Ейми Трий
Крехка сила (6)

Четвърта глава

В понеделник сутрин Лоси, бабата на Сезам, я закара на училище рано. Класът на Сезам изучаваше тропическите гори и днес госпожа Уилкс щеше да ги води на посещение в Музея по естествена история в Лондон, за да научат повече по този въпрос. Тя бе казала на всички да се съберат на спортната площадка навреме.

— Автобусът тръгва точно в 9 часа! — бе ги предупредила тя.

Лоси целуна Сезам за довиждане.

— Приятно прекарване — каза тя. — Внимавай тези динозаври да не изядат сандвичите ти!

Сезам се засмя:

— Ние отиваме да разгледаме изложбата на пеперуди, бабо — каза тя.

Докато пресичаше площадката, Сезам се оглеждаше за най-добрата си приятелка Мади и се надяваше тя да не е закъсняла. Забеляза Оливия Пайк и нейните приятелки. Те също я забелязаха и започнаха да се смеят. „Е, браво! — помисли Сезам. — Обзалагам се, че Оливия им е разказала как татко падна върху количката й при конюшните“. В този момент тя чу гласове, които я викаха:

— Сез, ето ни.

Това бяха Джема Грийн и Лиз Робинсон. Сезам с облекчение им махна с ръка и се затича към тях. След като се прегърнаха, Джема каза:

— Трябва да седнем заедно в автобуса.

— Колкото е възможно по-далече от нея — добави Лиз и хвърли поглед към Оливия. — Тя е ужасна.

— Разбира се — съгласи се Сезам разсеяно. Тя се притесняваше, че Мади още не бе пристигнала и се надяваше приятелката й да побърза. Извади телефона си и изпрати есемес. Мади отговори веднага:

Сезам въздъхна. Мади винаги забравяше по нещо!

В този момент госпожа Уилкс се приближи със списък в ръка:

— Всички ли сте тук?

Тя провери поименно всеки от списъка. Всички бяха пристигнали, с изключение на Мади Уеб.

— Мади я няма? — попита г-жа Уилкс.

— Тя ще дойде всеки момент. Току-що получих есемес от нея — бързо изрецитира Сезам.

— Добре, време е да се качваме в автобуса — каза госпожа Уилкс. — Ако Мади не дойде до 9,00, ще трябва да тръгнем без нея.

— О, ужас! — каза Оливия така, че Сезам да я чуе. — Най-добрата дружка на Сезам ще пропусне екскурзията!

Сезам не й обърна внимание. В автобуса седна при Джема и Лиз и запази място за Мади. Госпожа Уилкс вървеше напред-назад по пътечката на автобуса и броеше учениците си. Сезам погледна часовника си. Беше девет без една минута! Момичето можеше да чуе биенето на сърцето си. „О, Мади, побързай, побързай“, мислеше си то. Погледна нервно през прозореца и в момента, в който шофьорът на автобуса запали двигателя, извика:

— Мади!

Всички обърнаха глави. Ето я Мади, която търчеше по паважа, а раницата й бе хвръкнала във въздуха. Задъхана, тя се покатери по стъпалата на автобуса. Госпожа Уилкс си отдъхна облекчено.

— Точно навреме! — каза тя. — А сега, побързай да си намериш място и да тръгваме.

— Тук! — извика Сезам, чиито очи блестяха от радост.

Когато Мади се стовари на седалката до нея, Сезам с удоволствие забеляза разочарованото лице на Оливия. Мади успя все пак.

Поеха към Лондон. Сезам, Мади, Джема и Лиз прекараха известно време в сладки приказки. После Сезам сподели с Мади за приятелството между баща й и Джоуди Лък.

— Те наистина се харесват — каза тя тихо.

— Джоуди е готина — каза Мади, дъвчейки желиран бонбон. — Искам да кажа за възрастна жена, де.

Сезам се усмихна. Тя знаеше какво има предвид Мади.

— Те се държат много мило един с друг, нали? — попита Мади и подаде на Сезам бонбон. — Целунали ли са се вече?

— Не! — каза Сезам. После се замисли: — Е, поне аз така мисля.

Сезам нямаше да има нищо против, ако баща й и Джоуди се бяха целунали — но тя не искаше целият клас да знае! Така че бързо смени темата на разговора. Зад тях седяха Джема и Лиз. Лиз обикновено забиваше нос в някоя книга, което бе направила и сега. Беше интересна история. Действието се развиваше в една тропическа гора. Джема видя една картинка в книгата.

— Сез, погледни — каза тя, без да се замисли, — прилича на онази птица, която видяхме в Каризма…

Сезам бе много изненадана. Тя ядосано се обърна към Джема:

— Шшшшт! — прошепна й.

— Извинявай — измрънка Джема и се изчерви. — Забравих.

Беше прекалено късно! Любопитството на Лиз бе разбудено:

— Каква птица? — попита тя. — Къде е Каризма? Какви ги говорите?

Мади изгледа Джема, а Сезам каза първото нещо, което й мина през ума:

— Нещо, което видяхме по телевизията — излъга тя. — Ще ти кажа после.

Лиз не изглеждаше убедена.

— Това не е истина, Сез. Аз знам, че пазите нещо в тайна от мен. По-добре е наистина да ми кажеш после.

Лиз се почувства малко изолирана и отвори книгата си отново, а останалите прекараха пътуването в спомени за приключенията си в Каризма.

В Музея по естествена история имаше толкова много неща, които си заслужаваха да бъдат разгледани! Госпожа Уилкс бе организирала посещение на изложбата на пеперуди, така че те отидоха първо там. По пътя към залата минаха покрай скелета на огромен динозавър и Сезам спря да го разгледа отблизо.

— Диплодокус — заяви тя, като прочете табелката. — Живял преди сто и петдесет милиона години.

— Ауу! — каза Мади.

— Страхотно! — каза Джема.

— Чудовище! — каза Лиз.

След неудобната ситуация в автобуса Сезам направи всичко, което можеше, за да накара Лиз да се почувства като пълноправна част от групата. Тя не искаше да я нарани, но все още не можеше да й разкаже за Каризма. Лиз бе възвърнала доброто си настроение и бе решила, че няма да позволи нищо да й помрачи деня.

Тя щастливо ахкаше и охкаше пред динозавъра заедно с всички, докато забеляза, че останалата част от класа вече се отдалечава.

— Бързо, по-добре да не се отделяме — каза тя.

И така, Сезам, Мади, Джема и Лиз бяха в края на опашката на влизане в залата с тропически пеперуди. Всички се задъхаха. Беше топло и влажно — точно като в джунглата — с палми и плодови дръвчета, и пеперуди, които бяха навсякъде и прелитаха между екзотични и ярко оцветени растения.

Почти веднага една жълта пеперуда кацна в ръката на Сезам.

— Прекрасно! — възкликна тя, докато разглеждаше красивите шарки върху крилете й.

— Ето още една, на лимоновия храст — провикна се Мади. — И още една ето там.

Джема и Лиз се опитаха да разпознаят някои от тях, като ги сравняваха със снимки от една листовка. „Дългокрила зелена? Паунова? Червена опашата…“, четяха те на глас.

Но Сезам не слушаше. Изведнъж се почувства замаяна. Дали не беше от горещината?

Тя прокара ръка по челото си. Нещо странно се случваше, защото имаше странното усещане, че става по-дребна. Тя ли се смаляваше, или пеперудите ставаха по-големи?

Сезам погледна нагоре. Бе заобиколена от бляскави златисти крилца. Тя почувства, че започва да се носи напред… Имаше чувството, че Мади, Джема и Лиз са наоколо. Техните гласове ехтяха някъде в главата й:

— Сез, Сез, Сез…

Тогава и четирите полетяха, леки като перца, нагоре, нагоре, нагоре и в ясното синьо небе. Сега вече Сезам знаеше какво се случва. Някак си те бяха налучкали път към другия свят, който тя бе открила. Каризма. Да, това беше! Сезам настръхна от нетърпение и се зачуди какво ли ги очаква този път.