Бари Хюгарт
Осем ловки демона (9)

Глава 9

Дворецът в Йен-мен представляваше голяма мрачна постройка със защитен ров и подвижен мост, издигната преди много столетия, за да устоява на обсадите по време на Войната на трите царства. С интерес забелязах как Господарят Ли и Ию Лан огледаха обстойно всичко, по всяка вероятност достигнаха до някакво безмълвно съгласие и решиха да прегледат болната съпруга на Великия страж незабавно. Когато излязоха от спалнята й, Господарят Ли попита:

— Паразити? Ию Лан отговори:

— Почти сигурно.

След това двамата разпитаха много подробно прислужничките и огледаха няколкото декоративни езерца, пръснати из градината. Приготвиха едно шишенце с някаква миризлива течност и накараха болната съпруга да я изпие.

— Това би трябвало да свърши работа — каза след това Господарят Ли.

— И това е всичко? — попитах аз.

Ию Лан ме погледна и хубавите й устни се разтеглиха в лека усмивка, а Господарят Ли се засмя.

— Вол, ако питаш за конвенционалното медицинско лечение, отговорът е „да“. Ако питаш за шаманското лечение, трябва да знаеш, че още не сме го започнали и според мен следващите две процедури ще ти се сторят много интересни.

Оказа се, че това е меко казано, въпреки че в началото бях разочарован, защото нямаше да участвам. Започнаха да си шушукат с бащата на Ию Лан. Йен Ших написа набързо един сценарий добавяйки няколко свои предложения и те обявиха, че жената на Великия страж е нападната от изключително зли демони, които се опитват да откраднат висшата й душа хун. Обявиха изгрев слънце на следващата сутрин за час на решаващата битка със Силите на Мрака и ми казаха да отида на полето и да донеса чувал ориз, чувал пчели (нямах представа за какво им са) и да набера много макове. Иен Ших ме остави да му помогна с инсталирането на оборудването и реквизита му в залата за аудиенции на Великия страж, но в края на краищата ми позволиха само да бия барабана, а аз съм принуден да призная, че постъпваха правилно. Ако ми бяха отредили по-отговорна дейност, може би щях да загубя разсъдъка си и да извърша някоя глупост, и като доказателство ще предложа следното описание:

ДОКТОРИТЕ И ДЕМОНИТЕ

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: Дворцовата зала за аудиенции призори. Завеси, задуха, тежки сенки. На подиум в дъното на залата има маса, покрай която са подредени факли. Горят благовония и залата е изпълнена с ароматен дим, миризмата на макове преобладава. Един прилеп лети хаотично във въздуха, блъсва се във факла, продължава да лети с краката нагоре и се приземява на пода, останал с впечатлението, че това е таван. Хваща се за крака на един стол и се киска. Започва монотонно биене на барабан и влизат високопоставените лица, предвождани от Великия страж: на Йен-мен. Настъпва тишина и се чува само кашляне и тътрене на подметки. Тишината продължава. Кашлянето продължава. Отново барабан, по бавно — дам-дум, дам-дум, дам-дум, дам-дум, дам-дум, дан-дум, дан-дум…

Мъртвешка тишина, след което Великият страж и придружаващите го лица подскачат на около метър във въздуха.

 

ГЛАС ОТНИКЪДЕ: Доведете… болната… при… мен…

 

Високопоставените гости отскочат встрани, за да направят път на жената на Великия страж, която внасят положена върху носилка с копринена драперия. Тя е млада и никак не изглежда зле, тялото й е силно и присъствието й се забелязва, но без съмнение е болна. Изкачват носилката по стъпалата на подиума и я поставят върху масата. Носачите се покланят и се оттеглят през страничните завеси.

 

ГЛАС ОТНИКЪДЕ: Демоните на болестта, когато са живели на този свят като мъже и жени, са извършили 9 999 гряха. Заради тях сега те са свързани с Деветте тъми. Душите им са потопени в страданията на Хиляда епохи и за да се сдобият с топлина и светлина, са им нужни невинни души, които да служат като фенери и огнища в Царството на вечната нощ. Вий, що искате да плените душата на тази жена, покажете си!

 

Тишина. Следва киска не и зловещ смях, а в сенките вляво от носилката проблясват светлинки. Появява се детско лице, но това дете е зло и има зъби като на плъх, а очите му са ужасяващи. Появяват се още деца, докато станат общо седем. Те приближават носилката заплашително и се смеят зловещо.

 

ГЛАС ОТНИКЪДЕ: Блудницата от Деветте кухи планини изпраща внуците си, но се бои да дойде сама? Добре, така да бъде!

 

Следва ослепителен блясък, придружен от удар на гонг и облак дим, който се разсейва и от него се появява Господарят Ли, вляво от носилката. На главата му има висока шапка с криле, обсипана със звезди, които показват пътеката, по която поема, когато разговаря с боговете. В лявата му ръка е Конят на нощта, когото язди при посещенията си в долния свят. Когато не го използва, конят има вид на бастун, с желязна конска глава отгоре и желязно конско копито отдолу. В лявата ръка на Господаря. Ли е Вълшебното дайре — на горната му страна са изобразени изгревът, два коса, два коня и мечи зъб. Отвътре са изобразени буково дърво, две жаби, седем гнезда, седем девици и Майката на Огъня. Дългата му бяла роба е покрита с камбанки, кукли, кокали, икони и двадесет и седемте метални диска, символизиращи Дворците на Луната, Той насочва бастуна си към демоните.

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: В името на Върховния, роден в хаоса, господар на Тао на Петте съвършенства и Седемте светила, подканям те — махай се!

 

Злите деца се смеят на шамана. Устите им са широко отворени, все по-широко, невъзможно широко и от тях излизат облаци отровни пчели, които жужат и се насочват към Господаря Ли. Той също отваря уста широко и когато пчелите започват да влизат вътре, ги превръща в зрънца ориз и ги изплюва на пода. Но прииждат все повече и повече. В краката на шамана вече има купчина ориз, но изведнъж се появява още един враг — сред блясък и облак дим, до децата застава Блудницата на Деветте кухи планини. Лицето й е синьо, крилата й са черни, ръцете й завършват с остри орлови нокти. Тя започва да отскубва и да мята стрелите, които я покриват като перушина. Господарят Ли ги улавя с дайрето, но не може да защити и пациентката на носилката, тъй като демоните приближават все повече и повече.

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: О, Безсмъртна дево на Върховното тайнство, Цвете на Средния оригинал, Носителко на меча и пояса на Върховната непорочност, чуй зова на своя слуга и се яви с цялата си слава и гняв!

 

Трета светкавица, трети гонг, трети облак дим и зад носилката се появява Ию Лан. Тя е абсолютно зашеметяваща. Косата и е сплетена като облак над сребърната трирога корона на Нощната Луна в Първичната Зора и след това е оставена да пада свободно надолу като абаносов водопад. Шапката и от пера на буревестник е украсена със Седемте сапфирени цветя. Аленият й копринен кафтан е украсен с Великата панделка на Феникса, а около кръста й е увит Огненият нефритен пояс на Шестте планини, В сребърна капия виси Мечът на жълтия флуид и Пулсиращия фосфор, а на ботушите й са избродирани жребците, които язди в сенките и слънчевия блясък — Кървавия кон на Деня и Перления кон на Нощта.

 

ИЮ ЛАН: Върни се в дупката си, блуднице! Никоя невинна душа няма да освети мрака и да стопли смразените кости на черната яма, в която си изпратена от Небесния Височайш на Свещената огърлица и Деветте въздишки!

 

БЛУДНИЦАТА НА ДЕВЕТТЕ КУХИ ПЛАНИНИ: О, крилати мои! О, зъбати мои! О, рогати мои и надарени с нокти, мои! Долетете при мен! Долетете! Летете! Летете!

 

Ужасна орда демони с остри като мечове крила, с клюнове и с човки, с рога като копия, се спуска върху Господаря Ли и Ию Лан, които се отбраняват с меч и железен бастун, а тряскането, звънкането, дрънкането, пляскането напомнят шест сборища на ковачи едновременно. Съществата се оттеглят на безопасно разстояние и отново се спускат в коварна атака, но Господарят Ли протяга бастуна си и го разклаща, произнася думи на непознат език и внезапно се появява величествен кон. Той скача на гърба му, а Ию Лан тропва с крак, произнася тайнствени слова и ето! Единият и крак е бос и Кървавият кон на Деня я приема на гърба си! Шаманът и шаманката се издигат във въздуха и там се развихря страховитата битка. От дайрето на Господаря Ли излизат месоядните коне, ужасната Мечка, кълвящите очи косове и отровните жаби. Ию Лан се бие срещу налитащите демони със Сапфирените цветя, превърнали се в сини тигри, Великата панделка, която сега е дракон, и Огнения пояс, който бълва пламъци и кипяща лава.

 

БЛУДНИЦАТА НА ДЕВЕТТЕ КУХИ ПЛАНИНИ: Сражавайте се, скъпи мои! Сражавайте се! Не се предавайте!

 

Блудницата е умна. Тя се измъква от бъркотията и се спуска към носилката с болната, а когато отново се издига, в острите си нокти стиска нещо топло и светло. Господарят Ли сразява демоните, като обръща дайрето си наопаки и освобождава Дърветата, Гнездата, Девиците и Майката на Огъня, а Ию Лан обръща големия си жребец и съзира какво се е случило. Шаманката сваля трирогата си корона и я хвърля, и не друго, а самата Луна полита към Блудницата, която сега пищи от страх. Малката светеща душа се измъква от ноктите й започва да се отдалечава обезумяла, докато накрая не изчезне напълно. Господарят Ли и Ию Лан се спускат след Блудницата и последните демони и също изчезват, но гласовете им се чуват ту тук, ту там, ту навсякъде.

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

Върни се, о, душа!

На изток има великани с по

хиляда крачки ръст!

И десет слънца, що топят метал

и камъка превръщат в пръст!

 

ИЮ ЛАН:

Върни се, о, душа!

На юг са хората с боядисани лица

и с черни зъби!

А съскащи змии поглъщат човеци

като вкусни гъби!

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

Върни се, о, душа!

На запад има Движещи се пясъци,

простиращи се до безкрая!

Ще те погълне Бездната на бурята,

ще станеш на пихтия, зная!

А отвъд пустиня страшна е,

с червени мравки, като слонове!

 

ИЮ ЛАН:

Върни се, о, душа!

На север планината ледена

на огнения дракон е!

Очите му червени са,

а зъбите — ужасни!

Смехът му див, безумен е,

а нравите опасни!

И небето там бяло е — трепти,

сковано във студа!

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

Не можеш да се изкачиш на

Небето над нас, о, душа!

Защото тигри, леопарди

пазят портата

и вълци кръвожадни бродят

из полетата.

 

ИЮ ЛАН:

Не можеш да се спуснеш и

в Бездната на Мрака,

защото там на девет кръга

чудовище се е навило!

С глава на тигър с три очи е,

а тялото му е на бик!

 

Носилката се обвива в облак дим. Когато се разсейва, се появяват Господарят Ли и Ию Лан с вдигнати към небето очи и ръце.

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

О, душа, но ние можем да

ти покажем пътя към твоето тяло!

Големият свят е с опасности пълен,

а в стария дом има зали

просторни и стаи спокойни.

Прекрасни тераси,

разкошни градини,

където зефирът лотоси гали,

орхидеи люлее,

и мраморни зали с аромат

пълни лелеян!

 

ИЮ ЛАН:

Много безценни неща

те очакват в стария дом!

Венци и панделки, брокат

и коприни писани,

юргани пухени —

бродирани с бисери,

балдахини бели над теб

ще се ветреят

и свещи ароматни с ярка

светлина ще греят!

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

О, душа! Виж!

Ястията са готови!

Ориз прекрасен, ранна пшеница,

ребърца от теленце пълна паница,

Костенурка яхния и

козленца печени,

залети със сосове,

с имена ненаречени.

Гъски готвени в горчиво и

кисело, патици крехки,

кълки от жерав!

Пилета задушени! Супи омайни!

Медени питки и захарни тайни!

И рубинено вино, с вкус на мед

пречистено, свежо,

охладено в лед!

 

Високо в тъмните ъгълчета на сводестия таван се появява малка светлинка.

 

ИЮ ЛАН:

Чуй как музикантите

заемат местата си,

как звънтят камбанките им

и пеят арфите!

Танцьорите те очакват,

в леопардови кожи облечени.

Чуй цитрите и магията

на лютните им!

Чуй тътена на тимпаните!

 

Светлината става по-ярка и започва да се спуска към носилката. Господарят Ли и Ию Лан я насочват към черния дроб на болната, която наблюдава всичко това с очи, ококорени като супени чинии.

 

ГОСПОДАРЯТ ЛИ И ИЮ ЛАН:

Твоят дом те очаква, о, душа!

Любовта те очаква, о, душа!

Животът те очаква, о, душа!

Върни се! Върни се! Върни се!

 

Светлината угасва, а шаманът и шаманката въвеждат душата в черния дроб на болната. Господарят Ли затваря очи и тихо и казва да заспи. Ию Лан застава в предния край на подиума и се обръща към Великия страж, но все още е обзета от Тайнствата.

 

ИЮ ЛАН: Болестта си отиде. Любовта и животът я очакват, но не забравяйте Тао! Бъдете много внимателни с молитвите и жертвоприношенията си, защото злините гледат да се върнат там, където вече са се подвизавали. На Трите Достопочтени трябва да дадете девет дължини зелена бродирана коприна. Слугите на У не желаят нищо, защото се задоволяват и с вълнението на битката и радостта от победата. Върнете се сега в червения прахоляк на земята.

Вратите, се отварят и нахлува слънчева светлина, а гостите замаяни започват да излизат. Носилката се връща в спалнята, а ароматът на макове се устремява към небето.

Аз се надигнах от пода (бях легнал до хилещия се прилеп) и поех чист въздух с пълни гърди. Ию Лан и Господарят Ли започнаха да поливат главите си с кани студена вода, а Йен Ших се спусна от скелето като сумтеше, протягаше ръцете и краката си и се мъчеше да фокусира погледа си.

— Мина доста добре — каза Господарят Ли, — като се има предвид, че нямахме време за прилична репетиция.

— Виждал съм и по-лоши изпълнения — отвърна Йен Ших.

Ию Лан, както обикновено, не каза нищо. Тя мина покрай мен и излезе — смълчана, прекрасна, далечна като облак и усмихната в себе си.

— Виждаш ли, Вол — каза ми Господарят Ли малко по-късно, когато се разхождахме в градината на двореца, — за един шаман определянето на даден медицински проблем и нужното лечение е само началото. В този случай не беше никак трудно да поставим диагнозата. Попови лъжички.

— Попови лъжички!? — възкликнах аз.

— Точно така. Ти вече преживя една много неприятна среща с Великия страж, така че може би ще разбереш булката. Тя е дъщеря на разбойнически главатар, момчето ми. Родена е на седло и се чувства щастлива единствено сред хълмовете, където е отраснала, а тук е затворена в тази мрачна каменна грамада, където трябва да прекарва времето си в шиене и клюкарстване с другите жени. Отгоре на всичко тя е длъжна да дари Великия страж с деца, а не е трудно да си представим какво е мнението й за това страхливо същество с трескави очички, което й е съпруг, и как може да го приеме като баща на децата си.

Господарят Ли спря до едно от изкуствените езерца, недалеч от висока сива стена, покрай която имаше тераса.

— Попови лъжички — каза той и посочи към зелената вода. — Според едно от най-старите женски поверия, ако една жена глътне четиринадесет живи попови лъжички на третия ден след менструацията и още десет на четвъртия, няма да зачене в продължение на пет години, така че горката булка е гълтала бедните създания. Самите те са безвредни. Но не са безвредни паразитите и тениите им, които се заселват в стомаха на жената и я разболяват като жълта маймуна. Аз и Ию Лан дадохме на тази булка силно обезпаразитяващо лекарство и й забранихме да гълта попови лъжички до второ нареждане, а понеже има здраве като на кон, На практика вече всичко й е минало. Във физически смисъл. Господарят Ли погледна замислено поповите лъжички и извади малко шишенце с капачка.

— Тук — продължи той — завършва конвенционалната медицина и започва шаманизмът. Каква полза има да лекуваш тялото, когато истинската жертва е духът? Помисли си само какво унижение е изпитала горката дъщеря на разбойническия главатар, когато е била принудена да гълта попови лъжички, как се е отразило това на самочувствието й! Така че Ию Лан и аз, с безценната помощ на Йен Ших, я накарахме да се чувства най-важната персона на земята. Помисли си само — силите на доброто и злото да се борят за душата й! Крайната фаза на лечението, разбира се, е да се премахне нуждата от попови лъжички. С течение на времето тя без съмнение ще реши проблема с намирането на подходящ баща на децата си, но един уважаващ себе си шаман никога не би допуснал възможността междувременно заболяването да се повтори.

С тези думи той свали капачката на шишенцето, отвори туниката ми отпред и пусна там долу един жив скорпион. Докато не се състои официално състезание по събличане на туника във всички по-големи провинции, рекордът ще принадлежи на мен. Точно за три секунди аз бях без дрехи и скочих в езерото с рев: „Уа! Уа! Уа!“ или нещо също толкова интелигентно и започнах да се плискам с вода, за да махна скорпиона.

— Извинявай, Вол. Уверявам те, че преди това махнах отровата на тази твар. Помислих си, че ще е много смешно. Сигурно съм по-изкуфял и от Небесния господар. Ох, ох, ох! — завайка се Господарят Ли и се отдалечи доволно.

Езерцето беше дълбоко по-малко от метър, така че докато се мъчех да разплета дрехите си и да си ги облека отново, видът ми никак не беше скромен. Докато се мъчех да напъхам левия си крак в десния сандал, се появи много елегантен лакей и ме информира, че в двореца изискват присъствието ми. Той ме повери на една девица, която не престана да се кикоти докато ме водеше по стълбите. Най-накрая ме въведе в разкошна спалня с високи прозорци, които излизаха на терасата точно над езерцето, където в този момент поповите лъжички щастливо се промушваха през каишките на липсващия ми ляв сандал.

— Хи-хи! — изкиска се жената на Великия страж. Това никак не беше в нейния стил, така че веднага изостави превземките и сгъна властно показалеца си към мен.

— Ей, ти! Ела тук — изръмжа тя.

По-късно научих, че след девет месеца родила син (шест килограма и двадесет грама) и му дала името Лиу Ниу. Предположих, че е имала предвид едно второстепенно божество, наречено Лиу-хай, и в такъв случай името на детето щеше да означава „Щастливо теленце“. Ако обаче е имала предвид едно друго второстепенно божество, наречено Луи-ланг, тогава името щеше да означава „Секси Вол“. Ще спра дотук.