Джейн Ан Кренц
Истинският мъж (11)

Десета глава

Ярост, жестока, изгаряща ярост, която се превърна в агония, накара Маги да излезе от кабинета. Чу й се звук от счупване на чаша, но не му обърна внимание. Носеше се като вихър по коридора към спалнята си, втурна се вътре и захлопна вратата.

Задъхваше се, горещи сълзи пареха в очите й. Тя се отпусна на леглото. Миг след това скочи отново и закрачи из стаята, като се обгръщаше отчаяно с ръце. Как можа да й стори това за втори път, питаше се тя като луда. Как можа да се усъмни в нея точно сега?

Трябваше да се маха оттук. Не можеше да понесе мисълта да остане и миг повече под един покрив с Рейф. Маргарет отиде бързо до огледалния гардероб, и заотваря вратите му. Намери куфара си, измъкна го и го запрати на леглото. Завъртя се, грабна дрехите си и започна да ги хвърля в отворения куфар.

Рейф й нямаше доверие. Ето до какво се свеждаха нещата. След всичко, което са преживели по време на раздялата си през тази година и след като най-накрая бяха преоткрили любовта и един към друг, той все още й нямаше доверие. Готов беше да повярва, че е дошла тук да го шпионира.

И все пак, проклет да е този Муркрофт. Само да не беше я намирал тогава в Сиатъл! Само да не се беше съгласявала да пие с него кафе!

Но ако пък не беше се състояла тази злополучна среща, той сигурно щеше да се хване, по-рано или по-късно, за нещо друго. Рейф очевидно беше готов да повярва на най-лошото.

А явно има основание да се страхува от шпионин на Муркрофт, помисли си Маргарет със злорадство. Той подготвяше някакво отмъщение срещу стария си съперник. Тя беше сигурна в това. Отново се оказа вклинена между двамата мъже. Беше бясна. Нямаха право да я поставят в такова положение.

Ще вземе мерцедеса, каза си Маргарет. Ключовете бяха на масата в коридора. Рейф дяволски добре можеше да се справи със задачата да измъкне колата си от паркинга на летището.

Беше непоносимо обидно, че посмя да се съмнява в причините, заради които е дошла в Тусон. Преди всичко нали той беше този, който насила я накара да дойде!

Маргарет хвърли един сандал в куфара и се заоглежда за другия. Коленичи на пода, за да надникне под леглото, и за неин ужас сълзите й рукнаха. Това вече беше прекалено.

Тя дълго плака така на пода, докато се стопи всичката й ярост. След това, изтощена, се изправи и отиде в банята, за да си измие лицето.

Като се видя в огледалото, направи гримаса и посегна да си вземе четката. Питаше се дали Рейф е все още в кабинета.

Мина й през ума, че вероятно няма да тръгне след нея за втори път. Не, в никакъв случай. Веднъж вече бе пожертвал своята гордост, за да я върне, макар и по свой собствен начин. Но това е най-многото, което можеше да се очаква от него. В края на краищата той беше груб, арогантен каубой, непреклонен и неспособен да прощава като самата пустиня. А тя го обичаше.

Бог да й е на помощ, обичаше го. Маргарет се гледаше в огледалото и мислеше, че ако този път си отиде, той няма да тръгне след нея.

Имаше само един начин да се спаси положението. Тя беше достатъчно женствена по природа, за да усети, че този път трябваше да се издигне над собствената си гордост.

Опита се да обмисли всичко, което се бе случило през последните няколко дни. Не трябваше да забравя, че имаше промяна в Рейф от миналата година насам. Опитваше се с всички сили да промени начина си на работа, към който беше привикнал, и да преразгледа стойностите в живота си. Стараеше се много да й угоди, за да я накара да се влюби в него отново. По свой начин се мъчеше да й докаже, че я обича.

Маргарет бавно върна четката на плота. Обърна се на пети, мина през спалнята и излезе в коридора. За първите няколко крачки трябваше да събере цялата сила на волята си. Инстинктът й подсказваше да се откаже и пак да побегне, но тя продължаваше да върви.

След ъгъла на коридора видя Рейф, облегнат на рамката на отворената врата на кабинета, пъхнал палец в колана си. С другата си ръка безразлично си играеше с ключовете на мерцедеса. Гледаше я с непроницаем поглед. Маргарет се спря. Един миг се гледаха взаимно, а след това Рейф наруши напрегнатото мълчание.

— Ключовете ли търсиш? — попита я той и пак ги подхвърли.

— Не — отговори му Маргарет, като умишлено се приближи малко към него. — Не, не искам ключовете на мерцедеса.

— А как ще стигнеш до летището? Да не би да очакваш аз да те закарам?

— Няма да бъде необходимо. Не отивам на летището.

— А къде другаде? Искаш да избягаш, точно както направи и предишния път.

— Дявол да те вземе, Рейф, аз не избягах от теб миналата година, аз бях изхвърлена.

— Предполагам, че така изглежда само от твоя гледна точка.

— Не зависи от никаква гледна точка, защото си е факт — Маргарет се спря точно пред него и вдигна и двете си ръце, за да го хване за отворената яка на ризата му. Повдигна се на пръсти и лицето й се оказа много близо до неговото. — Слушай, каубой! Има още няколко факта, които трябва да ти съобщя. А ти, Бог да ми е свидетел, този път ще ме слушаш внимателно.

— Така ли?

— Така — тя го блъсна назад в кабинета, толкова разярена и твърдо решила да проведе мисията си, че не забеляза колко лесно се поддаде той. Продължи да го блъска назад, докато го докара до стола. След това сложи ръцете си на раменете му и го блъсна надолу. Рейф седна.

Маргарет го пусна и заобиколи от другата страна на дървеното бюро. Облегна се с ръце на полираната му повърхност и се наведе напред.

— Ако това беше любовен роман, а не се случваше в реалния живот, тази малка сцена щеше да бъде излишна. Защото, виждаш ли, заради нашата велика взаимна любов ти щеше да ми имаш безрезервно доверие. Щеше да знаеш, без да е необходимо да ти се казва, че никога не бих спала с теб и след това да се обърна и да те шпионирам, за да докладвам на Муркрофт.

— Така ли? Да не би твоите герои да са способни да четат чужди мисли?

— Хората, които са свързани с такава любов, са интуитивни, чувствителни и проницателни. А ти да не си посмял да ми се надсмиваш, Касиди!

— Мисля, че добре ти дадох да разбереш, че не съм от онези модерни, чувствителни типове.

— Добре, добре, приемам факта, че това не е любовен роман и че ти не си най-схватливият и интуитивен мъж, когото някога съм познавала.

— Не съм герой от любовен роман, това е съвсем сигурно.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Също така приемам факта, че не мога да очаквам да тръгнеш след мен, ако сега си отида. Ти беше този, който се бореше за тази втора възможност, Рейф. А сега е мой ред да ти дам третата. Единствената ми надежда е, че това няма да ни стане навик за в бъдеще. А сега, нека да изясним нещо важно. Не съм приемала никаква сделка с Джак Муркрофт.

Рейф я слушаше в ледено мълчание. Няма да бъде лесно, помисли си Маргарет. Тя решително събра целия си кураж.

— Не бях нито виждала, нито чувала Джак Муркрофт от деня на онзи порой, който се изля над главата ми миналата година. Изведнъж той се появи като гръм от ясно небе в събота, преди да тръгна за насам.

— Просто приятелска визита, така ли?

— Не, много добре знаеш, че не беше приятелска визита. Каза, че мисли, че ти кроиш заговор срещу него. Каза ми, че от миналата година насам има чувството, че сякаш някои го преследва с насочено оръжие. Той смята, че си решил да му отмъстиш.

— Никога не съм казвал, че Муркрофт е глупав човек. Във всичко дотук е прав.

— Каза също така, че би дал много, за да научи точно какви са плановете ти.

— А защо никога не си споменавала този незначителен факт, че си се видяла с него, преди да дойдеш тук?

— Ти шегуваш ли се? Последното нещо, което бих искала да направя, би било споменаването на името на Муркрофт пред теб. Мълчанието ми беше чисто и просто като израз на самоотбрана. Последният път, когато застанах между двама ви, бях премазана, ако благоволиш да си спомниш.

— По дяволите, Маги!

— Освен това, казах му веднага да се изпарява. Дадох му ясно да разбере, че съм извън тази игра. Вече не работя за него. Казах му, че отивам в Тусон, защото си имам свои лични основания, и толкоз.

— А той как прие отговора ти?

— Рейф, кълна ти се, не съм имала никакви връзки с него след онази събота и не съм му предавала никоя от твоите скъпоценни тайни. Аз дори не знам твоите тайни.

— Ти си видяла папката по сделката с Елингтън.

— Видях я за първи път днес следобед — Маргарет затвори очи и после ги отвори, за да го прикове с отчаяния си поглед. — Рейф, нищо не мога да ти докажа. Моля те да ми повярваш. Щом до Муркрофт са стигнали данни, които не би трябвало да знае, ти трябва да повярваш, че той ги е получил от някой друг. Моля те, Рейф. Обичам те твърде много, за да те предам.

— Желанието за отмъщение е много силно чувство, Маги — най-сетне тихо каза Рейф.

— По-силно е за теб, отколкото за мен, Рейф.

— Откъде си толкова сигурна?

— Аз те обичам. Когато се върна отново в живота ми, отвори рана, за която се надявах, че отдавна е заздравяла. Първо се разсърдих и изплаших. А и още не знаех дали мога да ти се доверя. Но след първата нощ със сигурност разбрах, че още те обичам.

— Маги…

— Почакай, нека да свърша. Джули каза нещо за това колко много ти е струвало да преодолееш гордостта си, за да ме върнеш при себе си. Тя е права. Сега си давам сметка, че стоя тук пред теб и потъпквам собствената си гордост, защото искам да те накарам да ми се довериш, да ми повярваш. Моля те, Рейф, не разрушавай постигнатото. То ми е твърде скъпо и е нещо изключително, което се среща рядко. Моля те, имай ми доверие. Не съм те предавала.

— И ме обичаш?

— Обичам те.

— Добре, тогава значи е бил Хачър.

Маргарет замига.

— Моля? Какво каза?

— Казах, че сигурно Хачър е бил този, който е съобщил данните на Муркрофт. През последните шест месеца се държи странно, но не можех да бъда сигурен, че ще има наглостта да ме продаде. Хачър не е човек, който би могъл да бъде наречен мъжко момче. И все пак, в нищо не мога да бъда сигурен, така че тенденциозно вмъкнах някои изопачени предварителни данни в папката по сделката Елингтън, за да видя какво ще се случи.

— Рейф, моля те да замълчиш за момент. Трудно ми е да участвам в този разговор.

Той повдигна вежди.

— Защо? Нали ти го започна?

Тя го изгледа предпазливо, защото не беше сигурна в какво настроение е. За миг само ужасена си помисли, че всъщност й се присмива. Но пък не виждаше смисъл в това.

— Да не би да искаш да кажеш, че ми вярваш?

— Маги, любима, вероятно бих ти повярвал, дори ако ми кажеш, че на екватора вали сняг.

Тя остана като втрещена. Бавно се отпусна на най-близкия стол.

— Не те разбирам. Щом ми вярваш сега, защо не ми повярва преди малко, когато ме попита дали съм се виждала с Муркрофт?

— Маги, аз и тогава ти повярвах — напомни й той търпеливо. — Попитах те дали си го виждала, преди да тръгнеш от Сиатъл, и ти, с твоята обичайна прямост ми каза, че наистина си виждала Муркрофт, помниш ли? Не го отрече.

— Но ти не ме остави да ти обясня. Каза да отговарям само с да или не.

— Добре, виновен съм, че ти исках прости отговори. Трябваше да се сетя, че твоите обяснения могат да бъдат всякакви други, но не и прости. Винаги около теб има някакви сложнотии, нали, Маги? А ти избяга от кабинета, без да си правиш труда да ми обясняваш. Какво можех да си помисля?

— Че никога не бих дошла тук, за да си отмъщавам — заяви Маги, а гласът й звънеше. — Би трябвало да ме познаваш достатъчно, за да допуснеш такова нещо за мен.

— Маги, аз много добре знам до какви крайности може да достигне човек, който иска да си отмъсти. А също така знам колко много исках да се върнеш при мен. Толкова много, че е напълно възможно да съм се заблудил, като си мисля, че наистина съм успял да те убедя да се върнеш. Само един Бог знае колко много искам да се върнеш, достатъчно много, за да се самозалъгвам с някакви лъжи. Но когато ти не отрече, че си се виждала с Муркрофт…

— Няма значение — прекъсна го тя нетърпеливо. — Не го изричай. Съжалявам. Трябваше да си отстоявам позицията и да ти крещя, докато ми повярваш, че съм невинна.

Рейф леко се усмихна.

— Дори не е нужно да крещиш. Аз винаги съм готов да те слушам.

— Ха! Как ли пък не. Миналата година не ме слушаше.

— Не е така, слушах те — Рейф въздъхна. — Миналата година ти пак ми каза истината. Слушах много добре всяка твоя проклета дума. Когато те заварих в офиса на Муркрофт, ти веднага си призна, че току-що си му казала за моите апетити към Спенсър, помниш ли? Каза, че си била длъжна да го предупредиш и че това е било твой дълг като лоялен служител на Муркрофт.

— О, да, наистина ти казах всичко това.

— Проблемът миналата година далеч не беше в това дали ме лъжеш или не. Ти дори беше прекалено открита, ако искаш да знаеш истината. Ще ти кажа нещо. Миналата година душата си бих продал на дявола, за да чуя няколко сладки лъжи от твоята уста. Повече от всичко друго на света исках да повярвам, че ти смяташ за свой дълг да си лоялна не към Муркрофт, а към мен.

Маргарет затвори очи. Чувстваше се съвсем нещастна.

— Никога ли няма да ми простиш това, Рейф? Не знам дали ще можем да продължим отношенията си, щом ти не си способен да разбереш защо съм направила това, което направих.

— По дяволите, да, прощавам ти — Рейф извади две чаши от чекмеджето на бюрото и наля в тях уиски. Подаде едната на Маргарет, която я стисна с двете си ръце. — Не ми е приятно да го призная, Маги, любима, но миналата година идиотът бях аз. А искаш ли да чуеш още нещо?

— Какво? — попита го тя настръхнало.

— Не мислех, че някога бих могъл да изрека това, но аз се възхищавах на поведението ти тогава. Ти беше права. При тогавашната ситуация ти наистина дължеше лоялност на Муркрофт заради това, че работеше при него. Ти беше негова служителка, която получава заплата от него, и в този момент беше повярвала, че предаваш интересите му, като говориш твърде свободно пред мен. Ти постъпи правилно, като отиде при него и му каза всичко. Бих искал по същия начин да мога да разчитам на моите работници и те да притежават твоята етика.

Маргарет не можеше да повярва на ушите си. Цялата изпадна в еуфория и засия.

— Благодаря ти, Рейф. Много благородно от твоя страна.

Рейф глътна от уискито.

— Имай предвид, че можех да те удуша тогава и трябваше да минат месеци, докато се успокоя, но това не променя фактите. Ти направи онова, което смяташе за правилно, дори когато всичко беше вече решено. Ти си силна, Маги.

Тя бавно се усмихна.

— А вие тук, в Дивия запад, се възхищавате на силните жени, нали?

— Така е, дявол да го вземе. Тук няма място за кекави жени.

— Мисля, че ми каза, че съм мека и отстъпчива. Твърде отстъпчива за света на бизнеса.

— Това е нещо различно. Ти си жена. Да бъдеш отстъпчива не означава, че не си силна.

Маргарет стана, остави чашата на бюрото и го заобиколи, за да отиде при Рейф. Седна на коленете му. Обви с ръце врата му и облегна челото си в неговото.

— Ти си безнадежден женомразец и анахроничен, ретрограден каубой, но въпреки това аз те обичам.

— Знам — отговори й той, а гласът му беше спаднал до ниските си, леко хрипливи тонове, които винаги караха Маги да тръпне. — Бях сигурен в това през цялото време, но съвсем се убедих, когато ме сграбчи за яката на ризата преди малко, блъсна ме да седна на този стол и ме помоли да те изслушам.

— Не съм те молила.

Той се усмихна.

— Обърна се с молба към мен?

— Никога. Е, може би до известна степен.

Усмивката му широко откри зъбите му.

— Всичко е наред, Маги. Аз също те обичам. Повече от всичко друго на божия свят. И само за да ти докажа колко проницателен, чувствителен и интуитивен мога да бъда, ще ти кажа, че разбирам какво си преживяла преди малко, когато влезе тук и ме закова на стола.

— Наистина ли?

— Скъпа, зная от собствен опит какво значи да потъпчеш гордостта си.

— Всъщност като експеримент не се оказа толкова лошо, колкото очаквах.

— За това не мога да кажа нищо. Лично аз не бих искал да се повтаря прекалено много. Веднъж ми стига.

Тя го погледна в лицето.

— А Хачър?

Рейф наведе главата й към рамото си и я целуна по открилата се шия.

— Не се притеснявай за него. Нищо лошо не му се е случило. Казах ти, че го оставих да има достъп до фалшива информация. Сделката за Елингтън е в пълна безопасност.

— Да, но, Рейф, не мислиш ли, че би трябвало да се опиташ да разбереш защо го е направил?

— Много добре разбирам защо. Защото е гадно жълтокореместо влечуго.

— Но, Рейф…

— Казах ти, не се тревожи за него — той я целуна по устата с пълна, дълга, бавна целувка, която я накара да започне да тръпне в обятията му. — Ето, сега е по-добре — каза Рейф. — Защото заслужих пълното ти внимание.

Той стана, държейки я в обятията си, и я понесе по коридора към нейната спалня.

 

 

Много по-късно Маргарет се раздвижи сред чаршафите, отвори очи и премигна от ярката светлина на жежкото, лениво слънце, което огряваше патиото зад стъклената врата. Тя усещаше, без да вдига глава, за да погледне лицето на Рейф, че е буден. Беше я прегърнал с едната си ръка, притискайки я към себе си, но погледът му бе отправен към ярката светлина, която се отразяваше от вълните в басейна.

— Мислиш за Хачър, нали? — попита го Маргарет.

— Да.

— Какво ще правиш, Рейф?

— Ще го уволня.

Тя не се помръдна.

— А сделката с Елингтън?

— Ще се оправя.

— Но не просто за да сразиш Муркрофт, нали?

— Не.

— Рейф, разкажи ми за плановете си. Искам да знам защо тази сделка с Елингтън е толкова важна за теб.

— Не те засяга, Маги, любима. Не се занимавай с нея.

Тя седна в леглото, прикривайки гърдите си с чаршафите. Погледна го в очите.

— Засяга ме. Чувствам, че мога да ти помогна. Моля те, кажи ми истината, Рейф. Трябва да знам какво става.

Той дълго я гледа, без да й отговори.

— Няма да ти хареса, Маги. Ти си твърде деликатна, за да разбереш защо постъпвам така.

— Нали съм силна, забрави ли? Разкажи ми.

Той сви рамене примирено.

— Добре, ще ти обясня всичко. Но след това да не ме упрекнеш, че не съм те предупредил. Сделката с Елингтън е първото домино от една поредица от фирми, което трябва да падне и да повлече падането на останалите, последната от които ще бъде „Муркрофт Индъстри“.

Маргарет се вцепени.

— Какво говориш?

— Подмамих Муркрофт така, че да се окаже в много неизгодно положение. Ипотекирал е напълно имотите си. Участието му в сделката с Елинтън ще го довърши. Няма начин да избегне откупуването на компанията му, когато аз се подготвя да го предприема.

— Искаш да го извадиш от бизнеса? Да разрушиш „Муркрофт Индъстри“? — Маргарет беше ужасена. — Рейф, ти не можеш да направиш това.

— Ще видиш не мога ли.

Потресена, Маргарет го хвана за голото рамо.

— Правиш го заради мен, нали? Намерението ти е да разориш Джак Муркрофт заради случилото се миналата година. Той беше прав. Съперничеството в бизнеса между вас двамата се е превърнало в нещо друго, в нещо много грозно.

— Това е само между Муркрофт и мен. Теб не те засяга.

— Ти да не си полудял? Как другояче мога да се чувствам, ако не засегната? Нали аз съм причината за тази бъркотия?

— Не си ти.

Маргарет поклати глава.

— Това не е истина. Отговори ми на един въпрос, Рейф. Сега би ли замислил този заговор за откупуването на акциите на „Муркрофт Индъстри“, ако не се беше случило онова фиаско миналата година?

Той я погледна замислено.

— Не, нямаше.

— Значи го правиш заради мен.

— Маги, любима, не се разстройвай. Нали те предупредих, че няма да ме разбереш.

— Много добре те разбирам. Даже прекалено добре те разбирам. Ти си решил да си отмъстиш. През цялото време мислиш за отмъщение.

— Той трябва да си плати, Маги. Независимо по какъв начин.

Гласът му прозвуча толкова остро, че сякаш я сряза.

— Не можеш да го обвиняваш заради лоялността, която аз съм проявила към него. Рейф, това не е честно. Аз съм тази, която трябва да бъде наказана.

— Не е твоя вината, че си била лоялна към него — възрази й Рейф нетърпеливо. — Казах ти. Ако това може да те успокои, аз не обвинявам и Муркрофт. Или най-малкото не го обвинявам заради твоята лоялност.

— Тогава защо замисляш тези машинации, за да го разориш? — попита го Маргарет, разярена.

— Заради всичко, което каза и намекна за теб онази сутрин, когато ти излезе от офиса.

Сега Маргарет се почувства истински разтърсена.

— О, Боже Господи! Говориш за това, дето каза, че съм негова метреса? Но, Рейф, той те е излъгал.

— Знам. Искам да видя как си плаща за обидите и лъжите, които наговори по твой адрес.

— Значи ти правиш всичко това, за да отмъстиш за моята чест, така ли? — Тя се задъха, най-сетне разбрала всичко.

— Ако искаш така да го формулираш, да, така е. Не трябваше да казва всички тези неща за теб, Маги.

Замаяна, Маргарет стана от леглото и взе дрехата, която й попадна, за да се прикрие. Случи се ризата на Рейф. Тя си мушна ръцете в дългите ръкави, седна на края на леглото, вкопчила длани една в друга. Планът му за отмъщение беше чудовищен. Маргарет едва не се задуши от тази мисъл.

— Рейф, ти не можеш да направиш това — прошепна тя накрая.

— Разбира се, че мога. По моралния кодекс на Запада, помниш ли?

— Тук няма нищо смешно. Не се опитвай да се шегуваш, това са сериозни неща. Рейф, не мога да поема това върху съвестта си — тя поклати глава. — Цяла компания в развалини само заради няколко злобни забележки, направени от мъж, който се перчи с последната си победа. Не мога да понеса да стана причина за такова разорение. Напълно съм съгласна, че Муркрофт не е трябвало да ти наговорва онези неща.

— Проклет да е, така е.

— Виж какво, той нарочно ти се е присмивал, защото е бил горд, че е спечелил сделката със Спенсър. Нали ги знаеш мъжете, винаги се бутат, блъскат се, пробиват си път и гледат да излязат напред. Всичко прекарват през призмата на победата или загубата, а когато се окажат победители, искат да се поперчат и да натрият носовете на съперниците си.

— Благодаря за предоставената ми възможност да чуя проницателния ти анализ на мъжката психология, госпожице. Обаче на мен повече ми харесва кодексът на Запада, който прилагам. Доста е по-прост.

— Това е защото в твоето мислене всичко е или черно, или бяло. Рейф, дори и баща ми прецени бъркотията от миналата година като една сложна смесица от черно и бяло, та чак сиво, макар че той самият е привърженик на крайностите на черно-бялата теория. Щом той може да прости, защо да не можеш и ти. Нали сега си принадлежим. Това е всичко, което има значение.

— Муркрофт трябва да си плати, Маги, и толкоз. Ти не се меси.

— Не мога да не се меся. Аз съм причината. Самият ти го казваш, и то доста често. Помисли си какво правиш. Не ще и дума, че не е било редно Муркрофт да ти наговори всичко това, но не заслужава чак да бъде разорен. Той е вложил целия си живот в „Муркрофт Индъстри“, точно както ти си вложил своя живот в „Касиди и Компания“. Освен това, десетки хора ще останат на улицата. Знаеш, че така ще се получи. Защото тези неща стават с цената на голяма безработица. Ще пострадат невинни хора.

— За Бога, не ме карай да изпитвам съжаление към него или към компанията му.

— Тогава се опитай мен да съжалиш — възрази му тя. — Ще трябва да нося този товар на съвестта си до края на живота си.

— Дяволска работа! Точно от това се страхувах. Казах ти, че си прекалено отстъпчива, когато допре до такива неща, Маги. Обаче така се действа в света на бизнеса и всички постъпват по този начин.

— Искаш да кажеш, че мъжете постъпват така.

— Все едно. Ние все още сме тези, които управляват света на бизнеса.

Маргарет скочи на крака от негодувание.

— Не мога да понеса това. Никога през живота си не съм срещала друг толкова упорит, дебелоглав и неразумен човек. Рейф, ти си невъзможен! Чисто и просто невъзможен!

— Какво, по дяволите, очакваш от мен? Да се държа като този твой герой със замъглено съзнание Роурк Коуди от „Безмилостният“ и да оставя една сделка за милиони долари да отиде на вятъра, за да угодя на една жена ли?

Маргарет го гледаше, застанала до леглото с ръце на кръста.

— Да, по дяволите, точно това очаквам.

Рейф я гледаше с премрежен поглед.

— А ако не се съглася да постъпя, както искаш?

— Ще ме вбесиш.

— Не ме интересува, ако те ядосам. Въпросът, който ме засяга, е дали ще ме оставиш.

— Не, няма да те оставя, но много, много ще ти се разсърдя и няма да се подвоумя да ти го покажа — извика тя.

— Докажи ми го!

— Како да ти докажа? Че съм ти сърдита ли? Как? Да те ударя? Или да счупя лампата над главата ти? Повярвай ми, склонна съм да го направя.

— Не. Докажи ми, че няма да ме оставиш.

— Единственият начин е да ти позволя да проведеш този свой нелеп замисъл за отмъщение. Но аз не мога да ти позволя. Ще се боря с теб и няма да отстъпя, обещавам ти.

Рейф подложи ръце под главата си и се облегна на възглавниците.

— Ти все пак не разбираш. Искам да се омъжиш за мен. Още сега. Тази нощ. Можем да вземем самолета за Вегас.

Маргарет отстъпи с една крачка, шокирана.

— Да се омъжа за теб! Тази нощ! Защо? Това какво ще докаже? Ти вече знаеш, че те обичам. Защо трябва да бързаме?

Усмивката на Рейф всяваше ужас.

— Може би все още не съм съвсем сигурен в теб. Може би искам да видя, че няма да ме заплашиш, че ще отложиш сватбата ни като средство да ме манипулираш и да ме накараш да постъпя така, както ти искаш. Може би искам да знам, че този път ме обичаш достатъчно, за да се омъжиш за мен, макар че си ми толкова сърдита.

Маргарет избухна.

— Ти си един жалък негодник. Не ти ли стигна онази сцена преди малко в коридора, когато ти паднах на колене? Искаш съвсем да си потъпча гордостта, така ли?

Рейф поклати глава.

— Не. Само искам да знам, че ще се омъжиш за мен, даже ако съзнаваш, че не можеш да ме промениш и че невинаги ще ти харесва моето поведение.

Маргарет направи жест на отчаяно примирение.

— Добре, ще се омъжа за теб.

— Още сега ли? Тази нощ?

— Щом така искаш. Но ти обещавам, че по време на целия път до Вегас и обратно ще продължа да споря с теб за плана ти за разоряването на Муркрофт.

Рейф се ухили.

— Дадено, сделката е приета. Обличай се, докато аз се обадя по телефона на аеролиниите, за да видя кога можем да тръгнем.