Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (8)

Шеста глава

Сезам потрепери. В гората от кафяви водорасли беше смразяващо студено и тъмно. Дори лунните лъчи не проникваха тук. Тишината се нарушаваше само от писъците за помощ. Сезам вече не се съмняваше, че животното, изпаднало в беда, е делфин. Тя си пое дълбоко дъх, за да овладее паниката, която се надигна в нея.

— Не се паникьосвай! — сама си заръча тя. — Успокой се! Мисли, Сезам.

Мисли! Ако Сезам Браун може да намира талисмани, то няма да е никакъв проблем да намери и Мади, Лиз и Меранда. Нали така? Следвай зова за помощ и ще откриеш делфините.

Сезам се отскубна от водорасловите клонки, които се бяха заплели в косата й, и заплува по посока на жалните писъци. Не след дълго забеляза, че две малки сенки се движат след нея и напрегнатото й въображение изведнъж се развихри. „О, не — помисли си тя. — Акули, които ядат малки момичета!“ Сърцето й заби лудо. Никога не се беше страхувала толкова много. Струваше й се, че само след миг ще бъде нападната и изядена жива. Изведнъж изплува сред малко оголено пространство, в което не растяха зловещи кафяви водорасли. Лунните лъчи проникваха тук чак до дъното. Тя ясно видя двете фигури и се убеди, че съвсем не бяха акули. Бяха две русалки!

Огърлицата започна да я гъделичка и по гърба й пробягаха тръпки. „Дали това е добър знак или предупреждение за опасност“, зачуди се търсачката и се обърна с лице към приближаващите русалки. Може би Меранда бе изпратила някои от своите приятелки на помощ. Ами да, точно това ще да е!

Но когато двете русалки приближиха съвсем, огърлицата на Сезам започна да я гъделичка все по-силно и по-силно и изведнъж момичето мерна крайче от стоманено крило, което проблесна на лунната светлина…

Сезам ахна от ужас.

— Вие не сте русалки! — възкликна тя. — Вие сте Никс и Дина, само че маскирани.

— А ти си в голяма беда! — отвърна злорадо Никс.

— Дай ми огърлицата си веднага! — заповяда Дина. — Защото иначе…

Злата фея се нахвърли върху Сезам. Беше много бърза, но Сезам се оказа още по-бърза. Тя светкавично се скри зад една скала, избягна опасното нападение и се шмугна сред огромните водорасли, ловка като рибка.

Очите й вече бяха привикнали към мрака и тя заплува много бързо сред страшните стебла. Никс и Дина все още не можеха да управляват новите си опашки достатъчно добре и скоро се заплетоха в гъсталака от водорасли! Макар и да не знаеше, Сезам имаше още едно предимство пред феите. Плененият делфин беше уловил по водата вибрациите на гласа й и сега с писъците си я насочваше към Залива на делфините. Никс и Дина също чуваха звуците, но не знаеха какво означават. Сезам скоро остави феите далеч зад себе си, но те изобщо не възнамеряваха да се отказват от преследването.

Сезам скоро откри делфина. Беше паднал на дъното, оплетен в една рибарска мрежа. Това беше майка-делфин! Малкото се щураше безпомощно наоколо и жално пискаше.

— О, горкичката! — каза Сезам, провря ръка през мрежата и погали делфина по носа. — Сигурно вече си твърде уморена да се бориш. А и си се наранила!

Мислите й препускаха. Какво би могла да стори? Заговори сама на себе си в опит да мисли по-ясно.

— Делфините се нуждаят от въздух, в това съм сигурна. Няма как обаче да я отведа до повърхността, за да диша. Което ми напомня… Къде ли са Мади, Лиз и Меранда? Толкова се надявах да ги намеря тук! Делфинът се нуждае от въздух, иначе ще умре!

Тя се огледа с надежда да се случи някакво чудо и да зърне наблизо приятелките си. Но от тях нямаше и следа. За щастие, Никс и Дина също не се виждаха никакви.

— Уф! — каза си Сезам. — Поне не трябва да се тревожа за злите феи!

Докато говореше, от устата й излизаха мехурчета. Тогава й хрумна една идея…

— Вълшебните мехурчета! — извика тя. — Ще дам няколко от моите вълшебни мехурчета на делфина.

Сезам откри отвора за дишане на главата на животното и внимателно духна вътре малко от своите въздушни мехурчета. За голямо нейно задоволство планът проработи! Делфинът вече не се намираше в непосредствена опасност и малкото делфинче направи салто от радост. Но все пак майка му си оставаше оплетена в мрежата.

— Скоро ще те измъкна оттук — обеща й Сезам.

Разплитането на мрежата обаче се оказа много по-трудна задача, отколкото момичето си представяше. Тя се беше затегнала здраво около перките и опашката на делфина. Докато Сезам се бореше с нея, изведнъж се оказа, че и единият й крак и едната й ръка също се бяха оплели! Момичето се заизвива и зарита, за да се освободи, но без успех.

Тя също бе попаднала в плен! И точно когато си мислеше, че по-лошо не може да стане, още по-лошото се случи. Никс и Дина се появиха от гората от водорасли.

— Падна ли ни! — изписка Никс, а очите й блестяха от злобно задоволство. Жертвата им се беше заплела здраво и не можеше да се измъкне.

— Като по поръчка — добави Дина. — Нямаш шанс, Сезам Браун!

И тя грабна огърлицата на Сезам.

— Не! — изпищя Сезам. — Махай се!

В главата й се мерна образ от снощния й кошмар. Само че сега татко й го нямаше да я успокои. Всичко в момента се случваше наистина! Сезам стисна китката на Дина със свободната си ръка. Феята дърпаше огърлицата и Сезам почувства как верижката се врязва в шията й.

Никс се зае да помага на Дина. Тя също дърпаше ли, дърпаше, докато — цък! — огърлицата се скъса.

— Взех я! — извика Никс ликуващо и вдигна медальона високо нагоре.

— Най-после ще я предадем в ръцете на господаря — добави Дина.

— Не! — изплака Сезам. — Върнете ми я! Моля ви!

И никой не забеляза чудовищния октопод, който точно в този момент протегна пипалото си…