Ран Босилек
Патиланско царство (11)

Според обичая

Драги ми Смехурко,

Бързам да ти пиша по Нова година какво чудо стана, как ни суровака баба Цоцолана.

За Нова година, според обичая, баба се запретна, взе да точи млина. Край нея се струпа моята дружина. Гана, Мика, Дана, Панчо, Ганчо, Данчо — всички се събраха. И искаше всеки нещо да помага. Един брашно сипва. Други яйца чупи. Трети дреновинки в тавата ще слага.

Баба Цоцолана празнично поглежда, питите слепява, дреновинки слага и току нарежда:

— Клончето с пара̀та, комуто се случи, две камили злато от Египетския султан ще получи.

— Аз не ща камили. Камилче ми стига! — обади се Данчо.

— Камилче, но с кошче, пълно със смокини! — допълни го Панчо.

— Който пък намери със три пъпки клонче, ще стане търговец. Света ще обходи със арабско конче.

— И туй си го бива! — облещи се Панчо.

— А с две пъпки клонче, комуто се падне, ще се излежава под сенките хладни. Говедар ще стане.

— И туй не е лошо, бате Патилане! — обади се Дана.

Клонките нарече баба Цоцолана. И млина направи. После ги погледна и така добави:

— Който тази вечер кихне на софрата, негова ще бъде в Пейков дол гората!

— Бабо, да си жива! — провикна се Мика! — Това дар се вика! Тая гора славна колко я обичам! Там берем кокиче, ягоди и гъби! Там си отигравам! Дето искам тичам!

— Гората я бива, бате Патилане! — прошепна ми Данчо. — Патиланско царство там може да стане!

Баба взе тавата и сама замина на близката фурна да занесе млина. И зашепна Данчо пред вярна дружина:

— Патиланци славни! Такъв славен случай рядко ще ни падне! Гората без друго трябва да получим. Сега ще ви кажа какво ще направим и как ще сполучим. Ще седнем таз вечер всички на софрата! Но всеки да има пипер във ръката. И скришом от баба в носа ще си сложи…

— Оле, тъй ще може! — прекъсна го Гана. — Добре, че се сети!

— Работата стана! — поде пак реч Данчо. — Вие си мълчете! Гората е наша. Патиланско царство там ще си направим. Онуй, що ви рекох, добре пригответе!… Ти какво ще кажеш, бате Патилане?

— Както си намислил, нека така стане!

Вечерта, щом мръкна, сложиха софрата. Прикадиха млина. За вечеря седна моята дружина. И най-напред Данчо си дигна ръката, смръкна и закиха. Другите след него. Кихавица страшна пред баба избухна. И тя се досети, суровачка грабна, почна по ръцете… Суровака всички за Нова година. Но след туй пак сладко ядохме от млина. Не можахме само да спрем носовете. Те се разлютиха, та и сега моят все още си киха.

Наздраве, Смехурко! Да живееш дълги, честити години! Но никога, братко, към смеха сърцето да не ти изстине!

От всички играчи поздрав най-сърдечен!