Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (16 април 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание: Издателство „Отечество“, 1985

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от NomaD

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


Парод

ХОР

Първа строфа

Ясно слънце ле, светлина

        тъй прекрасна — за първи път —

        в Тива, в седмовратния град![1]

Изгря и ти, око на деня —

        цял в позлата, — и прелетя

        през диркейските води[2],

        па удари със остра юзда

        и подгони със вихрен бяг

        белощитният аргоски воин[3],

        цял в оръжие стегнат.

Него тук, против нашата родна земя,

Полиник подир толкова бурния спор[4]

ни доведе. А той с пронизителен вик —

сякаш хищен орел — връхлетя връз града,

под крила белоснежни прикрил рамене,

с неброими стрели

и със шлемове с гриви развени.

 

Първа антистрофа

        Спрял над нашия град, със взор

        вперен, с копия, жадни за кръв,

        той обграждаше седемте

        врати. Но ето, махна се той,

        без да е лочил наша кръв,

        без да е грабнал с боров плам

        Хефест[5] наште китни стени —

        тъй в тила му гръмна Арей

        с боен вик, и в бой полетя

        драконът победен.[6]

Зевс безкрай ненавижда! надменната реч.

И когато видя като буен поток

да летят към стените под гордия звън

на своето златно оръжие, с гръм

повали Капаней[7], както беше готов

чак отвръх крепостта

да запее победна песен.

 

Втора строфа

        Рухна тогава на земята твърд, сразен

        той,

        който летеше с огън в ръка и с див

        бяс,

        с вик,

        с вой, с безумния дъх

        на разярени ветрове.

        Всичко свърши с край нечакан.

        С удари тук,

        с удари там

        смаза врага

        Арес, великият

        и благосклонен съюзник.

Седем вожда пред градските седем врати —

срещу равния равен — оставиха там

своите медни оръжия в Зевсова чест.

Само клетите двама не сториха тъй —

те, рождените братя, един срещу друг

устремиха оръжия с мощна ръка,

и еднаква бе тяхната гибел.

 

Втора антистрофа

        Но многославна Победа пристигна пак

        тук.

        Смее се към колесниците в Тива с весел смях

        тя.

        Вред

        днес след тази война

        всичко забрава да покрий!

        Нека в храмовете божи

        вием хора

        цялата нощ!

        Бакх да е с нас —

        който разтърсва

        Тива — и той да ни води!

Бележки

[1] В Тива, в седмовратния град — беотийска Тива се означава обикновено като седмовратна, за разлика от стовратната Тива в Египет. ↑

[2] Диркейски води са водите на извора Дирка, в западната част на Тива. ↑

[3] Белощитният аргоски воин — отличителен белег на аргивците били белите щитове. Белощитни те са и у Есхил в „Седемте срещу Тива“, и у Еврипид във „Финикийците“. ↑

[4] Спорът е за властта над Тива. ↑

[5] Хефест е бог на огъня. Тук с името на бога се означава самият огън. ↑

[6] Драконът победен — драконът като символ на тиванската мощ е противопоставен на орела — символ на аргоската войска. ↑

[7] Капаней е един от седемте вождове, които участвували в похода на Полиник срещу Тива. В оригинала той не е означен изрично, но без съмнение Софокловата публика добре е разбирала за кого говори поетът. Името на Капаней станало синоним на богохулник (срв. Есхил. „Седемте срещу Тива“). ↑

Към или към съдържанието