Книстер
Лили Чудото, дракона и магическата книга (3)

Трета глава
Наводнение в класната стая

Когато се събуди на следващата сутрин, Лили разтърси силно глава. Можете сами да се сетите защо.

— Какъв сън сънувах само! — измърмори сънливо тя.

Отвори предпазливо очи и погледна към бюрото си. Вчера вечерта беше оставила там магическата книга, след като си беше записала няколко магии, които искаше да изпробва в училище. Днес щяха да имат контролно по математика и няколко магически трика със сигурност щяха да си й от полза.

Но книгата я нямаше!

Е, все пак май я беше сънувала. За момент Лили си беше помислила, че всичко това й се беше случило наистина.

— Е, ще си живея и без магическа книга! — каза Лили разочаровано.

— Ще видим това! — обади се един глас изпод леглото.

Хектор!

— Ако издържиш изпиша за магьосници, книгата ще остане при теб!

Лили веднага скочи от леглото, за да види летящия дракон. Той лежеше върху книгата под леглото й и като я зърна извика:

— Правило номер едно: Книгата винаги трябва да е скрита много добре! Така че ти се провали на първия изпит.

Той извади една малка тетрадчица и си записа нещо.

— Значи все пак не съм сънувала — учуди се Лили.

Хектор вдигна поглед от тетрадката и попита:

— И сега какво? Искаш ли?

— Какво? — не разбра Лили.

— Сега, когато книгата е при теб, искаш ли я? Искаш ли да станеш новата магьосница?

— Що за въпрос? Разбира се, че искам! — отвърна Лили.

— Тогава в следващите 77 часа трябва да се докажеш като истинска магьосница, за да издържиш пробния срок.

— Няма проблем! — отвърна самоуверено Лили. — Ще го направя — каза тя и протегна ръце към книгата.

Но Хектор се вкопчи още по-здраво в нея и извика:

— Първо трябва да издържиш пробния период! И то без да допускаш грешки!

Лили погледна часовника си и изпъшка:

— Но първо трябва да…

Тя се облече и приготви чантата си за училище.

— Искаш да излизаш ли? — попита я Хектор.

— Не че искам, но трябва да отида на училище. Както всеки ден!

— Всеки ден ли трябва да ходиш? — поинтересува се Хектор.

— Е, почти всеки ден. Някои дни дори е интересно, но днес ще имаме контролно по математика и с удоволствие бих си останала вкъщи — обясни Лили.

— Но въпреки това трябва да отидеш? — попита Хектор.

Лили кимна.

— Тогава трябва да те придружа — обясни драконът.

— Ти ли? — Лили не знаеше какво да си мисли. Тя не можеше все пак…

— Трябва да съм сигурен, че ще си разумна по време на пробния ти период за магьосница — обясни й Хектор.

— Моят пробен период за магьосница?

— 77 часа? Да не би да забрави?

Когато малко по-късно Лили се отправи към училище с Хектор в раницата й, тя не забрави да си вземе тайното листче, където беше преписала от книгата някои магии за всеки случай. След това се понесе с колелото с бясна скорост към училище, защото закъсняваше. Изобщо не мислеше за бедния Хектор. На него му стана лошо от цялото това друсане и той проклинаше Зурулунда, която го беше пратила на тази мисия.

В училищния двор Лили видя няколко нейни съученици. Най-добрата й приятелка Мона й махна отдалече с ръка. Но преди Лили да успее да се срещне с нея, Андреас я дръпна за ръкава.

— Днес следобед ще ходиш ли при понитата? — попита я той заеквайки.

— Ще видя — отговори тя и се направи на безразлична.

По принцип Андреас мислеше винаги единствено и само за футбол!

— Както вече знаете, днес ще правим контролно по математика — каза госпожа Грах в първия час по математика. — Последния път резултатите не бяха много добри, но сега съм сигурна, че днес ще се справите!

— Добра идея! — прошепна Лили и извади от джоба си тайната бележка, на която си беше написала някои неща от книгата.

Тя измърмори заклинанието: „Всичко, което каже някой, да става истина!“.

— Сега нищо не може да се обърка вече! — прошепна Лили щастливо.

Госпожа Грах започна да диктува първата задача.

— Със сигурност нито един от вас няма да има грешки — каза доволно учителката. — А сега запишете първата задача: Едно помещение се пълни с 3 200 литра вода. Моля, всички да записват.

Лили пишеше концентрирано. Но нещо не беше както трябва. Чувстваше краката си някак странно. И тогава забеляза: краката й бяха целите във вода!

— Всичко, което казва ще стане истина! — изплъзна се от устата на Лили. — Само това остана 3 200 литра вода! Ужас!

Учителката продължи:

— Ако се добавят още 5 000 литра вода, можете лесно да пресметнете колко литра вода ще има в помещението. Това е едно много голямо число. Искам да го изчислите в хектолитри.

В този момент се обади Андреас:

— Г-жо Грах, краката ми…

— Не сега, Андреас! — прекъсна го учителката. — Остави съучениците ти да смятат на спокойствие!

— Ау! — помисли си Лили, която видя, че от всички цепнатини на стаята започна да тече вода.

Но г-жа Грах толкова се беше вглъбила в задачата, че изобщо не забелязваше, какво ставаше около нея. Все повече вода се стичаше в стаята. Що за вълшебство беше направила Лили! Не си го беше представяла точно така!

Когато първите чинове започнаха да плуват, всички вече разбраха, какво се случваше. Децата много се зарадваха, че от час по математика изведнъж имаха час по плуване. Мона и Йонас, който седеше до нея започнаха да се бият под водата. А учителката не можеше да се успокои.

— Ученици, качете се върху чиновете! — извика тя. — Не искам да ви се случи нещо.

— Но какво може да ни се случи, г-жо Грах? — попита Андреас и мина покрай нея с една дъска, която беше направил на кану.

Лили започна да рови трескаво в чантата си, за да намери листчето със заклинанията. Трябваше да направи нещо, за да спре водата. И най-вече трябваше да спаси Хектор. В този момент г-жа Грах извика:

— Моля някой от вас да каже на домакина какво става! Той непременно трябва да отстрани повредата. Само така водата ще може да се оттече.

„Да се оттече водата…“ — чу Лили като излезе на повърхността на водата и:

— Гъъъъррррр — водата се оттече на мига.

Преди г-жа Грах да беше успяла да каже каквото и да било друго, Лили прочете заклинанието на обратно, за да развали магията. Поне това беше научила вече. Добре, че беше писала с химикалка, а не с писец, който досега щеше вече да се е размазал.

Едва излязъл на свобода, Хектор започна да кашля:

— Лили, видях всичко, което направи! Ти беше виновна за наводнението! Ще си го запиша в тетрадката: „Поради неумение да се правят магии, класната стая беше наводнена, училищната собственост беше повредена, децата са мокри и ще се разболеят, милиарди бацили са плъзнали вече по света“. И най-лошото от всичко е, че един летящ дракон за малко щеше да се удави заради тази некадърна магия!

Лили отвърна съкрушено:

— Но аз исках да направя нещо съвсем друго!

— Точно така — записа си Хектор. — За съжаление тя дори използва погрешните магии! И това не за първи път. Това ти носи минус точки в теста за магьосници!

Лили въздъхна.

— Боже, колко е трудно да си магьосница…