Георги Андреев
България или Мафията? (8)

В зората на капитализма и преди това основно средство за господство е било прякото насилие. Администрацията, войската, полицията, съдилищата… Поставени в услуга на господстващите Класи, с (груба) сила са смазвали недоволството на народа и стремежа му към по-добър живот. „Идеологическата обработка“ на широките народни маси, осъществявана главно от религията, е играела спомагателна роля.

Неосветената част на западната демокрация

След Втората световна война, поучени от истерическия опит, управляващите елити поставят на научна основа „общуването“ си с масите — чрез почти съвършени технологии на манипулиране съумяват да предизвикат у народа желаното от елита поведение. Разбира се, и най-съвършената технология не изключва засечки, и тогава влиза в действие изпитаната груба сила. В страните от Първия свят прилагането на груба сила се оценява като провал за управника — насилието предизвиква ответна реакция на насилие или поне на неподчинение от страна на управляваните и това усложнява „играта“ на елита.

През последните години се заговори за т.нар. Психотропно оръжие — генератори, излъчващи особен вид вълни, които въздействат върху разсъдъка на хората и ги превръщат в аморфна маса от живи автомати, зомби, които изпълняват чужда воля. Зомбиране (англ. Zombie — възкресен чрез магия мъртвец) на хората може да се получи и без използване на технически средства, чрез „обикновено“ „промиване на мозъците“ посредством медиите и създадените условия на живот.

Характерна особеност на днешната епоха е фактическата ЛИПСА НА БОРБА МЕЖДУ СЪПЕРНИЧЕЩИ СИ ИДЕИ — априори се приема, че капитализмът е най-добрата и окончателна обществено-икономическа система (и че дори той е Краят на историята), а дискусиите на многобройните научни икономически и политически форуми се водят в рамките на капиталистическия модел: как да бъде той усъвършенстван и развит, как да се избегнат „някои недостатъци“ (подобни дис-Кусии у нас преди се водеха в рамките на социалистическия модел)…

Когато тези „дребни недостатъци“ започнат да създават неудобства за управниците, от „складовете“ с предварително разработени или импровизирани манипулативни оръжия се изважда готовата „идея“ (доктрина, мода, предмет, философия, телевизионен сериал, естраден състав, почин, Кампания, религиозно учение…) И се пуска в обръщение. Манипулативната идея отклонява недоволството на масите встрани от наболелия проблем и за известно време елитът може да прави какво-то си иска. При поява на нови „дребни недостатъци“ цикълът се повтаря. Иначе Казано, срещу недоволството и породените. От него нови идеи се воюва не с други идеи, а с манипулативни технологии, разработени от опитни психолози. Това е Качествено нов елемент във вековната борба между управници и управлявани.

Манипулативните технологии могат да включват и истински идеи, в т.ч. Дори коректни и полезни. Същественото тук е, че те са (често еклектично) смесени с „подправки“, Които правят „ястието“ (технологията) полезно само за елита. В такава посока се изявяват многобройни местни, регионални и международни фондации, Клубове, секти, дружества… А също и голяма част от междудържавните организации — те обслужват интересите на управляващите елити в Първия свят и главно в САЩ.

В общи линии, методите на манипулиране, достигащи до зомбиране, са еднакви в целия свят.

ОСНОВЕН ФАКТОР Е ТОТАЛНИЯТ КОНТРОЛ НАД медиите. В условията на демокрацията формално всеки има право да издава вестници и книги или да открие радио- и телевизионен канал. На практика това не е така, главно по икономически причини — масовите медии обслужват само интересите на управляващите елити; противоречията между тях отразяват единствено противоречията между отделните Кланове на тези елити; елитите са единодушни в позицията си, че народът трябва да бъде пасивен зрител на събитията и да се задоволява с това, което му дадат.

Медиите подбират съобщаваните новини и акцентите в тях; ограничават образователните материали за сметка на самоцелните сензации; разпространяват музикална и друга хуманитарна култура на нивото на най-необразованата част от населението, стремейки се да снижат до това равнище и културата на образованите хора; представят различни събития и факти тенденциозно; телевизията запълва предаванията си с развлека-телни предавания на детско духовно равнище и безкрайни сериали (Сапунени опери), Които преднамерено създават наивна и нереална представа за живота… СЪЗНАТЕЛНО СЕ ИЗБЯГВАТ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ВЪПРОСИ НА ЧОВЕШКОТО БИТИЕ И ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА.

В Книгоиздаването преобладават развлекателните жанрове — криминални, любовни романи, Книги на ужасите и комикси запълват щандовете на Книжарниците. Политическата, социологическата, философската и друга „сериозна“ литература, предназначена за по-тесен Кръг от читатели, по „научен начин“ отново защитава интересите на елита. Не напразно тук книгите се разглеждат заедно с медиите — по същество те изпълняват същата манипулативна поръчка.

Младежта и децата се отклоняват от социалните проблеми и най-вече от разностранните аспекти на човешката култура чрез оглушаващ натиск от страна на естрадната култура. Огромни тиражи от грамофонни плочи, компактдискове и видеокасети безспирно убеждават младата публика, че „истинската“ музика е именно тази. У мнозина се оформя схващането, че цялата култура на човечеството се създава от рок-, джаз-, блус-, рап-и прочие състави, т.е. Поредната модна вълна се превръща в мироглед. Култивира се специфична порода от социални инвалиди, които поради еднородността на средата си дори не подозират това. Подобни индивиди, дори ако в зряла възраст станат добри специалисти в някаква професия, запазват своето едностранчиво развитие (своята ограниченост), и при култивираната у тях социална инфантилност не представляват заплаха за управляващите елити.

Ако към всичко това се добави и добре режисираният (от психолози) политически живот, в обществото НЕ ОСТАВА ПРОСТРАНСТВО, НЕЗАЕТО ОТ МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ. По такъв начин манипулирането на народните маси, при достатъчна продължителност на процеса, довежда до зомбирането им — прилагането на определена манипулативна хватка гарантира необходимата реакция на масите.

Естествено, основните политически партии в страните от Първия свят обслужват единствено интересите на управляващите върхушки. Такива са демократическата и Репуб-ликанската партии в САЩ, Консервативната, лейбъристката и Либералната партии във Великобритания, ХДС-ХСС, СДП и ПСД в Германия… — разликите в програмите и действията им, Когато са на власт, често са неразличими. На електората се предлага да избере депутати или президент между вече избраните му от елита. Това не означава, че между съперниците за властта има пълна хармония. Напротив, Кипи люта борба между различни полшпикани, Кариеристи и представители на различни Кланове на управляващата върхушка, но резултатите от изборите слабо влияят върху положението на народа — това е борба между елита за дял от плячката. НОВ ЕЛЕМЕНТ в технологията на управление днес е, че ВЪРХУШКАТА ФИНАНСИРА (ДОРИ СЪЗДАВА) КАКТО „СВОЯТА“, ТАКА И „ОПОЗИЦИОННАТА“ ПАРТИЯ И ДЪРЖИ И ДВЕТЕ ПОД КОНТРОЛ.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ на управляващите елити е ДА НЕ ПОЗВОЛЯТ НА НАРОДА ДА СЕ ОРГАНИЗИРА В ЗАЩИТА НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ. Най-различни организации, Контролирани или инспирирани (и дори създадени) от елита, запълват цялото обществено’пространство. Това са многобройни спортни, религиозни, „научни“, професионални, икономически, развлекателни, мисионерски… Структури за Контрол и „промиване на мозъците“ на масите. Благодарение на тях „отдолу“ не могат да се създадат истински самодейно възникнали организации — почти всеки опит за спонтанно възникване дори на безобидна организация на филателисти, шахматисти, ад-вентисти, Каратисти… Се натъква на вече съществуваща, Контролирана от елитите структура от подобен вид, със същите цели и предмет на дейност; освен това никой не спонсорира неконтролираните структури.

Голям успех на управляващите елити в борбата им срещу народите е фактическото обезличаване на професионалните съюзи. За упадъка на синдикалното движение има и обективни причини: относителното намаляване на работническата Класа (основна част на членската маса в профсъюзите), непостоянство на упражняваната професия поради ускорения технически прогрес (ако по време на трудовия си стаж човек смени три пъти професията си, той не е обвързан с никакъв синдикат)… Елитите разчитат не само на обективните фактори. Те превземат профсъюзите, оглавяват ги чрез подставени лица и насочват дейността им в своя изгода. Синдикалните борби все повече стават симулативнии съгласувани с елита и се водят само за да могат синдикалните лидери да „запазят лицето си“ пред членската маса. В САЩ синдикатите на практика са унищожени, а другите страни от Първия свят вървят в същата посока.

Друг успех на елитите е фактическото „измиране“ на интелигенцията. Образованите хора днес са само владеещи професията си интелектуалци, които не се чувстват обвързани със стремежите на народа си и не изпитват никаква морална отговорност за съдбата му. По същество те са интелектуални бизнесмени, чиято бакалска психика се отличава от психи-Ката на „чистите“ поклонници на богатството само по претенциите. Голяма част от тях с удоволствие биха станали „чисти“ бизнесмени (т.е. по-богати) и биха зарязали „призванието“ си, ако им се удаде.

В някои Кланици говедата се подвеждат да тръгнат на заколение от дресиран бик, който малко преди Кървавата раз-връзка се измъква от Касапницата през специален страничен изход. За Касапите този бик-предател струва многократно повече от едно обикновено говедо. Интелектуалците изпълняват ролята на дресирания бик за своя народ. Те всячески оправдават „новия ред“ на капитализма, Като критикуват дозирано „някои недостатъци“ в рамките на системата и насочват вниманието на обществото в посоката, поръчана им от елита. Това в най-голяма степен се отнася за интелектуалците, които елитът наема за управленска дейност и постепенно включва в себе си.

Значителна част от интелектуалците не са лишени от знания и висок интелект. Липсата на устойчив морал, воля и гражданска смелост (готовност да понесат лични щети) ги превръща във „фурнаджийски лопати“, готови да услужат на всеки, който е готов да им заплати. Дори само оттук се виж-да, че в социален план морално-волевите Качества на индивида са по-важни от интелекта му.

Днес силови методи за подчиняване на масите се прилагат в неявен вид. Това са тероризмът и организираната престъпност Чрез тях народът се сплашва, обезверява, деморализира, дезориентира и дезорганизира. Такъв народ не може дори да мисли за оказване на съпротива на елитите. Новото в този начин на силово въздействие е, че УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЪРХУШКИ НЕ ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАСИЛИЕТО, А СИ ДАВАТ ВИД, ЧЕ СЕ БОРЯТ С НЕГО чрез съдебната процедура, която обаче е преднамерено усложнена. Елитите 8 Първия свят (особено в САЩ) разполагат с цялата икономическа, политическа и съдебна власт плюс армия, полиция, шпионски централи и други специализирани институции (извън тях не съществува нищо), и е напълно изключено да не могат да се справят с тероризма и организираната престъпност, ако по-Желаят. Но не желаят, защото се нуждаят от тях. Всъщност организираната престъпност (различните мафии) действа Координирано с елитите, понеже е част от тях. Границата меж-ду управляващия елит и Мафията все повече се заличава.

Обикновено народът не знае какво става в страната му и е свидетел само на (част от) резултатите от задкулисната дейност на елита. По-умните хора могат само да гадаят как-во става зад Кулисите, без да знаят кой точно „дърпа Конците“ и кои са истинските движещи сили на събитията. Умните и волеви хора, готови да се борят с Мафията, са изолирани един от друг и не разполагат със средства (например медии), за да се свържат помежду си и да се организират за борба. Основната част от народа е зомбирана по описания по-горе начин, одобрява по принцип съществуващия начин на живот и почти винаги, с механичен автоматизъм, реагира в предвидената посока, съответстваща на приложената манипулативна технология. На народа е внушено, че не бива да се занимава с политика, понеже тази сложна работа е задължение на елита. Процесът на социално зомбиране е почти завършен 8 САЩ, но и останалите страни от Първия свят вървят по американски път.

Главното поражение от манипулативните техники е РАЗРУШАВАНЕТО НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА (МОРАЛА) у хората и заменянето й с един-единствен показател — УСПЕХА (БОГАТСТВОТО). ХОРА СЪС ЗДРАВА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗОМБИРАНИ ЧРЕЗ МАНИПУЛАЦИИ.

В такава бутафорна, фасадна, мафиотска „демокрация“

Са се изродили (съзнателно от страна на елита) идеите на цяла плеяда велики мислители. С развитието на информационните и комуникационните системи (например Интернет) трябва да се очаква, че зомбирането на народните маси ще се задълбочи и „демокрацията“ напълно ще се превърне в бутафорен демократичен ритуал, нямащ нищо общо с вземането на управленски решения. В полза на елита. Дотук думата „елит“ навсякъде е без кавички — управляващите върхушки в Първия свят наистина представляват стопанския и интелектуален елит (не целия) на обществото. Основното, което отдалечава всеки представител на този елит от обществения човек (homo socialis) и го превръща в хуманоид, е ЛИПСАТА НА МОРАЛ.

Специфични черти на българската „демокрация“

Всичко, Казано дотук, е съставна част на българската „демокрация“. Тъй като новият-стар елит няма търпение час по-скоро да узакони властта си, описаните технологии се прилагат в по-драстичен вид, с повече грубост и примитивизъм.

Тук също няма борба между идеи, а само прилагане на манипулативни технологии въпреки мащабните шумотевици на различни форуми и в медиите.

Медиите и най-вече телевизията са ударните звена в прилагането на технологията за „промиване на мозъците“. Чрез тях на хората може да се внуши и най-нелепото твърдение, и то така, че всеки да го възприеме като своя собствена позиция („Главна опасност за България са циганите и турците!“, „Основна заплаха е да станем 16-а република на бъдещия СССР!“, „България е загубена, ако не разрушим паметниците на съветската армия!“…). Показваните филми и издаваните книги в преобладаващата си част пряко или Косвено визират богатството като единствена ценност и пренебрегват морала като отживелица.

Около 200 партии запълват цялото политическо пространство — на практика, не можете да регистрирате нова партия с определена програма, понеже такава вече съществува. Няколко телевизионни Канала, десетки централни и регионални радиостанции и повече от хиляда вестника господстват в сферата на медиите и зад привидния си плурализъм се целят в една точка. Основните стари-нови, сега преименувани издателства, наводняват книжния пазар с доскоро забранени книги. И те смятат, че смисъл на живота е богатството, дори Когато не го казват направо. Въобще, незаето пространство няма. Това е симптом на ТОТАЛИТАРНА ПОЛИЦЕЙСКА ДЪРЖАВА. И се постига без политическа полиция и без пряк полицейски или партиен Контрол. Ето колко съвършени са психологическите манипулативни технологии, разработени на Запад!

Както и на Запад, „обикновените хора“ у нас не знаят какво става в държавата им — те виждат само надводната част на айсберга, показвана им от медиите, и правят неуверени догадки за невидимата му част. Тук не става дума за червени, сини или другояче оцветени бетонни глави, които са напълно зомбирани, а за относително непредубедения гражданин, който все още се опитва да се добере до истината.

Естествено, маттулативните технологии у нас атакуват преди всичко ценностната система на българина, която и без друго е разколебана от многото перипетии в новата ни история. Целта е да се елиминира моралът — нещо, без което зомбирането не е възможно. За това съществуват и обективни причини като урбанизацията и подвижността на населението — напуснал родното си село или малък град, Където всички го познават, в големия град човекът се оказва анонимен и не-Контролиран в действията си; всичко е позволено, стига да избегнеш ударите на закона. Българският „елит“ не оставя моралната деградация само на обективните фактори. Естественият процес е продължителен, а на управляващия мафиозен „елит“ е нужна спешна деморализация, иначе не би могъл да постигне целите си.

Когато се говори за български елит, думата винаги трябва да се поставя в кавички. Нашенският елит рязко се отличава от западния. Тамошните свръхбогаташи са извършвали пиратските си похождения през миналите векове (има и новобогаташи — Като изключения, потвърждаващи правилото). Образованите им вече потомци, притежаващи богатство и власт, се стараят да имат благоприличен вид и да се Кичат с морални добродетели (християнско смирение, милосърдие, благотворителност…). За успешното изиграване на тази роля им помага интелектуалният елит (без кавички), грижливо подбиран от най-реномираните университети. Нашенският „елит“ се самоназначава за такъв в момента, все още не е легализирал претенциите си, не може да обясни откъде има богатствата си, и да докаже, че не е мафия. Наетите от Мафията политици поразяват със своята (под)посредственост, която се стараят да компенсират с многословие и Красноречие (ако го притежават). Голяма част от „бизнесмените“ се набиват в очите с неандерталския си вид и държание (откъде в България се взеха толкова неандерталци!), а просташкото им поведение на тържествуващи маймуни отблъсква. Сега вече не е тайна, че Куфарчетата с ограбените от народа пари са раздавани тъкмо на измета на обществото — неандерталците. Като същества без морални скрупули (основно изискване!) И с ниски интелектуални възможности те са лесно управляеми. Не изглеждат много по-добре и представителите на „едрия капитал“. Ето защо българският елит е „елит“. Нашенският „елит“ и западният си приличат главно по своята недобронамереност към народа си.

И тук, както и на Запад, стратегическа цел на „елита“ е да не позволи на народа да се организира за отпор. В името на това се запълват всички пространства и се провеждат манипулативни операции. Съществуващите отпреди организации, които не могат да бъдат ликвидирани изведнъж (синдикати-те, организациите на инвалидите, на пенсионерите, на специфично болните, творческите съюзи…) Се превземат отвътре, и поставени под Контрол, бързо се обезличават.

Тежък удар за трудещите се е обезличаването на профсъюзите. Все по-очевидно става, че Казионните КНСБ и КТ „подкрепа“ действат в полза на мафиотския елит и против своите членове. За да демонстрират своята „независимост“, те от време на време симулират Конфронтация с правителството и изказват загриженост за народа, а за да разцепят син-дикалното движение, понякога (особено в началото на „демокрацията“) се преструват, че водят борба помежду си. Въобще, това са симуланти, които имитират синдикална защита в един по принцип съгласуван процес под ръководството на „елита“.

Специфична черта на българската „демокрация“ е ОРГАНИЗИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ НА НАРОДА. При форсираното „строителство на капитализма“ част от обедняването е „естествен“ процес: за да се пръкне един милионер, трябва да се създадат няколко хиляди бедняци; нали не се произвежда нищо повече в сравнение с преди (напротив!) И милионите на новобогаташите са ограбени от бедняците! Като цяло обаче процесът на обедняване е дирижиран и има за цел да постави народа на Колене, в режим на животинско оцеляване, Когато не само високите идеи, но и елементарният морал остават на заден план. Такова човешко стадо е най-удобно за манипулиране, включително и за зомбиране.

Очевидно, за Мафията-„елит“, владееща България в този преходен период, организираното ограбване на народа е недостатъчно. Затова тя го тероризира и чрез организирана престъпност от всякакъв вид. По всичко личи, че ударната сила на престъпността са различните охранителни фирми (както бе съобщено по Канал 1 на БНТ, в България има 150 хиляди охранители, в т.ч. В София 100 хиляди — повече от числения състав на армията и полицията, взети заедно!). Охранителите се рекрутират главно от бивши служители на държавна сигурност и бивши спортисти. Така Мафията с един Куршум удря два заека: 1) Неутрализира обучени мъже, които, останали без работа, биха се превърнали в потенциална заплаха за нея; 2) Използва услугите им за утвърждаване на своята власт. Когато Мафията-„елит“ легализира заграбеното от народа (например след завършване на приватизацията), по всяка вероятност неколкостотин души от охранителите ще образуват „ескадрони на смъртта“ по латиноамерикански маниер, а останалите просто ще бъдат унищожени. Извън охранителните фирми с престъпна дейност се занимават всякакви самодейци — хора с престъпни наклонности, чието време е дошло, отчаяни хора, останали без работа, и дори тинейджъри, непознаващи морални задръжки. Всички видове престъпност дестабилизират обществото, унищожават държавата и — Което е главна цел — сплашват населението. Медиите с всички сили разгласяват „подвизите“ на бандитите и създават Криминална психоза. Така целта е постигната: уплашените хора не могат да окажат отпор на „елита“.

Американската мечта за бързо и лесно забогатяване чрез един сполучлив „удар“ от филмите и рекламите успешно се пренася в живота на българина и започва да става част от неговия манталитет. Митове в този дух вече украсяват биографиите на новобогаташите и особено на „едрите капиталисти“. Мнозина млади хора придобиват, да го наречем, бингосъзнание, заменящо целия мироглед. С успех се ползват томболи, в които голямата награда е нов апартамент. Такава примитивна уловка дава възможност на управниците да разиграят (дори да подарят) ЕДИН апартамент, вместо да построят необходимите ЕДИН МИЛИОН апартаменти. Връх на стремежа към бързо забогатяване без труд са т.нар. Пирамиди. Отчаяни, деморализираш и дезориентирани, българите се хващат на тези манипулативни уловки с наивността на малки деца — толкова много им се иска желаното да бъде възможно! А това показва, че манипулативните технологии действат ефикасно.

В Крайна сметка цел на манипулациите, водещи към зомбиране, е т.нар. АТОМИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО — всеки индивид, изолиран от другите, да се чувства сам, изоставен, безпомощен и уплашен, и да се спасява поединично. Детският оптимизъм у други хора може да се обясни само с тяхната неосведоменост или вродена глупост.

Неуязвима ли е Мафията-„елит“, владееща България днес? Тя е силно уязвима, но никой не й оказва отпор, никой дори не търси обяснение за делата й.

Много неудобен въпрос за всички мафиоти е произходът на богатствата им, на който засега няма нито един разумен отговор. Още по-нелепо звучи понятието „едър капитал“ в страна, Където преди 1989 г. Никой не би могъл да намери легитимно обяснение за притежаването дори на 100 хиляди лева. Един официален отговор на тези въпроси би означавал директно да се признае ограбването на обществото, прането на мръсни пари и всички далавери на новия-стар „елит“.

Крайно неудобен въпрос е защо БКП-БСП „сменя системата“, без някаква друга сила да я заставя да прави това. Ако като причина се признае провалът на реалния социализъм, ня-Кой (същият „елит“) трябва да отговаря политически и съдебно. Освен това никой официален орган не е решавал „да се строи капитализъм“, нито пък е имало референдум по този въпрос.

Върхушката няма задоволително обяснение нито защо „общонародната социалистическа собственост“ трябва да се приватизира, при това на безценица, нито по какъв Критерий се избират новите й собственици, нито пък кой е решил да има приватизация.

Не може да се даде и никакво официално обяснение на въпроса защо преднамерено се съсипва страната ни, защо се ликвидират здравеопазването, общественото осигуряване и цялата социална защита на населението и защо в Крайна сметка се провежда геноцид срещу народа.

Могат да бъдат зададени и други „лоши“ за „елита“ въпроси.

Мафията-„елит“ знае. Че не може да отговори на нито един от тях, и затова всячески ги избягва. СДС и гравитиращите около него „опозиционни“ партии също не засягат подобни въпроси дори в предизборната си агитация. Нагърбил се с неблагодарната роля на отгледана, симулативна опозиция, разединил народа и реабилитирал БСП, СДС продължава да защитава фанатично либерализма, неконтролираната пазарна икономика и други пагубни за катастрофиралата ни страна позиции, отстъпвайки по-изгодната роля — популистката „защита на трудещите се“ — на БСП.

В медиите и на публични места се обсъждат фрагменти от важни събития и решения, от които непосветеният изобщо не може да разбере за какво става въпрос. Важното е да не се засягат фундаменталните въпроси, повдигнати по-горе. За да бъде объркването пълно, шум вдигат партии, съюзи, патриотични организации, културни общности, фондации, религиозни Конфесии, секти, дружества с различна насоченост, центрове за демокрация, институти с невероятни профили, стари и нови университети, синдикати, Културтрегери, охранителни фирми, професионални демократи, патриотични капиталисти, благотворителни организации… Плурализъм в действие. Оказва се, че това е много надеждно средство за създаване на бъркотия и манипулиране на масите.

Както и в други подобни ситуации, интелигенцията играе ролята на дресирания бик, повеждащ стадото на заколение. Опиянена от настъпилата „демокрация“ и преориентирала се по посока на вятъра, тя безкритично превъзнася западните ценности, папагалски лансира „модерни“ теории и концепции. Участва във всевъзможни Кръгли и некръгли маси и други форуми, фондации, асоциации и всякакви говорилни, а Когато може, се включва и в управителни съвети. „Елитните“ интелектуалци всъщност се интересуват единствено от личното си преуспяване. Няма и помен от възрожденския ентусиазъм и обреченост в служение на народа — днешният интелигент, наричащ себе си интелектуалец, е „модерен“ човек, следователно индивидуалист, зает със себе си, за когото обществото е само фон на собствените му изяви. От време на време изказва дълбомислени, според самия него, оценки на дадени събития и с чувство на изпълнен дълг отново се затваря вътре в себе си. Естествено, толкова модерен човек, в стремежа си да бъде в крак с модата, един от първите става плячка на манипулативните технологии. Такъв духовен бизнесмен никога няма да поведе народа срещу Мафията, а ще гледа сеир (нищо, че родината му загива!) И умно ще Констатира фактите, а ако България изчезне, ще се „преквалифицира“ в американец, австралиец или грък. Понеже е Космополит по дух. Тежко на България!

И така, българският народ — за кой ли път! — отново е на границата на оцеляването. Ограбен и обеднял, тероризирай чрез престъпност, умело манипулиран, майсторски разединявай от „елита“, дезорганизиран, с разклатепа ценностна система, съзнателно дезориентиран, с интелектуалци вместо интелигенти, отчаян и обезверен, той няма големи шансове за оцеляване.

Интересно е, че при тези трудни условия сравнително малка част от българите се поддават на зомбиране — това са бетонните глави от всички цветове. Сините и досега не могат да обяснят какво представлява „синята идея“, в която фанатично вярват, а червените просто нямат идея, но знаят, че трябва да я защитават до смърт. При „западняците“, с тяхното сравнително еднакво възпитание и унифицирано поведение, зомбирането става по-лесно и по-естествено — достатъчно е в „унифицирания блок“ на поведение да се включи еднакъв „зомбиращ елемент“ (например, че американският начин на живот е единствено правилен и няма друга алтернатива), и хората започват да се превръщат в управляеми от елита автомати, проектирани за печелене на пари. Със своя социален инфантилизъм, детски индивидуализъм, непризнаване на авторитети българите нямат унифицирано социално поведение и „включването на еднакъв зомбиращ елемент“ не води до еднакво поведение у всички индивиди. Освен това бъркотията, създадена от нашия „елит“, все още не е еднаквият зомбиращ елемент.

Обаче условията на живот, разисквани по-горе, са на път да превърнат нашенеца в пещерен човек (homo troдlodytis), Който реагира само на непосредствените дразнители и действа в полза на насъщните си интереси. Той не притежава историческа памет, нито перспектива за бъдещето, а живее само с настоящето (както и едно дете). Грижите му са насечени главно (или единствено) Към физическо оцеляване, както става при животните. Ако му потръгне, Към оцеляването се добавят трупането на богатства с всички възможни средства и форсирано „Консумиране на живота“ в дози, опасни за самия живот. Примитивизиран докрай, той не е обременен с някакви морални задръжки. Строго погледнато, ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК НЕ Е ЧОВЕК.

Това е опасната перспектива за нас, българите. Тя обезсмисля не само целия еволюционен процес на природата, но и делото на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов… Това би било социално израждане.

А сега накъде?

Състоянието на нещата се осъзнава от немалко хора. Процесът спира дотук. Всички чакат НЯКОЙ ДРУГ ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА НАРОДА, и с тайна надежда се взират в… „елита“.

Тези, които не могат да бъдат обвинени в сътрудничество с Мафията-„елит“, се насочват към странични цели, нямащи нищо общо с насъщните проблеми на обществото.

Едни се заяждат с държавата като институция за потисничество и чакат световната революция, която ще я унищожи. Докато чакат, критикуват (сполучливо!) Недъзите на обществото, разказват си спомени от славните времена на своята младост и спорят за чистотата на идеите си. Със своята пасивност не допринасят за освобождаването на България от мафиотско робство и твърде улесняват Мафията.

Други искат да възродят обществото (този път истинско!) Съгласно идеите на Ленин-Сталин-Червенков Нина Андреева. Със своята твърдолинейност губят възможността да защитят дори онази част от идеите си, които днес могат да се отстояват. С неадекватната си позиция те всъщност помагат на Мафията: от една страна, отблъскват масите от левите идеи, а от друга — увличат малка, но активна част от българите в невярна посока.

Трети са заети със спасяването на планетата и на целия Космос, с прераждането на душите, с трансцеденталните проблеми на човечеството и с всякакви отвлечени (не непременно безсмислени!) Проблеми, с които един свободен любознателен човек би запълвал времето си. Мафията великодуишо включва някои техни изяви в своите манипулативни технологии.

Могат да се посочат и други огнища на въображаема (макар и искрена) съпротива срещу безчинствата на Мафията-„елит“. Те не й причиняват реални щети, затова тя „демокра-тично“ ги търпи, Като декорация на плурализма. Общото в тези огнища е, че те поставят своите тесни Каузи или просто натрапчиви идеи по-високо от Каузата на цялото общество. Тези хора очевидно не са достигнали до заключението, че намеренията им са неосъществими, докато България е собственост на Мафията.

Затова, ако не броим симулативните апострофи на „синдикатите“ и спорадичните популистки обаждания на „опозицията“, никой не оказва отпор на изкуствено предизвиканите кризи за олио, захар или брашно и на убийствените режими на водата, електричеството и пр., и геноцидът срещу българите се осъществява безпрепятствено.

Оказването на отпор е трудно, особено Когато борещият се не разполага с мощни медии. Тъкмо това налага обединяване на силите за освобождаване на родината ни от Мафията.

Тук не се засягат структури и лица, които развиват дейности, вписани в различни европейски, национални, идеални и прочие организации. Като цяло те участват в манипулативните технологии на „елита“, независимо дали го съзнават, или не.

И накрая, отговор на въпроса, изведен в заглавието: ПОДЛЕЖАТ ЛИ БЪЛГАРИТЕ НА ЗОМБИРАНЕ? НЕСЪМНЕНО, ДА. Това е въпрос на време. Поради националната специ-фика, изтъкната по-горе, този процес се забавя. Засега ние се превръщаме в пещерни хора — Като преходен етап към зомби-рането.