Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (11)

Единадесета глава

Тръгнаха си във вторник следобед — двама непознати на съседни седалки, оказали се случайно един до друг в самолета, без желание да завържат разговор, дори и само от любезност. Кой би предположил, че са младоженци, които се връщат от сватбеното си пътешествие?

Младоженци?… Крис потръпна при спомена за първата им брачна нощ. След онази насилствена целувка Тод разтърка чело и рече уморено:

— Добре, Крис. Прави каквото искаш. Тази вечер ще спиш сама, но запомни, ние с теб сме женени и това няма да се промени.

После се завъртя, излезе от стаята и вратата щракна зад гърба му.

Крис се бе строполила на леглото и макар да бе сигурна, че няма да може да мигне, почти на секундата заспа. По някое време Тод се бе връщал, защото на сутринта леглото изглеждаше различно откъм неговата страна.

Следващите няколко дни преминаха в уединение и мълчание. Всеки старателно избягваше компанията на другия. Тод често говореше по телефона, вероятно с офиса, а Крис прекарваше почти целия ден край басейна или в самотни разходки по брега. Вечеряха в хладна официалност, след което Крис се прибираше в апартамента и си лягаше, а Тод изчезваше нанякъде.

Тя изпита истинско облекчение, когато дойде време да се връщат в Брисбейн.

На летището сивото Бе Ем Ве на Тод вече ги чакаше на паркинга. Крис остана край колата, докато той отиде за ключовете и отдалеч го наблюдаваше как приближава. Слънцето блестеше в черната му коса, но стоманеносивите очи излъчваха смразяващ хлад. Крис го изпиваше с поглед и преглъщаше мъчително. Мускулите изпъкваха под тънката фланелка. Дънките очертаваха стройните и силни крака.

В гърдите й се надигна тъпа болка и тя извърна глава.

— Тръгваме ли? — сепна я гласът му и Крис вдигна очи.

Наложи си спокойно да мине покрай него и да седне във внушителната луксозна кола. Чак когато Тод се настани зад волана, Крис осъзна ролята, която отреди за себе си. Колко време ще продължава този кошмар? Ще се преструват пред неговото семейство, пред нейното, пред колегите й, което ще е може би най-мъчително, пред камерите и микрофоните.

Тя стисна треперещите си ръце в скута и впери поглед право пред себе си. Изведнъж Тод се надвеси над нея и тя мигновено се стегна.

— Не забравяй колана — рече безизразно той и й го подаде.

Пръстите й се засуетиха, Крис се загледа съсредоточено в закопчалката и почувства как се изчервява. Тод невъзмутимо издърпа колана от ръцете й и уверено го щракна, а звукът болезнено изкънтя в ушите й.

Седяха един до друг, безмълвни и неподвижни, и Крис го чакаше да завърти ключа, за да потеглят.

— Отпусни се, Крис. — Гласът му я стресна и Тод изсумтя под нос. — С риск да те разочаровам, ще ти заявя, че предпочитам кревата. Можеш да си седиш спокойно, няма да ти се нахвърля на обществено място, повярвай ми.

— Аз не… не съм мислела, че… ще ми се нахвърлиш.

— Естествено! Нито пък денонощно ме следиш кога ще се заема със съпружеските си задължения. — Ръцете му се вкопчиха с всичка сила във волана. — Искрени извинения за погрешното тълкуване на твоята нервност!

Напрежението заплашваше всеки миг да експлодира, но Тод въздъхна уморено.

— Виж, Крис, нещата могат да бъдат сравнително поносими, могат да станат и нетърпими. Предпочитам първия вариант и честно да ти призная, очаква ме тежка седмица, затова предлагам за малко да успокоим топката.

— Надявах се вече да си разбрал, че възнамерявам да поддържам фасадата, докато получим развод.

— Не помня да съм взимал решение за развод.

— Аз обаче го взех. Но ти не се притеснявай, разбирам амбициите ти и няма да те изложа.

— Крис, моментът не е най-подходящия за подобен разговор. Вече няколко пъти ти казах, че нямам желание да се… Знаеш ли, като че ли се въртим в затворен кръг. А аз наистина нямам време за това.

Той рязко потегли, напусна паркинга и се вля в безкрайния поток към града. За Крис пътуването бе истински кошмар. При всяко движение на мъжа до нея, по тялото й преминаваше тръпка като от електрически ток. А когато най-после спряха в подземния паркинг на блока, я очакваше ново изпитание. Точно срещу тях, небрежно облегнат на колата си, се хилеше Мат Кейн.

— Само това липсваше — изръмжа Тод, а репортерът вече посягаше към вратата на Крис.

— Добре дошла! — Той я целуна по бузата и й връчи бутилка шампанско.

— На какво дължим тази чест? — обади се Тод с едва сдържано раздразнение.

Мат се ухили още по-широко.

— Колко е великодушен, а? — обърна се той към Крис. — Някой ще вземе да си помисли, че не се радва да ме види. А нима мога да пропусна шанса да ви посрещна от сватбеното пътешествие. Нещо, което всъщност ми коства доста усилия, като се има предвид колко съм съкрушен. — От скептичното лице на Тод усмихнатите му очи се преместиха върху Крис.

— Съкрушен ли? — попита неразбиращо Крис и стрелна с очи Тод.

— Естествено, че съкрушен, защото той ме изпревари, а и на всичкото отгоре положително те е предупредил да внимаваш с мен.

— Съжалявам, че ще охладя склонността ти към драматизъм — отсече Тод, — но през тези няколко дни съвсем разбираемо си имахме други теми за разговор.

Мат погледна към Крис и възкликна:

— Руменината страшно ти отива. Това е. Тод открай време е късметлия. Винаги навсякъде е пръв.

Крис се усмихна насила. Ако само знаеше…

— Не мисля, че ще страдаш дълго — подхвърли тя и добави бързо: — Ще се качиш ли за едно питие? Или може би кафе?

— Опасявах се, че няма да се сетиш. С удоволствие ще изпия едно кафенце.

Без да удостоява с поглед съпруга си, Крис се отправи към асансьора. Когато двамата мъже я последваха вътре, независимо от присъствието на Мат, затвореното пространство се нажежи от онзи магнетизъм, който я привлече в Тод още от мига, когато го зърна за пръв път.

Щом влязоха в апартамента, Крис побърза да се уедини в кухнята под предлог, че прави кафето. Всъщност имаше нужда от малко време, за да се съвземе. Вече твърде дълго безсрамният копнеж и чувството за отвращение от собствената слабост се бореха за надмощие в нея.

Тод я посрещна на прага на хола и взе подноса от ръцете й. Тя сервира кафето на Мат, той отпи от чашката и притвори очи.

— Ей за това си мечтаех цял ден! Ние репортерите нямаме нито миг свободен.

Тод седна на дивана до Крис и обгърна с ръка кръста й. Тя се стегна, макар че сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите.

Мат се поинтересува за курорта и разговорът се завъртя около туризма в щата Куинсланд. Той се разпали и се впусна да разправя всевъзможни истории, като ръкомахаше буйно и Крис усети, че от деня на сватбата за първи път се забавлява. После Мат стана и на нея изведнъж й се прииска да му се примоли да остане.

Докато Тод го изпращаше в антрето, Крис събра всичко върху таблата и отново се скри в кухнята. Там дълго ми и подрежда чашките и чинийките, но накрая все пак трябваше да се върне отново в хола.

Тод стоеше загледан през прозореца.

— Аз си лягам — рече тя на гърба му, но той веднага се обърна.

— Крис, така не може да продължава. — Той въздъхна и прекара ръка през косата си. — Трябва да поговорим.

— Съжалявам, наистина съм много уморена.

— Аз също съм уморен. Но ти предлагам да поговорим разумно.

— Виж, Тод, много ми е мъчно за майка ти, за кариерата ти, но разводът наистина е неизбежен.

— За сетен път ти повтарям, че развод няма да има.

— Ти нямаш думата — храбро заяви Крис.

— Така ли мислиш? Пък аз ти казвам — ние с теб няма да се разведем.

— И какво ще направиш? Ще ме заключиш? Ами ако някой разбере?

— Мат Кейн на първо място.

— Защо не и той?

Крис сплете пръстите си, за да скрие треперенето им.

— На теб той май доста ти харесва. — Тод най-неочаквано смени темата и Крис го погледна изненадано.

— Да… Забавен е.

— Забавен? — изсмя се подигравателно Тод. — Той самият едва ли се вижда в такава светлина.

— Но за мен е именно такъв.

— Той умира от удоволствие да се заяжда с мен чрез теб. Но ти това го разбираш, предполагам.

— Проблемът не е мой.

— Но подозирам, че изпитваш някакво садистично удоволствие да го гледаш как ми къса нервите.

— Говориш глупости — рече Крис и скръсти ръце. — А и това няма нищо общо.

— Да, ти естествено си свикнала.

— С какво да съм свикнала?

— С факта, че се харесваш на мъжете — изстреля ядосано той и Крис го погледна смаяно. — Само че аз не съм. И не възнамерявам да свиквам. Аз съм егоист и те желая единствено и само за себе си.

Крис нямаше сили да проговори. Гласът й сякаш се бе изпарил.

— Но и това не е нищо ново за теб — подхвърли мрачно той. — Нали, Крис?

— Не бих казала — успя да изрече тя. — И в момента изобщо не ми се говори. Бих искала да…

— Да си легнеш? — Той пристъпи застрашително към нея и тя бързо се дръпна, но ръцете му я уловиха.

— Пусни ме!

— Преди това ще ти дам един съвет.

— Сега пък съвет! — подхвърли ядно Крис и предизвикателно вдигна глава.

— Съвсем кратък. За добро или за лошо ние с теб сме женени. А това означава, че ти няма да имаш вземане-даване с други мъже, най-вече с Мат Кейн.

— Ха, не усещаш ли, че прекаляваш, Тод? Мат не е длъжен да се съобразява с твоите желания. Както впрочем и аз.

— Ти си моя съпруга. И ще стоиш настрана от Мат. Ясен ли съм?

— Ти си луд, ако наистина си мислиш, че мога да се занимавам с други мъже, след като толкова скоро направих такава ужасна грешка! И понеже твърде много се отдалечихме от темата, предлагам да сложим точка на днешния разговор, защото колкото и да е приятен той на теб, на мен ми дойде до гуша.

— Разговорът за Мат Кейн е всичко друго само не и приятен.

— Боже мой, държиш се като ревнив глупак! — избухна Крис и веднага съжали за думите си.

— Ревнив — да. За глупака ще видим. Но когато става дума за жени, не ми се е случвало да се редя за някоя на опашка. Какво остава пък, ако тази някоя ми се пада и съпруга.

— О, я стига!

Крис тръгна рязко към спалнята, но ръката му на секундата се вкопчи в рамото й. Тод се засмя тихо, дъхът му облъхна врата й и тя потръпна.

— А може би трябва се възползвам от възможността и да прередя всички, докато все още мога…