Фумико Хаяши
Токио (4)

4

На следния ден тя слезе в търговската част на града сама, като остави Риукичи в къщи. Когато стигна до разрушенията от бомбите, тя забеляза, че в бараката гори огън. Втурна се към вратата и влезе. Край печката на Цуруиши седеше възрастен мъж в късо работническо палто и подхранваше огъня с дърва. Стаята беше изпълнена с пушек, който излизаше на вълни из прозореца.

— Какво желаете? — попита възрастният мъж, като се обърна.

— Продавам шизуокски чай.

— Шизуокски чай? Имам доста чай, хей тук.

Без да продума, Рио се обърна и забърза навън. Беше дошла с намерението да попита за адреса на сестрата на Цуруиши и да отиде да изгори една тамянова пръчица в негова памет, но изведнъж това й се стори безсмислено. Тя се насочи към реката, в която се отразяваше късното следобедно слънце, и седна до купчина бетонни отломки. Умряло коте лежеше по гръб на няколко метра от нея. Мислите й се понесоха към Цуруиши и тя се запита дали нямаше да бъде по-добре, ако те никога не се бяха срещнали. Не, не, разбира се, че не! Тя не съжаляваше, че го бе срещнала, нито за това, което се беше случило между тях. Не съжаляваше и че е дошла в Токио. Когато пристигна преди около месец, тя смяташе да се върне на село, ако търговията и не потръгне, но сега знаеше, че ще остане в Токио — да, и то може би именно тук, в търговската част на Токио, където Цуруиши беше живял.

Тя стана, метна раницата на рамо и се отдалечи от реката. Като вървеше по една странична улица, забеляза една барака, скована надве-натри от стари дъски. Отиде до вратата и извика:

— Продава се чай! Иска ли някой чай?

Вратата се отвори и на входа се показа жена, облечена много по-бедно, отколкото самата Рио.

— Колко струва? — попита жената. А като видя раницата, добави: — Влезте и си починете, ако искате. Ще погледна колко пари са ни останали. Може би ще стигнат за малко чай.

Рио влезе и постави раницата си на земята. Четири шивачки седяха на пода на малката стаичка около нафтова печка и работеха край камара ризи и чорапи. „Те бяха жени като нея“ — помисли Рио, наблюдавайки бързите движения на иглите им. Обзе я топло чувство.