Джудит Гулд
Пещера на любовта (8)

5.

Ейприл си сипа чаша вино — сравнително евтино, но приятно шардоне с марката на „Александър Вели“, което бе открила наскоро — и разбърка соса за спагети, който къкреше на печката. Вдиша аромата и се усмихна доволно на себе си. На Уди много ще му хареса, помисли си тя.

Запържи няколко скилидки чесън в масло, сложи малко филе от треска, добави гъст, домашно приготвен доматен сос, пусна каперси и зелени маслинки, след което наръси всичко с листенца босилек, сол и пипер.

Роджър, бившият й съпруг, все повтаряше, че тя е селянка по душа и нищо не потвърждаваше думите му така, както предпочитанията й по отношение на храната. Винаги бе предпочитала сравнително простичката, лесна за готвене храна, приготвена с пресни продукти според сезона. И ако някога се бе отдавала на сложни кулинарни изпълнения, то беше само за да задоволи вкуса на Робърт, който си падаше по барока във всичките му форми и превъплъщения. Неговото мото в живота можеше да се изрази с думите: Колкото по-префинено и сложно, толкова по-добре. Което на практика означаваше непрекъснато украсяване на нещата. Украсяване и пак украсяване.

Тя се обърна към старата чамова маса, сложи чашата с вино върху износената й повърхност и внимателно разбърка салатата. Готова е, реши тя. Отпи глътка вино и се обърна към печката, за да нагледа соса. Съвършено. Разбърка го и спря печката. Щеше да го претопли, когато двамата с Уди решат, че са готови да вечерят. Погледна часовника си и се запита къде ли е той. Обикновено пристигаше рано и оставаше до късно. Ейприл седна на един стол и разсеяно запрелиства някакво градинарско списание. Мислите й бяха изцяло заети от Уди.

Той почти винаги успяваше да извика усмивка на лицето й. Приличаше по малко на Питър Пан, на мечока Теди и на вечния сърфист. И на бизнесмен. Беше на тридесет и три години — с година по-възрастен от нея, — но изглеждаше на шестнадесет. Беше приятел на Роджър от детските му години, а в момента бе собственик на малко студио за рамки в Капитола. Гъстата му и къдрава коса бе дълга до раменете. Равномерен целогодишен тен покриваше мускулестото му тяло, самонадеяната му усмивка разкриваше бели и равни зъби. Изключително уверен в себе си, той подложи Ейприл под истинска обсада в началото. Бързо разбра обаче, че тя или не проявява интерес, или просто не е готова за нова връзка и веднага се отдръпна. Направи го по възможно най-приятния и елегантен начин. Може би това се дължеше на дългогодишното му приятелство с Роджър и на особеното уважение, което винаги бе изпитвал към нея. Ейприл не знаеше със сигурност каква точно беше причината, но бе благодарна, че Уди не я обсипа с обвиненията и подигравките, характерни за всеки завършен Казанова и не се опита да се изживява като отблъснат ухажор и да я изнудва с молби и сълзливи обяснения.

Не, Уди постепенно се бе превърнал в истинско приятелче, което не усложняваше живота й със сексуални намеци и изисквания. И макар Ейприл да подозираше, че той иска нещо повече, Уди не поставяше пред нея никакви условия и й осигуряваше пространството, от което тя се нуждаеше.

Тя отпи още една глътка вино и затвори списанието. Къде ли е той? — запита се тя и отново погледна часовника си.

Сякаш в отговор на неизречения й въпрос вратата на всекидневната се отвори и до нея долетя познатият глас на Уди.

— Ейприл? — извика той с плътния си баритон. — Ей, детенце, къде си?

— Тук съм, Уди — отвърна. — В кухнята.

Той връхлетя с трясък през вратата. Облечен беше с износени дънки „Ливайс“ и пъстра хавайска риза, пусната свободно над тях. Сбърчил нос, той демонстративно душеше въздуха.

— Тук ухае като в рая — възкликна високо, а тъмните му очи заблестяха закачливо. После я целуна по челото.

Ейприл се разсмя.

— Пийни малко вино — предложи тя и понечи да се изправи, за да вземе една чаша и за него.

— Стой си — разпореди се той. — Сам ще се обслужа. — Извади една винена чаша от шкафа, напълни я и се настани срещу Ейприл. — Наздраве — рече и вдигна чаша.

— Наздраве — отвърна Ейприл и силно чукна чаша в неговата. — Много ли беше зает днес? — попита го тя, след като отпи още глътка от виното си.

— Да. — Той кимна с рошавата си глава и започна да потропва с пръстите на двете си ръце, използвайки масата като барабан. — Изпълних няколко стари поръчки. Приех и доста нови. Позанимавах се с документацията. Нали знаеш… Всеки ден едно и също. — Престана да чука по масата и я погледна с усмивка. — А как беше при теб?

— Беше… различно — отвърна тя.

— Така ли? И колко различно?

— Ами… срещнах се с една жена, която иска да си построи изкуствена пещера… или нещо подобно — отвърна тя.

— Пещера? — повтори той, а тъмните му вежди се извиха въпросително нагоре.

— В границите на имота й имало един стар каменен обор — започна да обяснява Ейприл. — И тя иска да покрие стените му отвътре с камъчета и мидени черупки. Подредени под формата на фрески и стенописи.

— Сериозно? — възкликна той. — Струва ми се, че един такъв проект ще изисква страшно много работа.

Ейприл кимна.

— Така е.

— Ще се заемеш ли с изпълнението?

— Все още не съм решила — отвърна тя. — Утре ще отида да огледам сградата и да разпитам собственичката по-подробно какво точно иска. — Замълча за момент, за да отпие глътка вино, след което го погледна право в очите. — Но ако се окаже, че наистина иска онова, което си мисля, ще приема работата, защото проектът е изключително вълнуващ. Ще е най-значимата ми поръчка до момента.

— Уха! — възкликна той. — Звучи страхотно.

— Наистина ще бъде страхотно, Уди — увери го тя. — Орхидеи по стените и…

— Орхидеи? — прекъсна я той и я изгледа въпросително.

— Орхидеи — повтори тя. — Тя и съпругът й се занимават с отглеждането на орхидеи.

Уди внезапно се изправи на стола и я погледна сериозно.

— Коя е тя?

— Джоана Лоурънс. Тя…

— Зная коя е — мрачно заяви Уди.

— Така ли? — Ейприл изглеждаше изненадана.

— Да — потвърди той. — Изпълнявал съм нейни поръчки в магазина. — Отпи голяма глътка вино и остави чашата на масата. — Знаеш ли, тя е като повечето богати жени. Разглезена и арогантна.

— На мен пък ми се стори изключително приятна — възрази Ейприл. — Всъщност, жената е страхотна. Истинска дама.

Уди допи виното, след което отново напълни чашата си.

— Да — саркастично отбеляза той. — Тя наистина изглежда като страхотна дама. Но, ако питаш мен, е само още една богата и самодоволна кучка. Ти не си родена по тези места като мен и затова не ги разпознаваш. Тя произхожда от старо и богато семейство. Баща й беше изключително заможен и известен. А по-голямата й сестра се изживява като светска лъвица, макар че е просто една уличница. Нали се сещаш? От онези, които обикалят всички светски събития от Сан Франциско до Ел Ей^[1]. Все места, на които се събират богатите боклуци.

Ейприл го изгледа изпитателно.

— Думите ти прозвучаха доста злостно — подхвърли тя. — А това не ти е присъщо, Уди.

— Да, права си. Всъщност, не е и толкова важно. — Отпи още една глътка и я изгледа многозначително. — Но те предупреждавам, Ейприл. — Насочи пръст срещу нея. — Добре е да си пазиш гърба. Хората като нея са истински кръвопийци.

Ейприл отпи от чашата си и погледна приятеля се, седнал от другата страна на масата. И преди бе виждала Уди да се пали по този начин. Той си падаше о драматичното и създаваше проблеми дори и там, където не съществуваха. Този път обаче в отношението му имаше още нещо.

Ейприл кимна.

— Радвам се, че ми каза — рече тя. — В повечето случаи изобщо не зная какво да очаквам от клиентите. А някои от тях се оказват наистина гадни. Всъщност, предполагам, че колкото са по-богати, толкова по-гадни стават. Дори и когато са приятели на общи приятели. Но стига толкова по този въпрос, господин Пърлмън. — Погледна го и се усмихна. — Гладен ли си тази вечер?

— И още как — с усмивка отвърна той, а белите му зъби се откроиха на силно загорялата кожа на лицето му.

— Защо тогава не подредиш масата? — предложи Ейприл. — Аз ще довърша вечерята и ще сервирам.

— Готово — съгласи се Уди, изправи се и се приближи до шкафа, за да извади чинии.

По-късно, след като приключиха с вечерята, двамата се излегнаха на канапетата във всекидневната с чаша кафе в ръка. Уди беше запалил малък огън в каменната камина, който сгря хладната пролетна вечер. Огнените отблясъци танцуваха по лицата на Ейприл и Уди, които продължиха да си говорят, разположили се от двете страни на масичката за кафе.

— Познай кого видях миналия уикенд — рече Уди.

— Кого?

— Дейвид Ярмън — през смях отвърна той.

— Бъррр! — изпъшка Ейприл, стиснала здраво зъби. — И не можа да не ми кажеш, нали?

— Помислих си, че ще проявиш интерес — рече Уди, а в очите му затанцуваха палави пламъчета. — Беше с една мадама, която приличаше на кукла Барби. Нали се сещаш? Изрусена до бяло коса, големи сини очи, съвършени цици. Опъната по тялото кожена мини рокличка. — Той се разсмя безпомощно.

Ейприл също избухна в смях.

— Както изглежда, най-после е успял да намери съвършената жена.

Уди енергично кимна с глава.

— Той смята да се ожени за кукличката! — разсмя се отново.

— Да се ожени за нея? — възкликна Ейприл. — Е, така му се пада. Точно това заслужава. Но пък, от друга страна, тя би могла да се окаже изключително умна и приятна жена.

— Да бе, сигурно! — сардонично подхвърли Уди. — Сигурно!

Ейприл се усмихна.

— А аз бях толкова сигурна, че чака мен — развеселено подхвърли тя. После въздъхна с престорен драматизъм. — Но всичките тези милионери от Силиконовата долина вечно бързат, нали? Толкова са заети да печелят пари, че не си дават малко време, за да поспрат и да се огледат. — Тя се намръщи. — И като си помисля, че на времето излязох с този… този търбух, пълен с тестостерон! А ти! — размаха пръст под носа на Уди. — Точно ти ме запозна с него!

— Да — възрази той, — но изобщо не предполагах, че копелето възнамерява да те покани на среща.

— Обзалагам се, че не си предполагал.

— Не съм! — заяви Уди и се изправи до седнало положение. — Наистина не знаех, Ейприл. Когато тези фрашкани с пари типове от Силиконовата долина нападнат плажовете през уикендите, девет от всеки десет от тях търсят едно-единствено нещо.

Тя кимна.

— Още една причина да се питам защо ни запозна.

— Откъде бих могъл да зная, че той ще пожелае да излезе с теб? — отбранително възкликна Уди. — Изобщо не съм се опитвал да те сватосвам.

— Добре, Уди. Добре! Но за в бъдеще не ми прави подобни услуги, ако обичаш. По едно време си мислех, че никога няма да се откача от агресивното копеле.

Замълчаха.

— Въпреки това случката беше доста поучителна — замислено подхвърли тя след малко — и ми доказа по красноречив начин, че холивудските актьори не са единствените властни, обсебени от собственото си его маниаци. Оказа се, че човек може да е компютърен магьосник, спечелил милиони долари в Силиконовата долина, и пак да е точно толкова властен и обсебен от егото си. — Тя се разсмя. — Същото голямо лайно.

— Не всички мъже сме такива, Ейприл — възрази Уди.

— Не — отвърна тя. — Сигурна съм, че не сте. Или поне не мисля, че ти си такъв. Предполагам, че все още не съм попаднала на свестен мъж. Вече съм на тридесет и две години. Ти как смяташ? Какви са шансовете ми това да се случи?

Уди стана от канапето и заобиколи масата. Седна до нея и я дари с целомъдрена целувка по челото.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Ейприл — рече той, а тъмните му очи изведнъж станаха много сериозни.

Тя вдигна очи и го погледна.

— Благодаря, Уди — отвърна тя и стисна здравата му ръка на сърфист. — Много си мил.

След това съвсем сериозно се запита: Какви наистина са шансовете ми? Излизала съм с доста мъже откакто завърших гимназия. Бях и женена. Продължавам да се срещам с мъже, за които повечето жени могат само да мечтаят. Готови са не само да излязат с тях, но и да се омъжат. Аз обаче все не успявам да намеря подходящия човек. Защо? Все така ли ще живея? Сама?

Внезапно се почувства много странно. Беше на тридесет и две години и съвсем сама на този свят. С изключение на няколкото далечни братовчеди, нямаше други близки роднини. На хоризонта не се виждаха и кандидати да се оженят за нея. С изключение на Уди, разбира се. Веднага обаче побърза да си напомни, че тя самата бе пожелала да живее по този независим начин и сега просто ще трябва да се примири с последиците.

Дълбоко в душата й обаче се прокрадна инстинктивното предчувствие, че предстоеше някаква промяна в живота й. А тя, за добро или за лошо, нямаше никаква власт над предстоящите събития.