Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss Rememberend, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 67 гласа)

Шеста глава

Потокът от студенти, които излизаха от стаята, я заобикаляше, докато тя стоеше като вцепенена и се взираше в него. Какво си мислеше той за нея, че е кукла на конци, която се движи според неговата воля? Не беше говорил с нея от седмици, а сега я молеше да му стане асистент.

— Не мисля, че бих приела, мистър Чапмън — отвърна ледено Шели.

Преди тя да се извърне, той забързано добави:

— Поне нека ви опиша работата. Ако след това не проявите интерес, ще се обърна към някой друг.

На повърхността разговорът им изглеждаше съвсем нормален. Но любезните думи прикриваха потиснати сексуални помисли и напрежение. Шели искаше да се нахвърли отгоре му, заради това, че я бе пренебрегвал последните няколко седмици, и в същото време да се хвърли в обятията му и да се моли да я прегърне.

Тя презираше слабостта си, но бе достатъчно зряла и честна, за да си признае, че съществува. Отказвайки да издаде чувствата си, запази безизразното си, спокойно изражение. Стойката й бе стегната като на военен.

Когато и последният студент излезе и вратата се затвори, Грант каза спокойно:

— Седнете, мисис Робинс.

— Бързам, господин Чапмън. Предпочитам да остана права. Не се интересувам от предложението да ви стана асистент.

Той поклати глава и раздразнено разтри врата си. Тя си припомни описанието му на възрастния професор и почти се разсмя. Той изглеждаше всичко друго, но не и това. Панталоните му бяха с перфектна кройка, стегнали тесния му ханш като ръкавица. Тъмна карирана памучна риза в убити нюанси на сиво, зелено и ръждиво покриваше гладките мускули на гърдите и раменете му. Тя откъсна поглед от тъмните косъмчета, подаващи се от разкопчаната му яка, и вдигна очите си към неговите.

Да срещне погледа му бе ужасна грешка. Той я гледаше прекалено нежно. Копнежът, който откри в очите му, сякаш отразяваше нейния.

— Имам нужда от някой, който да направи проучванията вместо мен, мисис… по дяволите… Шели. За теб това ще означава допълнителен списък от материали за четене, по които трябва да ми изготвяш доклади. Устни доклади, не писмени. Следващата седмица имаме изпит и ще ми трябва помощ при проверката на изпитните работи. Имам пет групи по около четиридесет студента.

Тя изучаваше върха на ботуша си. Не бе толкова интересно, колкото мъжествените му форми, но бе по-безопасно. Когато го гледаше, здравият разум я напускаше. С насилено решителен глас тя каза:

— Не мога да ти помогна.

Той продължи, все едно Шели не бе проговорила.

— Ти си отлична студентка. Знам, че учебната ти програма е доста претоварена този семестър, но се съмнявам, че средният ти успех е по-малко от отличен. Не работиш и нямаш семейни задължения. А и аз се нуждая от теб.

Повдигна очи към лицето му. Тези думи бяха ехо на нещо, което бе чувала и преди. Самотата, изписана на лицето му, я накара да го заподозре в двуличие. Но думите му бяха постигнали целта си. Тя почувства, че и последната й съпротива постепенно се разпада.

— Сигурна съм, че можеш да си намериш някой друг — каза Шели малко несигурно.

— И аз съм сигурен. Но не искам някой друг. Искам теб.

Принудено стегната й стойка постепенно се отпусна, докато накрая раменете й добиха нормалната си женствена мекота. Като избягваше очите му, тя погледна през прозореца — навън бе мрачно и духаше ураганен вятър.

— Къ… къде искаш да работим?

— Най-логичното място е апартаментът ми. Всички текстове са там. Аз имам отлична система за класификация на тестовете и изпитните работи и т.н.

Тя поклати глава.

— Това би било лудост, Грант. — Използваше това извинение, за да не му каже, че не може да понесе да е в онази уютна стая сама с него. — Ако ректорът Мартин научи…

— Аз ще му кажа. Нуждая се от асистент, което е истина, а ти си най-добрата ми студентка, което също е истина.

Тя го погледна с всичкото хладнокръвие, на което бе способна.

— Сигурна съм, че би било за предпочитане този твой асистент да е мъж.

За пръв път в ъгълчетата на устата му се загатна усмивка.

— За предпочитане за кого?

Той изтръгна нещо като усмивка от нея, преди да продължи внимателно и сериозно:

— Липсваше ми, Шели.

— Недей. — Тя почти се задави, сведе поглед и поклати глава. Ненавиждаше сълзите, които напираха в очите й. — Моля те, недей. Не го прави още по-трудно.

— Ти си тази, която го прави по-трудно. Казах ти, че ще напредваме според твоите желания, но вече не издържам този ад.

— Ти ме пренебрегваше почти три седмици — проплака тя с наранена женска гордост. — Можеше и да съм умряла.

— О, не, Шели. Аз даже прекалено много усещах съществуването ти. По някакъв перверзен начин се надявах, че и ти страдаш колкото мен. Всяка нощ лежах в леглото и си мислех за теб, за уханието ти, за усещането от кожата ти, за вкуса ти.

— Не…

— Толкова много те желая, че ме боли. — Той пристъпи напред и постави ръце върху раменете й. — Шели…

Вратата се отвори.

— Мистър Чап… Извинете. — Студентката се отдръпна многозначително. После небрежно се облегна на отворената врата и присви очи с лукаво изражение.

Шели бързо изтри сълзите от бузите си и се обърна към прозореца. Сви ръце пред талията си, сякаш да се предпази.

— Какво има, мис Цимерман? — попита Грант кратко. Момичето очевидно не се плашеше лесно и посрещна суровото му изражение с дръзка усмивка.

— Нищо. Може да почака. По-късно — каза тя и излезе, затваряйки плътно вратата зад себе си.

Един напрегнат момент и двамата останаха неподвижни, после Грант се приближи към нея.

— Шели, съжа…

Тя рязко се извърна и го погледна.

— Защо не поканиш нея за свой асистент? Изглежда повече от съгласна да направи всичко за теб.

Изненаданото изражение на лицето му я накара да изпита задоволство, но не намали гнева й. Неосъзнато си изкарваше на него яростта, която изпитваше към самата себе си. И тя не бе по-добра от останалите, които му се хвърляха на врата и жадуваха за прегръдката му. Колко ли сърца бе събрал в колекцията си? Идеята, че може да бъде една от харема му, я вбеси.

— Сигурна съм, че твоята мис Цимерман или някоя като нея просто си умира да прекарва дългите вечери с теб и да прелиства прашните ти учебници.

Грант трудно се овладя да не избухне. Тя позна по това как напрягаше челюстта си и как притискаше ръце към страните си.

— Тя не е „моята“ мис Цимерман. И какво общо има тя, по дяволите? Тя е една малка глупава студентка. Е, и? Повярвай ми малко, Шели — каза той раздразнено. — Е, ще ми помогнеш ли или не?

Бе предизвикателство, дръзко и открито. Тя трябваше да го приеме с изправена глава.

— Да, ще ти помогна. Ще направя проучванията и ще проверявам изпитните работи. Това е строго бизнес споразумение.

— Много добре.

— Наистина това имам предвид. Просто бизнес.

— Разбирам.

И двамата лъжеха и го знаеха. Това нямаше нищо общо с бизнеса, но в момента ги устройваше да се преструват, че е така.

— Колко ще ми плащаш?

Той изруга тихичко и пъхна ръце в джобовете на панталона си, като опъна плата до скъсване. Тя избягна очите му.

— Какво ще кажеш за двадесет долара на седмица. Две вечери седмично.

— Предпочитам да е четиридесет долара на седмица. Двадесет долара на вечер, не повече от три часа, от седем до десет.

— Съгласен — изръмжа той. — Ще те очаквам довечера.

— Имам тест по икономика, за който трябва да уча довечера. Можеш да ме очакваш утре вечер.

— Добре. Ще мина да те взема.

— Аз ще дойда с моята кола.

Ясно се усещаше раздразнението и разочарованието му. Той се наежи.

— Знаеш къде живея.

— Да. Ще се видим точно в седем, мистър Чапмън.

Тя го заобиколи, отвори вратата и излезе, преди да се поддаде на инстинкта да зарови пръсти в гъстата му разбъркана коса и да го помоли да я целуне.

 

 

— Точно на време — отбеляза той, като отвори при почукването й на вратата на следващата вечер.

— Както обещах.

— Влизай. — Носеше протъркани дънки и ватена фланела с изрязани ръкави. Босите му крака бяха обути в джапанки. Като видя небрежното му облекло, усети, че сърцето й се разтуптява и дланите й се навлажняват, но спокойно го заобиколи и влезе в апартамента.

Бе облечена в колосана бяла риза с плисирана предница, тънка черна вратовръзка и черна вълнена пола. Спретнатата й опашка също допринасяше за строгия вид, който се бе опитала да постигне. Погледна планината от книги, струпани върху масичката за кафе, с престорена антипатия.

— С какво да започна?

Той окачи наметалото й на една закачалка близо до вратата и с махване на ръка й посочи да влезе в стаята.

— Искам първо да се заемеш с тези три книги, ще ти посоча кои глави, и да отбележиш случаите, когато Конгресът не е зачел президентското вето. Също така си запиши дали приетият закон в крайна сметка е бил благоприятен и изброй причините защо. От това ще стане добър въпрос за изпита и ако студентът е прочел материала, трябва да бъде в състояние да даде няколко добри примера.

— Аз няма ли да се явявам на същия изпит?

— Ти ще получиш различни въпроси.

Тя кимна, като не мислеше за това, което се казваше, или изобщо за нещо друго, а само за това колко са красиви очите му.

Той дълго я гледа и напрежението струеше от него. Очите му се преместиха към устните й, но само за миг, преди да каже намусено:

— Аз ще работя ей там, ако имаш въпроси.

През останалата част от вечерта те бяха заедно в стаята, но нищо повече. Грант се отнасяше към нея с професионална дистанцираност. Когато Шели се намести в по-удобна поза на канапето, той включи стереоуредбата, после отиде при масичката и се зарови в купчината книги.

След около час и нещо Грант стана и се протегна, вдигайки ръце високо над главата си. Шели хвърли един поглед и зърна голата ивица, която се показа между фланелата и дънките му. Пъпът му, покрит с тъмните копринено меки косъмчета, които пръстите й си спомняха, придобиваше някакво забранено, еротично излъчване, зърнат така случайно. Очевидният начин, по който протърканите му дънки очертаваха мъжките му форми, накара сърцето й трескаво да заблъска в ребрата.

Облиза внезапно пресъхналите си устни и неохотно сведе поглед към страницата, която изучаваше, въпреки че следващите няколко минути думите останаха замъглени и размазани пред погледа й.

— Кола? — извика той иззад летящите вратички на кухнята.

— Да, моля. — Грант се върна в стаята с две високи заледени шишета. Постави едното върху подложка за чаши на масичката за кафе.

— Благодаря — каза тя сухо.

— Моля — отвърна той учтиво.

Точно в десет часа младата жена прибра химикала си, подреди на купчинка листовете, на които бе записвала необходимата информация, и се изправи.

— Приключи ли с всичко, Шели? — Очите му наблюдаваха как гърдите й бързо се надигат и отпускат.

— Да, свърших, но ако бележките ми не са достатъчно ясни, с удоволствие ще направя необходимите обяснения.

Голите му ръце изглеждаха красиви под меката светлина. Извивките на гладките му мускули се подчертаваха от светлините и сенките. Искаше й се да го докосне, да го помилва нежно, като скулптор, който се възхищава на творбата, която е изваял от глина.

— Сигурен съм, че са кратки и точни. — Той се изправи. — В брой ли да ти плащам?

Бе прекалено близо и тя отстъпи към вратата. Избягна погледа му и вместо това се зае с наметалото си.

— Не, можеш да ми даваш чек на всеки две седмици.

— Чудесно.

Плътният му дрезгав глас точно зад нея бе неустоимо привлекателен. Брадата й опря в рамото, когато се извърна да го погледне.

— Лека нощ.

Ръката й бе на дръжката на вратата, но тя се поколеба да я натисне. Искаше й се той да каже нещо, да направи нещо, да настоява да престанат с този абсурден фарс. В този миг, когато тялото й копнееше да се разтопи в прегръдката му, с радост би му се подчинила и би отхвърлила и последните следи от предпазливост. Защо не я придърпа към себе си, не я помилва, не я целуне…

Изражението на лицето му бе каменно, не разкриваше нищо от войната, бушуваща в него. Само каза съвсем кратко.

— Лека нощ.

 

 

На следващото вечерно занимание тя проверяваше изпитни работи. Той й бе дал списък с критериите, на които всяко есе трябва да отговаря.

— Просто отбелязвай точките. Аз ще поставя оценките по-късно.

По същия скован начин се бяха заловили за работа. Тишината не бе нарушена, докато не звънна телефонът. Грант се надигна от канапето, където се бе опънал по гръб и четеше, подпрял книгата на гърдите си.

— Ало — каза той, когато вдигна слушалката от другата страна на масата. — Не, мис Цимерман, не мисля, че вече е проверено… Не, ще научите оценката си заедно с всички останали… Ами, оценявам това, но… Не. Довиждане. — Той остави слушалката и въздъхна раздразнено. — Това момиче не се отказва!

— Пру?

Той се обърна към Шели, присвил недоумяващо очи.

— Пру? Що е то?

Тя вдигна изпитните листи на студентката, които бе проверила само минути преди това, и обясни:

— Съкратено от Прудънс. Написано е тук. П-р-у-д-ъ-н-с — с удивителни около първите три букви.

Той отметна глава и се разсмя.

— Боже, и това ако не е неподходящо избрано име.[1]

— Често ли се обажда? — попита Шели небрежно, докато подреждаше листовете, които вече бе проверила.

— Ревнуваш ли?

— Не — отвърна тя кратко, но опушеният нюанс на сините й очи му подсказа, че под повърхността тлее някакъв огън.

Той се ухили дяволито.

— Обажда ми се в дните, когато не си е забравила нещо в стаята, за което трябва да се върне, или когато не ме среща случайно в Студентския център. Тактична е горе-долу като локомотив.

Шели тъкмо се канеше да каже, че не смята за редно някоя от неговите студентки да му се обажда, когато се запита какво право има тя да коментира. Ако трябваше да се съди, тя и Пру Цимерман бяха на равна основа.

— Тя е привлекателна по един малко неприличен начин.

— Това е заобиколен начин да кажеш, че има големи гърди ли?

Тя зяпна от изненада и той се разсмя на изражението й. Понамусена, Шели затвори уста и процеди през зъби:

— Виждам, че си забелязал.

Той се разсмя още по-силно.

— И булдозер бих забелязал, ако постоянно се блъскам в него.

— Горкичкият — промърмори тя. — Какво да правиш, като всички момичета в университета са поразени от чара ти.

Усмивката му внезапно се смени с ядосана гримаса.

— А ти си самата невинност. Виждам как те гледа момчето, което седи до теб — постоянно ти се блещи през пътеката. — Изражението му малко се смекчи. — Предполагам, че трябва да съм ти благодарен, че го държиш буден по време на лекциите. — Той се приближи, докато остана на сантиметри от нея. Шели трябваше да отметне глава назад, за да вижда лицето му. — Мога да се поставя на негово място. И мен ме държат буден фантазии, свързани с теб.

Устата й пресъхна, тя отмести поглед и бързо се изправи.

— Време е да тръгвам — каза дрезгаво, заобиколи го и в бързината удари крака си в масата.

Изненадващо той не се опита да я спре, но я проследи като ловец жертвата си, докато тя обикаляше стаята и си събираше вещите: чантата, палтото, една папка, която бе донесла със себе си.

— Шели?

— Да? — завъртя се към него, преди още името й напълно да се бе отделило от устните му.

Очите му обходиха лицето й, задържайки се дълго на устните.

— Нищо — отвърна с въздишка. — Може ли да работим в петък вечер, защото имам събрание на катедрата във вторник?

— Да.

— До петък.

 

 

— Това дъжд ли е?

Грант се надигна от креслото си, отиде до прозореца и отвори един от капаците.

— Да. Вали много силно.

— Беше студено, като идвах тази вечер.

Почти бе закъсняла. Този следобед нейният клуб организираше чаено парти за жените от факултета. Тя бе останала след това да помогне с разчистването и тъй като вече закъсняваше, бе дошла пеша до апартамента му. Той бе по-близо, отколкото паркингът, където бе оставила колата си по-рано през деня.

Бе пристигнала задъхана, все още облечена със сивата си жоржетена блуза и вталения си тъмно сиво-син костюм.

— На сватба ли си ходила? — бе запитал Грант, когато й отвори вратата. Той бе с дънки, които явно бяха домашната му униформа, и златист пуловер.

Бяха работили мълчаливо часове. Сега, когато купчината изпитни работи бе почти прегледана, Шели бе вдигнала глава при шума на дъждовните капки, които трополяха по покрива, два етажа по-горе.

— Да запаля ли огън? От един час седиш с подвити крака, а знам как измръзват.

Думите му бяха болезнено напомняне за вечерта в библиотеката, когато собствените му ръце топлеха краката й. Погледите им се задържаха за момент, преди тя да погледне към камината замечтано.

— Не се притеснявай. Имам само още няколко изпитни работи и после ще трябва да тръгвам.

— Не е никакво притеснение — отвърна той, като се наведе над решетката на камината и разрови купчината в огнището.

Докато той разпали дървата, Шели прочете още два теста, правейки отметки в полетата. Тя се концентрираше върху неразгадаемия почерк на едно есе, когато лампите внезапно изгаснаха и стаята потъна в тъмнина, с изключение на светлината от огнището.

Шели повдигна глава и видя, че Грант тъкмо отлепяше ръката си от ключа за осветлението на стената. В загадъчния здрач той изглеждаше по-едър, по-силен и по-мъжествен отвсякога. Отблясъците от огъня пробягваха по лицето му и хвърляха дълбоки сенки. Резкият контраст правеше изражението на лицето му неразгадаемо, но хищническата походка, с която се приближи към нея, разкри намеренията му.

Тя разгъна крака и ги спусна на пода, сякаш се готвеше да избяга.

— Имам още една изпитна работа за проверка — промълви разтреперана.

— Тя може да почака. Аз не мога. Чакал съм десет години.

Той се изправи пред дълбокия фотьойл, от който Шели не бе помръднала цяла вечер. Отраженията от пламъците танцуваха в дълбините на очите му, когато тя повдигна глава и го погледна. Мъжът протегна ръка и отмести един кичур от косата й, който бе паднал над веждата. Обхвана с пръсти брадичката й, прокара показалеца си по бузата й, която бе необичайно топла и поруменяла.

Очите й се затвориха, когато палецът му проследи линията на устните й. Те се разтвориха под нежния му натиск и върхът на палеца му се провря между зъбите и докосна езика й. Поел от нектара на устата й, палецът му навлажни долната й устна.

Дъхът й секна, когато ръцете му се плъзнаха надолу по гърлото й към основата на шията. Той намести пръстите си в триъгълната вдлъбнатинка, докато палецът му се притисна към деликатното възвишение на ключицата.

Очарователна летаргия се просмукваше в тялото й през пръстите му и тя се отдаде на удоволствието. Как може тя да бъде отговорна за това, което можеше да се случи, когато докосването му я правеше толкова безпомощна?

Но отпуснатостта й изчезна, когато показалецът му започна да се спуска по линията на дълбоко отвореното деколте на блузата й. Тя отвори очи и срещна неговите. Само един поглед към лицето му и всичката й предпазливост, задръжки и ограничения бяха забравени.

Лицето му бе въплъщение на желанието. Очите му горяха от страст. През полуотворените му устни неравният му дъх бе като любовен шепот, отправен към жената, на която ръцете му се възхищаваха. С една ръка бе прихванал главата й отзад, докато тя го гледаше унесено, а другата се любуваше на копринената мекота на кожата й.

Сърцето й спря да бие за миг и после затуптя усилено, когато ръката му се спря на първото копче на блузата й. Той изчака, наслаждавайки се на момента, на светлината от огъня, дъжда, отнесеното изражение на лицето й. После пръстите му освободиха облеченото в плат копче от илика. Той допря ръка до сърцето й, сякаш се опитваше да улови всеки негов удар в дланта си.

Второто копче поддаде под умелите му движения и все още никой от тях не бе помръднал. Като вкаменени продължаваха да се взират един в друг.

Отначало само върхът на показалеца му се плъзна по сивата коприна на комбинезончето й. После се присъединиха още три пръста и започнаха да изучават щедрите извивки на гърдите й под коприната. Накъсаното му дишане бе в тон с нейното. Тя се усмихна плахо и той отвърна на усмивката й, но това не смекчи напрежението, изписано на лицето му.

Пръстите му нежно погалиха външната страна на гърдата й и се плъзнаха отдолу. Въпреки че другата му ръка още подпираше главата й, тя се отпусна назад и шията й описа красива извивка. Тихо стенание-молба се откъсна от устните й. Той не я накара да чака повече.

Избута сатенената презрамка на комбинезончето надолу по ръката й, така че да може да издърпа дантелената материя, която я покриваше. Дълго я гледа — беше като слонова кост, надарена с живот. Мекото му възклицание на възхита я накара отново да отвори очи.

Той я докосваше безкрайно внимателно, възхищаваше се на заоблените и пухкави гърди, които изглеждаха измамно малки под дрехите, но всяка от които сега изпълваше ръцете му. Описваше кръгове около набъбналото зърно, после го възбуждаше още повече, като нежно го търкаше между пръстите си. Звук, който беше полувъздишка, полуизхлипване, се откъсна от гърлото й и тя се наведе напред. Трескаво потърси за какво да се хване, за да се задържи на земята, а да не литне във висините.

Ръката й се скри под пуловера му, пръстите й без палеца се пъхнаха под колана на дънките му и стиснаха твърдия плат. Опря чело на корема му и движеше глава напред-назад, докато той продължаваше със сладкото мъчение на гърдата й. С другата си ръка той притисна главата й към себе си още по-силно.

— Грант, Грант — повтаряше тя в сексуален ритъм, който повтаряше темпото на милващите я пръсти. Ръката му сякаш бродеше напосоки, но я докосваше така, че я заливаше вълна след вълна от удоволствие.

— Моля те… — задъха се тя.

Ръката й се опита да го придърпа надолу.

Накрая той коленичи до нея. Обхвана с длани лицето й и го доближи до своето.

— Шели, обичам те. — Сладкият му горещ дъх докосна устните й. — Няма да мога да се спра.

Тя поклати глава.

— Не искам да спираш.

Със сигурни и нетърпеливи ръце прегърна главата му и я придърпа към гърдите си. Той започна да целува щедрата уханна плът в забрава, обсипвайки я с пламенни влажни целувки. Когато устните му докоснаха зърното на гърдата й и нежно го засмукаха, тя инстинктивно изви гръб. Ръката му се плъзна под извивката и притисна Шели нагоре и към себе си.

Когато първоначалната му дива жажда се поутоли, милувките му станаха по-нежни. Ръцете й си играеха с гъстата му тъмна коса, навиваха я между пръстите си, палците й галеха слепоочията и скулите му.

С устни той описа пътечка нагоре до устата и страстно я целуна.

— Може ли да те съблека? — попита Грант, допрял устни до кадифеното местенце под ухото й.

— Да.

Той издърпа омотаната блуза от раменете и свали комбинезончето до кръста. Бавно се изправи и я издърпа след себе си. Разкопча полата й, издърпа ципа и тя се свлече на пода заедно с комбинезончето. Той помогна на Шели да се измъкне от тях. Очите му обходиха тялото й и ръцете му ги последваха.

Сключи ръце около гърдите й не със страст, а с възхищение, сладко я целуна по устните, преди да коленичи отново. Чорапогащникът й бе в сивкав оттенък и горната му част бе от прозрачна дантела. Той я целуна през дантелата. Когато издърпа дантелата надолу, целуна направо кожата й и копнежът му така нарасна, че едва не разкъса чорапогащника на парчета, докато го издърпваше от краката й. Овладявайки желанието си, той се отдаде на този празник за очите, който му предлагаше очарователната гледка. Тя поглади веждите му с нежни пръсти, докато Грант изследваше всеки сантиметър от тялото й, докосваше я, целуваше я, опитваше сладкия й вкус. Той се наведе и потърка нос в триъгълника на нейната женственост.

— Грант — почти без дъх промълви Шели.

Той се изправи веднага, вдигна я на ръце и с лекота я понесе нагоре по спираловидната стълба.

Остави я да стъпи встрани до леглото и отметна покривалото. Изпепеляваща страст и нежна любов се бореха в очите му, когато я положи на леглото. С дързост, каквато не знаеше, че притежава, защото никога преди не се бе проявявала, тя се подпря на лакти, за да го вижда, докато той бързо се освобождаваше от дрехите си.

Докато смъкваше тесните си слипове надолу по мускулестите си бедра и прасците, тя възхитено се взираше в открояващата му се мъжественост. Грант се приближи към нея бавно, без да бърза прекалено, за да не я изплаши. Затова бе изненадан, когато Шели му каза:

— Ти си красив, Грант. Красив. — Срамежливите й пръсти се протегнаха да докоснат стегнатото му бедро. После тя се наведе напред и го целуна, отначало колебливо, после толкова настъпателно, че го остави без дъх, без мисли, сякаш без живот…

— Боже мой, Шели! — Грант се отпусна на леглото до нея и я сгуши в прегръдката си. Натискът на ръката му върху гърба й я приближи още повече към него. Мекотата на корема й пое силата на желанието му и пулсът им се сля в едно.

Той плъзна ръка по бедрото й, толкова бавно, че умоляващ шепот се изтръгна от устните й. Мъжът ги улови със своите устни, докато ръката му нежно раздели бедрата й и докосна най-съкровената точка на нейната женственост. Милувката му бе опияняваща. Когато стана по-настойчива, нейните ръце се сключиха около врата му. Дъхът му бе като нежен полъх на вятъра в ушите й, когато тя изхлипа радостно:

— Не мога да повярвам, че това се случва. Да не би да е просто още един сън. О, Боже, дано не е.

— Истина е, любима. Ти си истинска. Скъпа и безценна за мен и толкова много жена.

Въздишка от удоволствие се откъсна от гърлото й, когато той я докосна така, както никога не бе докосвана. Сърцето и душата и мислите й се обляха от искряща светлина.

— Грант… — извика тя, като се опитваше да го придърпа отгоре си.

— Не, любов моя — прошепна той близо до врата й. — И двамата изпитваме едно и също, от началото.

Тогава замъгленото й съзнание не разбра смисъла на думите му. Само усети великолепното чувство, когато ръката му се плъзна по извивката на ханша й и я повдигна леко, за да посрещне мощния му тласък. Тя го пое, повдигна бедрата си над неговите и го притисна към себе си. Бе пометена от огъня му. И това, което се бе случило само веднъж в живота й досега, и то само преди секунди, се повтори, още по-върховно, по-пълноценно от първия път, защото сега той бе в нея.

Телата им още бяха преплетени заедно, а те лежаха, останали без дъх и изпълнени от наслада. Косата й бе като влажна коприна, която покриваше гърдите му. Ръката му леко галеше извивката на гърба й.

— Грант — прошепна Шели, като се поколеба да не наруши този момент на блаженство. — Вярваш ли в приказки?

Грант дишаше дълбоко и тя усети, че той се раздвижва отново.

— Не преди тази вечер.

Бележки

[1] В превод „prudence“ означава благоразумие, разсъдливост. — Б.пр.