Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
The Black Riders. War is Kind, –1899 (Обществено достояние)
Превод от
, (Криейтив Комънс — Позоваване — Некомерсиално, версия 2.5)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Стихотворенията са преведени между 2002 и 2006 г. Разпространяват се под лиценз „Криейтив Комънс — Некомерсиално“ версия 2.5 (CC-BY-NC version 2.5).

История

  1. — Добавяне

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДРУГИ СБОРНИЦИ
ИЗ ЦИКЪЛА „ЛЕГЕНДИ“

69. Легенди I[1]

 

Човек построил огромна тръба,

за да тръби в нея вятъра.

Вятърът я захвърлил надалече.

Човекът казал, че за всичко

виновна е тръбата.

70. ЛЕГЕНДИ II

Когато самоубиецът попаднал на небето,

там го попитали:

— Защо се самоуби?

— Защото никой не ми се възхищаваше! —

отвърнал той.

71. ЛЕГЕНДИ III

Човекът казал:

— Ти си дърво!

Дървото отвърнало също презрително:

— Ти си човек! Твоето превъзходство над мен е

само в това, че имаш повече възможности.

72. ЛЕГЕНДИ IV

Войнът стоял на хълма и предизвиквал на бой звездите.

Малка сврака, случайно преминаваща, харесала

перото на шапката му — и го отскубнала.

73. ЛЕГЕНДИ V

Вятърът нежно веещ в цветята,

година след година

пеел, и пеел, и пеел…

Цветята се удивили на своето щастие.

— О, ветер, — попитали те, —

защо пееш, когато се трудиш,

а ние, розови болни съдби, не пеем

и година след година

лежим, и лежим, и лежим?

74. КОГАТО ХОРАТА ДОСТИГНАТ ВЪРХА НА ХЪЛМА…[2]

 

Когато хората достигнат върха на хълма,

Бог ще се надвеси над тях,

ще върже езиците, ще развърже ръцете.

Бледи сенките на загинали приятели ще се появят.

Луната няма да успее да се състари,

преди да се въздигнат батальони

— Сини батальони[3] —

Луната няма да успее да се състари,

преди децата променени,

да паднат пред новите батальони

— Сините батальони —

 

Пороци и добродетели ще тъпчат земята.

Праведници и крадци ще гинат заедно.

Меч ще се спуска по повелята на слепци,

направлявани от Бога, послушни на

всяка негова дума,

клатейки се като кандило,

в главата на новите батальони

— Сини батальони —

Марш на оръжията на диви инстинкти,

хора, родени зли, хора, родени добри,

хора от новите батальони

— Сините батальони —

 

Дрънченето на мечове е Неговата мъдрост.

Ранените се гърчат като Твоят разпнат Син.

Бягат на лудите коне е едната страна на медала.

— другата — е ръката на майката върху челото на сина.

Стремително атакуващите в сумрака,

мъжете от новите батальони

— Сини батальони —

Бог ги вижда всички. Бог ги води отдалече.

Води ги отдалече, води ги отдалече

тези нови батальони

— Сините батальони —

75. БУЧАЩИ, ТЪТНЕЩИ…[4]

 

Бучащи, тътнещи,

гърмящи, въртящи се Колела!

Замаяни Колела!

Колела!

Бележки

[1] Според някои изследователи стихотворенията от 69 до 73 са били предназначени за публикуване в книгата „Черните конници“, но няма убедителни доказателства за това. Този цикъл за първи път бил печатан в сп. „Bookman“ през май 1896 год. ↑

[2] За първи път стихотворението било отпечатано в сп. „Philistine“ през юни 1898 год. През същата година то било публикувано, под названието „Сините батальони“ („The Blue Battalions“) в сборника „Песни за испанско-американските войни. Събрани стихове, публикувани в периодиката по време на войните с Испания“, съставен от Сидни А. Уизърби (Детройт, 1898). След смъртта на Крейн, заради тематиката стихотворението било многократно включвано в книгата „Войната е добра“. ↑

[3] Названието „Сини батальони“ идва от синя цвят на мундирите на армията на Севера по време на американската гражданска война 1861–1865 год. ↑

[4] За първи път стихотворението било отпечатано на обложката на сп. „Philistine“ през декември 1898 год. ↑

Към или към съдържанието