Хедър Греъм
Убийствено красив (5)

Четвърта глава

Брад Джексън бързо вдигна телефона на нощното шкафче. Обикновено друг път разчиташе на телефонния секретар. Но сега Джен бе задрямала и той отново бе превключил на новинарския канал. Ели. Горката проклета Ели!

— Да?

— Брад?

— Да. — Той се намръщи. — Рики?

— Същият.

— Нещо ново за Ели?

— Не — отвърна нетърпеливо Рики.

— Имаш ли поверителна информация?

— Шегуваш ли се? Някой от отдела е изпял на медиите всичко, което знаем. Изглежда, журналистката разполага с повече сведения от самия мен. Ако науча нещо…

— Просто съм малко разтревожен. Знаеш, че имам жена и дъщеря.

— Имаше жена.

— Както и да е, но аз все още съм загрижен за нея.

— Е, Джен е разумна жена и не би се забъркала с непознати.

— Да — сухо отвърна Брад и се навъси. — Рики, малко е късничко…

— Извинявай. Щях да те моля за услуга. Знаеш ли, че Шон Блек е тук?

— Да, да, знам — измърмори Брад.

Как няма да знае: всички вече му го казаха, дори и Рики. Великолепният Шон Блек се беше завърнал. Бедното момче, училищният герой, футболният талант, прочутият писател…

Отърва се на косъм от обвинение за убийство, а сега всички се изтрепваха, за да получат автограф от него.

— Той иска да се свърже с Лори Кели-Коркоран или както е сегашната й фамилия.

Тръпки на безпокойство полазиха по гърба на Брад. Никога не беше ревнувал истински от Шон Блек. Брад бе получавал козове през целия си живот, докато Шон нямаше късмет. Ала по онова време го дразнеше близкото му приятелство с Лори: той бе считан за най-готин в училище, а тя бе негова избраница. Това беше много отдавна. Оттогава Брад понесе много удари, но сега харесваше живота си. Джен бе страхотна екссъпруга: винаги подръка, но без да му увисва на врата. Той наистина я обичаше, а дъщеря му бе идеалното дете — умна и красива. Постигнал бе всичко, което искаше.

Но трябваше да признае, че бе любопитен да види отново Лори Кели. Малко вероятно бе да събере едновременно Джен и Лори в леглото си. Но все пак му се искаше да види Лори.

Изглежда, Шон Блек искаше да го изпревари.

— Имаш ли номера на Лори? — попита Рики.

— Имам ли номера на Лори?… — повтори Брад и се усмихна развеселен, като погледна Джен, която се размърда до него. Той я плесна по дупето и закри слушалката с ръка. — Ей, кой е номерът на Лори?

Джен се обърна към него с разрошена коса и сънени очи, изпълнени с подозрение.

— Защо ти е?

— Смятам да й се обадя.

Тя се опита да го удари, но той я спря, смеейки се:

— Сериозно, Рики го иска.

— Рики?

— Рики Гарсиа пита за номера й от името на Шон.

— О, Шон!

Джен седна в леглото и притисна колене към гърдите си.

— Днес бях с Лори. Исках да й кажа, че Шон е в града, но изведнъж видях вестника с новината за бедната Ели и напълно изключих. Чакай малко, номерът е 4… 4… 4… 4… 4… 4… По дяволите! Забравих го. Но в указателя го има под името Л. Коркоран.

Брад предаде информацията на Рики, каза му да го държи в течение и затвори. После се престори, че звъни на „Услуги“ и пита за номера, а сетне го набира.

— Какво правиш? — скочи Джен.

Той невинно я погледна.

— Ей, не искам Шон първи да стигне до нея. Улиците по това време могат да бъдат опасни. Все пак тя е твоя приятелка. Обаждам се на Лори Кели-Коркоран, за да разбера има ли нужда от такъв страхотен мъж като мен…

Джен изтръгна телефона от ръцете му.

Очите й бяха разширени, а чертите на лицето й — изопнати.

— По-кротко де — закачливо рече Брад.

— Не се бъзикай с Лори Кели!

— Джен!

— В гимназията беше луд по нея.

— Тогава бяхме деца.

— Казваше, че тя е страхотна.

— Така си беше.

— Тя каза, че никога не си я докосвал.

— Единият от двама ни лъже — рече Брад с искрящ поглед.

Стана й навик да затръшва телефонната слушалка. Той се разсмя и я притисна към леглото.

— Добре, добре. Значи няма да каним Лори на гости. Ще я оставим на произвола на съдбата.

— Може да свали Шон. Той винаги я е харесвал.

— А може Шон да е маниакален убиец.

— Ти си извратен — значи ти също би могъл да бъдеш маниакален убиец.

Той не обърна внимание на думите й.

— Значи ще трябва да очароваме друга жена. Само веднъж. И после отново бихме могли да се оженим.

Джен шумно си пое въздух.

— Ще стана порядъчен — каза Брад.

— Наистина? Как да ти повярвам?

— Годините напредват, чувствам се уморен.

Тя го гледаше с недоверие.

— Честна дума!

Джен изпъшка.

— Честна, честна дума! — усмихна се той. — Не бих се обвързал отново, ако не съм сигурен, че ще бъда верен. Помисли за това.

— Я чакай! Ти да не се опитваш да ме подкупиш? — възмути се тя. — Бракът не е сделка.

— Помисли пак — настоя той.

Брад спази обещанието си и изпрати Джен до вкъщи.

— Помисли си! — прошепна той и погъделичка с нос ухото й.

— Мислила съм вече — възрази тя.

— Не… Вече се налудувах, сигурен съм.

— Лека нощ, Брад.

Джен влезе, отново включи алармата и отиде да види Тина, която кротко спеше. Мислеше, че ще заспи с някой филм по телевизията и така ще забрави за абсурдното предложение на Брад. Но телевизорът я зашемети с поредната новинарска емисия на Си Ен Ен.

И тя наистина забрави Брад. Една хубава блондинка със сериозен тон говореше за убийството на Ели.

Джен бе неспособна да мисли повече за друго, освен за убийството.