Есхил
Прикованият Прометей (10)

Екзод

ПРОМЕТЕЙ

Макар че Зевс е дързък и безмилостен,

ще се смири. Женитбата, замислена

от него, ще го свъргне от престола му,

ще го срази. И ще се сбъдне бащино

проклятие, което Кронос някога

изрече, като падаше от трона си.

Сред боговете бих могъл единствен аз

да му разкрия изход от неволята.

Аз зная пътя. А пък той — да властвува

спокойно, седнал върху своите гръмове,

разтърсвайки в ръце пламтяща мълния.

Това не ще помогне — и ще падне той

с позорно и неудържимо падане.

Че той самият готви срещу себе си

един непобедим гигант, страшилище.

Той плам ще има по-могъщ от мълния

и грохот по-суров от гръмотевица.

Ще скърши той разтърсващия бездните

тризъбец — Посейдоновото копие.

Ударен от злочестина, ще види Зевс,

че цар и роб са две различни работи.

 

ХОР

Предричаш туй, което искаш, видно е.

 

ПРОМЕТЕЙ

И то ще стане. При това — желая го.

 

ХОР

И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли?

 

ПРОМЕТЕЙ

И злото му ще надминава моето.

 

ХОР

И как не тръпнеш, като богохулствуваш?

 

ПРОМЕТЕЙ

Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена.

 

ХОР

Той може да те мъчи още повече.

 

ПРОМЕТЕЙ

О, нека! Аз очаквам всяко бедствие!

 

ХОР

Прекланят се пред Немезида^[1] мъдрите.

 

ПРОМЕТЕЙ

Моли, пълзи, подмазвай се на властника.

За мен е по-нищожен той от нищото.

През краткото си време нека властвува

на воля. Няма да царува дълго той.

Ала съзирам Зевсовия пратеник,

послушния слуга на повелителя.

О, той пристига с някакво известие!

 

ХЕРМЕС

От тебе, от хитреца, от предателя

на боговете, който еднодневките

дарува, от грабителя на огъня,

баща ни иска да узнай за оня брак,

за който гордо казваш, че от трона му

ще го свали, без никакво извъртане

отговори, за да не трябва втори път

да те спохождам, Прометее! Виждаш ти,

че към такива царят е безмилостен.

 

ПРОМЕТЕЙ

Речта му е тържествена, изпълнена

с надменност — да, слуга на боговете е!

Едва се възцарихте и си мислите,

че сте в безскръбна крепост! Не видях ли аз

как други двама самодръжци^[2] паднаха?

Ще видя скоро как с позор и третият,

сегашният, пропада. Мислиш — страх ме е

от тия нови богове, боя им се!

Далеч съм от това. А ти — върви си ти

по пътя, който си изминал! Отговор

ти няма да получиш на въпроса си!

 

ХЕРМЕС

С такова упорито своеволие

ти сам се потопи в море от бедствия.

 

ПРОМЕТЕЙ

За твоята робия — запомни добре —

не бих отстъпил моите страдания.

 

ХЕРМЕС

Да, по-добре да бъдеш роб на зъбера,

отколкото на Зевса верен пратеник.

 

ПРОМЕТЕЙ

С обида се отвръща на обидата.

 

ХЕРМЕС

Като че ли приятни ти са мъките.

 

ПРОМЕТЕЙ

Приятни! Да, в такваз приятност искал бих

да видя враговете си — и теб сред тях!

 

ХЕРМЕС

И аз ли съм виновен за теглата ти?

 

ПРОМЕТЕЙ

Накратко: мразя всички богове,

които за доброто — зло ми върнаха.

 

ХЕРМЕС

Разбирам, ти си болен от безумие!

 

ПРОМЕТЕЙ

О, да, защото мразя враговете си!

 

ХЕРМЕС

Непоносим би бил ти без веригите!

 

ПРОМЕТЕЙ

Уви!

 

ХЕРМЕС

Такава дума не познава Зевс.

 

ПРОМЕТЕЙ

О, всичко ще научи той със времето!

 

ХЕРМЕС

Но теб на разум то не е научило.

 

ПРОМЕТЕЙ

Да, иначе не бих приказвал с ратаи.

 

ХЕРМЕС

И тъй, на Зевса ти не даваш отговор?

 

ПРОМЕТЕЙ

О, трябва да му бъда и признателен!

 

ХЕРМЕС

Но с мен като с дете се подиграваш ти!

 

ПРОМЕТЕЙ

Нима не си по-глупав от дете дори,

като очакваш да ти кажа нещичко?

Не, с никакви мъчения и хитрости

Зевс няма да се добере до тайната,

додето не свали от мен оковите.

Пък нека праща пламналата мълния

и с бели вихри и с подземни гръмове

разтърсва и безпокои вселената!

Не ще ме преклони и няма никога

да чуе кой ще му отнеме царството!

 

ХЕРМЕС

Как мислиш ти, с това ще се избавиш ли?

 

ПРОМЕТЕЙ

Отдавна е премислено — решено е.

 

ХЕРМЕС

Глупецо, размисли, ела на себе си

най-после пред сегашните страдания!

 

ПРОМЕТЕЙ

Не ми додавай, глух като вълна съм аз!

Недей помисля нивга, че треперейки

от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух

и че ще моля него, най-омразния,

като жена, с ръце напред протегнати,

да ми свали оковите! Не, никога!

 

ХЕРМЕС

Напразни ще са думите ми, ясно е!

Не те смекчи, не те смири молбата ми.

Като жребец едва запретнат, хапейки

юздите, ти се мяташ под ярема си.

Но твоят бяс е немощно хитруване!

Защото гордостта на неразумния

сама е по-безсилна и от нищото.

Ако не ме послушаш, помисли каква

ужасна буря и море от бедствия

ще те слети. Най-първо с гръм и мълния

баща ми ще разбие островърхата

скала, ще скрие твоя труп, и бездните

ще те поемат в каменисти скутове.

Ще минат векове и пак под слънцето

ще дойдеш ти. Но стръвното крилато псе

на Зевс, орелът кървав, едри късове

ще ръфа от снагата ти. Неканен гост

при тебе ще долита той и всеки ден

ще къса твоя почернял наяден дроб.

Не чакай да настане край на мъките,

додето някой бог не вземе злото ти

и не поиска сам да слезе в тъмния

Аид и в сумрачната паст на Тартара.^[3]

Та размисли — това не е приумица

и самохвалство, а — самата истина.

Лъжовно не мълвят устата Зевсови.

Удържа всяка дума той. Добре мисли

и разсъди — не смятай, че упорството

е по-добро от трезвото решение.

 

ХОР

Да, Хермес, мислим ний, говори смислени

неща. Той каза да оставиш своето

упорство, да размислиш трезво, правилно.

Послушай. Срам са грешките за мъдрия.

 

ПРОМЕТЕЙ

Предварително знаех защо е дошъл

и какво ще вести. Няма никакъв срам

във това, че врагът от врага си търпи.

Е добре! Нека падне връз мене сега

пламък с двоен език! Нека цялата шир

заечи от гърма и от дивия вой

на безумните вихри! И лих ураган

да разтърси от корен, издъно твърдта!

Нека яростно бурните морски води

заливат звездите и техния път

по небесния свод! Нека в Тартара глух

навсегда бъде хвърлена моята плът

в кръговрата ужасен на черна съдба —

о, той нивга не ще ме погуби!

 

ХЕРМЕС

Да, наистина, слушайте! Мисъл и реч

на една поразена от лудост глава!

И какво не показва, че той е без ум?

Обузда ли беса си, макар и за миг?

Ала вие — съчувствено гледате вий

патилата му! Бягайте бързо оттук,

оттеглете се мигом от тези места,

да не би на гърма страховитият рев

да отнеме навеки ума ви!

 

ХОР

Говори ми за друго, съветвай ме тъй,

че да чуя съвета ти! Твоята реч

е наистина непоносима за мен!

Ти ме караш да върша позорни дела?

Не, не, с него ще срещна аз всички беди!

Че дълбоко презирам измяната аз

и не зная порок,

който толкова много да мразя!

 

ХЕРМЕС

Но помнете какво ви говоря сега,

да не би, връхлетени от страшна беда,

да кълнете съдбата и казвате как,

неочаквано уж е стоварил злини

над главите ви Зевс! Не, за всичко това

сте виновни сами! Вие знаехте, да,

и не мигом и не неочаквано днес

в безизходната мрежа на гибелно зло

се заплитате с вашата глупост!

 

ПРОМЕТЕЙ

Ето вече не думи, а страшни дела!

Разлюля се твърдта

и боботи дълбоко гръмовният ек,

из простора блестят лъкатушни стрели

на светкавици огнени! Вихър изви

тъмни облаци прах! А един срещу друг

ветровете се спущат със яростен дъх —

обявена е страшната битка сред тях!

Ето, смесва се етерът с морската шир!

Тази буря е пратена, виждам, от Зевс,

за да вдъхне в сърцето ми трепет и страх.

Моя свято почитана майко Земя!

Ти, ефире, дарителю на светлина!

Вижте как незаслужено страдам!