Книстер
Лили Чудото, дракона и магическата книга (7)

Седма глава
Спасяването на света и на магическата книга

На долния етаж Лили видя огромната машина. Трябваше доста да повдигне глава, за да може да я обхване цялата с поглед. Къде ли беше скрил книгата Хиронимус?

— Извади ме от раницата! — потупа я Хектор нетърпеливо.

Тя бързо го освободи. Наоколо имаше много хора, но те гледаха с толкова безизразен поглед, че изобщо не ги забелязваха. Драконът прелетя над машината, за да добие представа за нея. Това не беше много лесно, защото парата беше навсякъде и той трябваше умело да я избягва, за да не се изгори. Лили се изплаши за малкото същество, което безстрашно обикаляше машината. Тя не го изпускаше от очи и нервно хапеше устни.

— Там е! — извика изведнъж драконът.

Той посочи навътре в машината към място, което беше на височина колкото едно дърво и Лили не можеше да го види отдолу. В същия миг той се стрелна към машината и Лили го изгуби от поглед. Тя изчака няколко секунди и Хектор отново се появи:

— Не мога да я извадя!

На Лили не й остана нищо друго, освен да се покатери по машината, което не беше чак толкова трудно, понеже имаше много тръби, за които можеше да се държи. Само някои от тях да не бяха толкова горещи…

Най-накрая успя! Беше застанала върху една тръба и се опитваше да запази равновесие. Не трябваше само да поглежда надолу! В следващия миг страхът й изчезна: магическата книга беше там! Лежеше върху специална поставка. Дори металните каишки, с които се затваряше книгата бяха свързани по специален начин за машината. Покрай нея преминаваха безброй жички. Магическата книга беше здраво вградена, точно като някаква електронна част. Цяло чудо беше, че Хектор я беше съзрял. Така, както беше прикрита, почти не се виждаше. Най-вече, защото по корицата преминаваха електрически кабели. От нея излизаше слаба пулсираща светлина.

— Книгата е двигателят и сърцето на всичко това — прошепна Лили със страхопочитание. — Затова му е била нужна. Едва сега разбирам…

В този момент се чу един оглушителен звук на сирена и глас във високоговорителя:

— Внимание, тук говори господарят. Всички да се отдръпнат от машината!

В следващия момент част от покрива се отдръпна и отвори място за огромни антени, които излязоха от машината и се издигнаха нагоре. Лили не можа да повярва на очите си. Просветнаха светкавици. Хектор, който панически беше полетял към стъклената галерия, извика на Лили:

— Хиронимус ще изпрати посланието си по целия свят.

Той продължаваше да лети между машината и командната централа.

— Книгата непрекъснато премигва! — извика Лили. — Какво се вижда на мониторите в командната зала?

Хектор полетя малко по-нависоко, погледна и докладва:

— Картините се същите като преди! Хора от цял свят седят пред телевизорите си.

— Тук говори Хиронимус, вашият господар! — обади се магьосникът. — Искам всички да погледнете към екраните на телевизорите и да чуете, какво ще ви кажа! Камера едно, в близък кадър!

— Сега на всички екрани ще се появят само очите на Хиронимус! — извика Хектор.

— Магическата книга свети и блести във всички цветове — обади се Лили. — Веднага трябва да прекратим излъчването, преди да е успял да омагьоса хората!

— Книгата! — извика драконът. — Трябва да я вземеш!

Това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Книгата беше закрепена здраво. Но Лили нямаше да се казва Лили, ако не се беше опитала да я изскубне с все сили. Тя започна да дърпа горещата книга, духаше на ръцете си и пак продължаваше. По челото й потече пот. Но единственото, което успя да направи, беше малко да я разхлаби.

— Появи се смущение в картината! — извика въодушевено Хектор. — Предаването е провалено. По всички канали са вижда само сняг!

— Не мога да извадя книгата! Закрепена е здраво и е толкова гореща! — изпъшка Лили.

— Кой се осмелява да пречи на магията ми? — изрева разярено Хиронимус.

Той се показа на стълбите на галерията, за да огледа машината. Лили се опита бързо да се прикрие, но беше прекалено късно! Магьосникът я забеляза.

— Гръм и мълнии! Как този паразит се е озовал тук? Хванете натрапницата! Ето я, тича към акумулатора!

И наистина, Лили не знаеше къде да избяга, започна да се спуска по тръбите, за да се скрие някъде в халето. Искаше да не е в полезрението на магьосника. Тъкмо щеше да се скрие под едно електрическо табло, когато някой я хвана за тениската и я издърпа в една ниша. Това беше Андреас! И другите бяха там.

— Ох! — отдъхна си Лили.

— Предаването може да продължи! — чу се отново високоговорителят. — Всички по цял свят ще могат да ме видят безпроблемно! Продължаваме с теста за масовата хипноза. Всички техници да заемат местата си! — заповяда Хиронимус. — За онази натрапница ще се погрижа по-късно. Сега не мога да губя повече ценно време…

Докато децата трескаво се съветваха, как ще могат да спрат Хиронимус, смелият Хектор отлетя още веднъж до командната централа, за да шпионира.

— На мониторите отново се виждат различни раси хора от различни краища на света — докладва той на учудените деца, които досега не бяха виждали летящ дракон, който на всичкото отгоре можеше и да говори.

Мона остана с отворена уста. Леон тъкмо искаше да разкаже на децата, че това беше „неговият динозавър“, когато Лили му запуши устата и Хектор продължи разказа си:

— Тъкмо видях една група футболни запалянковци в една кръчма.

— Щом на мониторите се виждат само хора, значи Хиронимус не е започнал все още да предава! — помисли си Лили на глас. — Но щом се появи на мониторите, ще стане опасно. Преди това трябва да ни е хрумнало, как да спрем предаването…

След това тя обясни накратко на компютърния експерт Йонас, как магическата книга беше вградена в машината и как изглеждаше конструкцията.

— Трябва да го видя с очите си — отвърна развълнувано Йонас. — Покажи ми книгата!

В следващия момент двете деца започнаха да се катерят по тръбите на машината. Мона и Андреас се спогледаха за момент и след като не последва реакция от командната зала, те взеха Леон и също започнаха да се катерят.

— Само ако компютърът ми беше тук… — ядоса се Йонас, когато видя обвързаната с кабели магическа книга. — Но той е прекалено далече…

— Момент! — извика Лили, на която й хрумна една идея. — Нинтендото не е ли компютър?

— Всъщност да — отвърна Йонас. — Но и него не си нося.

— Ти не, но… — отвърна Лили.

— Но аз имам! — извика Леон, който с мъка се беше покачил на една тръба и с мъка извади играчката от джоба си.

— Знаех си, че идеята да те взема с нас е добра — каза Лили и целуна Леон.

— Аз съм вече голям и мога да помагам — отвърна той. — Аз съм най-добрият шпионин!

Всички започнаха да се смеят, въпреки че изобщо не им беше до смях. Само Йонас беше замислен и прошепна:

— Сега имаме компютър, но как да го свържа? Досега никога не съм разглобявал подобно нещо!

— Да разглобиш моето Нинтендо! — попита Леон озадачено.

— Разбира се — обясни му Йонас. — Тук не става въпрос за игра, нещата са сериозни! За съжаление все още не е изобретен един Нинтендо-свързващ кабел за покоряваща света машина. А дори и да е бил изобретен, не знам откъде мога да си го купя!

— А ще можеш ли отново да го сглобиш? — попита Леон.

— Аз дори не знам как да го разглобя и дали изобщо ще мога да го свържа с машината! Както и да е, трябва да имаме вяра!

Хоп, с един замах, Леон взе обратно Нинтендото си.

— Аз не съм глупав — извика той.

Сега и Лили се ядоса.

— Леон, ще ти издърпам ушите…

— Остави го! — успокои я Мона и сложи ръка на рамото й. След това се обърна към Леон. — Ще ти подаря моето, което има две допълнителни игри.

— Обещаваш ли? — попита я колебливо Леон.

— Обещавам!

— А от мен ще получиш един допълнителен двадесетметров кабел, който Йонас ми даде. В случай, че имаш нужда от него — каза Андреас.

— Добре, съгласен съм — отвърна Леон все още малко колебливо, но подаде Нинтендото си на Йонас.

Лили погледна Мона с благодарност. Йонас веднага се захвана за работа, за да види, дали ще има късмет. Той отвори компютърната игра с помощта на джобното си ножче. Вътре имаше неразбираема система от електронни части.

— Сега идва най-сложното — каза той. — Има толкова много кабели…

— Те никога няма да се съберат в онова малко нещо — подхвърли Андреас.

— Трябва само да намерим правилните две свръзки и да ги съединим. Две са достатъчни. Но май ще се наложи да играем на тото. Господи, кои две да взема?

Йонас се наведе над магическата книга и се замисли.

— Сигурен ли си, че ти трябват само две свръзки? — попита Мона.

— Компютърът е бинарна система, следователно две ще са достатъчни — отвърна й той.

— Значи си сигурен? — реши да се убеди и Лили.

— Сигурен съм поне за базовата информация — нула и единица. Така функционират всички калкулатори — обясни вещо Йонас.

Лили стана нетърпелива. В този момент отново се появи Хектор и им съобщи, какво се случваше в помещението с мониторите.

— Хиронимус отново застана пред камерите. Съвсем скоро ще го излъчат навсякъде.

И действително. Дори и антените на машината започнаха отново да се въртят и светкавиците блеснаха в небето. Машината изпусна пара, а книгата отново започна да гори.

Хектор продължи:

— На мониторите се виждат ту очите на Хиронимус, ту хора от различни краища на света. Магията му май ще успее, защото хората гледат втренчено в екраните.

— Йонас, побързай моля те! — извика Лили.

— Не знам кои два кабела да отрежа, за да свържа двата компютъра — отвърна отчаяно момчето.

Лили му посочи бързо два особено нагорещени кабела.

— Вземи тези два — каза решително тя. — Побързай!

Йонас продължаваше да се колебае.

— Направи го! — извика тя.

Йонас грабна ножчето и ги сряза. За секунда ги свърза с Нинтендото. Лили погледна към Хектор и му извика:

— Какво виждаш на екраните?

— Едно прекрасно смущение в картината! — отвърна той триумфално.

С треперещи ръце Йонас натисна няколко копчета на Нинтендото.

— Сега отново се виждат хора — изкрещя Хектор. — Те подскачат. Виждат се на всички екрани. Навсякъде!

— Това не е учудващо — обясни въодушевено Йонас. — Това все пак е играта Супер Марио. Чрез машината мога като с дистанционно да контролирам хората по цял свят и да ги карам да подскачат като Супер Марио!

— Жалко, че не можем да видим това — изсмя се Лили.

Междувременно и Хиронимус забеляза, че не всичко вървеше по план.

— Нещо не е наред! — извика той и скочи, за да хвърли поглед на машината.

Хектор им направи знак и децата веднага се скриха зад една тръба. Но не бяха достатъчно бързи, защото злодеят ги забеляза.

— Доведете ми онази нахалница и извадете книгата от машината! — изрева Хиронимус като заслиза надолу по стълбите, за да си вземе сам книгата.

— Няма да се дам! — извика Лили и се затича към машината, за да спаси книгата. — Йонас, тече ли ток по книгата? — попита тя. — Може ли да ме хване ток от нея?

— Нямам представа, със сигурност не е съвсем безопасна!

Хиронимус и Лили се озоваха до машината в един и същи миг, но магьосникът беше малко по-бърз:

— Най-накрая си при мен, съкровище! — извика триумфално той и избута Лили така, че тя се подхлъзна и падна.

— На мониторите вече не се вижда нищо! — извика Хектор и в същия момент видя, че Хиронимус изскубна книгата от машината.

Хектор не се замисли нито за секунда. Втурна се нататък, изтръгна книгата от магьосника и изхвърча.

Лили, която току-що се беше изправила, гледаше с възхита летящия Хектор.

— Книгата е при нас! Да се махаме оттук! — извика тя на децата. — Ще се срещнем… знаете къде!

Но Хиронимус не се даде толкова лесно. На секундата се превърна в сокол и започна да преследва Хектор. Той се изплаши и панически хвърли книгата към Лили, която тъкмо я беше хванала и видя Хиронимус да се спуска към нея. Но Хектор беше по-гъвкав отколкото другите си представяха. Той се стрелна като стрела и пресече пътя на сокола. Двамата се сбиха във въздуха. Разхвърча се перушина и кръв. Това беше драконова кръв! Но Лили не забеляза нищо, защото се изстреля като светкавица от халето. Соколът и Хектор останаха да лежат зашеметени на пода, но изведнъж бързо се изправиха. Хиронимус изкряска, защото не искаше да се предава!

Издигна се над земята и започна да търси нещо по пода. Лили и магическата книга не се виждаха… Но Хиронимус се взря в нещо друго и се сниши…

— Помощ, Лилиии! — извика Леон.

Той се отбраняваше с все сили и викаше на живот и смърт. Соколът го стискаше в ноктите си.

— Не! — извика Лили и се затича към тях. — Не отново!

Този път тя не искаше да се хваща на разменната сделка. В яростта и отчаянието си тя замахна и с един удар отдели Леон от сокола. Птицата се удари в стената и падна на пода. Андреас скочи и тъкмо искаше да сграбчи грабливата птица, когато се чу злобен лай и Серафим се появи, за да спаси господаря си. Той хапеше всички наред. Децата се изпокриха и Лили използва момента, за да скрие в раницата ранения Хектор. Това се случи точно навреме, защото соколът беше започнал отново да придобива човешки образ.

Децата го гледаха като зашеметени. Те не забелязаха, че и омагьосаните от Хиронимус хора отново се „събудиха“ и дотичаха, за да помагат. Но преди Хиронимус да успее напълно да се преобрази, падна отново на земята. Чу се свистене и от нищото се появи буря. Имаше дори облаци. От окото на бурята се появи човек: Зурулунда Кноркс! Тя се носеше във въздуха на доста голяма височина.

— Това трябва да е истинската магьосница! — прошепна Лили със страхопочитание.

Всички гледаха Зурулунда като опиянени. Никой не се интересуваше вече от Хиронимус, който напълно беше приел човешкия си облик.

— Браво, Лили, браво, Хектор! — извика Зурулунда високо. — Трябва да ви кажа нещо много важно! Изминаха седемдесет и седем часа. Изпитателният срок на Лили свърши. Тя издържа изпита и доказа, че ще е достойна да бъде пазителка на книгата. Тя доказа, че любовта и грижата за брат й са по-важни за нея, отколкото магиите. И въпреки това е готова с всички сили да се бори за магическата книга. Така и трябва! А ти, мили мой Хектор, добре изпълни задачата си и заслужи достойна почивка в моята градина. Аз ще се погрижа за раните ти. Даже дори вече знам как…

Магьосницата намигна на дракона. На Хектор му потекоха лигите, като си помисли за тортата от кестени и другите лакомства, които го очакваха. В следващия миг Зурулунда се намръщи.

— Хиронимус и жалкият му слуга Серафим трябва да си тръгнат и да отидат там, където расте само бурен. Аз собственоръчно ще се погрижа за това. На Лили няма да й се наложи да се среща повече с тях и от тук нататък ще прави магии като тайната магьосница Лили.

Лили затаи дъх и притисна книгата към себе си.

— Лили — продължи да говори Зурулунда. — Аз съм сигурна, че като моя наследница ти и за в бъдеще няма да правиш никому зло с помощта на книгата. Прощавам ти за малките грешки, които направи в началото — намигна й магьосницата. — Но добре внимавай, така че някой ден и ти да предадеш книгата на някоя достойна твоя заместница!

Лили не можеше да си намери място от радост. Загубила ума и дума, тя само успя гордо да кимне.

— За да можеш, мила моя Лили, и занапред да се движиш като тайна магьосница сред нормалните хора, всички присъстващи, които станаха свидетели на днешните събития, ще забравят, какво са видели. — Зурулунда бръкна в джоба си. — Моята вълшебна пръчица на забравата ще помогне!

С тези думи Зурулунда ги поръси с фин, сребрист прах, който за миг покри всичко дори и най-малките цепнатини.

Секунди след това отново се появиха облаци и пушек. Преди Хектор да се скрие заедно със Зурулунда, той подаде на Лили тефтера си.

— При теб той ще е на сигурно място, мила моя тайна магьоснице! — каза той и Лили видя, че сълзи се стичат по лицето му.

Очевидно му беше много мъчно да се раздели с Лили, въпреки обещанието за торта от кестени.

Но нямаше много време за приказки. В следващия миг Хектор и Зурулунда се озоваха във вихъра на бурята и изчезнаха. Лили дълго време маха на дракона. Тя толкова много се беше привързала към него…

После опипа раницата си. Може би в книгата щеше да намери магия, с помощта на която някой ден отново щеше да се срещне с Хектор. Може би…

— Каква е тази машина и къде се намираме? — попита я Йонас изведнъж.

Лили се обърна към него. Там стоеше и Андреас, а зад него Мона, която беше хванала Леон за ръка. Всички гледаха така, все едно току-що се събуждаха от сън. Леон беше доста рошав, а Йонас беше изцапал лицето си.

— Къде сме? — попита Мона.

— Лили, къде е приключението, което ни обеща? — обади се и Андреас.

Лили се усмихна.

— Хайде да се прибираме вкъщи! Време е за вечеря…

После хвана Леон за ръка и намести раницата на гърба си. Тя си тръгна, без да обръща внимание на приятелите си, които бяха недоволни.

— Какво им е на всички? — попита я Леон.

— Ами те са забравили всичко — отвърна Лили повече на себе си, отколкото на Леон. — Зурулунда Кноркс се погрижи аз… но това е тайна и трябва да си остане такава… — усмихна се тя.