Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2013)
Издание:
Ран Босилек. Големанко
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Редактор на издателството: Елисавета Кисимова
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Гергина Григорова
Коректор: Маргарита Грозданова
Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.
Дадена за набор на 8.VII.1974 година.
Подписана за печат на 20.XI.1974 година.
Излязла от печат на 25.XII.1974 година.
Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.
Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.
Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974
История
- — Добавяне
Имало едно време прочут майстор на ножници. Ножниците му били толкова добре направени, че никакъв шум не се чувало, когато пъхали ножовете в тях.
Майсторът бил не само много сръчен, но и много умен. Бедни и богати люде идвали да се съветват с него.
Чул и царят за умния майстор.
Поканил го в двореца. Сам се уверил, че е много умен, весел и духовит. Затова го направили съветник.
Понеже царят бил много доволен от своя весел съветник, казал му един ден:
— Ти си умен и весел съветник. Искам да те наградя богато. Кажи ми какво желаеш?
Позасмял се майсторът и рекъл:
— Една-едничка награда искам, царю честити. Тя ще ми донесе големи богатства и ще ти покаже с какви царедворци си заобиколен.
— Кажи каква е наградата? — попитал царят.
Майсторът отговорил:
— Желая всеки път, когато дойда при тебе, да ми позволяваш да ти пошепвам на ухото: „Да си жив и здрав, царю честити!“
— Това е най-малката награда, която мога да ти дам.
От тоя ден винаги, когато майсторът отивал при царя, пошепнал му на ухото пожеланието. Това ставало, когато и другите царедворци били при царя. Те гледали как майсторът се доближавал до ухото на царя и нещо тихичко му пришепвал. Те мислели, че майсторът давал съвети на царя. И почнали всички царедворци, преди да отидат при царя, да носят подаръци на майстора. Мислели, че така царят винаги ще изпълни молбите им.
И станал майсторът много богат.
Попитал го един ден царят:
— Кажи, майсторе, отгде си взел толкова много подаръци?
— Ти се сещаш сам, царю честити. Но и аз ще ти кажа. Всички твои люде мислят, че когато ти шепна на ухото, съвети ти давам и за всичко все мене слушаш, затова ми носят подаръци. Смятат, че така ти по-лесно ще изпълниш молбата им.
Засмял се царят и рекъл:
— Сега се уверих напълно, че си умен човек. Пък и разбрах какви са моите царедворци. Бъди ми и ти жив и здрав! И докато аз съм цар и докато син ми царува, ти ще бъдеш най-верният и най-умният съветник!