Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss Rememberend, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 67 гласа)

Осма глава

Той отново почука, този път по-настоятелно. Само за да спре настойчивото му тропане, тя отключи вратата и отвори.

Дълго двамата се гледаха втренчено през прага. Шели се наслаждаваше на пълното безразличие, което изпитваше при вида му. По-рано, скоро след развода им, сърцето й щеше да изскочи, когато го видеше. Ставаше нервна и притеснена. Преди той притежаваше силата да я кара да се чувства незначителна. Вече не.

Като знак на новопридобитата й увереност, тя го накара пръв да заговори.

— Шели — изрече той студено и покровителствено. Още бе запазил момчешката си хубост с трапчинките на бузите. — Събудих ли те?

— Да — излъга тя.

Даваше й чувство за превъзходство и фактът, че е гола под робата си и че той не може да възбуди тялото й, никога не бе могъл. Копнееше да му изкрещи това в лицето, да размаха провала му като знаме, да го унижи и обиди така, както той бе постъпил с нея вечерта, когато безчувствено я бе информирал, че не я иска вече в живота си.

— Може ли да вляза?

Тя повдигна рамене и се отдръпна настрани. Даръл забързано се промъкна покрай нея и едва сега тя забеляза гнева му, който пречеше на трапчинките му да се покажат. Нещо го бе вбесило. Той рядко си позволяваше да му личи, че е разстроен.

Обърна към нея чак след като бързо обходи с поглед стаята.

— Седни! — заповяда Даръл, извивайки пръсти върху бедрата си, което бе още един знак за нервността му.

— Не — отвърна Шели и кръстоса ръце на гърдите си.

Не можеше да си представи какво го е довело чак от Оклахома, толкова рано в неделя сутрин, но нямаше намерение да се подчинява на заповедите му както някога. Единственото чувство, което той пораждаше в нея, бе любопитство. Но тя нямаше да му достави удоволствието да го попита какво иска. Само го погледна хладно.

Челюстта му се стегна. Той скърцаше със зъби — навик, с който се опитваше да се пребори от години. Пак заогъва пръсти.

— Искам да знам какво по дяволите си мислиш, че правиш?

Тя примигна няколко пъти и се засмя.

— Канех се да правя кафе.

Той заплашително пристъпи към нея.

— Не ми се прави на остроумна, по дяволите. Знаеш за какво говоря. Онзи Чапмън. Виждаш ли се с него?

Шели разсеяно се зачуди как думите минаваха през устните му, без да личи те да се движат.

— Да — отговори тя просто. — Посещавам неговите лекции по политически науки два пъти седмично.

— Много повече от това е — изръмжа Даръл, внезапно давайки воля на трудно сдържания си гняв. — Един мой приятел ви е видял заедно на футболния мач и после в къщата на ректора. Ходела си в апартамента му вечер. Какво по дяволите си мислиш, че правиш? — запита той отново.

— Това изобщо не е твоя работа — отвърна тя и отметна глава назад по такъв предизвикателен начин, какъвто той никога не бе виждал и който веднага го порази. Бурята, която се надигаше в очите й, също бе нещо ново за него.

Когато Даръл се осъзна, изсъска.

— Как ли пък не. Ти си моя…

— Бивша жена, д-р Робинс. И то по твоя воля, ако си спомняш. Не знам защо си тук и никак не ме е грижа, но сега ти казвам да си тръгваш.

Той не й обърна внимание.

— Винаги си си мечтала за него, нали? — ухили се ехидно. — Не знам дали си даваше сметка колко често споменаваше името му. Боже мой, седем години, осем години след училище, кой по дяволите си спомня учителите. Не и ти. „Мистър Чапмън това, мистър Чапмън онова.“ Мислех, че си като омагьосана, защото е във Вашингтон. Но сега ми се изяснява, нали? При неговата лоша репутация бих предположил, че юношеското ти влюбване ще се поохлади. Или онова, което е направил с момичето във Вашингтон, само го прави още по-неотразим?

Тя нямаше намерение да защитава Грант пред този палячо. Обърна му гръб, отиде до вратата и я отвори.

— Не си прави труда да идваш пак, Даръл. Сбогом!

Той прекоси стаята и затръшна вратата. Сграбчи я за раменете и я разтърси грубо.

— Спиш ли с него?

— Да — отвърна натъртено тя и го погледна триумфиращо. — И се наслаждавам на всяка минута.

— Кучка. — Той избухна и Шели разбра, че го е наранила по възможно най-болезнения начин. Бе засегнала егото му, което от години имаше нужда от отрезвяване. Той не можа да го понесе. — Знаеш ли, че ставал за посмешище? Знаеш ли?

Той я разтърси още по-силно, но тя не реагира.

— Правя теб за посмешище, Даръл, и точно заради това си ядосан. Какво направи приятелят ти? Върна се в града и разказа на всички, че безличната ти срамежлива женичка вече не изглежда толкова безлична и срамежлива? Той разказа ли на всички, че тя не се нуждае от теб в крайна сметка? Че е по-щастлива всеки час от живота си без теб, отколкото ти си успял да я направиш щастлива за пет години? Ако е казал така, бил е прав.

— Млъкни — изкрещя Даръл. — Не давам и пукната пара какво правиш с живота си, но ме засяга как това влияе на моя. Създал съм си име. Ще се женя за дъщерята на главния лекар. Можеш ли да си представиш какво би означавала една такава партия за моята кариера? Но ако се разчуе и дума за евтината ти историйка с твоя професор, това ще запрати всичките ми планове за кариера на боклука. Ще прекратиш тази смешна връзка незабавно. Поне докато не се оженя повторно.

Тя му се изсмя в лицето и го вбеси още повече.

Твоето име, твоята женитба, твоята кариера. Мислиш ли, че ме е грижа за всичко това?

— Никога не те е било грижа.

— О, и още как. — Думите й сами се изстрелваха. — Достатъчно ме бе грижа, когато работех дълги усилни часове, за да те издържам да завършиш медицина. Достатъчно ме бе грижа, за да ти правя проучванията и да печатам изнурителните ти, безкрайни курсови работи. Но когато завърши трети по успех, не ми се отблагодари с ваканция и дори не ме заведе на ресторант. Ти отиде на тридневна екскурзия до Мексико с двама състуденти.

— Заслужавах малко почивка.

— И аз!

— Значи малкия спектакъл, който разиграваш сега, е за да ми отмъстиш за неправдите, който съм струпал на главата ти, така ли?

Шели поклати глава невярващо.

— Твоето его никога не престава да ме изненадва — разсмя се тя. — Не бих пропилявала такава ценна енергия заради теб. Може да станеш най-известният лекар на света или може да гориш в ада, не ми пука, Даръл Робинс. Ти ме отряза от живота си и това бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Той се наведе към нея.

— Беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало и на мен. Като си помисля, че се отказах от свободата си, за да се оженя за такъв айсберг като теб. Гаден номер ми изигра, миличка. Накара ме да те желая толкова, че да се оженя за теб, само за да открия, че си направена от камък. Предполагам, че твоят професор е бил малко шокиран, нали? Или ти бе достатъчно добра да го предупредиш, че да го прави с теб, ще е горе-долу толкова възбуждащо, колкото да го прави с труп.

Тя пребледня, поразена от унизителните му думи. Но преди да успее да му отвърне, той бе изблъскан настрани от нея и притиснат към стената. Ръката на Грант бе стиснала врата на Даръл като стоманени клещи.

Гол до кръста, явно бе имал време само да нахлузи дънките си, той бе подивял от ярост. Косата му заплашително падаше върху челото. Той бе небръснат и челюстта му се очертаваше в още по-решителна линия. Очите му хвърляха искри в лицето на Даръл с първобитна жажда за кръв.

— Ако някога пак й говориш така, ще размажа хубавата ти усмивчица, на която толкова разчиташ — изръмжа Грант.

Даръл нервно преглътна. Неуспешно се опита да прояви мъжество.

— Само ще прибавиш физическа саморазправа към другите си престъпления.

Грант се разсмя, но в очите му нямаше нищо весело.

— Говори каквото искаш за мен. Обиждай ме, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Повярвай ми, бил съм атакуван от много по-важни и силни хора от теб, Робинс. Не можеш да ме засегнеш. Но ще те убия, без да се замисля, ако говориш така на Шели.

— Казах самата истина — изпищя Даръл.

— Каза чисти глупости. Не бих наранил Шели, като ти разказвам подробности, за това как сме се любили, но те уверявам, че това бе най-върховното изживяване, което съм имал в живота си. И докато си лежиш в студеното стерилно легло с удобната за кариерата ти съпруга, искам да си мислиш за всичко, което изпускаш, всичко, което си захвърлил заради монументалното си безпочвено самомнение.

Нещо пламна в душата Шели, но това не бе притеснение от думите на Грант, бе благодарност и любов. Тя дори не забеляза погледа, който Даръл стрелна към нея. Той я погледна с пробуден интерес, но тя виждаше само Грант.

— Значи ще продължите с долната си малка връзка? — запита Даръл с презрителна нотка.

— Не — отвърна Грант спокойно.

Любовното блаженство, което изпълваше Шели, внезапно изчезна и очите й се разшириха от тревога.

— Никаква връзка. Ние ще се оженим.

Тя отвори уста от изненада, но не произнесе нито звук. Даръл също бе останал безмълвен, когато чу отговора на Грант.

— И аз съм по-умен от теб, Робинс. Ще я любя така, както никога не си се сещал да го правиш, защото си бил прекалено глупав. Аз уважавам интелигентността и амбициите й. Нейната кариера ще бъде не по-малко важна от моята. Нашият брак ще бъде партньорство. Ще я накарам да забрави дните, които е преживяла с теб и ти си се отнасял с нея като с изтривалка за обувки.

С един последен заплашителен поглед Грант го пусна.

— Махай се. Достатъчно развали сутринта ни.

Даръл почти се строполи на пода от облекчение. Бързо се съвзе, оправи палтото си и хвърли един презрителен поглед към Шели.

— Моите поздравления — каза той язвително. После направи грешката да се обърне с гръб към професора.

— О, Робинс? — започна Грант учтиво.

— Да? — отвърна докторът и се обърна войнствено към него.

— Това ти е за всичките пъти, когато си я правил нещастна и аз не съм бил наоколо да се погрижа. — Юмрукът на Грант изхвърча и се заби в корема на Даръл с глух звук, който очевидно бе последван от пронизваща болка.

Напереният доктор се преви на две, притиснал стомаха си. Безжалостно, Грант го сграбчи за яката, издърпа го да се изправи и го завлече до вратата. Избута го на верандата и го пусна с толкова уважение към достойнството му, колкото би проявил към някой умрял плъх.

С достатъчно изразителни и красноречиви епитети, професорът затвори вратата и я заключи. Но когато се обърна към Шели, изражението му веднага се смекчи. Той протегна ръце и тръгна към нея. След миг тя се бе сгушила в прегръдката му и се притискаше към обичните косъмчета на гърдите му.

Показалецът му избута брадичката й нагоре и Грант я погледна с любов.

— Не беше със свещи и вино, не бях на колене, но това все пак си беше предложение. Омъжи се за мен, Шели — прошепна той забързано и притисна главата й към извивката на рамото си.

Ръцете й се обвиха около него. Тя го притисна към себе си и го прегърна силно. Стискайки силно очи, за да прогони самодоволния образ на Даръл, да изтрие обидните му думи от паметта си, Шели отвърна несигурно:

— Не знам, Грант, просто не знам.

Той чу нейната нерешителност и разбра нежеланието й да се почувства отново като в капан. Отпусна леко прегръдката си и каза нежно:

— Хайде да се разходим в гората. Тази стая още вони на Робинс. С малко късмет, като излезем, мислите ти ще се прояснят и ще разбереш, че искаш да се омъжиш за мен.

 

 

— Много си мълчалива — отбеляза Грант.

По прищявка на есенния вятър едно златистокафяво листо бе паднало на бузата й. Той го махна и погали косата й.

— Мисля си.

Бяха поели по един селски път извън града и бяха пътували замислени и мълчаливи, докато накрая Грант паркира колата си встрани до дърветата.

— Хайде да походим — бе предложил той.

Измъкна едно старо одеяло иззад седалката, помогна й да прескочи плитката канавка и я поведе към гората, блеснала в златисто в студеното есенно време.

Падналите листа бяха като дебел килим, който шумолеше под краката им. Дори след като мълчаливо се бяха съгласили да разпънат одеялото под един голям дъб, той уважи желанието й да подреди мислите си. Тя лежеше положила глава в скута му, взирайки се през дебелите клони на дървото, без всъщност да разсъждава за случилото се сутринта, а се наслаждаваше на приятната тишина, на силата на бедрата под главата й, на шепота на дъха му близо до лицето й.

— Нещо хубаво ли си мислиш? — попита той и се наведе над нея.

— Почти.

— Искаш ли да ми кажеш?

— Мислех си, че с теб се чувствам по-добре, отколкото когато и да било през живота ми. — Тя изви глава нагоре, за да го вижда по-добре. — Разбираш ли какво имам предвид?

— Да.

— Искам да бъда с теб постоянно.

— Не виждам какъв е проблемът? — попита той, като долови болката в гласа й. Зарови пръсти в косата й. — Помолих те да се омъжиш за мен, Шели.

— Знам, знам — каза тя и седна. Опря чело на коленете си. — Но не знам дали трябва да се оженим.

— Ясно. Можеш ли да ми кажеш защо? Можем ли да го обсъдим. Има ли нещо общо със скандала във Вашингтон?

— Не, не. — Тя тъжно поклати глава, но не го погледна. — Казах ти, че що се отнася до мен, все едно това не се е случвало.

Той постави ръка на гърба й, плъзна я нагоре до основата на врата й, после надолу, чак до кръста. Нагоре и надолу, много нежно.

— Тревожиш се, че пак ще станеш втора класа човек ли?

Колебанието, предшестващо отговора й, му подсказа повече, отколкото биха изрекли думите. Той издърпа ръката си.

— Казах ти, че ще бъдем равноправни партньори. Мислиш ли, че искам да си кротка и покорна, Шели? Аз искам съпруга и любовница, не постоянна домашна прислужница. Ти ще имаш същото положение в семейството, каквото и аз. Създала си си своя ниша в този свят и тя ще стане още по-голяма. Гордея се с това. Аз искам да обогатя живота ти, не да отнема независимостта ти.

Грант нежно постави ръка под брадичката й и повдигна главата й към себе си. Очите й бяха препълнени със сълзи, когато срещнаха неговите.

— Как можеш да проявяваш такова разбиране? — запита тя дрезгаво.

— Толкова по-стар и мъдър съм от теб — отвърна той закачливо. Когато ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка, добави сериозно: — Всъщност, аз не съм от тези мъже, които искат жена им да стои на заден план, за да не застрашава егото им. Не виждам как твоят успех, в каквото и да е начинание, може да направи нещо друго, освен да подобри и моя живот.

— А какво ще кажеш, ако реша да работя, докато се издигна до президент на банка.

— Ще бъда винаги до теб, за да те окуражавам и побутвам нагоре по стълбата на кариерата ти, когато се отчаеш. — Ръката му се плъзна към дупето й и леко я ощипа. — Тази възможност просто ме очарова.

Тя се изчерви, повече заради това, което се канеше да попита, отколкото заради тази проява на обич.

— Ами ако реша да си остана вкъщи… и може би да се грижа за семейството?

— Определено ще се погрижа за моите задължения — отвърна той сериозно, въпреки че очите му проблясваха и зеленото в цвета им бе надделяло над сивото. — Това, което се опитвам да ти кажа, Шели е, че ще направя всичко, за да гарантирам щастието ти. Искам да си щастлива с мен. Искам да сме щастливи заедно.

За негова изненада лицето й отново се сви измъчено и тя се извърна настрани.

— Шели, какво за бога…

— И аз искам да си щастлив с мен, но се страхувам, че ще те разочаровам — изхлипа тя.

— Какво говориш? — попита той със смесица от отчаяние и недоумение.

— Това, което Даръл каза за мен, бе вярно. Когато се оженихме, аз… аз станах като труп. Не знам какво ми става последните няколко дни, но никога преди не е било така. Представи си, че се оженим и аз… те разочаровам? Не бих го понесла. Ти си имал толкова много жени и…

— Шели, Шели! — Той я завъртя към себе си и я притисна до гърдите си. Прокара пръсти през косата й, разтърка нежно врата й. — Наистина ли смяташ да слушаш онзи надут петел и да позволиш на нещо, което той е казал, да ти влияе? Боже мой, не разбираш ли защо искаше да те обиди така?

Грант обърна лицето й към своето и се взря в обърканите й, пълни със сълзи очи.

— Той е разбирал, че под повърхността ти на възпитана и сдържана дама има страстна и чувствена жена. Аз го разбрах преди десет години, когато те целунах… Това, което вбеси Робинс и което ще продължи да го терзае до края на нещастния му живот, е, че той не е успял да извади наяве тази сексуалност. Причината да дотича днес не беше, че се е разтревожил, че връзката ни ще навреди на кариерата му. Той беше любопитен. Някакво мазохистично чувство го принуди да дойде и сам да се увери дали чувственото същество в теб най-после се е освободило. Един поглед към жената, която си сега, и той разбра истината. И нали си е страхливец, единствената му защитна реакция беше да те нарани, да обиди женствеността ти.

— Но може би е прав.

Усмивката му бе мека и разбираща.

— Ще ти докажа колко греши той — дрезгавото звучене на гласа му само му придаде специална нотка на интимност.

Тя го погледна втренчено, с широко отворени доверчиви очи, когато той се наведе и нежно я целуна по бузата. Устните му леко се движеха по скулата й, после продължиха към слепоочието и завършиха с една сладка целувка по челото.

Отдръпна се, за да види резултатите от действието си.

— Очите ти придобиват този опушен оттенък, който е сигурен знак за възбудата ти. Дори когато отричаш, замъглените ти очи със сигурност те издават.

През цялото време, докато говореше, той разтриваше възглавничките на зоните й между палеца и показалеца си. Сега се наведе към нея и целуна едната с бързо, едва доловимо докосване на устните си. После спря, задържа се. Езикът му закачливо си поигра, преди да се намесят белите му зъби и лекичко да я захапят.

Тя потрепери и без да осъзнава, постави ръце на раменете му. Той не бързаше. Отдаде същото задълбочено внимание и на другото й ухо, докато накрая тя започна да извива главата си, опитвайки се да улови устните му със своите.

Когато накрая й позволи да го направи, запечата устата й със страстна целувка — те се съединиха толкова здраво, че нищо не би могло да ги раздели.

— Обожавам устата ти — каза Грант решително, докато обсипваше устните й с горещи целувки. — Боже, наистина я обожавам. Всеки път, когато те целуна, сякаш ям вкусен сметанов десерт.

Когато я целуна отново, те се отпуснаха върху одеялото. Ръцете му се плъзнаха под фланелата й и потръпнаха при усещането за топлата сатенена мекота на кожата й. Възбуждащо бавно той си проправи път нагоре до под гърдите й. Обхвана ги в дланите си, като едва ги докосваше. Дишането й се учести и Грант се усмихна. Повдигна блузата й и погледна към грейналите под слънчевата светлина гърди.

— Как можеш да се съмняваш в женствеността си, като имаш такива прекрасни гърди? — каза той, леко укорително. — Толкова са красиви. Създадени са за любовта ми. — Грант очерта с пръст едното стегнато кълбо. И пак. Кръговете, които описваше, ставаха все по-малки, докато тя започна да се извива от възбуда.

— Целуни ме — помоли дрезгаво Шели, протягайки ръка във въздуха, докато успя да се вкопчи в косата му.

Той докосна зърната на гърдите й с върха на езика си. Повдигна глава, за да се наслади на незабавната им реакция й, после започна да милва едното с пръсти, докато устата му пое и засмука другото. Тя потъваше все повече в транса, в който той я водеше, а бедрата й се полюляваха върху одеялото в свой сексуален танц.

Ръката му с милувки се спусна надолу до бедрото и го стисна през плата на изтърканите й дънки. От устата й се откъсна задъхан вик:

— Грант!

Целта му не бе да я измъчва, а да й доставя удоволствие и той веднага реагира на мълчаливата й молба. Той се надвеси над нея, взря се в отнесените й очи, докато разкопчаваше дънките, и плъзна ръката си навътре. Пръстите му надигнаха финия дантелен ластик на бикините й и покриха тъмния триъгълник под тях.

— Грант?… — Гласът й бе станал тънък и писклив от възбудата, която причиняваха милващите му пръсти.

— Ти си истинска жена, Шели. Ще ти докажа каква страстна жена си.

Само за миг тя се противопостави на убедителния талант на пръстите му, докато осъзна, че това е безполезно. Предаде се на техните сладки заклинания и магията, която те правеха. Внимателно, нежно той докосваше най-чувствителната точка на женствеността й с връхчето на пръста си. Истинска огнена планина се надигна в нея.

Тя неспокойно изви гръб. Без да осъзнава, покри ръката му със своята и я притисна. Планината потрепери от закипялото вътрешно напрежение.

— Шели, погледни ме — настоя той, като хвана другата й ръка и преплете пръсти с нейните. Безизразните й очи се отвориха, за да срещнат погледа му, и чак тогава успяха да се фокусират.

— Грант… ти си… о, любов моя… — Огнената планина изригна с вулканична енергия и пръстите му се оказаха стегнати в пулсиращия обръч. Вълните на удоволствието прииждаха и прииждаха, докато накрая пожарът стихна сам.

Главата й се отпусна тежко на одеялото, докато гърдите й се надигаха и отпускаха задъхано. Когато накрая пулсът й се успокои и дишането й стана по-нормално, тя отново отвори очи. Примигна срещу ярката слънчева светлина, докато той се наведе и й направи сянка с главата си. Тя замаяно му се усмихна.

— Не знам дали трябва да бъда благодарна или засрамена — каза почти шепнешком.

— Никога не се срамувай от това, което си, а прояви благодарността си, като никога вече не се съмняваш, че можеш да ми доставиш удоволствие. Ти си единствената жена, която желая.

Тя внезапно осъзна, че е проявила егоизъм. Хвърли бърз поглед към красноречивото доказателство, което издуваше панталона му. Без да се замисля за последствията, тя го докосна.

— Съжалявам. Не беше справедливо към теб.

Той се усмихна и започна да разкопчава колана си.

— Още не сме свършили.

Внезапно почувствала се като жизнерадостно палаво дете, тя се засмя.

— Грант, не можем — опита се да протестира, докато той се наместваше. — Някой може да ни види.

— Глупости. — Той сведе глава, за да опише жарка пътека от целувки по врата й. — Просто се отпусни.

— Да се отпусна? Не мога — отвърна тя без дъх, като направи точно това, усетила сладкото господство на устата му. — Никога не съм се любила на открито.

— Не си?

— Не, никога.

— Нито пък аз — призна си той. — Така че е крайно време да го направим.