Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (12)

Десета глава

Само три вълшебни свещи още горяха — талисманите, на които бяха наречени, все още не бяха намерени: сребърната луна, детелината и ключът. Издайнически дим се извиваше над свещта, наречена на сребърното делфинче, и Сребърната фея плесна с ръце от радост. Този талисман също беше в безопасност у Сезам в Чуждия свят.

Феята седна пред тоалетката си и започна да реши прекрасната си сребърна коса. Замисли се за деня, в който всички талисмани ще бъдат намерени и вълшебната гривна ще бъде върната на кралица Чаровна. Знаеше, че този ден ще настъпи скоро.

— Още само три талисмана и мисията на Сезам ще бъде завършена — каза си тя. — Нищо, нищо не бива да й попречи…

Докато тези мисли минаваха през ума й, аленото слънце се издигна над хоризонта и искрящите му лъчи блеснаха в огледалото пред нея. За секунда светлината я замая.

Феята потърка очи и когато отново погледна, видя в огледалото ужасния образ на Зорган!

Магьосникът се усмихваше зловещо, а в ръката си държеше огърлица. Тя принадлежеше на Сезам, разбира се. Медальонът беше отворен. Сребърната фея се вгледа внимателно… Снимката на Попи я нямаше вътре!

— А! — възкликна Феята, а образът на магьосника в огледалото избледня и изчезна. — Лунните духове са направили магия. Не всичко е изгубено!

Но тя знаеше, че търсачката ще премине през тежко изпитание. Сезам трябваше да прояви много смелост и сила, за да победи магиите и да се справи с лъжите на Зорган…

Но това е друга история и трябва да бъде разказана друг път!