Ейми Трий
Крехка сила (10)

Осма глава

Дорк пое по най-краткия път към джунглата, който минаваше покрай крепостта на Морбреция. Той съжаляваше, че бе изял толкова голямо парче пай от диво прасе на обед, защото сега му се спеше. Когато стигна до Реката на двете луни, той намери спокойно местенце на брега и седна да си почине. „Ще подремна съвсем за малко — помисли си той — и тогава ще поема след Сезам Браун.“

Така се случи, че Върг, Горц и Бод го следваха отблизо. Те се бяха изхитрили да вървят срещу вятъра, така че Дорк не можеше да ги помирише, докато го следваха. Но когато стигнаха до брега на реката, течението донесе вонята на риба към него… Само дето той вече спеше и не усети нищо. Тогава грибълите видяха търсачките на талисмани.

— Ето там! — каза Върг ликуващо. — Дорк ни доведе до Шшешшам, точно както Морбреция предвиди.

В този момент Сезам също ги забеляза:

— Бягайте! — извика тя на другите. — Оттук…

Нейният вик събуди Дорк и го стресна. Тогава той видя грибълите да преследват търсачките на талисмани.

— Чакайте и мене! — извика той и побягна след всички.

Бе привечер и полумракът се сгъстяваше с всяка минута. Сезам погледна часовника си.

— Две червени звезди — каза тя на Мади, Джема и Лиз, — само още три остават. — Сезам звучеше раздразнено: — Само това ни трябваше. Почти не ни остава време да търсим талисманите, а грибълите са по петите ни!

Момичетата чуваха грибълите да тичат по пътеката след тях. Те не знаеха, че в мрака тези същества не виждаха добре, защото техните очи не можеха да се нагаждат бързо към промяната на светлината. Върг, Горц и Бод се удряха в огромни растения, които растяха в тази част на джунглата. Независимо от това, те чуваха ясно стъпките и усещаха миризмата на хора от Чуждия свят много добре.

— Настигаме ги! — извика Върг. — Аз току-що ги помирисах отблизо-о-о-о-о-о-о-у!

Смразяващият кръвта вик накара момичетата да спрат на място. Те се обърнаха и видяха най-големия грибъл в капана на едно растение с листа като челюсти.

Едно от тези листа бе захапало крака му и грибълът висеше с главата надолу. Неговите приятели, изглежда, не можеха да му помогнат.

— Това е грабещамая! — развълнувано извика Бод.

— Цъфтяща голяма грабещамая — съгласи се Горц.

— Не ме интересува какво е — извика Върг. — Свалете ме!

Търсачките на талисмани побързаха да се отдалечат и оставиха нещастните грибъли сами да се оправят.

— Надявам се ние да не попаднем в някое от тези растения — каза Мади. — Нали за тях ни предупреди Пог.

В същото време Дорк бе напреднал и неприятната среща на грибълите с грабещамаята му помогна да ги настигне. В полумрака Върг, Горц и Бод не забелязаха как той ги задмина. И сега Дорк приближаваше момичетата.

Сезам бе разтревожена, че още не е намерила талисман.

— Добре че избягахме от тези грибъли! — задъхано каза тя, докато гледаше часовника си. — Три червени звезди! Трябва да намерим талисман, преди да се върнем. Продължавайте да търсите. Моля!

Момичетата си отваряха очите на четири в търсене на нещо сребристо, което можеше да се окаже талисман, и си проправяха път през заплетените корени в посоката, която се надяваха, че води към портата. От време на време чуваха звука на размахващи се криле и от страх, че това са грибълите, които ги настигат, бързаха още повече. Това влажно място ги изтощаваше и много скоро момичетата се почувстваха уморени. Изведнъж Джема се оплете в някаква мрежа.

— Помощ! — извика тя. — Косата ми се заплете в нещо.

Когато Сезам, Мади и Лиз погледнаха, бяха ужасени. Тяхната приятелка бе оплетена в огромна паяжина, простираща се като хамак между две дървета.

— Гадно! — каза Лиз. — Ако това е паяжина, паякът трябва да е…

— К-к-к-акъв па-па-як? — стресна се Джема, докато продължаваше да се опитва да се освободи.

— Ето го! — в хор казаха Сезам, Мади и Лиз.

Всички изкрещяха. Паяк с осем много космати крака и светли, мънистени очи лазеше по паяжината. Тя (беше женски паяк) искаше да провери какво се е хванало в паяжината й.

Сезам знаеше какво трябва да направи.

— Дръжте здраво — каза тя на Мади и Лиз. — Аз ще се покатеря там горе.

Тя се катереше по лепнещите нишки, като постоянно трябваше да отлепва ръцете и краката си. Усещането беше много противно! Все пак успя да стигне до Джема и да освободи косата й.

— Благодаря! — каза Джема и скочи на земята.

Сезам усети, че паяжината се разлюля. Паякът приближаваше…

— Слез долу, Сез! — извика Мади.

— Веднага! — каза Лиз. — Паякът те забеляза.

Но Сезам също бе забелязала нещо. Нещо блестящо бе уловено в паяжината — нещо малко и сребристо, което просветваше на розовата светлина на Лариса.

Това беше талисманът-пеперуда!