Джейн Ан Кренц
Истинският мъж (8)

Седма глава

Маргарет не можеше да заспи. Хвърляше се и се въртеше в леглото, заслушана в звуците на нощта, които проникваха през прозореца. В ума й не се тълпяха ярките образи от успешното празненство, нито пък мисли за баща й и за неговата любов. Не мислеше за тези неща, които биха могли да я държат будна.

Всичките й мисли сега бяха насочени към коментара на Джули Касиди за брат й, че е преодолял своята гордост на орел, за да открие начин да си върне Маргарет.

Дори само идеята, че Рейф Касиди е накърнил своята гордост заради жена, беше буквално потресаваща.

Маргарет лежеше, загледана в тавана. Даде си сметка, че никога не беше разглеждала събитията през изминалите няколко дни от такава гледна точка. В началото се почувства манипулирана, а и не можеше да се отрече, че до голяма степен той наистина я манипулираше.

Но какво ли беше коствало на Рейф да признае пред себе си, а и пред всички други, че иска тя да се върне?

Замисли се за първите няколко месеца след ужасната им раздяла — колко пъти й се искаше да вдигне телефона и да му се обади. И всеки път я възпираше нейната собствена гордост. Нямаше за какво да му се извинява, постоянно си повтаряше тя. Не беше направила нищо нередно. Беше се опитала да обясни на Рейф своята гледна точка към създалата се ситуация, но той просто отказваше да я слуша.

А след това й каза онези ужасни неща, които още бяха в състояние да я накарат да заплаче, когато ги извикаше на повърхността на съзнанието си.

Не, тя никога не би могла да му се обади и да го моли да се върне при нея, за да й даде още една възможност. Това би означавало да пожертва цялата си гордост и чувството си за значимост. А който и да е мъж, щом очаква от нея разкаяние, не бе достоен да й е приятел. Но за нея се оказа нова идеята, че по един или друг начин очевидно властните действия на Рейф в последно време можеха да значат, че той потъпква своята гордост. Маргарет си даде сметка, че никога не й е минавало през ума да разглежда поведението му в такава светлина. Истината бе, че всъщност никога не е признавал, че не е бил прав миналата година. Като се изключи неохотното му извинение за грубото отношение към нея, той в основни линии се придържаше към схващането си, че тя е виновна за предателството, и че тя е тази, която трябва до го моли за прошка.

Но пък не можеше да се отрече също така, че той беше този, който в края на краищата беше намерил начин да се съберат отново.

Разбира се, казваше си Маргарет, донякъде развеселена, тъй като Рейф си е Рейф, той измислил такъв план да я върне, който не изискваше унизителни молби от негова страна. Но както и да е, нали се беше решил. Вече пак бяха заедно, поне засега, и Рейф съвсем сериозно говореше за женитба.

Нещо повече, той наистина изглеждаше променен. Определено правеше усилия да ограничи вниманието, което посвещаваше на работата си. Този Рейф, с когото общуваше през последната седмица, просто беше различен в това отношение от мъжа, когото познаваше миналата година. Предишният Рейф никога не би отделил толкова време и не би проявил такава всеотдайност за организирането на празненството по случай годежа на майка си. Нито пък би прекарал толкова време, за да измисля развлечения за своенравната си любовница.

Любовница, любовник.

Тези думи заседнаха в ума й. Какъвто и да бе по характер, Рейф неоспоримо беше любовникът на мечтите й.

Снощи така й се искаше да бъде с него. С Бев седяха и говориха до късно и после се прибраха и си легнаха. Маргарет дълго се бори с идеята дали да не изчака, докато всички светлини угаснат, да премине през патиото и да отиде тайно в стаята на Рейф. Но когато погледна навън, видя две познати фигури да се спускат в басейна, и промени намерението си. Баща й и Бев вече бяха окупирали патиото със среднощната си среща.

Но тази нощ там нямаше никой. Маргарет отметна чаршафите си и стана от леглото. Погледна през прозореца и видя, че стаята на Рейф от другата страна на патиото е тъмна. Усмихна се, като си представи реакцията му, ако отиде при него и го събуди.

Представи си как спи гол в снежнобелите чаршафи. Сигурно ще е легнал по корем, а силните му, широки рамене красиво ще се очертават на лунната светлина. Когато разбере, че тя е в стаята му, ще се обърне по гръб, ще протегне ръце и ще я привлече върху себе си. Почти моментално ще се изпълни с напрегнатостта на желанието, както винаги, когато усетеше, че тя го иска. А тя ще изпита познатия до болка копнеж.

Маргарет престана да се колебае. Облече си новата ефирна памучна рокля, която беше купила, когато отидоха да пазаруват с Бев, и нахлузи на краката си чифт сандали. След това излезе в нощта.

Стигна до другия край на патиото и изведнъж разбра, че Рейф не си е в стаята. Влезе в спалнята му и видя, че леглото е оправено. Изпълнена с любопитство, тя излезе в коридора.

Вниманието й бе привлечено от тайнствена светлина, която се процеждаше изпод вратата на кабинета. Изведнъж я обзе странно чувство за вина. Горкият, помисли си тя. Така ли трябваше да работи, за да й докаже, че може едновременно да я обича и да се занимава с делата си? Дали е работил всяка нощ, откакто тя е тук?

Тихо премина през коридора и отвори вратата. В стаята светеше единствено екранът на компютъра, светлина, сякаш идваща от някакъв друг свят. Рейф се къпеше в тази странна светлина, облегнат на стола си и сложил обутите си с ботуши крака на бюрото. Не беше се преоблякъл след празненството. Ризата му беше разкопчана, а ръкавите му — навити до лактите. Тъмната му коса беше разрошена.

Пред него на бюрото имаше папка, а на екрана на компютъра — някаква таблица. Той се обърна, когато чу вратата да се отваря. На електронната светлина строгите черти на лицето му изглеждаха по-мрачни от обикновено.

Маргарет се облегна на рамката на вратата и се усмихна.

— Знам, че съм много взискателна жена, но не съм чак толкова взискателна.

— Какво значи това? — Рейф небрежно затвори папката пред себе си и я сложи в чекмеджето.

— Когато казвах, че искам нашите отношения да получават малко повече внимание от твоя страна, отколкото работата ти, нямах предвид, че трябва да се измъкваш посред нощ, за да поработваш. Аз наистина разбирам действителността на нормалния бизнес, Рейф. Защото работих в този свят няколко години, забрави ли?

Рейф се усмихна едва-едва.

— Повярвай ми, Маги, любима, напоследък нашите отношения са получавали пълното ми внимание. Това тук — той посочи екрана на компютъра, — е само нещо, което Хачър ме помоли да прегледам. Не ми се спеше, така че си помислих да се погрижа за това тази вечер — той спусна краката си на пода и натисна няколко клавиша на компютъра. Когато екранът изгасна, той се изправи. — Как ме откри?

Маргарет се усмихна в тъмнината. Той се приближи до нея.

— Отказвам да отговоря на този въпрос, за да не си помислиш, че прибързвам.

Той се засмя с приятен, гърлен смях.

— Що се отнася до мен, никога не би могла да прибързваш, госпожице, не и докато аз съм обект на твоето преследване — той застана пред нея и повтори с ръка линията на шията й до извивката на рамото. Усмихна й се съучастнически, като усети нейната тръпнеща реакция. — Ходила си в спалнята ми, нали?

— А-ха. Но тебе те нямаше там.

— Така че си тръгнала да ме търсиш. Хубаво. Така те искам — той я целуна леко по върха на носа, а след това докосна устните й. Гласът му изведнъж стана по-дълбок. — Обещай ми, че винаги ще ме търсиш. Независимо от това какво може да се случи. Никога повече не бягай от мен, Маги, любима.

Тя го докосна по бузата.

— Дори и когато ме изгониш ли?

— Постъпих глупаво. Никога повече няма да допусна същата грешка. Научих си урока, но ми струваше много. Обещай ми, Маги. Закълни ми се. Кажи, че няма да ме оставиш, дори и ако между нас пак нещо не потръгне. Бори се с мен, накрещи ми, тръшкай врати те, цапардосай ме, ако трябва, но не ме оставяй.

Тя си пое въздух и след това на един дъх безразсъдно изрече думите, които той искаше да чуе:

— Няма да те оставя.

Той изстена дълбоко и я притисна така здраво до себе си, че не й остави дъх. Но тя нямаше нищо против. Усети устните му по косата си, а после ръката му тръгна по гърба й към тила, по разпуснатата й коса.

Тя обви с ръце кръста му и вдъхна чувствения му мъжествен аромат. Целуна го по гърдите, където черната риза беше отворена, и го усети как потреперва.

— Маги, любима, толкова си хубава — Рейф отстъпи назад и се отпусна на стола си. Повдигна Маги на бюрото пред себе си, докато тя усети дървения му ръб под бедрата си. Ръцете му тръгнаха по краката й.

— Рейф, чакай, недей. Не може така, тук ли? — тя задуши смеха си, който беше породен отчасти от вълнуващата мисъл, че може да ги заварят как се любят в кабинета му, и отчасти от възбудата от неговата близост.

— Защо не?

— Ами ако някой ни чуе?

— И какво от това? — той повдигна ефирния памучен край на роклята до над коленете й. След това внимателно раздели краката й с ръце и целуна чувствителната кожа в горната част на бедрото. — Ако някой, които има поне малко мозък в главата, случайно ни чуе, трябва да е достатъчно разумен, за да отмине.

— Да, но… — Маги потръпна, когато усети устните му от вътрешната страна на крака си. Беше повдигнал роклята й до кръста. Чу нежния му смях, когато той видя, че няма нищо друго под роклята.

— Ах, Маги, любима, виждам, че си се наконтила специално за случая.

— А ти си развратен женкар, Рейф Касиди.

— Не, мадам, аз съм прост каубой със съвсем непретенциозен вкус. Няма нищо на света, което да ми харесва повече от едно чувствено препускане с теб на лунна светлина.

— Чувствено препускане на лунна светлина? Така ли наричаш това?

— Да. И знаеш ли какво? Най-много те харесвам, когато си чисто гола — той се наведе напред и пъхна езика си в малката вдлъбнатина на стомаха й. След това устните му тръгнаха надолу до твърдите къдрички под кръста й.

— Рейф, Рейф — ръцете на Маги се вкопчиха в раменете му. Тя се чувстваше невероятно разгулна и царствено привлекателна в позата, в която стоеше пред него, а той прегръщаше краката й, разтваряйки ги със силните си ръце. Главата й беше отметната назад, а косата й се спускаше като водопад зад нея. Затвори очи, когато целувките му станаха непреодолимо интимни.

— Толкова си хубава. Сладка и секси, и вече си изпълнена със страст — Рейф я опита с ръка.

Маргарет се стегна мигновено и извика нежно. Вече не издържаше да стои права. Отпусна се на бюрото, така че то да поеме натежалото й тяло. Пръстите на Рейф нежно я разтваряха, а тя впиваше нокти в раменете му.

— Така те искам, Маги, любима. Искам да зная какво изпитваш. Кажи ми, скъпа.

— Ти отдавна знаеш как ми въздействаш — прошепна тя, като дишаше учестено от удоволствие.

— Да, но искам да го чуя — очите му блестяха в тъмнината, когато вдигна поглед към лицето й.

— Защо?

— Знаеш защо. Защото ме влудяваш.

Тя му отговори с полусмях, полустон и зарови пръсти в косата му.

— Ти влудяваш мен, Рейф. Истински подивявам. Аз просто се забравям, когато ме докосваш така.

— Хубаво — той се изправи бавно, като плъзгаше ръце по бедрата й, след това по кръста до над гърдите й и в същото време повдигаше роклята, докато стигна над главата й. Съблече я и небрежно я захвърли пода.

Маргарет направи последен опит да бъде благоразумна.

— Стаята ти е само на няколко крачки отсреща. Бихме могли да…

— Не. Много ми харесва да си точно тук — той застана между краката й и я повдигна така, че да седне на бюрото. Тя се подпря с ръце, когато той започна да я целува по раменете, спускайки се надолу набъбналите й гърди.

Ръцете на Рейф се насочиха към колана на панталоните му. Маргарет чу резкия звук от отварянето на ципа.

— Няма ли поне да си събуеш ботушите? — попита го тя с дрезгав шепот.

— Не е нужно. И така е добре.

Тя погледна надолу, сякаш за да се увери, че не пречат.

— Ами предпазните мерки, които винаги вземаш…

— Имам тук — той бръкна в задния си джоб. Маргарет чу мекия звук от отварянето на опаковката.

— Винаги ли ги носиш със себе си? — прошепна тя.

— Абсолютно винаги, откакто пристигна. Искам да можем да се любим навсякъде и по всяко време.

— Боже Господи, Рейф — тя се разсмя, чувствай се по-дръзка и необуздана от когато и да било. — Не е ли малко скандално, че го правим така — на бюрото. Без да си събуеш ботушите?

— Нали това е моят кабинет, така че остави аз да отговарям за представлението — той нежно обхвана едното й зърно със зъби.

Маргарет рязко си пое дъх.

— Да, разбира се, продължавай. Ти отговаряш за представлението. Моля — тя въздъхна, предавайки се, и престана да обръща внимание на необикновения декор.

Рейф я накара да легне на бюрото в съвсем откровено сексуална поза — с отворени крака, които го подканваха. Когато той се приближи плътно до нея, тя потрепери.

Маргарет го гледаше с присвити очи. Той я потърси нежно с палеца си и след това бавно се настани в нея. Тя чувстваше как възбудата пулсира във вените й и не можеше да се начуди на тази магия. Винаги ставаше така. Когато Рейф я любеше, той сякаш я отвеждаше в някакъв необикновен свят — свят, в който тя беше необуздана, свободна и където задръжките й се отприщваха, свят, в който тя знаеше, че макар и временно, е центърът на неговата вселена.

Маргарет се вкопчи в Рейф, когато той се потопи бавно, дълбоко в нея. Тя здраво го обгърна с краката си, а той се беше надвесил над нея, подпрял ръце от двете й страни.

— Маги, любима. Маги! Толкова си сладка, и стегната, и, о, скъпа, толкова ми харесваш. Просто невероятно!

Тя гледаше мъжествените, оживени от страст черти на лицето му. Той се движеше в нея, докато тя повече не беше способна да съсредоточи вниманието си върху нищо друго, освен приливите на вълнение, които я изпълваха цялата. Отново затвори очи. Надигаше се, за да посрещне дивите му тласъци. Тогава усети как Рейф промушва едната си ръка между телата им.

Той я докосна с изключителна нежност и Маргарет просто загуби дъх. Цялото й тяло се напрегна от дълбок спазъм и след това се отпусна в бавните вълни отлива, които докарваха сладкото усещане до всичките й нервни окончания.

— Рейф!

— Да, любима. Да — тогава той се потопи в нея до краен предел. Устните му се изтеглиха настрани, така че се показаха зъбите му от усилието да овладее викът на чувствен триумф и освобождаване. Малко по-късно той се отпусна на стола и притегли Маргарет скута си.

Тя се сгуши в него. Усещаше отворения му цип да дращи голите й бедра. Ръката на Рейф бавно, разсяно се плъзгаше по крака й нагоре до кръста. Беше отпуснал главата си на облегалката на стола и бе затворил очи.

— Ти си дива и порочна жена — каза Рейф, без да отваря очите си. — Представи си само, влизаш в кабинета ми съвсем нагло посред нощ, когато се опитвам да работя, и ме съблазняваш на бюрото.

Маргарет се усмихна на една своя мисъл.

— Знаеш ли какво, Рейф?

— Какво? — Той изглежда още нямаше желание да се помръдне.

— Не бих могла да направя това, когато бяхме заедно миналата година.

Той отвори само едното си око.

— Какво не би могла да направиш? Да влезеш кабинета ми и да ме съблазниш ли? Грешиш. Аз съм твоя жертва. Винаги съм бил твоя жертва.

Тя разтърси глава.

— Не, не си. Винаги сме се любили по твое желание, а когато имаше много работа, аз винаги трябваше да те чакам, докато приключиш. Тогава не бих могла те прекъсна, както тази вечер поисках да изключиш компютъра, така че да се любим навред кабинета ти. Ако миналата година се бях опитала да направя нещо такова, ти би ме погалил снизходително по главата и би ми казал да почакам в спалнята, докато си свършиш работата.

— Сигурна ли си?

Маргарет вдигна глава и го погледна в очите. Там видя да искри смях.

— Сигурна съм, разбира се. Имам отлична памет.

— Миналата година трябва да съм бил кръгъл идиот. Не мога да си представя как мога да не ти обърна внимание, ако влезеш в кабинета ми, облечена само с нещо ефирно без нищо отдолу. Знаеш ли какво си мисля?

— Какво?

— Наистина миналата година дори не би се опитала да направиш такова нещо. Би ме изчакала много любезно, докато приключа работата си. Може би прекалено любезно. Миналата година ти беше една много овладяна, много резервирана бизнес дама. Разумна, учтива и благовъзпитана. Мисля, че писането на любовни романи ти се отразява добре. Някак те прави по-склонна да изискваш от мен.

— И мислиш ли, че това е хубаво? — Маргарет беше просто изненадана.

Рейф въздъхна. Погледът му в тъмното стана сериозен.

— Мисля, че е необходимо. Ти беше права, когато ми каза, че съм арогантен, деспотичен тиранин.

— Признаваш ли, че си такъв?

— Признавам. Свикнал съм да управлявам, скъпа. Свикнал съм също на първо място да поставям работата си. Като баща си. Не мога да отрека, че вървях по неговите стъпки. Майка ми се примиряваше с него. Но някак ми се струва, че ти никога няма да се примириш с мен.

— И нямаш нищо против?

Рейф се усмихна.

— Нека само да ти отговоря, че съм способен да се съобразя с теб.

— Не бива да мислиш, че съм напълно безучастна към изискванията на твоята работа, Рейф. Искам да го знаеш — Маргарет бе съвсем искрена. — Работила съм достатъчно време всред бизнесмени, така че много добре знам, че има неща, които не търпят отлагане и трябва да се спазват срокове. Но въпреки това не бих искала твоята работа да доминира в живота на двама ни, както беше миналата година.

Той прокара пръсти през разпиляната й коса. В тъмнината очите му изглеждаха още по-тъмни и дълбоки.

— Няма да доминира, Маги. А ако все пак някога се случи, ти знаеш какво трябва да направиш.

Тя се усмихна, развеселена.

— Да вляза в кабинета ти и да те съблазня ли?

— Моята врата е винаги отворена за теб, Маги, любима — Рейф я целуна бързо по устата и леко я побутна.

— Вече ме изхвърляш? — Маргарет неохотно се изправи и се пресегна към памучната си премяна.

— Съвсем не. И двамата ще се оттеглим за нощен сън. Късно е, а и ти, и аз трябва да станем рано, за да изпратим майка ми и Конър за Седона, забрави ли?

Маргарет се прозя.

— Смътно си спомням. Ще ме съпроводиш ли до вратата?

— Ти си тази с чувство за благоприличие и би настояла да се събуждаш сама, когато родителите ни са наблизо. Ако зависи от мен, бих те съпроводил до моята стая.

— Имаш намерение да се измъкнеш и след това да се върнеш при компютъра, за да работиш, след като ме вкараш в стаята, нали?

Рейф разтърси глава и я поведе по коридора. Минаха през неговата стая и излязоха в патиото, огряно от луната.

— Не, вече видях всичко, каквото трябваше да видя, и отговорът ми за Хачър е готов.

— Много е мило от твоя страна, че не правиш на въпрос желанието ми да прекарам нощта в собственото си легло, Рейф.

— За теб бих направил всичко, Маги, любима. Освен това, нещата ще се променят, когато останем сами в къщата, нали? Аз съм търпелив човек.

Много по-късно Маргарет се събуди за малко. Неволно погледна през стъклената врата, където сноп лунна светлина напълно осветяваше спалнята на Рейф. Не можеше да разбере със сигурност, но й се видя, че леглото му все още е празно.

 

 

Конър и Бев си взеха довиждане веднага след закуска на следващата сутрин. Маргарет стоеше с Бев на отбивката, докато и последният им багаж беше натоварен в колата.

— Няма да ни има около една седмица, скъпа — каза й весело Бев. — Първо ще се отбием в Скотсдейл. Сега аз живея там повечето време. Тук ранчото е малко изолирано за моя вкус. Във всеки случай, там имам няколко приятели, с които искам да запозная Конър. И след това ще тръгнем за Седона. По това време на годината там е хубаво за почивка. Много е по-хладно горе в планината. Има и няколко галерии, които обичам да посещавам, когато съм там.

— Пожелавам ти да прекараш чудесно, Бев.

Бев я погледна в очите.

— Ще останеш ли при Рейф?

— Имаш ли нещо против?

Бев се усмихна.

— Не, разбира се. Приятно ми е. Страхувах се, че може да се върнеш в Сиатъл. Всъщност аз дори казах на Конър да се откажем от плановете си, за да те накараме да поостанеш още малко с нас.

— А аз й казах да забрави тази идея — присъедини се към разговора им Конър, който минаваше с два куфара. След него дойде Том с още две чанти. — Исках да помогна на Касиди да те докара тук, но сега го оставяме сам да се оправя. Не смятам да му помагам в ухажването. Твърде съм зает с грижи за собствената си жена.

Бев игриво вдигна очи към небето.

— Чуй го какви ги приказва.

Конър се разсмя гръмогласно, докато слагаше куфарите в багажника. Той погледна към Рейф, който идваше с последната чанта.

— Хей, Касиди! Кажи на майка си, че отсега нататък сам можеш да се справяш с дъщеря ми. Тя се страхува, че Маги ще си тръгне в мига, в който ни види гърбовете.

Рейф срещна погледа на Маргарет.

— Маги никъде няма да ходи. Нали, Маги?

Маргарет почувства как се изчервява, защото, докато чакаха отговора й, всички я гледаха внимателно — Бев, Том, баща й и любовникът й.

— Ами, мислех да остана още няколко дни, но решението ми подлежи на промяна, ако тук стане напрегнато — информира ги тя сухо.

— Напрегнато ли? — Рейф зададе въпроса с вид на невинно обиден. — Защо напрегнато? Аз никога не съм създавал напрежение, Маги, любима. Само не трябва да забравяш, че ако си тръгнеш този път, аз ще бъда толкова нещастен, че след не повече от петнайсет минути идвам след теб.

— В такъв случай предполагам, че ще е по-добре да остана. Още повече така се случи, че поех светски ангажимент тук в понеделник вечерта.

Това изречение заинтересува всички.

— Какъв светски ангажимент? — попита Рейф. — Ти не познаваш други в Тусон, освен мен.

— Не е точно така, Рейф. Познавам още сестра ти и нейния приятел Сийн Уинтърс. Поканена съм на изложба на картините на Сийн.

— Каниш се да ходиш на някаква скапана изложба?

Маргарет се усмихна ведро.

— Дори си мислех, че ще ти е приятно да ме придружиш.

Рейф събра вежди така, че те образуваха дебела права черта. Той захлопна капака на багажника.

— Как ли не! Ще го обсъдим по-късно.

Конър се обърна към годеницата си:

— Нещо ми подсказва, че децата ни не ще скучаят, докато ни няма, скъпа. Мисля, че ще могат отлично да се забавляват и без нас.

Бев с любопитство погледна първо към Маргарет, която се усмихваше спокойно и предпазливо, а после към Рейф, намръщен като буреносен облак.

— А на мен нещо ми подсказва, че си прав, Конър.

Рейф стоеше до Маги, докато колата се отдалечаваше. Когато се изгуби от погледа им, той хвана Маргарет за ръката и решително я поведе към фоайето.

— Я сега ми разкажи що за дяволска работа е това посещение на изложба на картините на Уинтърс.

— Джули и Сийн ме поканиха снощи, преди да си тръгнат. И аз приех — тя дълбоко си пое дъх. — От името на двама ни.

Рейф се облегна с едното си рамо на стената небрежната, заплашителна поза, която толкова му отиваше, и скръсти ръце пред гърдите си.

— Наистина ли?

Маргарет деликатно се изкашля.

— Да, наистина.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, Маги?

— Че те манипулирам, за да дадеш възможност на сестра си да си избере мъж за съпруг? — тя опита да се усмихне, за да разведри атмосферата.

— Точно така, искаш да ме манипулираш. Добре поне, че имаш доблестта да си признаеш. Но досега трябва вече да ме познаваш достатъчно добре, за да си направиш извода, че не обичам да бъда манипулиран, дори от теб. И какво, по дяволите, искаш да кажеш — сестра ми да си избере съпруг? Да не би да ти е казала, че всъщност възнамерява да се омъжи за онзи скапан художник?

— Снощи ми говориха за плановете си. Мисля, че имат твърдото намерение да ги осъществят, Рейф, независимо дали ти ги одобряваш или не. По-добре да се научиш да приемаш нещата по-благосклонно, защото иначе рискуваш да загубиш сестра си.

— Проклятие! — Рейф се отдели от стената и прокара пръсти през косата си. — Да се омъжи за него? Не знаех, че всичко е толкова сериозно. Мислех, че Уинтърс е поредният й приятел. Джули винаги е била такава — един, двама все са по петите й.

Маргарет го погледна с искрено съчувствие.

— Толкова време я гледаш, Рейф, а може би не си забелязал, че тя вече е пораснала. Джули е зряла жена. Тя сама избира как да живее.

— Избира само някои от нещата в живота си. Та тя дори не е способна да си избере работа, на която да се задържи повече от шест месеца. Този човек е художник, Маги. Защо тя да не може да си намери някой симпатичен, порядъчен… — тук той прекъсна рязко думите си и погледна Маргарет.

— Симпатичен, порядъчен бизнесмен ли? Който винаги носи костюм с жилетка, винаги е с връзка и пътува на всеки две седмици от месеца, така ли? Който се нуждае от привлекателна, жертвоготовна домакиня за съпруга, за да развлича гостите му, докато той сключва големите сделки, така ли?

Рейф се стъписа.

— Така ли мислиш, в такава съпруга ли ще те превърна? Жената на господаря?

— Това е едно от нещата, от които се страхувах, да!

— Трябваше да ми го кажеш.

— Опитах се, но ти не ме слушаше.

— Слушам те сега — каза Рейф спокойно. Погледът му се вкопчи в нейния. — Вярваш ли ми?

Маргарет бавно кимна.

— Да, мисля, че ти вярвам.

Рейф също кимна.

— Добре, това е уредено, но съвсем не означава, че ще си променя отношението към Уинтърс.

— Рейф, те не се нуждаят от твоето одобрение. Те могат да се оженят, и без да го получат.

— Така ли мислиш? — устните на Рейф се изкривиха. — А какво ли ще стане, ако Уинтърс получи Джули без зестрата от неограничена банкова сметка и един куп кредитни карти?

— Аз не мисля, че той се жени за нея заради парите й.

— Откъде знаеш? Виждала си го само веднъж, и то снощи.

— Той ми хареса. А дори и да се ожени заради парите й, не можеш нищо да направиш. Така че за теб ще е най-добре, ако запазиш добрите си отношения със сестра си, независимо дали решението й е правилно или погрешно.

— Винаги бих могъл да се опитам да купя Уинтърс — каза Рейф замислено.

— Не мисля, че би било много умно от твоя страна, Рейф. Джули ще те намрази. Преди да пристъпиш към такива драстични мерки, първо се опитай да дадеш възможност на Сийн да се сближите. Ела с мен на изложбата.

— Защо? Какво ще промени идването ми?

— Ще му дадеш възможност да се срещнете на негов терен, а не на твой. Щом ще става член на семейството ти, би трябвало да си направиш труда да надникнеш в неговия свят.

— Престани да говориш така, сякаш женитбата им вече се е състояла.

— Рейф, ти съвсем съзнателно проявяваш упоритост и дебелоглавие. Дай на човека тази възможност. Много добре знаеш, че трябва да го направиш.

— Така ли? А защо пък трябва да го направя? — попита я той предизвикателно.

— Защото мислех, че да бъдеш справедлив към другите е един от основните принципи в моралния кодекс на Запада.

Той се нахвърли свирепо на нея.

— Сега пък за какво, по дяволите, говориш? Какви са тези глупости за някакъв морален кодекс?

Тя пак му се усмихна.

— Ами за тези основни правила, които вероятно си научил още когато си седял на коленете на баща си. Същите, които той пък от своя страна е научил от баща си, и така нататък. Правилата, които би трябвало да управляват разните чувства, които изпитва мъжката половина на човечеството, като чувството за мъст, за чест и справедливост, за почтена игра.

Рейф изруга отново и започна да крачи из фоайето. Спря се на другия край, обърна се бързо и я погледна оттам кратко, но напрегнато.

— Очакваш да играя по моралния кодекс на Запада, така ли? Добре, ще го преглътна. Но нека да започнем с една проста справедлива размяна. Щом искаш да ми се наложиш и да ме накараш да отида в тази проклета галерия, ти трябва да си платиш цената.

Маргарет започна да го гледа внимателно.

— Каква цена?

Рейф се усмихна заплашително.

— В замяна на съгласието ми да отида на изложбата ти трябва да се съгласиш да ми разрешиш да съобщя нашия годеж. Искам всичко да стане официално, Маги. Стига сме протакали.

Маргарет въздъхна дълбоко.

— Добре.

Рейф я гледаше с неприкрито удивление.

— Ти си съгласна?

— Сделката е сключена, каубой!

Рейф нададе победоносен вик.

— Е, хайде, мадам, време е — той направи една огромна крачка към нея, вдигна я на ръце и я понесе по коридора към най-близката спалня.

Този път си свали ботушите.