Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Живая и мёртвая вода (Целебная сила йонов для обновления клеток), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dan

Издание:

Максим Баринов. Лечение с жива и мъртва вода: Лечебната сила на йоните за обновяване на клетките

Хомо футурус, София, 2006

История

  1. — Добавяне

Глава 4
„ПРИКАЗКАТА Е ЛЪЖА, НО ИМА НАМЕК В НЕЯ…“

„Обикнал Михайла Потик, приказен богатир, красавицата Авдотя Лиховидиевна, чародейка, която най-напред му се явила като бял лебед. Щастливи били те в съпружеството си. Но радостта им не траяла дълго: красавицата умряла и богатирът, за да спази обета си никога да не се разделя с нея, се спуснал с покойницата в царството на мъртвите.

Там Михайла се бил с чудовищния змей с дванадесет глави и като го победил, го заставил да му донесе мъртва и жива вода, за да възкреси своята Авдотя…“

Подобни на този сюжети в митологията са неизброимо много. Във вълшебните приказки чудодейна вода носят Градът, Гърмът и Вихърът или птици, въплъщаващи тези стихии — Орел, Сокол, Гарван.

Мъртвата вода в приказките наричат целебна — тя притежава свойството да съедини частите на тялото, нарязано на парчета. Останалото се довършва от живата вода — тя връща живота, дарява богатирска сила.

Такива са свойствата на водата в приказките. А както е известно „приказката е лъжа, но има намек в нея…“ Така че как стоят нещата с живата и мъртвата вода в реалния живот?

Впрочем само човек, който сам не е изпитвал болка и не е страдал от безпомощността си да помогне на свои близки и любими хора, заболели от тежка болест, не си е мечтал за намирането на чудодейната вода, за възможността да претвори приказката в живота. Затова във факта, че учените отдавна са приели на сериозно народните сказания и са се заели с приготвянето на жива вода, няма нищо чудно.

Лечебните свойства на водата

Водата е вещество, което ни придружава през целия ни живот, от момента на зачеването до последния ни дъх. Човешкият зародиш се състои от 97% вода. При развитието си ние постоянно губим вода: към 8-годишна възраст в организма остават вече 77% от нея, към 25 години тя е 50–60%, а към 60-те намалява до 40%. Интересно е, че мъжкият организъм е по-богат на вода от женския: зрял мъж има 60–62% вода, а жената само 50%.

Живото същество представлява отворена енергийна система. За да може да съществува при достатъчно висока температура, организмът трябва постоянно да поддържа структурата си. Неговата „отвореност“ се изразява в непрестанно протичащата обмяна с околната среда — не само на енергия, но и на различни вещества.

Организмът поема вода, кислород, слънчева светлина и изхвърля в силната среда продуктите от тяхната преработка. По този начин структурата на живия организъм остава в норма.

Естествено е растящият организъм да приема повече енергия, отколкото отдава, а зрелият се нуждае само от поддържането й (пълноценно, разбира се).

Защо привеждам тази информация? Дойде време да поговорим за лечебните свойства на водата, за начините на нейното използване при лечението на едни или други болести. И нека започнем с ритуалите. Но ще стане дума не за магическите действия (тази книга не е за чудеса, а за реални факти). Аз самият (а и много от знахарите) предпочитам да наричам тези способи ритуали, тъй като те винаги се характеризират с определена последователност, точност и се придружават с редица задължителни действия.

Естествено е в народното лечителство да са създадени магически традиции, свързани не само с водата. Нашата задача е да видим зад тази „вещерска“ обвивка рационалното обяснение на един или друг ритуал. По-точно, това изначално беше моята задача, тъй като замисълът на книгата ме задължава да привеждам само истински достоверни факти. И аз за пореден път се отправих на път, този път в търсене на лечител.

Промяната в структурата на водата — магия или научен факт?

Баяна вода

Има лечители, чиито методи на лечение изцяло се основават на използването на свойствата на водата. Всеки такъв знахар задължително се придържа към определени ритуали — точни манипулации с водата. И трябва да кажа, че те имат не по-малко значение, отколкото спазването на всички дозировки при производството на лекарствени препарати.

Посещението ми при лечителя завърши с това, че за първи път в живота си лично станах свидетел на много любопитен ритуал — обмиване с вода. Ще отбележа, че не става дума за обикновеното миене на ръцете или на части на тялото, а тъкмо обмиване. За този термин настояваше самият лечител. Аз упорито наричах процеса умиване, а той твърдеше, че има голяма разлика между двете думи. Тъй като не съм специалист по отношение на ритуалите, се съгласих с него.

Лечителят ми разказа, че обмиването на ръцете и краката е ритуал, приет от много народи от незапомнени времена, и той се смята за един от признаците на голямо уважение към човека. Обикновеният сутрешен тоалет — измиването на кожата на лицето и ръцете с вода — премахва цялата „замърсена“ енергия, която се е натрупала през нощта.

Водата за различните манипулации се налива в точно определено време на денонощието. По този начин се отчита как се променя структурата на водата през денонощието. Обтриването на части на тялото на зазоряване или на здрачаване, обливането с изворна вода в полунощ — това е само малка част от лечебните ритуали (за които често се споменава във фолклора). А колко полезна за кожата е утринната роса!

Лечителят реши да ми покаже един ритуал, свързан с водата, докато го гледах, признавам си, че ми беше трудно да разбера какво точно прави. Но после той ми обясни, че всеки от знахарите си има собствен подход.

Иван (така се казваше знахарят) хвърли във водата восък, някакви камъчета, сребърни нещица. После ми каза, че други лечители обикновено слагат във водата горящи въглени, разтопен метал, восък, вещества от животински и растителен произход, после поставят скъпоценни или полускъпоценни камъни, злато, сребро. Всичко това в крайна сметка променя структурата на водата. Върху тази промяна е построен и самият ритуал, на нея се основава и получаването на лечебна вода. Така че никаква мистика тук няма.

Разбира се, особено значение има и прекият контакт на лечителя с водата. За целта съществуват много наричания, чийто смисъл е труден за разбиране от обикновените хора, неизкушени в магията. Основното тук, както си изясних, е редуващите се в определен ред набори от думи, като при това фразите се повтарят многократно.

Ето например какво наричане три пъти подред изговори моят лечител (докато извършваше обред за избавяне от уроки).

 

Както се е родил раб Божий (името), така да се избави от всички болести, от всички скърби, от уроки, от надзор, от страхове, от уплаха, от тегоби, от божи, от насрещен, от остър зъб, от лоши очи, от бял и черен покров, от баби, от зълви, от блудни девици. Бъдете, слова мои, леки и силни. На думите ми нека е ключалка морето, а ключове — зъбите. (Дава се на болния вода.) За раб Божий (името) лошата дума да се разнесе от вятъра, да се вкамени в камъка, а камъкът да потъне във водата. Бъдете, слова мои, леки и силни, по-здрави от остър нож, по-твърди от топовно дуло, устата ми са ключалка, езикът ми е ключ. Амин.

И след това плюна през лявото си рамо. След процедурата твърдо реших: „А, не, живата вода трябва да се търси на друго място…“

Магията няма нищо общо

Да, наистина, нека отстраним мистиката и да се опитаме да дадем повече или по-малко научно, рационално обяснение на „магическите“ действия.

Цялата работа е в електромагнитното въздействие върху структурата на водата, което протича на ниски честоти.

Отдавна е известно, че механичните колебания в честотата на звуковия диапазон изключително ефективно влияят на развитието на растенията. Всъщност само изглежда, че народните лечители общуват с предметния свят (при баенето над водата например) с помощта на мисълта си или използват своите свръхестествени способности. В действителност всички тези ритуали имат ясна и логична научна основа, която е установена чрез опити и изследвания, провеждани в научни центрове в Русия или зад граница. По какъв начин тези разработки са станали достояние на знахарите, нас не ни интересува, но как въздейства баенето на водата, сега ще се опитаме да изясним.

Първо, когато лечителят хвърля във водата предмети от определени сплави, амулети или други неща, това предизвиква вибрации във водата. Което води до встъпването на течната среда в реакция с попадналите в нея предмети. Водата си взаимодейства с предметите и в резултат възниква нова енергия.

Второ, когато лечителят започва да бае на водата, то гласът му (интонацията, вибрацията на звуците, температурата на издишвания въздух и д р.) оказва електромагнитно въздействие, което променя скоростта на потоците във водната среда.

Нещо повече: водата е способна да променя своята структура в продължение на деня, тоест характеризира се с определени биоритми. Това е добре известно на лечителите, които използват в практиката си манипулации с вода. Те се опират на следната информация:

Положителна вода (жива)

от 3 до 5 часа

от 9 до 12,40 часа

от 15 до 16,20 часа

от 20,30 до 21 часа

 

Отрицателна вода (мъртва)

от 24 до 2,59 часа

от 5 до 8,59 часа

от 12,41 до 14,59 часа

от 16,21 до 20,29 часа

от 21,01 до 22,59 часа

 

При някои заболявания (ракови тумори, фибро-миоми) използват и жива, и мъртва вода. Както ми обясни все същият лечител (както виждате, получих от него доста полезна информация), мъртвата вода е необходима, за да убие вредните микроорганизми, а живата — за да вдъхне енергия в отслабналите от болестта тъкани.