Максим Баринов
Лечение с жива и мъртва вода (7)

История на изобретяването на един чудесен уред

Авторът на уреда за приготвяне на жива и мъртва вода, Л. И. Кротов, е широко известен в кръговете на хората, които са се сблъскали с необходимостта от профилактика или лечение с помощта на използването на жива и мъртва вода.

Историята на изобретяването на този чудесен апарат не е тайна. Достатъчно е просто да се разлистят списанията от минали години, за да си спомним как е направено това откритие. Материалът за човека, излекувал се, когато лекарите вече не можели да му кажат нищо утешително, стана сензация в медицинските кръгове. Но да разкажа всичко поред.

И така, в началото на 1981 година на Л. И. Кротов била поставена диагноза: възпаление на бъбреците и аденом на простатната жлеза. Бъдещият автор на „приказния“ апарат постъпил в урологичното отделение на Ставрополския медицински институт, където лежал повече от месец. Когато му предложили операция на аденома, той отказал и бил изписан. От този момент започнал да действа самостоятелно.

Макар и тежко болен, той се трудил в продължение на три години над устройството за получаване на жива и мъртва вода. По късно за него била публикувана статия в списание „Изобретател и рационализатор“ (№2, 1981; авторът на статията е В. М. Латишев) под заглавие „Неочаквана вода“. В същото списание (№9, 1981) било поместено интервю на специалния кореспондент Ю. Егоров с академика на узбекската Академия на науките Вахидов под заглавие „Активираната вода е перспективна“.

Първото изпитание на получената вода Кротов провел върху незарастваща в продължение на 6 месеца рана на ръката на сина си. Проведеното пробно лечение надминало всякакви очаквания: раната се затворила още на втория ден. Самият Кротов започнал да пие жива вода по половин чаша преди хранене три пъти дневно и почувстват явно облекчение. Аденомът изчезнал след седмица. Освен това изчезнал радикулитът, спаднали отоците по краката, нормализирало се кръвното налягане.

За по-голяма убедителност след седмица прием на жива вода Кротов отишъл в поликлиниката за изследвания, след които се изяснило, че той е напълно здрав. Но чудесата не свършили дотук.

Веднъж негова съседка си заляла ръката с вряла вода и получила изгаряне от III степен. За лечение използвала жива и мъртва вода от апарата на Кротов и от изгарянето след 2 дни не останала и следа.

Синът на познат на Кротов, инженер Гончаров, имал гной във венците от 6 месеца, в гърлото му се образувал налеп. Използваните различни методи на лечение не давали резултат. Тогава Кротов посъветвал момчето да премине курс на лечение с активирана вода: 6 пъти дневно той жабуркал венците и правел гаргара на гърлото с мъртва вода, а след това изпивал по чаша жива вода. В резултат момчето се излекувало за 3 дни.

Авторът е проучил повече от 600 души с различни заболявания и във всички случаи резултатът от лечението с чудодейната вода е положителен.

Апаратът за изработване на жива и мъртва вода е много прост. Можете сами да си го направите у дома. По-нататък ще приведа подробно описание на устройството, което позволява получаването на жива (алкална) и мъртва (киселинна) вода във всякаква концентрация.

Проведеното изпитание на водата в лабораторията на Ставрополската ВиК (жива вода — 11,4 единици, мъртва — 4,21 единици) показало, че тази концентрация се намалява за месец само с няколко стотни, а температурата не влияе за понижаване активността на водата.

Използването на активирана вода на практика даде възможност на изобретателя да състави практическа таблица на лечебните процедури при редица заболявания, да определи продължителността на лечението и да проследи хода и характера на оздравяването.

Активирана вода… Ето как в наши дни се нарича научно същата онази вода, заради които се отправя на път Иван Царевич…

Все пак искам да ви предупредя да не се занимавате със самолечение без консултация с лекуващия ви лекар.

Как работи апаратът

И така, водата постави пред учените поредната загадка, когато те я подложили на въздействието на електрически ток (ако си спомняте, спрях разказа си за получаването на жива и мъртва в първа глава с тази фраза). Същият ефект е бил наблюдаван и по-рано, при електролизата, но като временен: при пропускането на ток между потопените във вода електроди около единия от тях (анода) се образувала киселинна среда, а около другия (катода) — алкална. След изключването на тока течността отново ставала неутрална.

Поставянето на полупропусклива преграда между електродите позволило, без да се нарушава ефектът, да се предотврати смесването на образувалите се под влияние на тока среди и да се получат две различни течности — анолит и католит. Изследването им доведе до откриването на новите активни свойства на необичайната вода: при анолита те са оцеляващи, при католита — възстановяващи.

Изучаването им в различни институти и лаборатории в Ташкент, Казан, Москва, Киев, Санкт Петербург и някои други градове разкри широк диапазон за възможното практическо приложение на тези свойства — от производството до бита.

Работниците от хранително-вкусовата промишленост например се заинтригували от факта, че киселинната вода може да удължи срока на годност на бързо развалящите се продукти, медиците се впечатлили, че тя спира възпалителните процеси и поради това е годна за обработване на одрасквания и рани, а третирането им след това с алкална вода ускорява зарастването.

Любопитни резултати дали и опитите с растения. Една група поливали с обикновена вода, друга с алкална (католит), а трета с киселинна (анолит). В сравнение с първата растенията от втората група се развивали забележимо по-бързо, а от третата въобще не растели. Но когато третия участък започнали да поливат с алкална вода, растенията не само пораснали, но и бързо изпреварили първите две групи.

Ето какво казва за апарата народната лечителка и доктор на медицинските науки Елена Антоновна Смелова: „Действието на апарата е много просто. От химията знаем, че всяка течност е електролит. Водата е един от най-чистите електролити, в нея има определено количество метали и минерални вещества. Химичната реакция под въздействието на електрически ток дава алкална, положително заредена, жива вода и киселинна, отрицателно заредена, мъртва вода.

Човешкият организъм е всъщност голяма биохимическа лаборатория. Нали 70% от него са вода. Киселинната среда има свойството да убива опасните бактерии и вируси, съдейства да изчистването на тези участъци от кожата или вътрешните органи, в които протича възпаление. То е следствие от усиленото размножаване на микроорганизмите. Докато алкалната среда на свой ред възстановява повредените тъкани. Протича биохимична окислително-възстановителна реакция.“

Всичко е доста просто, нали? Алкалната вода със знак + е жива, киселинната със знак — е мъртва.

И е ясно как се получава такава вода, достатъчно е малко да си опресним училищния курс по физика и химия.

Как да си направим тогава устройство за получаването на жива и мъртва вода?

Направи си сам

И така, какво представлява апаратът за жива и мъртва вода? Сега, когато не се съмняваме в съществуването на живата и мъртвата вода, ние писмено ще я приравняваме към „обичайната“ вода, каквато например е алкалната или киселинната вода (думата „обичайна“ поставям в кавички в този случай, защото нито живата, нито мъртвата вода могат да бъдат наречени обичайни). Да приключим дотук отклонението в лингвистиката и да се заемем най-сетне с работа.

Апаратът представлява съд, разделен на две отделения с полупропусклива мембрана. В отделенията се поставят електродите — анод и катод, които се включват към източник на постоянен ток. Същината на процеса се състои в това, че под въздействието на електрическото поле йоните проникват през мембраната и създават повишена концентрация на катиони и аниони в двете отделения на съда. След като токът се изключи, концентрацията на катиони и аниони не се изравнява заради лошата проницаемост на мембраната.

Този апарат често е наричан електролизатор, хидролизатор или активатор. Водата, получена с помощта на апарата, се нарича активирана. Аз също ще си служа с тези термини.

Мога да ви предложа три начина за направата на самоделен електролизатор за получаването на активирана вода. Първият е по-сложен, вторият е по-прост, а третият е съвсем прост. И трите начина са добри, апаратите, изработени и по трите схеми, работят изправно. Така че си изберете който повече ви харесва.

I начин

1. В неголям пластмасов бидон с отрязана горна част поставете две обикновени високи чаши, чиито стени обвийте с кадастрон. За целта изрежете от кадастронов лист два правоъгълника с размери 110×500 мм и предварително ги кипнете във вода, за да се извлече от хартията технологичното лепило. Плътно увийте по краищата чашите и закрепете с връвчица (вж. фиг.1).

2. Напълнете с вода и трите съда.

3. Поставете електродите в чашите и апаратът е готов за работа. Водата в бидона е предаващата среда, анолита (мъртвата вода) и католита (живата вода) ще получим в чашите.

4. За да е по-удобно чашите да се извадят след приключването на процеса, изработете поставка от полистирол със стойки и дръжка, на които са закрепени вилката и куките за окачването на електродите (както е прието в галванотехниката).

Подготовката на апарата за работа започва с напълването му с вода (най-напред чашите, за да не изплуват) до едно ниво, на 15–20 мм от долния край на ивицата кадастрон. След това в чашите електродите се спускат и се окачват на куките към вилката се съединява шнур и приборът се включва в мрежата. За успешното активиране на прибора ще свидетелства един интересен признак: Възникването на забележимо различие в нивото на водата и в трите съда — това е за сметка на т.нар. осмоза.

фиг.1. Активатор I:

1 — бидон, 2 — поставка, 3 — чаша, 4 — кадастрон, 5 — връвчици, 6 — стойка, 7 — кука, 8 — вилка, 9 — електроди, 10 — ограничители

Киселинната вода (в чашата, където е електродът, включен чрез диод) намалява нивото си спрямо неутралната вода в бидона, а алкалната, напротив, ще го повиши със същата величина (около 3–6 мм).

Степента на киселинност и алкалност обикновено се оценява с т.нар. водороден показател pH, който се измерва с практически недостъпен за бита прибор „Йономер“. Според неговите показания в обикновената вода pH е равен на 7, при католита той се повишава до 10 и повече, а при анолита е 2,5 и по-малко.

В домашни условия получените течности могат да бъдат проверени с лакмусова хартийка. Най-простият начин е пробата с фенофталеин, който се продава в аптеките (понякога под името „Пурген“).

Разтворете таблетката пурген в супена лъжица вода, гребнете с друга лъжица от католита и капнете от разтвора. Католитът веднага ще почервенее (след двуседмичен престой почервенява по-бавно). Ако от оцветения католит се капне в проба анолит, ще се наблюдава обезцветяване, което ще свидетелства за достатъчната активност на анолита.

Сега да кажем няколко думи за продължителността на съхранение на свойствата на активираната вода. Анолитът остава активен 1–2 месеца. Католитът след седмица губи около четвърт от своята първоначална сила.

II начин

1. Напълнете стъклен буркан (1 л) с вода от чешмата.

2. Пуснете в буркана брезентова торбичка, напълнена с вода.

3. Поставете капака с електродите на буркана.

4. Вмъкнете електродите от листова неръждаема стомана, единия от които (този в торбичката) Включете направо в мрежата, а другия — чрез диод с 5–10 А (например от типа Д242).

5. Включете електродите в мрежата и изключете след 15–20 минути.

6. Махнете капака на буркана, с помощта на маркуч отлейте киселинната вода в отделен съд, след това преместете със същия метод алкалната бода от брезентовата торбичка в друг съд.

III начин

1. Напълнете стъклен буркан (0,5) с вода.

2. Пригответе керамична чашка (цилиндрична) с такъв размер, че свободно да влиза в буркана.

3. Напълнете чашката с активен въглен на прах и поставете в него сребърна жичка.

4. Сложете чашката в буркана.

5. Поставете електродите в буркана и в чашката. В керамичния съд трябва да се намира електродът със знак + (той трябва да е включен направо в мрежата), а в буркана е електродът със знак — (този електрод се включва чрез диод с 5–10 А.

6. Включете апарата в мрежата за 15–20 минути. Захранването на апарата е от мрежа с променлив ток с 220 V през диод.

7. Изключете апарата от мрежата. В керамичната чаша течността ще е по-тъмна — това е мъртвата вода. Водата в буркана е жива.

8. Прелейте двата вида вода в отделни съдове с метода, описан в начин II (фиг.2).

фиг.2. Активатор III

Съвети за използването на апарата

Както ви обещах още в началото на книгата, ще бъда обективен и затова няма да скрия от вас някои минуси на активатора на жива и мъртва вода.

На първо място този уред не е безопасен и не е лишен от недостатъци. Истината е, че изобретателят на апарата е забравил първия закон на Фарадей, според който съвсем не бива да се използват високи ампери: със същия успех може да се мине и с милиампери, като съответно се удължи времето за въздействие — при малък волтаж на тока няма опасност от прегряване.

Също така изобщо не е нужен мощният и скъп диод с 5–10 А. Той спокойно може да бъде заменен с по-прост, който струва стотинки и е разчетен на максимум прав ток от порядъка на 0,3 А (например от типа Д7Ж или с друга буква в края). За по-голяма надеждност може да се включат във верига два такива диода.

Активаторът с режим на работа на милиамапери е доста по-безопасен: апаратът може да остава дълго време включен, а водата в него леко ще се стопли в началото, но по-нататък няма да повишава температурата си, тъй като при активирането й токът намалява стойностите си 2–4 пъти. Крайните резултати от активирането на водата ще бъдат съвършено същите, както и при режим с високи ампери: те са еднакви, независимо дали токът с 5 А ще преминава през апарата 5 минути (300 секунди) или с 0,05 А за 500 минути (30 хиляди секунди).

Да, минуси има, но е налице и начин за тяхното отстраняване. Ще ви кажа какви условия трябва да спазвате, за да работи вашият апарат дълго и ефективно.

Формата, размерите и взаимното разположение на електродите не са от значение, съвсем друго нещо е изборът на самия материал. Имайте предвид, че дори устойчивата на ерозия неръждаема стомана в хода на електролизата, макар и в незначителни количества, се разтваря в анолита, при това в по-голяма степен тези видове, които са чувствителни към магнита. Ето защо привличаният към магнита материал не е пригоден: електродът от него след недълга употреба придобива шупли, теглото му се намалява — той активно се разтваря.

Добрите електроди се получават от трапезни прибори с надпис „неръжд.“.

Тъй като във водопроводната вода винаги има примеси на хлор, флуор, желязо и различни соли, върху кадастрона, с който са обвити чашите, се образуват петна, на електродите, особено върху катода — матов налеп. Този налеп се премахва лесно с памучен тампон, потопен в оцет; може също да се сменят местата на електродите — налепът ще изчезне. Акадастронът трябва да се сменя от време на време.

Една и съща брезентова торбичка може да се употребява не повече от 2–3 пъти.

Имайте предвид, че и върху брезента се образува налеп, който трябва да се отстранява периодично.

Торбичката и бурканът трябва да се съхраняват отделно. Като материал за торбичката може да послужи и химически филтър, но все пак е за предпочитане да се направи от брезент.

Не забравяйте, че при хидролизата водата се нагрява. Концентрацията на разтвора е достатъчно висока (температурата достига до 45 °С), така че не вземайте буркана с голи ръце — можете да се опарите.

Помнете! Тъй като за електродите се използва неръждаема стомана, те винаги се окисляват по време на реакцията, водата се насища с йони на тежки метали, които не са безопасни. Така че преди да говорим за ползата от живата и мъртвата вода, трябва да помислим за нейната безвредност. Оттук и изводът: следете състоянието на своя чудесен апарат.

Да минем на следващия въпрос. При кои болести е най-добре да използваме тази вода?