Херман Мелвил
Енкантадас (5) (или Омагьосаните острови)

Пета скица
Фрегатата и корабът „Флайъуей?“

„Обърнал взор нататък в простора необятен,

видях аз кораб весел, издул докрай платната,

и волен флаг развеял на мачтата най-горе,

вълните неуморни по пътя си да пори.“

Преди да напуснем Родондо, не бива да забравим да кажем, че в 1813 година американската фрегата „Есекс“, с капитан Девид Портър, едва не оставила тук костите си. Както били в безветрие една сутрин и силно течение я тласнало бързо към скалите, съгледали странна гемия, която — отговаряйки на слуховете за омагьосаната околност — изглеждала като че ли се олюлява под напора на силен вятър, докато фрегатата стояла безжизнена, наистина като омагьосана. В това време излязъл лек ветрец, всички платна се издули и фрегатата се впуснала да гони предполагаемия неприятел, когото взели за английски китоловен кораб — обаче скоростта на течението била така голяма, че скоро ги изгубили от поглед. И на пладне въпреки всички усилия „Есекс“ била завлечена така близо до облените в пяна скали на Родондо, че по едно време моряците считали фрегатата за загубена. Най-после обаче излязъл благоприятен вятър и им помогнал да се измъкнат, макар че положението било така критично, че избавлението им представлявало почти чудо. Спасена по този начин от гибел, „Есекс“ използува сега своето спасение да унищожи, ако е възможно, другия кораб. Като подхванали отново преследването по посока на изчезналия кораб, съзрели го едва на следващата сутрин. Щом го открили, той вдигнал американско знаме и продължил да стои отдалечен от „Есекс“. Настъпило затишие; тогава все още с убеждението, че странникът кораб е английски, Портър изпратил един катер, не да завладее кораба, а да докара лодките му, които го влачели. Катерът успял. След това изпратили катери да пленят кораба. Сега чуждият кораб вдигнал английско знаме на мястото на американското, но когато лодките на фрегатата наближили очакваната плячка, внезапно излязъл друг вятър; чуждият кораб отплавал на запад с издути платна и преди да падне нощ, се скрил зад хоризонта, докато през цялото това време „Есекс“ се намирал в пълно безветрие.

Този загадъчен кораб — американски сутринта и английски вечерта, с издути платна в безветрие — вече не се видял. Вълшебен кораб, безсъмнено. Поне така се кълнели моряците.

Това плаване на фрегатата „Есекс“ в Тихия океан през време на войната от 1812 г. е може би най-странното и най-вълнуващото, което се среща в историята на американската флота. Тя пленила най-неуловимите кораби; посетила най-далечните морета и острови; и най-после намерила своя край в сражение с две английски фрегати в пристанището на Валпарайзо. Тук я споменавам по същата причина, по която ще влязат в историята и пиратите, защото и те правели дълги пътешествия между островите, ходели на лов за костенурки по бреговете им, и изобщо ги изследвали; по тези и други причини фрегатата „Есекс“ е особено свързана с Енкантадас.

Нека кажем тук, че има само три достоверни източници — очевидци, които заслужават да се споменат във връзка с Омагьосаните острови; пиратът Каули (1684); изследователят на китоловния район — Коулнит (1798); капитан от първи ранг Портър (1813). Освен горните източници се срещат само голи безполезни загатвания от неколцина минаващи оттам пътешественици и компилатори.