Софокъл
Антигона (4)

Първи епизод

ХОР

Ала иде и царят на нашта земя,

Креон Менойкеев,

зарад новите случки, изпратени нам

от небето. Какво ли в ума си таи,

та е викнал сега на събрание нас,

тиванските старци,

чрез разгласа до всички в града ни?

 

КРЕОН

Мъже, града издигнаха безсмъртните,

след като дълго с бури го разтърсваха.

Чрез пратеници исках вас единствени

да призова, защото, първо, знам добре,

че трона и властта на Лая тачехте,

че след като Едип спаси държавата

и след като умря, към синовете му

вий твърди в свойта преданост останахте.

Понеже те и двамата загинаха

в един ден от взаимните си удари,

опозорени от братоубийството,

аз имам днес властта и трона в царството

поради кръвното си родство с мъртвите.

Не можем да познаваме у всекиго

душа, сърце и ум, преди в законите

и във властта да е показал опитност.

За мене, ако този, който властвува,

не се държи за най-добрите правила

и ако страх е вцепенил езика му,

негоден е, така съм смятал винаги.

И онзи, който слага над родината

приятеля си, е за мен нищожество.

Да чуе Зевс, той вижда всичко всякога:

не ще мълча, ако съзра нещастие,

надвиснало над моите съграждани.

Не ще приемам за приятел никога

врага на своя град, защото зная аз,

че той, градът, спасява и че плува ли

щастливо той, намираме приятели.

Й ще въздигна Тива с тези правила.

Сега във връзка с туй издадох заповед

за синовете на Едип до всички ви.

За Етеокъл, който, защищавайки

града, умря, прославен с ловко копие,

да се положи в гроб със всички почести,

които получават най-достойните.

Но брат му, който дойде от изгнание —

за Полиник говоря, който бащин край

и родни богове на огън искаше

да предаде, да се напие с братска кръв

и да зароби своите съграждани,

за него, казвам, обявих навред в града —

ни гроб, нито оплакване от някого!

Да се остави незарит — на кучета

и хищни птици плячка отвратителна.

Така реших. Не ще въздам на лошия

честта, която има най-достойният.

А който люби своя град, и приживе,

и след смъртта си той ще има почести.

 

ХОР

Креоне, тъй решаваш за приятеля

и за врага на нашето отечество.

Закони можеш да прилагаш всякакви —

за мъртвите, тъй както и за живите.

 

КРЕОН

Следете да се спазва тая заповед.

 

ХОР

С подобен дълг натовари по-младите.

 

КРЕОН

Да, стражи са поставени край мъртвия.

 

ХОР

А нещо друго ще ни заповядаш ли?

 

КРЕОН

Да не допущате неподчинение.

 

ХОР

Но кой е глупав да желае сам смъртта?

 

КРЕОН

Да, тъй ще му платя. Но често хората

с надежда за печалба са погивали.

 

СТРАЖЪТ

Не ще река, о царю, че от тичане

до смърт задъхан съм дошъл в палата ти.

Та много пъти мислите ме спираха

и се обръщах посред път за връщане.

И често тъй говореше душата ми:

„Защо вървиш към свойта казън, клетнико?

Как, опираш! Но ако Креон от другиго

научи, от беда ще се избавиш ли?“

Тъй мислех и вървях едвам, с усилие.

И кратък да е пътят, удължава се.

Най-после се реших да се явя пред теб,

уверен, че не ще пострадам повече,

отколкото съдбата е приготвила.

 

КРЕОН

Що има? От какво е туй смущение?

 

СТРАЖЪТ

За себе си ще кажа първо — нищичко

не съм направил, нито знам виновния,

и ако зло ме сполети — неправо е.

 

КРЕОН

Добре, добре се целиш ти, ограждаш се

отвред. Ще кажеш нещо важно, явно е.

 

СТРАЖЪТ

Големи страхове ни вдъхва лошото.

 

КРЕОН

Кажи най-сетне и след туй — отивай си!

 

СТРАЖЪТ

Добре, ще кажа. Преди малко някой е

погребал тайно мъртвия. По тялото

посипал суха пръст, извършил обреда.

 

КРЕОН

Какво говориш? Кой е този дързък мъж?

 

СТРАЖЪТ

Не знам. Ни удари от брадва имаше,

ни изкопана пръст. Видяхме — твърда бе

земята, непокътната и без следи

от колела — незнаен бе виновникът.

И щом ни каза първият от дневните

пазачи, ние смаяни останахме.

Трупът не беше в гроб, ала покрит бе той

със малко пръст, като за очищение.^[1]

И нито звяр, ни куче бе оставило

следа — не бе и влачен, то се виждаше.

Тогава ругатни сред нас се вдигнаха,

един кореше другия. И можехме

до бой да стигнем — никой не ни спираше.

Виновен беше всеки за другаря си,

а явно — никой: никой не признаваше.

Готови бяхме да ловим горещ метал,

да встъпим в жар, да се кълнем в небесните,

че сме невинни, че не знаем, никого

да е замислил и извършил делото.

Накрай, когато нищо не постигнахме,

обади се един и всички сведохме

глави от страх. Не можехме ни думица

да възразим, нито пък средство знаехме

да се спасим. Той казваше за случката

да ти обадим, нищо да не скриваме.

Прие се, и съдбата мене, клетия,

определи за туй голямо щастие.

Не искам аз, не искаш ти, но ето ме.

Вестител на беди не тачат никъде.

 

ХОР

Отдавна, царю, мисля тъй в сърцето си —

това са ни изпратили небесните.

 

КРЕОН

Млъкни, за да не ме вбесят словата ти!

Да не излезеш глупав, че и стар при туй!

Та ти говориш нетърпими работи!

За този труп — небесните се грижели!

Дали удостояват с погребение

като заслужил онзи, който искаше

да изгори и храмове, и дарове,

да разори земята и закона им?

Ти виждал ли си да почитат лошите?

Не — граждани, които недоволствуват,

са възроптали срещу мене, клатят те

глава и не желаят във законния

ярем и подчинение да впрегнат врат.

Те стражите ми с подкуп, зная сигурно,

към дръзката постъпка са подтикнали!

Да, нищо на света не е тъй гибелно

за хората като парите! Те рушат

града, прогонват людете от бащин дом,

те учат, те в заблуда вкарват честните

души и ги въвличат в престъпления!

Те сториха да носят хитрост хората

и да познават всяко безчестие!

Ала ще дойде време за подкупните

с дължима казън да платят делата си!

 

Но ако вярно още тача Зевса аз,

добре да знаеш, казвам и кълна ти се:

ако не ми намерите виновника

и ако го не видя тук, едната смърт

не ще ви стигне, докато не кажете —

обесени, но живи — за безчинството!

Да знаете къде пари да дирите!

Така да разберете, че не е добре

отвсякъде печалби да очаквате!

След срамните облаги виждаш повече

погубени, отколкото избавени!

 

СТРАЖЪТ

Сега да кажа нещо — позволяваш ли?

 

КРЕОН

Нима не виждаш колко неприятно е!

 

СТРАЖЪТ

Слуха ли дразня аз или душата ти?

 

КРЕОН

Какво пък ще ми дириш де е болката?

 

СТРАЖЪТ

В слуха — от мен, в душата — от виновника.

 

КРЕОН

Но ти бъбривец си роден наистина!

 

СТРАЖЪТ

Поне не съм извършил тази работа.

 

КРЕОН

И още как! Продал си и душата си!

 

СТРАЖЪТ

О! Да смяташ, че си прав, и да си тъй неправ!

 

КРЕОН

Приказвай, ала знай — не доведете ли

виновника пред мене, ще признаете,

че подлата облага носи бедствия!

 

СТРАЖЪТ

Дано го хванат! Ала улови ли се,

или пък не — това ще каже Случаят, —

не ще ме видиш тук да стъпя повече.

Останал здрав и читав неочаквано,

небе, дължа ти много благодарности!