Сандра Браун
Тръпката на успеха (11)

Десета глава

На сутринта продължаваше да вали, но Стиви не се събуди от гръмотевиците, а от болката в долната част на корема. Присвиваше я повече в дясната половина и по-силно от обикновените месечни болки.

Тя стана и взе две от болкоуспокояващите хапчета. Върна се в леглото, легна на една страна и сви колене до брадичката си. Дъждовният ръмеж постепенно я унесе в сън.

Ала сънят й не бе дълбок. Събуди се, като чу името си. Джъд се бе навел над нея, а после легна в другия край на леглото и сложи ръка на рамото й.

— Какво има, Стиви?

— Нищо.

Тя лежеше със затворени очи.

— Чух те да стенеш и затова дойдох. Събуди ме.

— Извинявай.

Той промърмори нещо за женската психика и добави:

— Какво толкова, като си ме събудила! Боли ли те?

— Малко.

— Или много?

— Само ме присвива. Няма страшно. Ще ми мине.

— Къде са ти хапчетата? Ще ти ги донеса.

— Вече взех две.

— Преди колко време?

— Не знам. Не беше отдавна.

— Защо не действат?

— Не е минало достатъчно време.

— С какво мога да ти помогна?

— С нищо.

— Защо не отваряш очи?

— Защото ми се спи — а и защото имаше чувството, че е дошъл в леглото й така, както спи — гол. — Легни си, ще ми мине.

— Къде те боли?

— Където са туморите — рязко отвърна тя.

— Какво би облекчило болката?

— Електрическата ми възглавница.

— Къде е тя?

— Забравих да я взема.

— Браво на теб.

Джъд мълчеше и не си тръгваше. Стиви усещаше погледа му. Съвсем неочаквано, сякаш изведнъж взе решение, той пъхна ръка под завивките и нощницата.

— Какво правиш, Джъд?!

— Шшт, лежи спокойно. Искам да ти помогна.

— Не можеш.

— Може и да не мога, но поне ще опитам.

— Защо?

— Защото снощи не се държах добре. Развиках ти се, а ти не го заслужаваш.

— Няма нищо, все едно не се е случило.

— Това самарянско отношение е нещо ново за мен. Трябва ми време, за да свикна. Кажи сега, къде точно те боли? Тук ли? — Той притисна леко топлата си ръка в долната част на корема й.

— Аха — промърмори Стиви и се отпусна. — Успокоителната топлина намали болката и притъпи спазмите. Усещането беше много приятно.

— По-добре ли ти е, Стиви? — попита Джъд.

Но тя вече спеше.

 

 

Когато се събуди за трети път тази сутрин, ръката му тежеше отпусната в гънката на талията й. А дланта му все така лежеше върху вдлъбнатината в долната част на корема й. Вече не я болеше.

Пръстите на другата му ръка бяха заровени в косата й, която се преплиташе с неговата на възглавницата. Като идва неканен в моето легло, поне да си беше взел възглавница, помисли си Стиви.

Чудеше се на какво да се ядоса, което беше само претекст, та дано сама себе си убеди, че не й е приятно да чувства тялото му, прилепено за гърба си, нито пък топлия му дъх.

Повтаряше си, че тялото му е огромно и че й досажда, а всъщност й беше приятно да го чувства близо до себе си. Дори се сгуши в него.

Изведнъж отвори широко очи, защото с ужас осъзна, че той наистина е в спалното си „облекло“, и че тя лежи в прегръдките на един гол, при това доста привлекателен мъж. Внимателно обърна глава, надявайки се, че няма да го събуди.

Той се размърда и отвори очи. Лицата им почти се докосваха. Стиви се чувстваше много странно и се чудеше какво да каже. Дали да му благодари? Или да се засмее, та дано напрежението помежду им спадне? А дали не трябваше да изрази възмущението си?

Нито продума, нито помръдна. Лежеше и гледаше това изразително мъжествено лице с прораснала брада, което й беше станало толкова скъпо.

Джъд най-сетне се размърда, разпери пръсти върху корема на Стиви и леко го притисна с длан. После плъзна ръка към кръста й и бавно я завъртя така, че тя легна по гръб.

Очите му огледаха всяко ъгълче на лицето й — очите, устните, после шията и косата, през която бавно прокарваше пръсти. Усмихна се закачливо, спускайки ръка по диплите на нощницата към малката прелъстителна панделка на гърдите. Погледът му отново срещна нейния.

Джъд подпря лакти до главата й. Единият му крак беше между бедрата й — нежната й кожа усети леко грапавия му допир. Топлото бедро бе отпуснато в скута й.

Той взе лицето й в ръце, прокара пръсти през косата, а палците му галеха устните й. Те се открехнаха. Джъд ги докосна с върха на палеца си.

Наведе глава и прилепи устните си до нейните — целувка, нежна като летния дъжд, който ромонеше по листата в градината.

Без да осъзнава, Стиви го прегърна. Ръцете й галеха широкия му гръб, докато се осмелиха и се плъзнаха чак до трапчинките под кръста му.

Той изстена тихо и езикът му се плъзна между зъбите й. Устните му се прилепиха до нейните, копнеещи и жадни. Езикът му бавно и страстно галеше нейния език. Една спокойна и сънлива целувка в дъждовното утро.

Една прелестна целувка.

Стиви и Джъд се отделиха един от друг и унесените им погледи се срещнаха. Кичурчета от косата й се бяха закачили за брадата му. Тя се пресегна, за да оправи косата си, но той хвана пръстите й, гризна крайчеца им и ги погали с мекия си топъл език.

Тя прокара ръце по лицето му, сякаш бе сляпа, чувствайки под трепетните си пръсти мъжествените му черти. Напразно опита да поизглади гъстите му вежди, макар да ги харесваше такива, каквито са.

Той наведе глава и целуна голото й рамо. Стиви нетърпеливо притисна тялото му към своето, беше й приятно да усеща неговата тежест.

Джъд мълчаливо се подчини, прегърна я още по-плътно и я унесе в ритъма на тялото си, като не спираше да я целува — страстни, горещи, влажни целувки.

Бавно, копче по копче, той разкопча нощницата. Когато стигна до панделката, вдигна глава и я изниза, разгръщайки деколтето.

Стиви наблюдаваше с вълнение светлокафявите му очи, изпълнени с възхищение и желание. Загорелите му от слънцето ръце погалиха бледата й кожа и се спряха на гърдите.

Чертите му омекнаха като плътта под пръстите.

Ала тя не забеляза това, защото бе притворила очи и дишаше учестено, с открехнати устни. Джъд целуна връхчетата на гърдите й и те потръпнаха от докосването на острата му брада. Обзета от копнеж и желание, Стиви въздъхна и повдигайки ханша си, притисна бедро в бедрото му.

Той пое с устни втвърденото връхче и го погали с върха на езика си.

Сякаш пламъци заиграха в утробата й. Тя извика възбудено. Джъд опря коляно във вдлъбнатината на скута й, притискайки го с бавни въртеливи движения. Стиви впи ръце в твърдите мускули на гърба му.

Той провря ръка под чаршафа, под нощницата и копринените й бикини, опиянен от топлите женствени форми.

В този миг чуха, че се тропа на външната врата. Припряно, настойчиво чукане, което накара Джъд да посрещне деня с ругатня.

 

 

Той почти откърти вратата от яд. На прага, в жълт дъждобран, стоеше мокрият от поройния дъжд раздавач, който в никакъв случай не изглеждаше по-щастлив от разгневения Джъд.

— Доста дълго чаках да ми отворите — рече той.

— Спях.

— Дано поне ви зарадвам в тоя потоп — човекът махна с ръка към подгизналата полянка пред къщата. Цветята на Стиви бяха полегнали в калта като ранени след битка.

— Адски ме зарадвахте — иронично подметна Джъд и се подписа на пощенската бланка.

Раздавачът му подаде увитото в найлон писмо, загърна се още по-плътно в дъждобрана и се затича към колата. Джъд затръшна вратата.

— Кой беше?

— Раздавачът. Писмо за мен.

— От кого?

В яда си Джъд дори не бе погледнал името на подателя. Обърна плика и гневно рече:

— От Майкъл Рамзи.

— И какво пише?

— Откъде да знам? Още не съм го отворил.

Ама че глупост. Тъкмо си бяха легнали в топлото легло и се целуваха все по-страстно и все по-обещаващо и — ето ти на, писмо! Идеше му да убие Рамзи.

Настроението му съвсем се развали, когато видя, че Стиви се е облякла. На бледото лице очите й изглеждаха огромни, а изражението й беше и доволно, и виновно.

Джъд умираше от яд! Все още усещаше вкуса на устните и на връхчето на гърдата й. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за тези ласки, които искаше да продължат.

Но вътрешното чувство му показвате, че това няма да стане. И затова бе толкова вбесен. Тя бе размислила и отново се владееше.

Мина му оптимистичната мисъл, че все пак съществува някакъв шанс да не е прав.

Пристъпи към нея, но тя не помръдна от долното стъпало, където бе застанала. Погледна я с нескрит копнеж и произнесе името й с дрезгав и възбуден глас:

— Стиви…

Тя навлажни устни и нервно рече:

— Смятам да направя кафе — и почти се затича към кухнята.

След като се умори да ругае под нос, Джъд я последва. Речникът му беше доста цветист, тъй като беше прекарал почти целия си живот в спортните съблекални или редакции.

И така, той влезе в кухнята само по шортите, които набързо бе облякъл, за да отвори вратата. Тръшна се на стола и отвори картонения плик. Стиви чакаше кафето да закипи.

Джъд прочете писмото, смачка го на топка и го пъхна в джоба на шортите.

— Кога ще стане кафето?

— След няколко минути. Какво ти пише?

— Нищо важно.

— Тогава защо си толкова намръщен?

— Защото още не съм пил кафе.

Джъд усети, че говори доста раздразнено. Но той не бе ядосан на Стиви, а на Рамзи, на цялата тъпа ситуация и на тялото си, което беше все още възбудено и не можеше да се успокои.

— Намръщен съм поради други, доста по-нетърпими причини. Но предполагам, няма да ти е приятно да навлизам в детайли — тя отривисто поклати глава. — И аз така предполагах — добави той.

— Рамзи не е ли обърнал вече на молба? Не пълзи ли? Не те ли увещава да се върнеш?

— Не.

— Тогава какво ти пише?

— Нищо особено.

— Какво пише в писмото? — извика Стиви и викът й го сепна.

Джъд успя да откъсне мислите си от възбудата, която измъчваше тялото му, и ги насочи към нея. Тя стоеше изпъната като струна, вбесена от уклончивите му отговори.

— Е, добре. Позна! Пише за теб!

В този миг тя се отпусна на стола срещу него.

— И какво по-точно?

— Информира ме, че си изчезнала — усмихна се той. — И че изпускам най-сензационната спортна новина за годината. Всички говорели само за мистериозното изчезване на Стиви Корбет след припадъка й.

Лампичката на кафеварката присветна — сигнал, че кафето е готово. Стиви не я видя и Джъд стана и наля две чаши. После седна и отпи глътка, преди да продължи.

— Майк настоява, ама много настоява да спра да се цупя и да се върна на работа. Смята, че с моите връзки и възможности ще успея да те открия, преди другите да са попаднали на следите ти. — Той се усмихна над димящата чаша и добави: — Изглежда, съвсем е забравил, че ме уволни.

— И какво пишат по вестниците за моето безследно изчезване?

— Кои?

— Ами спортните журналисти, кои. Сигурно развиват разни теории.

— Майк пише, че споменавали самоубийство…

— Самоубийство?!

— Това е един от слуховете, но тъй като тялото ти не е намерено… Другият слух с, че тайно си влязла в болница. И по-точно в известния център за лекуване на ракови заболявания на Бахамските острови. Рамзи ме съветва да изоставя романа и да разбера какво наистина се е случило с — цитирам — „това момиче Корбет“.

— Той знае ли за романа ти?

— Споменавал съм му.

Значи тя бе права по време на скандала им предишната вечер! Години наред той бе разправял за страхотния роман на спортна тема, който ще напише някой ден. Но този ден все не настъпваше.

Допреди няколко дни. И ето че след толкова несполучливи опити той бе седнал да пише, и то с удоволствие. Тази работа го изтощаваше интелектуално, умствено, и душевно, но повече не можеше да отлага.

От друга страна. Джъд имаше финансови задължения. Например скъпата кола. Средствата му биха покрили разноските й още две седмици, не повече. Трябваше да работи, за да може да се издържа.

Разрешението на проблема седеше на бабината му дъбова маса срещу него.

Написваше сензационната статия, получаваше куп пари, казваше поне временно „чао“ на Рамзи и на „Трибюн“ и със спечелените пари се отдаваше на книгата, която дори никога да не видеше бял свят, напираше да излезе изпод перото му.

— Какво смяташ да правиш?

Стиви като че ли бе отгатнала въпроса, който го измъчваше. И с основание се тревожеше. Съзнаваше важността на решението му и последствията, които щяха да се стоварят върху нея. Тя бе златна мина за търсещия сензация журналист.

Джъд прокара ръка по лицето си. Чувстваше се ужасно по няколко причини. Възбудата все още измъчваше незадоволените му сетива. Стомахът му се бе свил, вероятно от бързите глътки горещо кафе, но това чувство по-скоро се дължеше на факта, че между пръстите му отново се бе изнизал поредният златен шанс.

— Отивам да пиша — отвърна той, защото нищо друго не му оставаше, а и така трябваше да постъпи.

Стиви преглътна мъчително, а Джъд я погледна с възхищение, докато вдигаше глава.

— В Далас ли? — попита тя.

Това момиче си го биваше. Толкова години беше спрягал името й в рубриката си, без да я познава!

— Не, в трапезарията.

— И няма да кажеш на никого къде съм?

— Няма. Ще пазя тайната ти, докато трябва.

Облекчението й беше очевидно. Тя се поотпусна. Но не се опита да му благодари.

— Добре. Така ще направиш живота ми по-лек. Радвам се, че няма да изоставиш романа.

— Снощи заяви, че съдържанието му било един вид израз на моето самодоволство, че било досадно и какво беше още… отвратително.

Стиви не скри съжалението си.

— Казах го, защото ме предизвика.

— Като говорим за предизвикателства — поде Джъд и стана, приближавайки я, — тази сутрин беше…

— Джъд! — тя скочи от стола си, сякаш беше седнала на кабарче. — Трябва да поговорим за това.

Той сбърчи вежди.

— Какво има да обсъждаме?

— Ами… защо се случи…

„Знам защо се случи“, мислено й отвърна той.

— Това се казва страст, а значението на тази дума в речника е обяснено като желание да задоволиш сетивата си, плътски апетит, сексуален стремеж към пълно задоволяване.

Ако съдеше по убийствения й поглед, думите му изобщо не я развеселиха.

— Не бях много на себе си. Тези хапчета са толкова силни. Чувствах се замаяна.

Тя отстъпи няколко крачки назад — бягаше от него. Това го вбеси толкова, колкото и обясненията за страстните й ласки, които бяха също така непринудени, както и неговите.

— Ясно. Желаеш ме само когато си взела хапчета, така ли?

— Не е така.

— А как е тогава?

— Не искам да спя с теб — заяви Стиви.

Той се изсмя.

— Сериозно?!

Стиви побесня. Страните й пламнаха, а очите й потъмняха и придобиха приятния топъл цвят на скъпо уиски, само че бяха още по-опияняващи. Тя вирна брадичка.

— Виж какво, аз преживявам сериозна криза. Ти също. Точно сега и двамата не се нуждаем от любовна връзка. Пък и опитът ни от Стокхолм показва, че…

— На мен ми показа, че и тогава беше готова да бъдеш моя.

Стиви стисна ръцете си в юмруци и пое дълбоко дъх.

— Само след няколко дни трябва да дам отговор на мениджъра си. Смятам дотогава да запазим платоническите си отношения.

— Не е лошо да го обясниш и на жлезите си, мила — засмя се Джъд.

Тя отвори възмутено уста, но замълча. Излезе с трясък от стаята и се втурна нагоре по стълбите. Той я последва, ала спря на първото стъпало.

В него бе проговорил онзи Джъд Маккий, който се веселеше по баровете с приятели спортисти и който се изкушаваше да я настигне. Една целувка, една страстна ласка и тя щеше да омекне в ръцете му. Тя му струваше време, пари и неприятности. Толкова много ли искаше от нея в замяна?

Другият Джъд Маккий също се обади. Той знаеше, че ако легне веднъж с тази жена, връзката им не ще приключи дотам. Освен това беше обещал да пази тайната й. Ето защо се обърна и се запъти към трапезарията и пишещата машина.

Този вид благородство не му бе присъщо. Няма как, налагаше се да бъде търпелив и да намери сили да изтърпи разочарованията.

Или нещо повече дори и от разочарование, присмя се сам на себе си Джъд и си представи сцената в леглото — силното желание да я има, привлекателните й и влажни от милувките му гърди.

Виж какво, заспори той с по-тъмната страна на своя характер, никога не ми се е налагало да навивам някоя жена да легне с мен. Проклет да съм, ако първата, която започна да увещавам, е Стиви Корбет. Пък и книгата ми ще ме погълне и няма да имам време да мисля за секс.

А тъмната му страна отговори: „Не е лошо да го обясниш на жлезите си!“.