Серия
Дюн (5)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Heretics of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 20 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

Франк Хърбърт

ЕРЕТИЦИТЕ НА ДЮНА

Американска, I издание

№ 035 от поредицата за фантастика на „Аргус“

Преводач: Александър Бояджиев

Редактор: Светослав Николов

София, 1998

ИЗДАТЕЛИ: Александър Карапанчев, Петър Колев, Светослав Николов

 

Frank Herbert HERETICS OF DUNE

© 1984 by The Herbert

© Александър Бояджиев, превод, 1998

© Пламен Аврамов, библиотечно оформление, 1998

© Издателство „Аргус“, 1998

954-570-042-4


В името на нашия бене-гесеритски(#)[1] Орден и неговото несломимо Сестринство(#) настоящият отчет е приет за достоверен и заслужаващ да попадне в летописите на Дома на Ордена.

 

Ала това благоприятно предписание се озова в прашната архива на забравата заради думите и действията на башара Майлс Тег — последната личност в целия познат ни свят, за която бихме могли да предположим, че е способна на подобно разкритие.

Що е отворило очите му? Според него причина била случайната среща с пленен войник от силите на Разпръскването, заловен на Гамму и подложен на тежък разпит. Мъжът призовал Великия бог Дур (Архивна справка: „Гулдур“ — друго име на Тирана) да напълни джобовете на задържалите го със скъпоценни камъни при условие, че те го върнат на почитаемите мами.

Тег, загрижен за делата на Мисионария Протектива(#), гласно изразил любопитството си дали някога е имало ответ на въпросната молитва. Смятал, че питането ще доведе до молба от страна на задържания към Дур да накаже враговете с яростта си. Но ситуацията се оказала забавна за пленника. След мигновен размисъл той рекъл, че никой от неговите познати не е получавал отговор под формата на скъпоценни камъни.

„А ти би ли пожелал такъв божествен отговор?“ — запитал Тег, решил да добие представа за истинската стойност на вярата му.

„Бих се уплашил — отговорил пленникът. — Прекалено много хора ще потърсят своя дял.“

Описанието на башара(#) е свидетелство, че той твърде бързо схванал представата за зърнестия строеж на вселената у въпросния човек, осъзнавайки до каква степен действителният градеж отстъпва покорно и без остатък на избраното от вярващия. Всичко било въпрос на вяра. Цялото мироздание изглеждало по начина, избран от него.

„Веднага прозрях, че е същото както за мен, така и за ония, които познавам“ — ни казва Тег, добавяйки, че в този миг вникнал и в реалната същина на плана на старшата света майка(#) Тараза за гола̀та(#) и Ракис.

Разкритието на Тег концентрирало вниманието му върху строго установените описания на исторически събития. Той си спомнил за наученото от нас — че иноземски идеи, заченати в ложето на редки езици, се нуждаят от същите езици, за да бъдат пълноценно изразени. Описанията и отчетите, веднъж поставени във фиксирани граници, до голяма степен отклоняват вниманието от тайнствените въздействия около разказаните събития. Неговото определение за случая било „сценично обусловена история“.

Нерядко сме забелязвали колко лесно големите учени съдействат за целите на онези, отклоняващи вниманието. Припомням ви как Тиранът изби историците, вбесили го с току-що посочения факт.

Лекотата, с която учените могат да бъдат подмамени, отчасти се обяснява с обстоятелството, че кървавите събития оказват магнетично въздействие върху човешкия род. Историците не са изключение. Те също имат склонност към онова старо човешко желание, което виждате в очите на тълпата, струпана при изпълнение на смъртно наказание, или на хората, спрели се да позяпат някоя улична катастрофа.

Ала историците притежават и допълнителен стимул, съдържащ се във факта, че магнетичната сила на жаждата за кървави сцени често еволюира в богатство и власт.

Както казахме, публиката има вкус към нея. Дълбокото вкопаване в тъмни събития и потайни машинации на неизвестни люде е не само по-трудно, но и определено опасно. Подобна дейност рядко завършва с научни трудове, привлекли масовото одобрение на публиката. Но и в такъв случай трудовете постепенно избледняват заедно със своите автори. Изправени сме пред поредното продължение на онова, което нашият Орден нарича „постоянния конфликт“. Залозите в конфликта не се променят. Само битката определя кой ще упражнява контрола върху богатството или неговия еквивалент.

Тег ни припомня онова, което винаги сме разбирали, но никога не сме прилагали в пълна степен към себе си. Ние от Сестринството сме миньорите, неспиращи да се ровят все по-дълбоко в жилите на сложната човешка същност. Ние много добре знаем, че външният вид, ръстът, формата на тялото и цветът на кожата в никакъв случай не са непременно индикатори за стойността на индивида или за неговата интелигентност.

Никоя отделна личност или общество не са били връхна точка. Еволюцията не свършва с измирането на рода. Определен модел на сезонни промени е възприет на безброй планети, но колцина от тях дръзнаха да установят постоянна пролет, камо ли лято без край? Липсата на промяна поражда скука. А скучаещите стават неуправляеми.

Нима Тиранът не ни предупреди?

„Аз съм антропология — рече той. — Изучете ме и ще видите, че не съществува нито един сериозен аргумент, който да окаже каквато и да е подкрепа на вярата в естественото превъзходство на собствения ви вид. Отделни индивиди могат да превъзхождат останалите едва ли не до съвършенство. Някои общества могат да демонстрират високомерие. Но всичко е преходно.“

Не ми казвайте, че го разбирате! Ако се осмелите да го сторите, ще хвърля в лицата ви предупреждението на Зенсуни(#)!

„Общоразпространени мнения и предположения за «разбиране» ни обсаждат от всички страни. Те влагат в думите вяра, по-силна от онази, която вдъхват организираните религии. Към нея рядко се задават въпроси. Самото изричане на словата, че съществуват неща, които не могат да бъдат описани, разтърсва цяла една вселена, където същите тия слова и системите за тяхната размяна са върховният Бог.“

Системи, сестри мои! Ето същността на разкритието на башара Тег. Титлата и социалното положение могат да бъдат в сърцевината на всяка обществена еволюция, ала систематичното остава опасно понятие. Системите, следващи несъзнателните модели и образци на своите хуманни създатели, винаги взимат връх. И тъкмо нашите системи ни доведоха до сегашното ни жалко състояние! Все още обаче имаме възможност за безсмъртния избор: да се превърнем в дегенерати или да надмогнем бедите!

 

Старша света майка Даруи Одрейди;

довод от заседание на Съвета

Бележки

[1] (#) Виж речника в края на книгата. — Б. ред.