Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Murder for Christmas [=Hercule Poirot’s Christmas], 1938 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- i_tonyy (2013)
Издание:
Агата Кристи. Убийство по Коледа
Превод: Васил Антонов, Пламен Ставрев
Издателство „Селекта“, Бургас, 1992
Печат и подвързия: ДФ „Абагар“ — Ямбол
История
- — Добавяне
V
Алфред Лий каза:
— Значи приемате, мосю Поаро?
Той вдигна към устата си ръка, която леко трепереше. Кафевите му очи пламтяха трескаво. Той леко заекваше, докато говореше. Лидия, която мълчаливо стоеше наблизо, го наблюдаваше загрижено.
Алфред каза:
— Вие не знаете… не м-м-можете да си представите какво означава това за мен… Уб-б-биецът на баща ми трябва да бъде открит.
Поаро каза:
— Понеже ме уверявате, че сте го обмислили добре — да, приемам. Но сте наясно, мистър Лий, че връщане назад няма. Аз не съм куче, което господарят му изпраща на лов, а после го вика обратно, защото не харесва дивеча, който вдига!
— Естествено… естествено… Всичко е готово. Стаята ви е готова. Можете да останете, колкото пожелаете…
Поаро изрече със сериозен глас:
— Няма да е за дълго.
— А? Какво казахте?
— Казах, че няма да е за дълго. При това престъпление кръгът е толкова стеснен, че няма да е необходимо прекалено дълго време, за да се открие истината. Според мен краят вече се вижда.
Алфред се вторачи в него.
— Невъзможно! — извика той.
— Ни най-малко, фактите сочат горе-долу в една посока. Има само една малка дреболия, която трябва да се установи. Когато това стане, истината ще изплува.
Алфред изрече недоверчиво:
— Искате да кажете, че знаете?
Поаро се усмихна.
— О, да — отвърна той. — Зная.
Алфред каза:
— Баща ми… баща ми… — И се извърна настрани. Поаро рече делово:
— Имам две молби, мосю Лий.
Алфред отвърна приглушено:
— Каквото поискате, каквото поискате.
— В такъв случай първо бих искал да поставите портрета на баща ви като млад в стаята, която бяхте така добър да отредите за мен.
Алфред и Лидия го зяпнаха.
Алфред успя да изрече:
— Портрета на баща ми? Но защо?
Поаро махна с ръка и каза:
— Как да ви кажа? Той ще ме вдъхновява!
Лидия попита остро:
— Да не смятате, мосю Поаро, да разрешите загадката чрез ясновидство?
— Нека да кажем, мадам, че освен очите на тялото възнамерявам да използувам и очите на ума.
Тя сви рамене.
Поаро продължи:
— След това, мосю Лий, бих искал да узная истинските обстоятелства, при които е починал вашият зет, Хуан Естравадос.
Лидия попита:
— Необходимо ли е?
— Искам всички факти, мадам.
Алфред каза:
— Хуан Естравадос се скарва с друг мъж заради жена и го убива в едно кафене.
— Как го е убил?
Алфред погледна умоляващо към Лидия. Тя каза с безизразен глас:
— Промушил го е с нож. Хуан Естравадос не бил осъден на смърт, понеже е бил предизвикан. Починал в затвора.
— Дъщеря му знае ли за това?
— Струва ми се, че не.
Алфред отвърна:
— Не, Дженифър никога не й е разказвала за това.
— Благодаря ви.
Лидия каза:
— Да не би да мислите, че Пилар — о, но това е нелепо!
Поаро каза:
— А сега, мосю Лий, бихте ли ми казали някои факти за вашия брат — мосю Хари Лий?
— Какво искате да знаете?
— Чувам, че бил смятан за позор в семейството. Защо?
Лидия каза:
— Това е толкова стара история, че…
Алфред я прекъсна, като цялото му лице пламна:
— Ако искате да знаете, мосю Поаро, той открадна голяма сума пари, като подправи подписа на баща ми върху един чек. Баща ми, естествено, не повдигна въпроса. На Хари винаги му е имало нещо. Навличал си е беди по целия свят. Винаги молеше за пари, за да се измъкне от някакво положение. Бил е и в затвори тук и там.
Лидия каза:
— Но ти не си сигурен във всичко това, Алфред.
Алфред изрече ядосано, като ръцете му трепереха:
— Хари е нехранимайко! Това е той! И винаги е бил такъв!
Поаро каза:
— Виждам, че не се обичате много.
Алфред отвърна:
— Той мамеше баща ми, мамеше го по най-позорен начин!
Лидия въздъхна — мимолетна въздишка на нетърпение. Поаро я чу и я изгледа.
Тя каза:
— Ако можеха да се намерят тези диаманти. Сигурна съм, че решението е в тях.
Поаро каза:
— Но те са намерени, мадам.
— Какво?
Поаро изрече любезно:
— Намерени са във вашата миниатюрна градинка на Мъртво море…
Лидия извика:
— В моята градинка? Колко невероятно!
Поаро попита кротко:
— Наистина ли, мадам?