Джудит Гулд
Пещера на любовта (5)

2.

Джошуа Лоурънс беше в стаята за развъждане — малко помещение, отделено в единия край на оранжерията. Седеше на високо метално столче, изсветлялата му от слънцето коса падаше в морско сините му очи, но той, привел се ниско над дървената маса, не забелязваше нищо около себе си, концентриран изцяло върху заниманието си.

Между устните му стърчеше клечка за зъби, която внимателно въртеше из устата си, опитвайки се да събере върху нея възможно най-голямо количество слюнка. След това я извади от устата си и я вдигна към светлината с облечената си с прозрачна ръкавица ръка. Клечката за зъби заблестя, обвита с дебел слой слюнка.

— Добре, добре — промърмори тихо, макар че наоколо нямаше кой да го чуе. Чувствените му устни се разтегнаха в усмивка и той кимна със задоволство.

Върху работната маса бяха поставени две изключително редки и красиви орхидеи от семейство Paphiopedilum. Едната беше от спечелилия много награди вид Скрийминг ийгъл. Другата беше от по-различен сорт. С бързи, но внимателни движения, използвайки обвитата със слюнка клечка за зъби, Джошуа се зае да прехвърля миниатюрните частички цветен прашец от едното растение на другото.

Това е секс, развеселено си помисли той. Нищо друго не може да се сравни с него. Защото, по същество, точно това се случваше. Той оплождаше едното растение с цветен прашец от другото.

Този стар метод на опрашване беше твърде бавен и дори досаден на моменти. Изискваше безгранично търпение и опитна ръка. Но това беше единственият начин за развъждане на орхидеите от семейство Paphiopedilum. Те не можеха да се размножават чрез тъканни култури — един съвременен и значително по-бърз метод, който даваше добри резултати при много орхидеи. Независимо от всичко, обаче, тази старомодна и отегчителна работа, както и твърде дългият процес на развъждане, отнемащ някъде между шест и осемнадесет години, за да се получи нов, завършен вид, напълно си заслужаваха усилията. Поне за Джошуа Лоурънс и за отбрана част от неговите клиенти.

Той лично бе създал някои от най-екстравагантно красивите орхидеи, срещащи се по света. С техните восъчни блестящи торбички, изумително красиви листенца и всевъзможни цветове и нюанси, те се търсеха от колекционери от цял свят. Имаше много други специалисти, които се занимаваха с развъждане на орхидеи, но неговите хибриди се смятаха за едни от най-добрите в света заради големите цветове, плоските листенца, пищните извивки и аромати, правите стебла, власинките, брадавичките, краските и жилките по листенцата. И всичко това в невероятни цветови комбинации, вариращи от чисто бели до почти черни.

Той отново пъхна клечката за зъби в устата си, за да я покрие отново със слюнка. Искаше да е сигурен, че ще опраши растението с достатъчно прашец. Погледна нехайно часовника си и отбеляза, че наближава време за обяд, а Джоана все още не го е повикала по вътрешния интерком, който използваха в дома си.

Странно, помисли си той. Трябваше да се е обадила до сега. Тя е толкова точна и подредена. Освен това обича да се мотае наоколо и да ме наблюдава докато опрашвам растенията.

Той работеше в малката оранжерия, разположена в задния край на дома им на върха на планината, и обикновено обядваше с Джоана. Тази оранжерия беше специална — напълно различна от огромните производствени оранжерии, които притежаваха ниско в долината. Тя се намираше близо до дома им и в нея се отглеждаха най-редките и съответно най-скъпите видове орхидеи. Беше снабдена със сложна алармена система и постоянно се държеше под ключ. Охраняваше се с видеокамери и лазерни лъчи, насочени денонощно към скъпоценните видове, които развъждаха. За страничния наблюдател тези изключителни предохранителни мерки може би изглеждаха малко прекалени, но някои от растенията в тази оранжерия струваха цяло състояние. Някои единични образци бяха оценени на двадесет и пет хиляди долара всеки, а растенията, използвани за развъждане, бяха на практика безценни.

Той се пресегна и натисна бутона на интеркома и извика името й. Веднъж. Два пъти. Три пъти. Отговор не последва.

Какво става, по дяволите?

Насочил вниманието си обратно към орхидеите, той повтори процеса, като педантично опраши едното растение от вида Paphiopedilum с прашец от Скрийминг ийгъл. След няколко минути се облегна назад, доволен от свършената работа. Изпъна гръб и протегна силните си, загорели от слънцето ръце.

Пресегна се и отново натисна интеркома. Отново не последва отговор. Мамка му! Дори и Кони не се обаждаше.

Премести опрашената орхидея в другия край на масата и придърпа друга на нейното място. Щеше да повтори процеса на опрашване с няколко растения от вида Paphiopedilum. Взе нова клечка за зъби от малката кутийка върху масата и я пъхна в устата си, като не спираше да се пита къде ли може да е Джоана.

Напоследък тя като че ли не прилича на себе си, помисли си той, докато премяташе клечката за зъби из устата си. Стана някак си отдалечена и затворена в себе си. И може би дори малко потайна. Няма я с часове, без да дава каквито и да било обяснения за честите си отсъствия. Не се обажда нито на Кони, нито на мен. На няколко пъти дори се държа доста грубо и невъздържано с Кони.

Този факт сам по себе си беше достатъчно потвърждение, че нещо никак не е наред. Джоана Лоурънс при никакви обстоятелства не би обидила Кони Сеспедес, независимо колко разстроена, ядосана или притеснена е в момента. Кони беше като член от семейството и Джоана й се възхищаваше, убедена, че именно непресекващите амбиции и борбата на хора като Кони бяха превърнали страната им в такова прекрасно за живеене място.

Той огледа клечката за зъби на силната светлина и се зае отново с процеса на опрашване, опитвайки се да се концентрира върху работата си, макар че тревожните мисли за съпругата му не му даваха мира.

Какво ли не е наред? — чудеше се той. Дали промяната не се дължеше на досадната й по-голяма сестра, Кристина, която наскоро най-неочаквано им бе направила кратко, но изключително дразнещо и неприятно посещение? Не, съмняваше се, че е това. Макар че и двамата с Джоана обикновено се чувстваха изтощени след всяка драматична поява на Кристина, те се възстановяваха бързо и начаса забравяха за нея. Освен това неестественото поведение на Джоана бе започнало дълго преди последното гостуване на Кристина.

Дали тревогите на Джоана не са от финансово естество? — зачуди се той. Двамата живееха изключително добре, но бизнесът си имаше своите върхове и спадове. Напоследък бяха подложени на известен натиск от братята Роси — техните основни конкуренти — които се опитваха да ги принудят да продадат бизнеса. Отчаяно се стремяха да получат земята и оранжериите им.

Джошуа въздъхна отново. Може би става дума за нещо съвършено незначително, каза си той. Може би тя просто се нуждае от нов проект, върху който да съсредоточи усилията си. Джоана постоянно работеше върху нещо. Не й стигаше да ръководи домакинството и да му помага в бизнеса. Написа прекрасна книга за орхидеите, която беше изключително добре приета от публиката, но от тогава минаха няколко месеца. Може би наистина всичко се дължи на липсата на нов проект, който да погълне вниманието й.

Отново пъхна клечката за зъби в устата си и бавно поклати глава. Не, помисли си той. Не е това. Няма начин. Не би могло да е чак толкова просто. Напоследък — през последните два или три месеца, ако трябваше да бъде максимално честен — не би могъл да не признае, че тя като че ли не проявяваше особен интерес към него. Не че го бе нагрубила някога, както бе сторила това с Кони, но и не го желаеше особено. Поне не колкото преди.

Извади клечката от устата си и както бе направил и с предишните, я разгледа на силната светлина. Доволен от резултата, отново се зае с опрашването. Възможно ли е да се е изморила от мен? — запита се той. Или това се случваше само с мъжете? Освен това тази година се навършват десет години от сватбата ни. Дали това не е първата ни брачна криза?

Не знаеше каква е причината, но колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че нещо не е наред. Ама никак не е наред. Въздъхна, премести настрана опрашената орхидея и се зае със следващата. Може би, помисли си той, може би всичко това е в резултат на факта, че все още нямаме деца. Може би е това. И двамата с Джоана искаха деца, но бяха чакали твърде дълго, преди да се решат на тази стъпка. Едва преди две години престанаха да използват противозачатъчни средства, но нищо не се получи. Най-накрая и двамата отидоха на лекар и си направиха пълни изследвания. Отново нищо. Поне до момента. А сега… Напоследък тя като че ли напълно бе изгубила интерес и не желаеше дори да продължи с опитите!

Изведнъж, подобно на отровна змия, една ужасна мисъл изпълзя от дълбините на съзнанието му. Джоана си е намерила някой друг. Той се прегърби на стола и хвана главата си с ръце, замислен за блажените години, които бяха прекарали заедно. Беше я пожелал в мига, в който я зърна за пръв път — красива, надарена с изключително въображение, но и невероятно практична. Джоана бе изпитала същото към него. Или поне винаги бе твърдяла това. А любовта им ставаше все по-силна и дълбока през годините. Те бяха любовници, партньори и приятели.

Какво става, по дяволите?

В този момент иззвъня телефонът и наруши тишината в оранжерията. Джош се пресегна и вдигна слушалката.

— Ало?

— Джош? — Мъжът, който се обаждаше, говореше със силен испаноезичен акцент. — Карл е.

Джош се притесни в мига, в който чу гласа му. Ледена тръпка пробяга по гръбнака му. Карл никога не си позволяваше да го безпокои у дома. Освен в случаите, в които ставаше дума за нещо изключително важно.

— Какво има, Карл?

— Мисля, че трябва веднага да слезеш тук долу — отвърна той.

— Какво се е случило, Карл? — повтори Джош.

— Съоръженията за овлажняване на въздуха не работят. Не зная дали причината е в компютъра или в нещо друго.

— О, мамка му! — изруга Джош. Без да каже нито дума повече, той затвори телефона, захвърли ръкавиците и хукна към колата си.