Джейн Ан Кренц
Истинският мъж (6)

Пета глава

— Какво правиш, Рейф, какво си въобразяваш? Твоето поведение е недопустимо, абсолютно недопустимо! И аз няма да ти позволя да се държиш така с мен!

— Така се държи един каубой, а аз съм каубой по своята същност, забрави ли? — той крачеше бързо към една от дългите, ниски бели конюшни.

— По своята същност ти си един арогантен, властен негодник, ето какъв си ти! — Маргарет изведнъж усети, че са обект на внимание. Том и един друг човек с работни дрехи и ботуши ги гледаха и широко се смееха. — Рейф, хората ни гледат. За Бога, пусни ме!

— Не изпълнявам заповеди на метреси.

— Дяволите да те вземат, Рейф.

— Ами аз бих могъл да послушам годеницата си или жена си, но не и една метреса. Никога, мадам!

— Остави ме!

— След малко. Когато намеря някое скрито място.

— Скрито място! Рейф, в момента ти правиш публичен спектакъл, който ме притеснява. И си имал наглостта да очакваш да се върна при теб и на колене да те моля за прошка. Точно това твое поведение е причината да смятам, че съм имала късмет, когато съм се отървала от теб.

— Нека да не говорим за миналото. Ние трябва да започнем всичко отначало, забрави ли? Ако аз мога да махна с ръка и да кажа било, каквото било, защо да не можеш и ти?

— Ти си невероятно арогантен!

— Да, но затова пък получавам, каквото поискам.

Той я отнесе в меката сянка на конюшнята. Както висеше почти нагоре с краката, Маргарет отлично виждаше пода с разхвърляната по него слама. Около нея се носеха земните миризми на животни и сено. Над отворените врати се виждаше една редица конски глави с щръкнали уши.

Маргарет просто се задъха, когато Рейф я свали от рамото си и я остави да стъпи на крака. Като запази равновесие, тя стрелна мъчителя си с гневен поглед и опипом се опита да оправи шнолата, която държеше косата й на тила.

— Искрено ти казвам, Рейф, това, което направи, беше просто възмутително. Бих настояла да ми се извиниш, но зная, че няма да го сториш. Съмнявам се дали изобщо си се извинявал някога в живота си.

— Маги, любима, по-добре да поговорим сериозно. Изглежда, че се е получило малко недоразумение.

— Престани да ме наричаш Маги! Казвала съм ти стотици пъти, че не ми е приятно. Но не това е най-важното. Ти никога не ме слушаш истински, не е ли така? Мислиш, че всичко трябва да стане според твоите разбирания и всички около теб просто да се научат да го приемат, независимо за какво става дума. Майка ти се опита да ме убеди тази сутрин, че си се променил през последната година, но аз много добре знам, че не си, и съм права, нали? Защото ти току-що пак го доказа. Все още си оставаш един дебелокож, властен, надменен, арогантен каубой, който грубо погазва всички около себе си.

— Стига толкова! — Рейф беше застанал с кръстосани крака, сложил ръце на бедрата си. Беше присвил очи заплашително.

— Мили Боже, ти си истински каубой! — гласът й прозвуча осъдително. — Изглеждаш точно на мястото си в тази конюшня с онова нещо на ботушите ти.

Той автоматично погледна надолу и видя нещото, за което тя говореше с такова отвращение. Близо до левия му ботуш имаше малка купчина от него. Той предпазливо отмести леко надясно изискано изработения ботуш от черна кожа, нашарен с червени и жълти звездички.

— Съвсем естествено е да го има на тази територия — каза Рейф. Той отново я погледна. — А ти трябва да престанеш да играеш ролята на изискано градско момиче, което никога не е виждало как изглежда една конюшня отвътре. Много добре знам истината за теб, госпожице. Конър и аз си поговорихме надълго и нашироко, и то няколко пъти.

— Така ли? — изсумтя тя.

— Убий ме, ако не е така. Факт е, че си се родила в ранчото на баща си в Калифорния и там са те гледали до тринайсетгодишна възраст. По онова време още не си се фукала, а си започнала чак когато Конър продал земята и семейството ви се преселило в Сан Франциско.

— Предпочитам да забравя селския си произход — отвърна тя. — И за твоя информация, начинът ми на живот се промени коренно, когато бях на тринайсет години. Както и да погледнеш нещата, аз сега съм истинско градско момиче и очаквам полагащото ми се отношение като представителка на нежния пол.

— Ще трябва да приемеш поведението ми такова, каквото е. Освен това, мисля, че чух всичките ти възможни хленчове, градско момиче. Ти не си единствената, която очаква полагащото й се поведение. Ти се държиш като темпераментна примадона с остър език, която мисли, че може да ме поднася.

— Това не е истина.

— Така ли? Тогава какви бяха всичките онези глупости до басейна преди няколко минути? Какво си въобразяваш, та си наговорила на нашите хора, че нямаш намерение да се омъжиш за мен?

— Но това е самата истина. Аз нямам намерени да се омъжа за теб. Защото това би било пълна глупост!

Рейф пристъпи към нея. В очите му святкаше ярост, която действаше обезкуражаващо. Маргарет предпазливо се отдръпна назад. Един кон наблизо изцвили въпросително.

— Не съм те довел тук, за да те правя своя метреса и ти го знаеш много добре! — Рейф прецеди думите си през зъби.

— Недей да употребяваш тази дума!

— Коя дума? Метреса ли? Нали ти предлагаш да те наричам така?

— Не е вярно — Маргарет се намръщи сърдито. — Тази дума първо я употреби майка ти. Нали ти обясних снощи, хората като нея и баща ми принадлежа към друго поколение.

— Но ти каза също така, че дълбоко в себе си не смяташ, че се различаваме толкова много от тях — не й остана длъжен Рейф. — Какво, по дяволите, мислиш, че прави в леглото ми снощи, щом не си била съгласна да се върнеш при мен?

Тя вирна брадичката си.

— Снощи реших, че можем да се опитаме да започнем отново нашата връзка.

— Това наистина е много благородно от твоя страна. Единственият проблем е, че между нас няма никаква връзка, която да възстановяваме.

Тя го погледна с неприкрито предизвикателство.

— Така ли? А как ще окачествиш това, че спахме заедно почти два месеца миналата година?

— Като прелюдия към нашия брачен обет.

Маргарет го гледаше с отворена уста. Не знаеш дали да се смее или да плаче. Рейф изглеждаше напълно сериозен, изцяло убеден в собствената си правота.

— Ти се шегуваш. Така ли наричаш връзката ни? Ти си просто екзотично старомоден. Но бракът не се е състоял, така че какво излиза от цялата тази работа? Нищо друго, освен една сериозна грешка, така мисля аз.

— Божията воля е този брак да се състои.

— Защо? — попита тя предизвикателно.

— Защото ти и аз сме родени един за друг, ето защо. И ти много добре го знаеш, Маги. Или може би си забравила това, което се случи между нас снощи?

— Не, не съм забравила, но фактът, че си допадаме в леглото, още не значи, че трябва да се оженим. Рейф, чуй ме! Опитах се да обясня на всички, че от мен няма да излезе добра съпруга. Защо никой не обръща внимание на думите ми?

— Защото говориш глупости, затова!

Маргарет въздъхна тежко.

— Разговорът ни става невъзможен. Така доникъде няма да стигнем. Пълно прекъсване на комуникацията. По-добре да си тръгвам — и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Рейф се пресегна и я хвана за ръката в момента, когато тя се обръщаше. Очите му блестяха решително, а гласът му прозвуча леко хрипкаво:

— Не можеш да си тръгнеш точно сега. Прекарах шест месеца, сякаш бях в ада, опитах се да живея така, като че ли ти не съществуваш, а следващите шест месеца измислях как да те върна. Този път няма да ти позволя да си тръгнеш!

— Не можеш да ме спреш, Рейф. О, знам, че ти позволих да ме принудиш да дойда тук. Но и двамата с теб знаем, че не можеш да ме накараш да остана против волята си. А всъщност истината е, че няма какво да правя тук. С очите си се уверих, че баща ми е щастлив с твоята майка. Бих го огорчила, ако се опитам да му влияя. А щом иска да ти продаде „Ларк Енджиниъринг“, това си е лично негова работа. Стана ми ясно, че ти не се опитваш да го подведеш, за да ти продаде фирмата.

— Не съм те довел тук, за да защитаваш баща си. Ние и двамата знаем, че той сам може да се грижи за себе си. Поканих те тук, за да започнем отначало, Маги и ти го знаеш много добре. Освен това, ако поне веднъж сложиш ръка на сърцето си, ще признаеш, че ти самата си приела самолетния билет по същата причина, след като ти предложих достатъчно приемливо основание за идването ти.

Той беше прав и това я стъписа. През цялото време знаела, че баща й сам може да се грижи за себе си дори и ако го заплашват хора като Рейф Касиди. Всички участници в комедията учтиво й дадоха възможността се престори, че се е втурнала да спасява Конър, но всъщност знаеха каква е истината.

— Всичко това е крайно унизително — каза Маргарет?

— Ако моето признание те накара да се почувстваш по-добре, трябва да знаеш какво преживях вчера сутринта на летището, докато те чаках и не знаех дали си в самолета. Страхувах се дори да позвъня в апартамента ти в Сиатъл, за да не би наистина да вдигнеш слушалката. Как ти се струва това, не е ли доказателство, че ти също си способна да ме накараш да се чувствам като побъркан?

Думите му бяха изпълнени с вълнение, което я трогна. Тя прехапа устните си. След това колебливо се пресегна и докосна ръката му. Когато той погледна надолу, тя веднага я отдръпна.

— Рейф, така нищо няма да се получи. Може и да се е получила връзка помежду ни въпреки разстоянията. За известно време. Но никога няма да се справим с един брак. Майка ти беше права.

— Престани да повтаряш това, дявол да го вземе! Тя сгреши тогава и си го призна. Защо непрекъснато цитираш нещо, което е казала преди една година, сякаш думите й са изсечени на каменна плоча?

— Защото тя имаше право преди една година. Защото когато става дума за твоята работа или за нещо, което искаш да постигнеш, ти просто полудяваш. Тази сутрин тя ми разкри някои от причините за твоето полудяване, но това не променя нещата съществено. Само обяснява сегашното ти поведение.

Рейф изруга възмутен.

— Наговорила ти е някакви глупости за мен, нали, че съм малко агресивен в работата, защото е трябвало да работя непосилно, за да спася „Касиди и Компания“? Джули казва, че това е работната й психологическа хипотеза за моето поведение.

— Е, да, така е. Но ти не си малко агресивен, Рейф, ти си истински хищник. Нещо повече, ти направо ставаш враждебно настроен, когато някой ти отнеме плячката, както миналата година помисли, че помагам на Муркрофт.

— Виж какво, може би сега е моментът да изясня нещо. Майка ми си мисли, че съм такъв, че съм станал такъв заради случилото се с компанията, след като загина баща ми. Но истината е, че аз си бях такъв още преди да започна да ръководя „Касиди и Компания“. Баща ми го знаеше. По дяволите, такъв съм се родил, според баща ми. Както и той самият.

Маргарет кимна тъжно.

— Ти не си се променил, за да спасиш компанията, а си успял да я спасиш, защото вече си бил достатъчно силен и достатъчно агресивен, за да го постигнеш.

— Но сега нещата са различни. Аз се промених. Колко пъти ти го казвах! Дай ми още една възможност, Маги.

— Снощи си помислих, че бих могла да ти я дам.

— Ти наричаш любовната връзка даване на възможност! — възкликна той с недоверие.

Тя кимна.

— Това е един начин да опитаме пак. Начин, който ще остави и двама ни свободни да вземем решение, без да е необходимо да нарушаваме дадени обещания. Ще ни даде време взаимно да се наблюдаваме и да преоценим положението.

— По дяволите! — той прокара пръсти през косата си, жест, които показваше пълното му разочаровани. Нямам нужда от повече време, Маги. Цели месеци съм преоценявал проклетото положение.

— Е да, но аз имам нужда.

— Не става въпрос само за моето отношение към работата, нали? — попита той остро. — Истината е, че ти не можеш да ми простиш за това, което се случи между нас миналата година, така ли е?

— Ти никога не си ме молил да ти простя, Рейф — тя се усмихна тъжно. — Твърде си горд за такова нещо. Да, ти ми прости много великодушно, но си убеден, че на теб няма за какво да ти се прощава. За теб всичко е или черно, или бяло. Ти си прав, а аз категорично не съм права.

— Ти направи грешка. Грешката ти се състоеше неправилно разбиране на чувството ти за лоялност както ти казах. Тогава беше под голямо напрежение и това те обърка.

— Толкова ме обърка, че ако пак ми се наложи, ще постъпя по същия начин. Не ми харесваше, че ти ме използва, Рейф.

Той процеди през зъби:

— Не съм те използвал.

— Аз не виждам нещата така. Ти знаеше, че работя за Джак Муркрофт, когато започнахме да се срещаме, нали?

— Да, но, дявол да го вземе…

— От друга страна, нямах привилегията да зная, че сте съперници в бизнеса. Дори не знаех, че се познавате, а камо ли, че сте в жестока конкуренция. Ти криеше от мен тази подробност, Рейф.

— Само защото се страхувах, че още в началото би се разколебала да ме приемеш, ако научиш цялата истина. Не исках да те загубя, като ти кажа, че Муркрофт и аз преследваме една и съща цел. Би се почувствала виновна, че ходиш с мен. И ако си спомняш, никога не съм се опитвал да измъквам от теб служебна информация.

— Оставяше ме да говоря за работата си — обвини го тя. — Оставяше ме да говоря за проектите, върху които работех. Показваше ми, че много се интересуваш от мен. Аз така ужасно се ласкаех от интереса, който проявяваше. Просто ми призлява, като се сетя колко поласкана се чувствах.

— А какво трябваше да направя? Да ти кажа да не говориш за работата си ли?

— Да. Точно това трябваше да ми кажеш.

— Бъди разумна, Маги. Ако се бях опитал да ти обясня точно защо не би трябвало да говориш с мен за работата си, ти много бързо щеше да се сетиш кой съм. Не можех да позволя това да се случи.

— Защото ти е била необходима вътрешната информация, за да сразиш Муркрофт в битката за Спенсър.

— Всичко това са бабини деветини — възрази й той грубо. — Не ти казах да млъкнеш, да престанеш да говориш за работата си, защото по този начин щях да те загубя. А ако това те накара да се чувстваш по-добре, можеш да бъдеш спокойна, защото вече притежавах цялата информация, от която имах нужда, за да сразя Муркрофт, от други източници. Нищо от нещата, които научих от теб, не промени моите планове.

— О, Рейф!

— Искаш да знаеш чистата истина? Муркрофт беше този, които се възползва от нашите отношения, онази сутрин, когато ти тичешком отиде при него и го предупреди за моите апетити към Спенсър. Благодарение на теб той можа така да си направи програмата, че набързо да ме изключи от играта. Аз бях този, който загуби, защото спях с жена, която смяташе, че трябва да бъде лоялна към друг.

Маргарет го погледна умоляващо. Копнееше да можеше да му повярва, а в същото време знаеше, че не трябва.

— Рейф, такава ли е самата истина? Вярно ли е? Че не си използвал информацията, която случайно съм ти дала?

Той се усмихна унило.

— Това е истината, така е. Ако знаеше всичко самото начало, ти щеше да помислиш, че съм започнал да ходя с теб заради това, че работиш за Муркрофт, и веднага щеше да ми обърнеш гръб. Не опитвай да го отричаш. Аз те познавам. Точно така щеше да се задейства мозъкът ти — точно както се задейства и когато накрая откри кой съм.

Маргарет пак се почувства притисната в ъгъла. Той имаше право. Тя веднага щеше да стане подозрителна към мотивите му, ако знаеше кой е той в самото начало.

— И наистина не си имал нужда да се добереш до служебна информация чрез мен, така ли?

— Аз вече знаех почти всичко. Нищо от нещата, които ми каза, не беше съществено и определящо за решението, което взех, и не можеше да го промени. Всъщност ако се замислиш, ще си спомниш, че не си говорила толкова много за работата си. Повечето говореше за кариерата си като писателка, която главно те вълнуваше. Слушах за всичките ти велики планове да се отдадеш напълно на писането, след като работиш в света на бизнеса още две години.

— Как ми се иска да ти повярвам — тя стисна ръцете си. Спомни си ужасното чувство за вина, което я разкъсваше тогава. — А аз се чувствах такава глупачка. Чувствах се използвана. Мъчително си припомнях пак и пак всеки разговор, опитвах се да си спомня точно какво съм ти казала. Знаех, че трябва да отида направо при Муркрофт, разбира се. Той ми имаше доверие. Трябваше по някакъв начин да компенсирам злото, което бях му сторила.

— На него никакво зло не си му сторила — изрева Рейф. — Аз бях този, когото предаде.

Тя се намръщи от раздразнение.

— Не е необходимо да ми крещиш.

Той разпери ръце като израз на възмущение. Явно се опитваше да се овладее.

— Да оставим това. Съжалявам, че се опитах да изясня нещата от моя гледна точка. Знам, че това не те интересува особено. Ти признаваш само своята гледна точка.

Очите на Маргарет се напълниха със сълзи. Тя започна да мига, за да ги спре. Седна на една бала сено и се опита да се съсредоточи.

— Тогава всичко беше една ужасна бъркотия — прошепна тя. — И когато се опитах да постъпя правилно и да предупредя Муркрофт за теб, ти се нахвърли върху мен като лъв или нещо подобно. Целият беше настръхнал, зъбеше се и показваше ноктите си. А нещата, които ми каза… Ти ме разкъса на парченца, Рейф. Известно време не бях сигурна дали някога ще мога да дойда на себе си.

— Не си била единствената, която се е чувствала разкъсана на парченца — Рейф седна до нея. Подпря лакти на коленете си и хвана една в друга големите си ръце. Гледаше право напред, където едно хубаво малко сиво конче ги наблюдаваше с дълбоко любопитство. — Аз също не бях сигурен дали изобщо ще се оправя — той направи пауза. — Майка ми каза, че това може би е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало.

— Какво каза?

— Каза, че ми е било необходимо да преживея такъв удар, за да осъзная, че в живота има и други неща, освен бизнеса — той се усмихна иронично. — Повярвай ми, след това, което се случи миналата година, ти вече имаш пълната ми преданост. Не можах да престана да мисля за теб, независимо че направих всичко, което е по силите ми, за да те забравя. Вложих повече енергия във връщането ти, отколкото в която и да е сделка.

Маргарет сега наистина щеше да се разплаче.

— Рейф, просто не зная какво да кажа.

Той се обърна към нея. Очите му блестяха.

— Кажи ми, че ще ми дадеш възможност. Истинска възможност. Хайде да започнем отначало, Маги. Този път да бъдем заедно завинаги. Дай ми две седмици се и отнеси към мен справедливо. Недей да си губи времето да търсиш оправдания как да се измъкнеш.

Маргарет почувства как й се замая главата от любов към него, чувството, което снощи призна пред се бе си. Срещна светлокафявите му очи и усети как попада в същия водовъртеж, в които едва не се удави миналата година.

— Ти си много опасен за мен, Рейф. Не мога да преживея това, което преживях преди. Не се наемам.

Той леко я хвана за брадичката.

— Не си единствената, която не би могла да го преживее втори път. Така че втори път няма да има.

Тя потърси погледа му.

— Как можеш да бъдеш толкова сигурен в това?

— Поради две причини. Първата е, че сме си взели поука от преживяното фиаско. И двамата сме се променили. Вече не сме същите хора, каквито бяхме миналата година.

— А каква е втората причина?

Той се усмихна неуловимо.

— Сега не работиш нито за Муркрофт, нито за някого другиго, така че усложненията, които се получиха тогава, вече нямат основание.

— А ако имаха?

Усмивката на Рейф изчезна от лицето му.

— Сега твоите задължения са по-ясни, нали? Този път знаеш, че ако трябва да си лоялна към някого, то това на първо място съм аз.

— А ти към кого трябва да си лоялен? — попита го тя с леко предизвикателство, съзнавайки, че потъва все по-дълбоко във водовъртежа. Още малко и щеше да се предаде.

Рейф обхвана лицето й с огромните си длани.

— Ти си най-важният човек в живота ми, Маги, любима. И на първо място ще бъда лоялен към теб.

— И бизнесът ти няма абсолютно нищо общо с това?

— Дявол да го вземе, няма.

— А ако се случи така, че нашите отношения се противопоставят на интересите ти в бизнеса, тогава ще победят ли отношенията ни?

— Естествено, че ще победят отношенията ни.

Тя здраво стисна китките на ръцете му. Искаше й се да му повярва от все сърце. Маргарет знаеше, че цялото й бъдеще зависи от нейния отговор. Ако имаше здрав разум в главата, трябваше да се спасява, докато все още можеше.

— Рейф…

— Кажи ми го, Маги. Кажи ми, че ще останеш при мен и ще ми дадеш още една възможност.

Тя затвори очи и дълбоко въздъхна.

— Добре.

Той изръмжа. Притегли я към себе си и я заключи в прегръдките си. Устните му се приближиха до пригладената й коса, прибрана на тила.

— Няма да съжаляваш, Маги. Този път всичко ще бъде чудесно. Ще видиш. Аз ще направя всичко възможно, за да ти хареса. Толкова ми липсваше, скъпа. Снощи…

— Какво снощи? — попита го тя мило.

— Снощи сякаш изпих първата чаша студена вода след дълъг път в пустинята. Само дето ти никога не си студена в леглото. Ти си по-жежка от августовско слънце. Господи, Маги, снощи беше хубаво.

Тя се сгуши в него и положи глава на гърдите му.

— Да.

— Маги?

— А?

— Преди няколко минути ти каза, че никога не бих помолил за прошка, защото съм твърде високомерен, за да имам нужда от прошка. Но сега те моля да ми простиш. Съжалявам, че бях толкова груб с теб миналата година.

Тя си пое дъх. Вероятно това щеше да бъде извинението, което можеше да чуе.

— Няма нищо, Рейф. И аз съжалявам, че тогава предположих, че ме използваш в битката си с Муркрофт. Трябваше да се сетя как стоят нещата.

— Мълчи, любов моя. Няма нищо — той я галеше по гърба, сякаш искаше да я успокои. — Сега ще започнем съвсем отначало. Няма да говорим повече заминалото.

— Прието.

Те дълго седяха на балата сено, без да кажат нито дума. Маргарет дори не забелязваше, когато в конюшнята влизаха и излизаха хора. Съзнаваше единствено усещането от нежните ръце на Рейф. С дълбока въздишка на облекчение от помирението тя пак напълно се отдаде на разточителната, сладка радост да се сгуши в силните прегръдки на Рейф. Съвсем отначало.

За първи път от една година насам някъде дълбоко в нея, където нещо се беше изкривило и счупило, сега се излекува и отново възвърна своята цялост.

— Шефе! — извика Том от другия край на конюшнята. В гласа му звучеше смущение и колебание. Хачър е тук. — Каза, че трябва да говори с теб.

Рейф бавно пусна Маргарет.

— Кажи му, че идвам веднага.

— Добре.

Рейф погледна Маргарет с разкаяние.

— Съжалявам за това. Хачър невинаги идва в най-подходящото време. Искаш ли да дойдеш и да го поздравиш?

— Добре. Но може би той няма да иска да ме поздрави.

— Маги, любима, ти започваш да ставаш параноичка. И за майка ми мислеше, че няма да иска да те види, но както разбра, тя нямаше търпение да дойдеш тук, нали? Не се тревожи за мнението на Хачър. Той работи за мен и прави това, което аз му кажа.

Маргарет поклати глава и остави Рейф да й помогне да стане. Той собственически обви ръката си около раменете й и я поведе извън конюшнята. Тя започна да премигва, когато излязоха навън, където слънцето прежуряше. В отбивката беше спряла непозната кола.

Дъг Хачър, с дипломатическо куфарче в ръка, вече стоеше на входната врата. Главният изпълнителен директор на Рейф не се бе променил и изглеждаше така, както тя го помнеше от няколкото случая, когато беше придружавал шефа си до Сиатъл.

Хачър беше малко над тридесетгодишен мъж, слаб, с остри черти на лицето и светли очи. Беше облечен със светъл делови костюм, стегнат с връзка въпреки горещината. Той сякаш не се изненада, че вижда Маргарет да излиза от конюшнята заедно с неговия шеф.

— Добро утро, госпожице Ларк — Хачър учтиво наведе глава. — Приятно ми е да ви видя отново.

— Благодаря, Дъг — тя знаеше, че я лъже в очите.

Бедният човек явно с голямо усилие се опитваше да бъде поне външно учтив. Едва ли му беше особен приятно да я види. Хачър беше изключително лоялен към Рейф и със сигурност мислеше, че е виновна за провалянето на сделката по Спенсър миналата година. Струваше й се, че той едва ли би променил мнението си за нея, само защото Рейф му е заповядал.

Но пък когато Рейф заповядаше нещо, хората наистина му се подчиняваха.

— Какво става, Хачър? — попита го Рейф непринудено. — Аз съм в почивка, забрави ли?

— Да, господине — Хачър посочи куфарчето си. Просто ми е необходимо да те уведомя за някои актуални неща. Ти ми каза да следя отблизо сделката по Елингтън. Случиха се някои събития, за които сметнах, че е добре да те осведомя. Освен това трябва да ти покажа някои цифри.

Рейф изведнъж пусна Маги. Изглежда, че доброто му настроение внезапно се изпари. Тя на секундата улови признаците — просто го усети как превключи на високи обороти или както тя наричаше това състояние „хъс за бизнес“. Напълно беше способен да задържи това състояние цели часове, а дори и дни наред. Когато изпаднеше в това състояние, нищо друго нямаше значение за него. Не допускаше нищо и никой да го отклони, било то и жената, която сега беше приютил в леглото си.

— Добре — каза Рейф. — Хайде да влезем и да ви дим какво става. Маги, защо не вземеш да поплуваш?

Първата й реакция бе, че изведнъж изпадна в ярост. Рейф си е все същият. Щом бизнесът си покажеше грозната глава, той заставаше нащрек като ловец, който е доловил миризмата на плячката. Ето че вече я освободи, за да се заеме с много по-важни неща.

След това се вгледа в него и видя напрежението, изписано на лицето му. Той съзнаваше какво мисли тя. Фактът, че нейното предполагаемо неодобрение достигаше до него, все пак беше нещо, каза си тя. Миналата година дори не би го забелязал.

— Сега не ми се плува, Рейф.

— Скъпа, това няма да ни отнеме много време, кълна ти се. Уверявам те, че напоследък съм с ново отношение към работата, но не мога просто да пренебрегна всичко, нали разбираш. Аз все още нося отговорност за моето семейство, за ранчото и редица задължения към „Касиди и Компания“, така че бъди разумна.

Тя се поуспокои, като видя изражението, изписано в погледа му.

— Знам, Рейф. Няма нищо. Разбирам те. Мисля, че в края на краищата наистина ще поплувам — естествено, той не можеше да пренебрегне задълженията си. Не очакваше от него да си изостави работата. Просто искаше да се научи да поставя нещата на мястото им. А той се опитваше, както виждаше тя. И това беше първата крачка.

Рейф кимна, явно с голямо облекчение.

— Благодаря ти. Да тръгваме, Хачър. Искам да свършим всичко това колкото може по-бързо. Днес имам да правя и други неща. Много по-интересни.

— Да, господине.

Маргарет тръгна преди двамата мъже към къщата и тъкмо зави по коридора към спалнята си, когато Бев Касиди се показа на вратата откъм патиото. Конър Ларк влезе веднага след нея. И двамата погледнаха разтревожено първо Маргарет, а след това Рейф.

— Какво става с вас, уредихте ли въпроса с женитбата? — попита Конър директно. — Бев и аз няма да заминем за Седона вдругиден, каквито бяха плановете ни, докато вие двамата не уредите тази работа.

— Не се тревожи, Конър. Всичко е както трябва — успокои го Рейф.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм — отговори Рейф.

— Крайно време беше.

— Да. Абсолютно си прав — Рейф се запъти към кабинета, който ползваше за офис. — Трябва да поработим няколко минути с Хачър. Маги ще поплува. Нали, Маги?

— Изглежда, че да — каза Маги.

Бев засия.

— Имам друга идея, ако ти е приятно, Маргарет.

— Каква?

Маргарет й се усмихна.

— Какво ще кажеш, ако отидем по магазините. Помислих си, че може би ще искаш да си купиш дрехи, които да облечеш на годежа утре вечер.

Маргарет се олюля. Очите й се разшириха от изненадата. Погледна към Рейф.

— Годеж ли? Сега, чакайте малко, аз никога нищо не съм споменавала за официален годеж. Да не си посмял да ме притискаш така, Рейф. Чуваш ли? Няма ти позволя!

Хачър, Конър и Бев се спогледаха, явно смутени. Но в очите на Рейф светна подозрително иронично пламъче и той каза мило:

— Майка ми говори за годежа, който тя и Конър ще направят и смятат да отпразнуват утре вечер. Не за нашия годеж.

— Съжалявам, скъпа — извини се Бев бързо. — Вчера всички бяхме толкова развълнувани от твоето пристигане, че забравих да ти кажа. Утре вечер ще дойда някои приятели, за да празнуваме заедно. А на следващия ден Конър и аз заминаваме на малко пътешествие.

В този момент Маргарет добре разбра какво значи, когато някой човек каже, че иска да се отвори земята и да го погълне.

— О — заговори тя, почервеняла. Обърна се към Бев. — Чудесна е идеята ти да отидем по магазините. Наистина нямам какво да облека.