни погледи, преди да си стиснат ръцете.

— Разбирам, че все още не сте открили сина си? — както винаги Джей не губеше време в празни приказки.

— Не, но благодарение на Хедър и вашите карти успяхме да открием лагер на цигани, които ни дадоха насочваща следа. Безкрайно съм задължен и на двама ви за помощта.

— Радвам се, че все пак сте научили нещо.

— Новините обаче не са много добри — изстреля Хедър и като се престори, че не забелязва предупредителния поглед на Ник, продължи: — Бранко е някъде из планината на лов за мече, което иска да дресира. Ник трябва да го открие, преди да е попаднал в истинска беда.

— Мече? — повтори Джей.

Без да чака разрешение от Ник, Хедър продължи да разказва, като пропускаше неприятните детайли.

— Очевидно при това положение, Ник не желае намеса на полицията — завърши тя. — Ето защо тръгва да търси Бранко сам.

— Не можете да тръгнете сам! — Джей беше сериозен и загрижен. — Скитал съм много из тези гори, но винаги с пушка в ръка. Каза ли ви Хедър, че предложих своята помощ?

Ник я изгледа продължително, после се обърна към Джей:

— Страхувам се, че с Бранко вече ви създадохме твърде много неприятности. Проблемът е мой и трябва сам да го разреша.

Думите му бяха като плесница в лицето на Хедър. Значи след като я използва докрай, не вижда смисъл от по-нататъшни връзки. Въпреки това не можеше да го изостави!

— Докато Хедър носи гривната, бих казал, че проблемът е общ — отбеляза решително Джей. — Освен това, срещал съм Бранко и той ми хареса. Бих искал да направя каквото мога.

— Всички го харесахме — обади се Шели. — Той е прекрасен младеж.

На Хедър й се искаше да ги разцелува.

— Аз също съм баща — призна Джей с ярост. — Зная колко силно е желанието ви Бранко да се върне вкъщи. Ако нямате други планове за вечерта, елате с нас у дома. Ще поръчаме пица и заедно ще обсъдим положението. Аз съм израсъл из тези планини и ги познавам добре. Няма начин да не измислим къде се крие синът ви.

Ник се колебаеше.

— Сигурен ли сте? А какви са вашите планове? Доколкото зная, днес имахте семеен празник. Надявам се, че не сте го напуснали, защото задържах Хедър толкова дълго.

— Не съм дете, Ник! — избухна Хедър и в същата минута съжали, че издаде чувствата си.

Джей и Шели й хвърлиха състрадателен поглед, после снаха й каза:

— Празненството завърши преди няколко часа. И ако събитието не беше толкова важно, с Джей щяхме да се присъединим към вас още вчера.

Ник впи поглед в Хедър, после се обърна към Джей:

— Ценя предложението ви повече, отколкото предполагате. Но ако приема, искам да е ясно, че Хедър и Шели няма да участват в търсенето.

— Съгласен.

— Чу ли, Шели? — не се сдържа Хедър. — Твоят господар заповядва. Кълна се, че нито един мъж няма да има шанса да ме окове и заключи!

Джей и Шели избухнаха в смях. Едва когато проследи погледите им, приковани в гривната, Хедър разбра абсурдността на забележката си и също се разсмя. Но усмивката й замръзна, когато зърна изражението на Ник. На него съвсем не му беше до смях.

— Ще докарам пикапа и ще се срещнем след няколко минути на кея — рече й хладно Ник. После се обърна към Джей: — Ще ми трябва време да натоваря лодката. Ако искате, тръгвайте. Ние с Хедър ще дойдем по-късно. Ще се видим у вас…

Джей се усмихна топло и го потупа по рамото:

— Аз ще приготвя топографските карти. Ще съставим план, докато се храним.

Джей и неговите карти! Хедър го проследи с поглед, изпълнен с обич, докато двамата мъже вървяха към паркинга. Тя знаеше, че винаги може да разчита на брат си. Но вчера за първи път бе благодарна, че не беше близо до нея.

Преживяването в обятията на Ник през миналата нощ бе за нея откритие. Когато телата и устните им се преплетоха, тя за първи път позна какво е екстаз. Чувството бе така божествено, че силата му я порази и остави без дъх.

Нима Ник не желаеше да изпита отново удоволствието, което бе почувствала тя. Ако й бе показал, макар и с най-нищожния намек, че желае ласките й, тя би го прегърнала и никога не би му позволила да си отиде.

Но моментната слабост на Ник не се бе повторила и Хедър реши, че чувствата й не са споделени.

Измъчвана от болезнени копнежи, тя помагаше механично за изваждането на лодката от водата. Стараеше се да не гледа Ник и бе благодарна, че ще пътуват в отделни коли.

Но щом се оказа зад волана, се почувства самотна. Бяха прекарали почти двайсет и четири часа заедно и не искаше да си представя света без Ник Антонович. Как ще изживее остатъка от живота си без него?

Когато пристигнаха, вече ги очакваха. Хедър предложи да приготви салата и напитки за пицата, поръчана от близкия ресторант.

След половин час влезе с вечерята в кабинета на Джей, където брат й и Ник изучаваха картите и обсъждаха възможните райони за претърсване. Благодариха й, но продължиха разговора и по време на вечерята. Шели люлееше дъщеря си и слушаше внимателно, като от време на време вмъкваше някоя забележка. Хедър заяви, че не е гладна и взе Стейси, за да може Шели да хапне.

Шестмесечното бебе имаше простуда и не плачеше само когато някой го държеше. Благодарна за възможността да се разсее, Хедър прегърна малкото неспокойно телце.

Неочаквано Ник вдигна глава и впери поглед в нея. Очите му бяха пепелявосиви и внезапно й мина през ум, че племенницата й му напомня за годините, през които не бе имал възможност да се радва на сина си.

— Можем да тръгнем във вторник сутринта — обади се Джей и привлече отново вниманието на Ник. — Така ще имаме време да подготвим заедно съоръженията, които ще вземем.

— Да се срещнем в офиса ми в Прийст Ривър. Ще пътуваме с моя пикап. Той има колело за изтегляне и всичко, което може да ни потрябва.

Загрижена за безопасността им, Хедър запита:

— И накъде точно ще се отправите през първия ден?

— Над Горен Прийст Лейк в гората Каниксу.

— Ние познаваме добре този район, нали, Хез? — Джей се усмихна на сестра си, сякаш нищо не го безпокоеше.

— Да. — И той е пълен с мечки гризли, искаше й се да каже, но не посмя.

— Хедър — Ник протегна ръце към бебето, — нека взема Стейси, за да хапнеш.

Съвсем естествено, сякаш той бе бащата, Ник пое Стейси. За удивление на всички тя престана да плаче и се загледа в лицето му. Той се засмя и погали златистите й коси.

— Бебето ви е чудесно. Ако ви трябва бавачка, аз съм насреща.

— Надявам се, че говориш сериозно, защото приемам предложението — рече Шели, явно поласкана от изказването му за дъщеричката й.

Ник, все още усмихнат, продължаваше да изучава нежното личице на Стейси. Дали се опитва да си представи Бранко на същата възраст? Или пред очите му е майката на Бранко, с черните си къдрави коси и неспокойни цигански очи.

Хедър събра чиниите и ги отнесе в кухнята. Докато ги подреждаше в съдомиялната машина нова болка прониза сърцето й. Дори ако бе имала щастието да бъде негова жена на мястото на Ибра, тя никога не би могла да има дете.

— Забрави купата за салата — сепна я дълбокият глас на Ник. Не бе забелязала кога е влязъл в кухнята. — Дойдох само да ти кажа лека нощ.

Ръката й замръзна.

— Значи тръгваш? — Въпросът й прозвуча като ридание.

— Достатъчно досаждах на брат ти и съпругата му.

Тя се втренчи през прозореца, за да избегне погледа му.

— Радвам се, че Джей ще дойде с теб. Той наистина би могъл да ти помогне.

— Двамата с Шели са чудесни, но без теб щях да бъда принуден да се обадя в полицията. Никога не ще мога да ти се отблагодаря. — Той замълча за момент. — Поноси гривната още малко и самият Бранко ще я свали след няколко дни. И всеки ще тръгне по своя път.

Ник сякаш се сбогуваше с нея. Сълзи потекоха от очите й и тя се облегна на умивалника.

— Сигурна съм, че с нетърпение очакваш този ден, Ник.

— Права си. Нямам търпение. — След миг бе излязъл.

Следващите няколко минути, докато той благодареше на Шели и Джей, й се сториха като кошмар.

— Хедър?

Тя се обърна. На прага стоеше Шели.

— Какво, за бога, се е случило?

— Нищо — промълви тя, но риданието в гласа й я издаде.

— Ти си влюбена в него. Джей отдавна подозираше.

Хедър сведе поглед.

— Джей е твърде проницателен.

— Струва ми се, че дори аз самата съм малко влюбена в Ник. По дяволите, всяка жена би била.

— Именно в това е целият проблем. — Гласът на Хедър потреперваше. Тя изтри сълзите си. — Той все още е влюбен в майката на Бранко. Никоя жена от плът и кръв не би могла да се пребори със спомена за нея.

— Мисля, че грешиш. Колко години са минали? Осемнайсет? Любовта трябва да се доказва всеки ден, Хедър, както се подклажда огънят.

— Тогава как си обясняваш факта, че досега не се е оженил?

— Не мога. Но от друга страна, бих могла да ти задам същия въпрос. Как така никой мъж не успя досега да те заведе пред олтара? Струва ми се, че познавам няколко, които се опитаха.

— Защото не съм се влюбвала досега.

— Точно така. Сама си направи извода.

— Но след Ибра, никоя жена няма шанс.

— Откъде знаеш?

— Миналата нощ Ник ми разказа любовната си история. Тя е била по-възрастна и е била първата и единствената жена, която е обичал. И не само това. Тя му е помогнала да избяга от Югославия.

— На седемнайсет години всяко момче би било поласкано от вниманието на по-възрастна жена. Циганката сигурна е била неотразима, екзотичен забранен плод. Но ако Ник е бил влюбен истински, мислиш ли, че би дошъл в Америка без нея.

— Той не е имал избор.

— Разбира се, че е имал. Всеки мъж има избор.

— Но за тях е било невъзможно да се оженят. Тя е трябвало да остане с племето, в което той винаги е щял да бъде чужденец.

— Но това не им е попречило да се обичат, нали?

— Не.

— Ник не е човек, който би се спрял пред първото препятствие. Убедена съм, че би намерил начин да го заобиколи, ако наистина е искал.

— Защо си толкова сигурна?

— Що за въпрос?! — извика Шели изумена. — Забрави ли, че ми оставаше само седмица до сватбата с Марк, когато срещнах Джей? Поканите бяха вече изпратени, подаръците — приготвени. Беше последното ми дежурство в болницата, когато докараха Джей със счупена ръка.

— Помня. Беше ужасно. Аз карах катера и изведнъж се появи изневиделица платноходката и блъсна Джей.

— Колкото и да бе неприятно за Джей, благодаря на Бога, че се случи — развълнувано продължи Шели. — В противен случай щях да се омъжа за Марк и да направя най-голямата грешка в живота си. Всъщност Джей ми каза същите думи, когато се качих в стаята му след края на смяната. Нямах работа при него, но му бях обещала да мина и ти знаеш какво се случи после.

— Зная — засмя се Хедър. — Когато след два дни дойдохме да го приберем, беше ни заявено, че е срещнал жената, за която ще се ожени. Дотогава той бе най-заклетият ерген в Спокейн. Не можехме да повярваме на ушите си.

Шели кимна.

— Въпросът бе, че аз отчаяно исках да видя Джей отново и той чувстваше същото. Само че той имаше смелостта да ми каже да разваля годежа, независимо от последствията. И аз се съгласих, защото вътрешно бях убедена в правилността на решението. Но Марк не ме разбра и никога не ми прости. Дори сега, когато вече е женен. Не го упреквам. — Тя въздъхна. — Не е ли ужасно? Само след една среща.

— Не. Не е ужасно, защото с Джей сте родени един за друг. А и в края на краищата бе справедливо и към Марк.

— Мислех, че обичам Марк, но едва след като срещнах Джей, разбрах огромната разлика между обичта и любовта. И дума не може да става за сравнение.

— Вярно е — съгласи се Хедър. — Когато Бранко ме запозна с баща си, го погледнах само веднъж и оттогава сякаш не съм същата. Но Ник се интересува от мен само доколкото бих могла да му бъда от полза. Всъщност, когато току-що ми каза довиждане, той ясно ми даде да разбера, че няма търпение да намери Бранко и… да продължи предишния си живот.

— Естествено. Как може да се надява на връзка с теб, докато Бранко все още го няма и стои между вас двамата.

— Какво искаш да кажеш? — Сърцето на Хедър бясно заудря в гърдите й.

Шели приближи, от очите й струеше съчувствие:

— Постави се на мястото на Ник. Ако ти и твоят син сте влюбени в една и съща жена, какво би направила?

— Ник не е влюбен в мен, Шели.

— Няма как да знаеш, а и Ник няма да предприеме нищо, докато не намери Бранко и не изясни цялата ситуация. Ник уважава чувствата на сина си. В противен случай ти не би се влюбила в него.

— Знаех си! — безцеремонно се намеси Джей и влезе в кухнята. Не беше ясно колко време е подслушвал. — Е, най-после и моята малка сестричка се влюби. — Той я притисна в прегръдките си. — Одобрявам напълно избора ти. Ник Антонович с един на милион. Ти също.

— Джей — отблъсна го тя леко, — заключенията ти са прибързани. Както и твоите, Шели.

— Тогава ме погледни в очите и ми кажи, че нищо не се е случило онази нощ в лодката. Хайде, погледни ме! — настояваше той.

Тя не можа да издържи изпитателния му поглед и избяга от кухнята, последвана от веселия му смях. Имаше нужда да се разведри и грабна ключовете на колата.

— Един съвет, Хез — настигна я брат й. — Не се страхувай да му покажеш какво чувстваш. Мъжете са изключително уязвими и се плашат от отказ повече, отколкото би могла да си представиш.

Страните й пламнаха.

— Не виждам как може да се съмнява в чувствата ми след…

— Ето че накрая и леденото момиче се стопи — подразни я той с обич.

— Леденото момиче! — погледна го изненадано тя.

— Не знаеш ли? Така те наричаха скиорите преди години. Не че имах нещо против — засмя се той. — Този прякор отблъскваше неподходящите момчета. Знаех, че появяването на „единствения мъж“ е само въпрос на време. Ние твърде много си приличаме, Хез. Нашата съдба е да обичаме един-единствен човек през целия си живот.

„Чужденецът ще бъде единствената голяма любов в твоя живот“, бе казала циганката. Хедър потръпна.

— Джей, дори ако по чудо Ник ме заобича, то няма да е за дълго.

— Защо?

— Ти видя очите му, докато държеше Стейси. През всичките тези години, той е бил лишен от правото на бащина обич… А аз не съм способна да му дам негово дете. — Гласът й трепереше, въпреки усилията.

След кратко мълчание Джей каза:

— Има толкова много деца без родители.

— За бога, Джей! Отидохме твърде далеч — с болка каза тя. — Няма никаква възможност да се омъжа за него или за друг човек, така че нека не задълбочаваме проблема. Сега най-важно е да бъде намерен Бранко.

— Като потискаш чувствата си, не би могла да ги премахнеш.

Тя така здраво стисна волана, че кокалчетата й побеляха.

— Но и като се отдам на чувствата си, не бих могла да накарам Ник да се влюби в мен, Джей. — Тя загрижено погледна брат си. — Моля те бъди внимателен. Не бих могла да понеса, ако се случи нещо.

Той се наведе през вратата и целуна челото й.

— Ник е опитен планинар. Сигурен съм, че ще открием сина му.

— Във вторник след училище ще дойда направо тук за новини.

Джей се намръщи.

— Може да закъснеем.

— Не ме интересува. Ако трябва, ще стоя будна цяла нощ.

Той кимна примирено.

— А сега се прибери да поспиш. Не се тревожи. Ако Бранко е в тези планини, ще го открием!

— Като сами се изложите на опасност! — Думите се изплъзнаха неволно от устните й.

Той изведнъж стана сериозен.

— Чувствата ти към Ник са дори по-дълбоки, отколкото, предполагах. Обещавам ти, че и тримата ще се върнем живи и здрави. Лека нощ, Хез!