Георги Андреев
България или Мафията? (6)

Преобладаващата част от писанията на автора са насочени против мафиотските структури по света и у нас, били те „официални“ (включително държавни) или полулегални. Атакува се тяхната злонамереност спрямо народа в полза на управляващия (мафиотски) елит. Но дори да нямаше мафии, дори демокрацията да работеше като часовник и никой да не саботираше правилното й функциониране, воден от Користни подбуди, човечеството пак би се изправило (и вече се е изправило!) Пред проблеми, които засега не са намерили приемливи решения.

Това са вътрешни недостатъци на капитализма, с който се отъждествява демокрацияпга, според вижданията на Александър Кинг, Бертранд Шнайдер, Лоуренс Питър, Раймонд Хъл, Роберт Хайлбронер, Лестер Тароу, франсис фукуяма, Зби-гнев бжежински, Уйлям джеймс, никола николов, Рихард Вагнер, Лудвиг Ерхардт, Даниел Бел, джон лукач, Ж. Елюл, Херберт Кан, Р. С. Коен, Луис Мемфорд, хенрик сколимобски, Алвин (и Хайди) Тофлер, Ж. М. Фери, А. Етциони, ДЖ. Дайзард, Ф. Джордж, Дж. Мартин, Ален Турен и др. Те анализират капиталистическото общество от позициите на капитализма, т.е. Приемат, че не съществува по-съвършена обществено-икономическа система. Равносметката от тези анализи би трябвало да бъде значително по-тревожна от изводите, до които достигат посочените автори.

Икономиката

Извод, който почти никой не оспорва, е, че пазарната икономика, сама по себе си, не решава основните социални проблеми и въобще не се „интересува“ от тях. Неин предмет е движението на капиталите с оглед извличане на максимална печалба. Това е икономика заради самата икономика (за печалба), в която човекът участвува като наемен работник или купувач, а останалите аспекти от битието му не се вземат под внимание. Дори ако липсват Користни извращения, породени от частни интереси, не се постига желаният баланс на интересите на всички слоеве от обществото, както е заложено в първообраза на теоретиците Смит, Кейнс, Фридман и други. Това е естествено: сложният обществен организъм не може да се регулира само чрез един параметър (стимул) — печалбата.

В течение на предишните два века промишленият капитал в Англия решително доминира над финансовия, т.е. Ударението е поставено върху производството на блага. Това е осигурило икономическо надмощие на страната над основния й съперник франция, Където положението е било обратното (Франция се развива като „лихвар“ на Европа). Подобно е положението в САЩ, Япония и другите развити страни преди войната.

Днес финансовият капитал е абсолютен господар на световната икономика. Основните печалби идват от борсовите операции. Играейки на борсата, човек или група от хора могат да натрупат състояние, без да произведат никаква стока (услуга) и дори без да я преместят от едно място на друго. В България това се проявява във възникването на неимоверно голям брой банки (80 през 1993 г., два пъти повече от банките 8 Швейцария), а на по-ниско ниво — в създаването на широка прослойка от прекупвачи.

Тук не се атакува банковото дело въобще, а пропорциите между банковия и промишления капитал. Критикува се положението, че банките, застрахователните компании, борсите и другите финансови институции от скромен посредник между производителите, и в по-ново време — организатор на икономиката, се превръщат в пълновластен господар на обществото. Тяхната дейност става самоцелна и води до ограбване на широки слоеве от населението, а в международен мащаб — до ограбване на народите от Третия свят. Тази спекулативна дейност, изгодна за управляващите елити, довежда до ико-номическа безизходица и цената й ще бъде заплатена от цялото човечество.

Известно е, че капитализмът не може да съществува без икономически кризи. Политикономистите ги обозначават с по-невинното название „спадове“ (депресии); след депресията следва „оживление“ (подем) в икономиката, след това циклите се повтарят. Внушават ни, че това е нормалното състояние на нещата, и че благодарение на спадовете и подемите се осъществява развитието на производителните сили и на икономиката като цяло. Въпреки това елитите правят отчаяни усилия за избягване на кризите чрез държавно регулиране и дори чрез планиране (не социалистическо, с твърдо „заковани“ планови икономически показатели, а чрез прогнозирани очаквания). Управляващите елити се безпокоят не толкова за съдбата на населението, колкото от намаляването на печалбите (и от евентуални банкрути) по време на депресиите.

В наши дни Вече не съществува механично редуване на спадове и подеми, а се появява нова и опасна тенденция: при оживлението след всяка депресия безработицата не спада до нивото на предишното оживление, а се акумулира към вече натрупаната от по-рано липса на трудова заетост. Поради това в страните от Първия свят процентът на безработните често надхвърля Критичната, според икономистите, граница от 8-13%. Това са „излишни“ за обществото хора, Живеещи от социални помощи.

Пазарната икономика, в сегашния й вид, унищожава природната среда, за която е създаден човекът. Екологичните въпроси могат да бъдат предмет на отделно изследване, а тук проблемите само се отбелязват. Да се произвежда чисто, означава да се произвежда по-скъпо, а това влиза в противоречие с основната цел на капитализма — печалбата. Освен това съществуват химически продукти (торове, препарати за растителна защита, фреони…), чрез които производителите им като че ли са си поставили за цел да унищожат нормалната околна среда. Вредата от тяхното предозиране е добре известна на специалистите, но жаждата за печалба е толкова голяма, че никакъв здрав разум не е в състояние да спре печалбарите, след като властта е у тях. За важността на екологията се пишат книги и статии, устройват се форуми на всякакво равнище, организират се екологични движения, създават се специални министерства… И въпреки това осъществените природозащитни мероприятия са много по-малко от извършените поразии. Прогнозите сочат, че в началото на XXI век ще се разрази екологична катастрофа, но не силните на деня се стряскат — нормално за общество, „оразмерено“ само чрез печалбата.

Големи надежди се възлагаха на науката. Тя до голяма степен ги оправда: в продължение на три века осигуряваше неспирен технически прогрес на обществото, през втората половина на XX век извърши научно-техническата революция, а сега подготвя „третата (информационна) вълна“. Превърнала се в непосредствена производителна сила, науката все повече определя посоката на развитие на човечеството.

Същевременно все повече нарастват тревожните тенденции в самата наука, които все повече се превръщат в определящи фактори. В стремежа си да „масовизират“ науката и да извлекат по-големи „дивиденти“ от нея, управляващите елити създават огромни научноизследователски структури, в които освен учени нахлуват огромни пълчища от псевдоучени. Поради престижността на професията и често нелошото заплащане науката от призвание на малцина любознателни хора, запалени с „искрата божия“, все повече се превръща в солидна кариера и добър поминък за лица, които нямат собствени капитали, за да станат бизнесмени. Научните институти все повече се превръщат в бюрократични тромави институции. За да се издигнеш в йерархията им, не е необходимо да създадеш теория на относителността или на свръхпроводимостта, нито пък да разгадаеш молекулата на ДНК — издигането ти може да стане по „Каналния ред“, както това се извършва с един чиновник или офицер. В съвременните джунгли на наука-та трудно би се изявил един Галилей, Нютон, Айнщайн, Менделеев, Пастьор или Капица… Съвременната наука обслужва бизнеса, а типичният учен има манталитета на бизнесмен, а не на запален откривател на неизвестното.

Сегашните научни Конгреси, симпозиуми и други форуми все повече се превръщат във формални протоколни мероприятия, без задълбочени дискусии, но с доминираща търговска насоченост, и все по-често придобиват характера на увеселителни туристически воаяжи. Естествено, и тук духът на бизнеса доминира и дори диктува правилата на играта.

При такова състояние на нещата учените са не интелигенти, които се чувстват отговорни за съдбата на обществото, а наемни работници или съдружници във „фирмата“ в зависимост от мястото им в йерархията. САМАТА НАУКА НЕ Е КОРЕКТИВ НА НЕДЪЗИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, А СЛУГИНЯ НА БИЗНЕСА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНИТЕ Й ПОРЪЧКИ. Тук няма злонамерено унищожаване на науката от страна на управляващите елити чрез масовизиране, бюрократизирани и Комерсиализиране — неблагополучията се дължат на „духа на времето“, създаден от същите тези елити.

В продължение на повече от два века в икономиката на западния свят — Къде в чист вид, Къде с намесата на държава-та — е господствал либерализмът: пазарът, на основата на свободната конкуренция, е имал последната дума като стимулатор за развитието и регулатор на обществените отношения. Днес гигантските международни Компании правят конкурен-цията доста илюзорна: те си разпределят световните пазари и оставят твърде малко място за „дребосъците“, опитващи се да им съперничат. Чрез своето лоби влияят върху правителствата и дори ги назначават (споразумяват се помежду си за това). „Поръчват“ си нужните им закони в различни страни. Могат да си го позволят, понеже всяка от първите триста международни Компании е икономически по-мощна от коя да е страна в света с изключение на САЩ.

Но това е недостатъчно за „Китовете“ на световната икономика. За да се осигурят от всички страни, ТЕ ДЕЙСТВАТ СЪВМЕСТНО С ПРЕСТЪПНИЯ СВЯТ и често сами създават престъпни организации. По този начин сферата за извличане на печалби се разширява (незаконните сделки са най-доходоносни), непрекъснато се извършва преливане на капитали от нелегалния бизнес в легалния и обратно (т.нар. Пране на мръсни пари) и последното вече е РУТИННА ПРОЦЕДУРА. Това е възможно, понеже „Китовете“ Контролират всички институции на държавата.

Характерна особеност на днешния капитализъм е, че КАПИТАЛИТЕ във все по-голяма степен СТАВАТ АНОНИМНИ. Някогашните еднолични капиталисти и семейни фирми са на изчезване. В наши дни различните Компании проникват една в друга чрез купуване на акции, дъщерни фирми, холдинги, временни и постоянни обединения… По такъв сложен начин, че дори данъчните служби трудно проследяват заплетените им връ-зки; все по-често свръхбогаташите не знаят точния размер на богатствата си, пръснати из различни икономически структури, затова се задоволяват с приблизителната оценка на експертите си. Така З А ШИРОКАТА ПУБЛИКА ОСТАВА НЕИЗВЕСТНО ТОЧНО КОИ ЛИЦА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА, СЪДБОНОСНИ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Това буди асоциации с представата за някаква невидима империя, разпростряла властта си върху цялата планета и неконтролирана от никого.

Описаното тук в най-общи линии съответства на победоносно шестващия по света АМЕРИКАНСКИ МАФИОТСКИ МОДЕЛ на либерализма, Капитализма, демокрацията — Както ви харесва. В Крайна сметка днес етикетът „либерализъм“ помага на свръхбогаташите да избегнат Контрола на обществото и държавата.

Някогашните и сегашните империалистически държави (САЩ, СССР, Великобритания…) Са създали ОГРОМНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ — ЦРУ, КГБ, МИ 5 и МИ 6… Когато тези служби станат достатъчно големи, започват да работят само за себе си и сътрудничат на държавата си само ако интересите на двете институции съвпадат. Това са рако-ви образувания в телата на държавите, които Контролират правителствата (правителствата всъщност са техни заложници) и при необходимост ги свалят (Кенеди в САЩ, Горбачов в СССР…). Разбира се, централите никога не действат срещу свръхбогатите, чиито интереси обслужват. Те работят в тясно сътрудничество с организираната престъпност, Като си дават вид, че се борят с нея. Това отново потвърждава тезата, че не може да има организирана престъпност, ако тя не се покровителства от структурите на реалната легална власт — без такава протекция мафиите биха се превърнали в обикновени банди с ниска ефективност и лесно могат да бъдат унищожени. На всичко отгоре, гигантските шпионстси централи поразяват с ниската си ефективност. Те непрекъснато се „издънват“ както с прогнозите си, така и с оперативната си информация (разпадането на социалистическия лагер, войната в Залива…).

Тъй като се въвежда по изкуствен начин, частният капитализъм в България започва структурирането си „отзад напред“ — първо се създават мафиотските образувания на организираната престъпност, силно стимулирани от държавните институции и всички големи партии. Така се осигурява бързо прехвърляне на собствеността от държавата в ръцете на новите капиталисти, набрани измежду висшата и средната номенклатура на реалния социализъм; Казано направо, това е брутално ограбване на обществото, непрекъснато сплашвано от мафията и манипулирано от медиите. И у нас се спазва анонимността на капитала — широката публика не знае кои са действителните собственици на „Мултигруп“, „Трон“, Първа частна банка и други икономически групировки, но е ясно, че не са Илия Павлов, Красимир Стойчев, Валентин Моллов и други подставени лица; дори ако някой реши да е против явен грабеж, той не знае кои лица да атакува. Когато въпросът със собствеността бъде решен окончателно, навярно ще се обособи легален бизнес с благородна фасада и „нелегална“ организирана престъпност, която извършва мръсните (най-доходоносни!) Сделки и която никой „не може“ да унищожи. В момента либерализмът не може да се приложи в чист вид, понеже в условията на формално държавна собственост държавата и обществото биха се разпаднали в по-голяма степен от желаната и процесът на нелегално приватизиране би станал неуправляем. Вижда се, че в България „се внедрява“ американският мафиотски модел на „демокрацията“.

Човекът от Първия свят

Условията на живот в Първия свят създават едноизмерен човек, ориентиран само към богатството. Всички други компоненти на човешкото битие избледняват и постепенно се разтварят в стремежа към забогатяване. Наистина, досегашните съставки на културата не изчезват, те се превръщат в професии на тънка прослойка от хора, в техен бизнес. Професионалистите, свързани с икономиката, обслужват печалбите на богатите, а артистите творят за хората от собствения си тесен Кръг и за група от богати сноби.

Някога Дмитрий Менделеев, гениален химик, оставил следи в науката, свободно се е ориентирал в световната литература, музика, архитектура, изобразително изкуство, естест-вознание и е владеел основните европейски живи и мъртви езици. Друг химик и лекар, Александър Бородин, се изявява като голям композитор. При това и двамата се смятат не за енциклопедисти (през XIX век това вече е невъзможно!), а само за нормално образовани хора. Днес такива интелигенти не съществуват. Доминират тесните специалисти, толкова тесни, че един познавач на хардрока отказва да се изкаже върху творба в стил стедирок. Този специалист е учудващо неосведомен относно области, близки до професията му, а за по-отдалечените няма и смътна представа. Един такъв жив Компютър музикант или философ по снобски се гордее, че не помни Питагоровата теорема, а математикът или инженерът с мъка скри-ват досадата си от музиката на Вагнер или чайковски… Срещат се американски интелектуалци, които например не са чували за Джордж Гершуин или за Джек Лондон. Така обществото се разпада на общности („подобщества“) от музиканти, художници, писатели, лекари, сектанти, шахматисти, аквалан-гисти… Всяка от които се дели на по-тесни „подобщности“. Една такава „подобщност“ има свой „стил“ (мироглед) и свои ценности, Живее в духовна изолация от другите и си е самодостатъчна. Връзките й с „другите“ са само икономически. Някои апологети на американската демокрация виждат в тази културна „парцелизация“ олицетворение на плуралистична свобода. Всъщност това е преди всичко разпадане на националната култура, а оттук и на нацията и обществото.

Някога оперите на Верди са били слушани, припявани и тананикани и от „учени“, и от „прости“ — те са завладявали цяла Италия и са били част от културата на народа (и не само на италианския!); можел е да им съперничи само фолклорът. Някога децата са израствали с народни приказки и песни, по-Късно са опознавали националната литература и история и това е оставяло дълбоки следи в съзнанието им завинаги. Днешните деца още от предучилищна възраст попиват оглушителния шум на модните естрадни състави и той заменя цялата култура на човечеството. Оформят се тинейджърски мирогледи — „тейк дет“ или „Ийст севънтийн“, Които заменят вся-какви други възгледи за света. Значителна част от български-те средношколци-отличници не са сигурни кои са Паисий, Раковски, Левски (!)… И не са чували нищо за Ромео и Жулиета, Ана Каренина, Капитан Немо…

Тези факти отбелязват общата деградация на културата, най-вече на духовната, навсякъде и особено в страните от Първия свят — там базата, от която започва падението, е била по-висока, и Контрастът между поколенията е по-силен. Този процес се дължи не само на манипулативните технологии, прилагани от управляващите елити. Той би се осъществил и без тях, макар и по-бавно — приемането на богатството за единствена цел (а не средство) в живота и единствена оценка за стойността на индивида неминуемо води до духовно обедняване и опростяване и превръща хората в машини за пари. Резонен е въпросът: въпреки всичко, НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ КУЛТУРНАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО? Отговорът е: НЕ МОЖЕ. КОГАТО НА ОБЩЕСТВОТО СЕ ЗАДАВА САМО ЕДИН ПАРАМЕТЪР — ПЕЧАЛБАТА (наричана ефективност), РЕЗУЛТАТЪТ Е ЕДНОПАРАМЕТРИЧЕН (ЕДНОИЗМЕРЕН) ЧОВЕК, ПРОГРАМИРАН ЕДИНСТВЕНО ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ.

Мнозина залагат на задаващата се трета (информационна) вълна в развитието на капитализма (следователно на човечеството, защото алтернативна обществено-икономиче-ска система не се предвижда). Тогава, поради придобиване на нови знания и технологии от рога на изобилието ще потекат реки от блага и ще има всичко за всички. 2-5% от хората (Колкото са заети сега в селското стопанство на развитите страни) ще могат да произвеждат изобилие от стоки за всички. Звучи като Красива утопия, но учени глави обсъждат сериозно подобна перспектива. Някои считат, че това ще обезсмисли частната собственост (следователно самия капитализъм!).

Това са илюзорни политико-икономически мечти, в които не са отчетени важни фактори. Днешните управляващи елити в никакъв случай няма да пожертват своите привилегии и власт. Човешката природа показва в продължение на хилядолетия, че привилегированите хора, разполагащи с властта, Като че ли я включват в обмяната на веществата си и вече не могат да живеят без нея — за тях тя е някаква неизлечима наркомания. Те са готови да организират глад и войни, да рискуват и загубят живота си, но не и властта. Понеже човекът е не само икономическо, но и честолюбиво животно, и е готов да жертва другите в името на своето място в първата редица. Мизантропия? Не, само исторически реализъм.

Но това не е най-сериозният проблем. Дори ако днес силните на деня се проникнат от благородното съзнание за благото на всички, те не биха се справили с възникналата безработица (нали само 2-5% от хората „хранят“ цялото човечество!). А ако повсеместно бъде намалено работното време (т.е. Всички работят по 12–31 дни в годината), какво ще правят едноизмерните хора, програмирани главно за печелене на пари, с толкова свободно време? Нали не може да остане жив човек, който в продължение на месеци слуша хардрок и (или) пие отбрани алкохолни напитки! Некултурни и бездуховни хора, които не се трудят, се превръщат в сган от Капризни консуматори, неуправляеми като древния римски плебс и готови от скука да извършат всякакви поразии!

Тук се достига до същината на проблема за близкото и далечното бъдеще на човечеството и това е фундаментален проблем. НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННАТА ВЪЛНА И ДРУГИТЕ ЗАПЛАХИ, КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ, НЕИМОВЕРНО МНОГО УСКОРЯВАТ ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ. Едни професии отпадат, други се появяват; общоприети доскоро идеи и правила за поведение се оказват фалшиви, а ересите стават официална норма; поради бързо разширяващите се комуникации човек се среща с непознати досега страни и светове; на пазара непрекъснато се появяват нови технически „играчки“, Които радикално променят начина на живот… И това се извършва няколко пъти в живота на едно поколение.

КОГАТО ЧОВЕК СМЕНИ ТРИ ПЪТИ ПРОФЕСИЯТА СИ, (внушават ни, че днес това е нормално и неизбежно), ТОЙ ГУБИ УВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ и усещането за подреде-ност на света, защото на новото си поприще започва почти като чирак, заедно с младоците. За цели поколения („династии“) от механици, Ковачи, Железничари, фермери и други семейната традиция е създала чувство за ПРОФЕСИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, съизмеримо с родовата гордост у аристократите. Сега този стълб на обществените отношения рухва.

Безкрайното местене от град на град в търсене на работа или за разнообразие непрекъснато подменя Кръга от познати, приятели и Колеги и това, разширявайки контактите, в същото време създава ПОВЪРХНОСТНИ, най-често делови и протоколни и СИЛНО ОБЕДНЕЛИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТЛ На практика, отпадат дълготрайните приятелства, създавани на младини и проверявани цял живот. „Пътуващият човек“ е САМОТЕН И ОТЧУЖДЕН ОТ ОКОЛНИТЕ, понеже за него те са случайни хора. Такъв човек няма родно място освен като отметка на свидетелството му за ражда-не, и НЕ ИЗПИТВА НОСТАЛГИЧНИ ЧУВСТВА Към никоя точка на земното Кълбо. По неволя индивидуалист, ТОЙ СЕ ЗАТВАРЯ В СЕМЕЙСТВОТО СИ, но и то не е сигурна Крепост — винаги може да се разпадне по материални причини, отчужденост, преситеност или от Каприз; блуждаещият човек желае „за парите си да Купи най-доброто“ и лесно се разочарова от партньора си, измамил очакванията му.

Написаното тук е не носталгична въздишка по отминали епохи, а хладнокръвна Констатация на извършващите се промени и последиците от тях. ИЗТРЪГВАНЕТО НА ЧОВЕКА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ МУ КОРЕНИ би станало и без зла умисъл от страна на управляващите елити, по силата на историческата необходимост. Елитите, в ненаситността си за власт и печалба, само ускоряват този процес.

БЪРЗИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ ПРЕКЪСВАТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА. Житейския опит на старите вече е неадекватен на новите условия и те не са (морални) авторитети за младежта. Обществената тежест на старите се измерва главно с натрупаното от тях богатство. При толкова примитивизирани отношения МОРАЛЪТ СЕ ОКАЗВА САМО ФАСАДНА ДЕКОРАЦИЯ — той е свързан с отговорност, дълг и въздържане от безнравствени постъпки, докато сега отношенията между родители и деца, извън повърхностната емоционална настройка, се изчерпват едва ли не със стопанисване на богатството и неговото наследяване; всъщност ХОРАТА ОБСЛУЖВАТ БОГАТСТВОТО, А НЕ ТО ТЯХ.

РАЗРИВЪТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА УНИЩОЖАВА НАЦИЯТА, А СЛЕД ТОВА И ОБЩЕСТВОТО. Не може да има здрава спойка между хора, които като животните се ръ-ководят само от изгодата. Не могат да образуват нация хора, които нямат обща история (познавана от всички), обща култура (тачена от всички) — особено фолклор, традиции, наследени от историята (и спазвани от всички), гробове на предците, разположени на една територия… В това отношение американците, австралийците, Канадците и други „нови“ народи не са истински нации. Не може да се създаде пълноценно общество от хора без национално съзнание — то е задължителна част от индивидуалността на всеки човек както ръста, цвета на очите, пола, професията… Когато се прекъсне връзката между поколенията, всичко това започва да се размива и да изчезва; Остават индивиди, свързани само от икономически интерес, който е конюнктурен и следователно не може да създаде трайна общност. Тези индивиди, некултурни (но смятащи се за културни), необразовани (но мислещи се за образовани), безотговорни (но не чувстващи потребност от отговорност), неетични (излишен лукс!), образуват аморфна маса от атоми, извършващи брауново движение, но с вътрешното убеждение, че целеустремено се движат към заветната цел — ЛУКСОЗЕН ЖИЗНЕН СТАНДАРТ.

Нужен ли е луксът на всички? За мнозина самовлюбени, празноглави или просто суетни хора луксът винаги ще бъде цел в живота. Самоцелният лукс е израз на тяхното превъзходство над „масата“, понеже няма с какво друго да я превъзхождат. А как стоят нещата за основната част от хората?

Повечето от тях несъзнателно подражават на онези, на които завиждат. След буржоазните революции в Европа новата управляваща Класа започва да Копира салоните и бита на феодалната аристокрация, която на думи презира. От друга страна, тези, които се издигат „от народа“, се стараят да имитират „стила“ на буржоазията. А хората, които при наличие на възможности се отказват от лукс, минават за чудаци или скъперници. Това показва инертност на човешкото мислене и поведение при липсата на по-високи жизнени цели и ценности, и е част от човешката природа. Може ли човек да управлява своята природа? Малцина успяват. Ясно е, че САМОЦЕЛНИЯТ ЛУКС Като прекомерно консумиране на всякакви блага („преяждане“) — върховен стремеж на съвременния чо-век-потребител — ВОДИ ЧОВЕЧЕСТВОТО КЪМ ГИБЕЛ и засега няма решение на този проблем. Проблемът за консумативния мироглед, резултат от силно порасналите възможности на икономиката, е обективен, а манипулативните технологии на управляващите елити само го подсилват.

Нарасналите възможности на икономиката са резултат от бързия технически прогрес. Тъй като прогресът не може да се спре (и не трябва!) И трудно се поддава на регулиране, въпросът засега е неразрешим. КОНФЛИКТЪТ СЕ КРИЕ В НЕВЪЗМОЖНОСТТА НА ИНЕРТНАТА ЧОВЕШКА ПСИХИКА ДА РЕАГИРА БЪРЗО И АДЕКВАТНО НА ШЕМЕТНО ИЗМЕНЯЩАТА СЕ ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, т.е. На (почти) неизменната човешка природа.

Третият свят

В сравнение с Първия свят, страните от Третия свят започват капиталистическото си развитие от твърде ниска стартова позиция. Голяма част от тях в миналото, пряко или Косвено, са били колонии. Ограбването им от промишления Запад в една или друга форма продължава и днес (например чрез ниските цени на произвежданата в тях продукция, диктувани от международните финансови институции). По правило инф-раструктурата им е неразвита, което прави чуждите инвестиции там неизгодни. В редица слаборазвити страни прирастът на населението изпреварва ръста на съвкупния обществен продукт и това ги поставя в безизходно положение. Тази официална информация не е оспорвана от никого.

Тъй като в страните от Третия свят живее около 4/5 от населението на планетата, очертава се КАТАСТРОФА ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ. По нищо не личи управляващите елити в развитите страни да са притеснени от подобна перспектива. Те продължават да предлагат на неразвитите държави програми за развитие, които още повече задълбочават кризата: закри-ват „неефективните“ производства, които създават поминък за голяма част от населението и го „изхранват“; заставят страните да развиват експортните отрасли на икономиката, без да се съобразяват с местните интереси, от което загубите на туземците са непоправими (евтин износ и скъп внос!); унищожават средната Класа (такава тенденция се забелязва и в западните страни) и създават бедняци и олигархия или Компрадорска буржоазия, която се напъва да подражава в лукса на своите покровители; унищожават националните култури чрез силна американизация; нанасят щети на околната среда. Голяма част от тези програми вече действат и на територията на България и са познати на читателя.

Диспечери на този процес са МЕЖДУНАРОДНИЯТ ВАЛУТЕН ФОНД (МВФ) и СВЕТОВНАТА БАНКА (СБ). Чрез условията, които поставят, и заробващите заеми, които от-пускат, те следят богатите да стават по-богати, а бедните — по-бедни. Като цяло Западът не оказва икономическа помощ на държави, които не допускат на територията си МВФ и СБ.

Очевидно Западът е решил да задържи като свой СУРОВИНЕН ПРИДАТЪК „за вечни времена“ страните от Третия свят. Как, при това демонстративно Късогледство, смята да се справи с неизбежните социални революции и освободителни (от западно и компрадорско робство) войни и въстания? Може би като непрекъснато насъсква едни народи срещу други и предизвиква локални войни (Разделяй и владей!)? Или възнамерява да изтребва гладните чрез епидемии (например СПИН и други „нови“ болести)? Подобни похвати не могат да решат проблема. А може би елитите на Запад имат предвид действия, за които не се досещаме?

Манипулативните технологии включват и създаването на мощни „опозиционни“ групировки (партии, секти, движения, учения…) С по-далечен прицел на действие. Общото между тях е, че те винаги ПОСТАВЯТ УДАРЕНИЕТО ВСТРАНИ ОТ АКТУАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ (НЛО, прераждане на душата, чиста нация, истинска религия…) И никога не атакуват цели, които са жизнено важни за елитите. Много често такива организации са агресивни и Кресливи и съумяват да увлекат големи маси от хора встрани от реалните проблеми, отклонявайки ги от борбата за истинските им интереси (например при Хитлер — „Евреите са виновни за всички беди на Германия!“, или сега 8 България — „Циганите са виновни за кризата в България!“).

Някои подозират, че ислямският фундаментализъм е инспириран от американския управляващ елит, за да „подпира“ Европа от изток, и като алтернатива на Втория (социалистически) свят, Когато разпадането му се е очертавало като предстоящо; пред заплахата на фундаменталистите обединена Европа не би могла да се обедини напълно, и следователно няма да бъде равностоен съперник на САЩ. В случая се използва естествената реакция на част от народите от Третия свят срещу имперската политика на Съединените щати; избира се религиозна обвивка, за да е сигурно, че движението ще остане само регионално, а не глобално, с рискове за неконтролируемост; фундаменталистите зоват към реставрация на Средновековието и, значи, в дългосрочна перспектива тяхната Кауза е загубена; опустошенията, които ще нанесе това ислямско политическо течение на подвластните народи, ще бъдат толкова големи, че дори в далечно бъдеще те няма да могат да бъдат преки съперници на американците… Така с един Куршум се удрят много зайци.

Изложената версия е правдоподобна, но няма никакви преки доказателства за достоверността й. Това е естествено: ако тя е истинна, взети са надеждни мерки доказателствата да останат скрити.

Каквито и оригинални обяснения и прогнози да се правят, ПРОБЛЕМЪТ ЗА ТРЕТИЯ СВЯТ ОСТАВА НЕРЕШЕН.

Има ли изход?

Съединените щати, наричани доскоро цитадела на капитализма, днес се приемат от мнозина за еталон, Където истинската демокрация е развита в пълен обем. Най-малкото това се внушава на народите от постсоциалистическите страни.

Благоразумно се премълчава, че държавният дълг на САЩ, според различни източници, е 6 или 10 трилиона долара (навярно и двете числа са верни и се отнасят за различни години) — съответно по 25 или 40 хиляди, долара на човек, включително бебетата (за сравнение — всеки българин „участва“ във външния дълг с 1900 долара). САЩ никога не могат да изплатят такъв огромен дълг. Откажат ли да плащат, ще рухне световната финансова система. И все пак някога ще дойде Видовден и то в недалечно бъдеще! Понеже дългът ще расте.

Американският модел е построен върху презумпцията, че консумацията на блага непрекъснато ще расте. Ако не расте, настъпват застои, депресии и кризи. По-горе беше разисквано до какви деформации на психиката, характера и морала довежда прекомерната консумация на блага като основна цел в живота. Тук става дума за чисто икономическия аспект: нарастването на потреблението не може да продължава до без-Крайност, защото ресурсите на планетата са ограничени; дори ако хората в целия свят се съгласят да работят само за да могат американците да преяждат, пак ще се се стигне до изчерпване на ресурсите. Въпреки техническия прогрес и информационната вълна.

Това са фундаментални недостатъци на американския модел. Ако към тях се добави създаденият консумативен едноизмерен човек (homo consumativus unidimensionalis), ще проличи, че зад лъскавата парадна фасада е започнало ШИРОКО-ОБХВАТНО ГНИЕНЕ. Така е изглеждала римската империя през последните два века от своето съществуване. Поради по-бързия ход на историята днес САЩ ще изчезнат от Картата на света през близките десетилетия. Иначе Казано, за тази държава няма изход, каквито и мерки да бъдат взети оттук нататък.

Различни институции в света (например римският Клуб) прогнозираха още през 1980 г., че екологична катастрофа ще настъпи след 25 години, ако консумацията в страните от Първия свят не се намали с 30%, т.е. Стандартът на живот да се понижи с 30%. В САЩ никое правителство никога не би посмяло да повдигне такъв въпрос. Съмнително е дали това може да се осъществи и в другите развити страни. Но даже да не съществуваха екологични ограничения, разгледаните по-горе икономически проблеми са достатъчни, за да поставят човечеството в пълна безизходица.

Иначе Казано, преднамереното Късогледство на управляващите елити, породено от техния Класов егоизъм, води света към катастрофа. Сляпата вяра в безграничните регенера-тивни възможности на природата или 8 неограничената мощ на модерните технологии поддържа неоснователен детски оптимизъм у тези, които виждат недъзите на капитализма. Историята не дава своите оптимални решения автоматично и не се интересува от оцеляването на човечеството, тя само регистрира събитията. ОЦЕЛЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО Е ГРИЖА НА САМИТЕ ХОРА.

Някаква надежда за изход от Критичното положение дава т.нар. Шведски модел. Социалдемократическият „демократичен социализъм“ си е пак капитализъм, но не в такава степен либерален и див като американския поради силното участие на държавата и обществото в управлението на икономи-Ката: действа ефикасна социална защита на трудещите се; скандинавците не са толкова зомбирани на тема „богатство“ и традиционните морални ценности не са изчезнали. Шведският модел е добра отправна точка за следкапиталистическо развитие.

Не е ясно накъде води китайският експеримент. И там номенклатурчиците се превръщат в капиталисти за сметка на народа (без МВФ и СБ!). Основното му предимство пред източноевропейския див капитализъм е, че поради запазване на властта на управляващата комунистическа партия (тя не снема отговорността от себе си), не се допуска разграбване на страната и организирана разруха. Очевидно е, че китайски-те комунисти, при всичките си недостатъци, не са врагове на своя народ. Освен това Китайците уважават традиционните морални ценности и националната си култура. В дългосрочен план последното е особено важно. Очакванията са нееднозначни.

А България? БЪЛГАРИЯ ИМА ДА СЕ СПРАВЯ С ПО-НАСЪЩНИ ЗАДАЧИ, най-общо казано, С ОСВОБОЖДАВАНЕТО СИ ОТ МАФИОТСКО РОБСТВО. Това означава съд над виновниците за националната катастрофа, конфискация на богатствата с недоказан законен произход, унищожаване на уж унищожената държавна сигурност (без това не може да се ликвидира разрасналата се престъпност)… Чак тогава може да се мисли накъде и по какъв път.