Ейми Трий
Крехка сила (7)

Пета глава

Момичетата полетяха във въздуха. Водеха ги пеперудите, чиито златисти криле трептяха от бриза като хвърчила на вятъра. Те се понесоха към искрящото море, преди да се спуснат надолу към Пеперудения залив и върху ивицата чист бял пясък на ръба на джунглата.

Феята Пог ги видя да се приземяват. Като всички пазители на порти, тя имаше стриктни нареждания да бди за връщането на търсачките. Ако те минеха през нейната порта, тя веднага трябваше да извести кралица Чаровна. „Възможно ли е това да са те?“, почуди се Пог и тръгна да ги посрещне.

— Праведен ден — каза тя. — Аз съм Пог. Добре дошли в Каризма!

Сезам се усмихна на феята. Тя бе толкова развълнувана, че отново е в Каризма.

— Аз съм Сезам Браун — каза момичето и Пог веднага се сети за името й. Тя бе една от търсачките! Когато Мади, Джема и Лиз се окопитиха, Сезам ги представи на феята.

— Четири търсачки? — поинтересува се Пог.

— Да! — гордо заяви Сезам. — Това сме ние!

Лиз се опитваше да възприеме всичко. Тя отчаяно прехвърляше поглед от Пог върху Сезам и обратно.

— Търсачки? Какво точно значи това? — прошепна тя.

— Ще ти обясня по-късно — каза Мади.

— Да, обещавам — добави Сезам, като си спомни какво бе казала в автобуса.

Пог написа съобщение върху един свитък и докато тя пишеше, момичетата забелязаха, че наоколо бе пълно със златни пеперуди, които се гонеха в клоните на дърветата и трептяха около тях, точно като онези на изложбата. Когато Пог свърши, тя нави свитъка и наду свирката си три пъти. Появи се друга фея, облечена в изящна униформа в червено и златисто, а през рамото й висеше пощенска чанта. Тя бе царският вестоносец.

— Занеси това на кралица Чаровна — каза Пог и й подаде свитъка. — Нейно Височество ще се радва да научи, че току-що пристигнаха четири търсачки.

След като феята-вестоносец замина, момичетата поговориха с Пог известно време. Сезам се интересуваше от златистите пеперуди, които ги бяха довели дотук.

— Златни пръстенчета — каза Пог. — Горките пеперуди са гладни. Вече трябваше да са мигрирали към полетата с детелини. Но тази зима не успяха да го сторят.

— О! — каза Сезам. — Горките, защо?

— Ветровете се промениха — обясни Пог. — Откакто вълшебните талисмани бяха откраднати, всичко тръгна на зле. Пеперудите не могат да летят в лошо време.

— Но някои от тях направиха изключително пътешествие, за да ни доведат тук — отбеляза Сезам. — Те са невероятни. Толкова смели! Ние трябва да намерим още един талисман. Колкото по-рано открием всички талисмани, толкова по-добре за пеперудите и за всички.

Пог извади малка книжка от джоба си и я подаде на Сезам.

— Точно така — каза тя. — Ето, вземи тази книга. В нея се разказва за една смела пеперуда Златно пръстенче. Ще ти хареса.

— Благодаря — каза Сезам и сложи книжката в своя джоб с намерение да я прочете по-късно. Сега тя нямаше търпение да започне да търси талисманите.

— Колко време имаме? — попита тя Пог.

— Трябва да се върнете на всяка цена преди Лариса^[1] да почервенее — мистериозно каза пазителката на портата. — И внимавайте за грабещамая^[2].

— Лариса? — попита Лиз в пълно недоумение.

— Грабещамая? — каза Джема.

Но отговор нямаше. Пог бе изчезнала…

* * *

— Значи това е Каризма! — каза Лиз, докато четирите приятелки поемаха към джунглата.

— Надявам се да не срещаме никакви чудовища — каза Джема и погледна бързо назад.

— Ние ще сме твърде заети с търсенето на талисманите, за да им обръщаме внимание! — весело каза Сезам. — Девет от тринайсетте все още липсват.

— Какво представляват тези талисмани? — попита Лиз, която не знаеше нищо за вълшебните талисмани.

— Аз помня някои от тях — изчурулика Мади. — Има пеперуда… снежинка… фенер… монета и звезда…

— Делфин, луна, детелина и ключ — продължи Сезам, за да допълни списъка с липсващи талисмани. — Сезам ще ги намери, знам!

— Ами другите четири? — попита Лиз и бутна встрани един препречил се на пътя й клон.

И така Сезам трябваше да обясни на Лиз къде са другите амулети.

— Аз съм ги виждала — каза Джема. — Много са хубави. Сез ги държи в кутийка за бижута в стаята си.

— Заедно със сребърната гривна — добави Сезам. — Когато намерим всички талисмани, ще ги върна на Нейно Височество кралица Чаровна.

Търсачките се огледаха наоколо. Всичко тук растеше в големи размери. Усукани пълзящи растения висяха над главите им като въжета от дърво. Дебели корени се протягаха по пътечката пред тях, а дърветата стърчаха огромни като кули. Беше топло и влажно и джунглата бе пълна с жужащи и хапещи насекоми.

— Ах! — извика Мади и плесна един комар върху крака си.

Момичетата напредваха бавно. Толкова много пречки срещаха по пътя си!

— Бих предпочела да яздя Сребърен — каза Сезам, докато прескачаше един паднал клон. — Щях да прескоча този клон много лесно… — тя неочаквано млъкна.

— Какво има? — попита Мади.

— Стори ми се, че чувам нещо — каза Сезам.

Всички спряха и се ослушаха.

Голяма крастава жаба с изпъкнали очи приближаваше с огромни скокове по пътеката.

— Ууу! — възкликна Сезам.

— Ужас! — извика Мади.

— Мисля, че ми става лошо — каза Джема.

Само Лиз бе искрено заинтересувана. Жабата изглеждаше праисторическа — като създание от друга епоха. Тя видя как животното изстреля езика си и хвана един комар.

И го погълна. После подскочи встрани по една пътечка, която те не бяха забелязали.

— Тайна пътека! — каза Лиз. — Елате. Хайде да последваме жабата и да видим къде отива.