Нора Робъртс
Победа на сърцето (8)

Осма глава

Слънцето блестеше ярко в лицето на Фокси. Тя простена, когато лъчите му започнаха да проникват в нея. Постепенно съзнанието й взе да се избистря и завръща към действителността, отбелязвайки малки дребни неща. Бързото тиктакане на часовничето на нощната масичка до леглото. Неясната болка между раменете, притеснителната топлина на чаршафите, свити на топка върху тялото й. Беше се омотала с тях през нощта, когато се бе събудила от студ и страх в тъмнината. Вече не си спомняше кошмара, който я събуди, но най-ясното нещо в него бе катастрофата на Кърк. Събуди се, едва дишаща, цялата плувнала в студена пот, обзета от смъртен ужас, който не й позволяваше да спи. Сълзите бяха дошли най-накрая като избавление, като опрощение и облекчение. После бе пропаднала в дълбок и пълноценен сън, понякога нарушаван от съмнения относно думите на Ланс. Сигурно го бе направил, подтикван от чувството за дълг. Фокси се опита да си припомни чувствата, които изпита, когато той й каза, че я обича, ала се почувства необяснимо нещастна и й стана студено. Затова се зави с одеялото и пожела да е утро.

Е, утрото вече бе дошло, откри тя, когато отвори очи и видя яркото слънце. Все още полузаспала, пожела топлината да изчезне, без да е необходимо да се движи. Когато съзнанието й постепенно се проясни, в него се появиха и спомени. Вече съвсем будна, Фокси седна в леглото и сложи лице върху коленете си.

Я се стегни, каза си строго тя, като дишаше бавно и равномерно. Имаше тежка нощ. Сега я забрави и се хващай за работа. Ланс скоро ще бъде тук.

Фокси вдигна глава, присви очи и погледна лявата си ръка, като се опита да си представи годежен пръстен върху пръста си.

— Ще се женя — произнесе на глас тя, само и само да чуе думите. Стомахът й се сви. Изведнъж й стана съвсем ясно, че не знае нищо за човека, за когото щеше да се жени, който живееше в Бостън и въртеше бизнес за много милиони. Ланс Матюз, когото познаваше, беше един наперен бивш пилот, който играеше покер и знаеше как да оправи повредата в мотора на колата. Единственият намек, който бе получила за другата страна от живота му, бе тяхната вечер в Монте Карло. Но това не беше достатъчно. Щеше да се омъжи за него, без да го познава. Принадлежеше ли към някой клуб? Играеше ли голф всяка събота? Фокси си представи Ланс да влачи количка със стикове и се разсмя. Затвори очи и прогони съмненията си.

Сега не е време да седиш и да мислиш, напомни си тя. Какво значение има дали играе голф в събота, или посещава курсове по йога? Какво значение има дали носи костюм и куфарче, или джинси и маратонки? Като хапеше леко устни, тя се зачуди кога го бе виждала и в двата му образа. „Май ще е най-умно да стана и да се пооправя — помисли си. — Ако не искам, когато той дойде тук да намери една вещица.“

Фокси отхвърли чаршафите, стана от леглото и откри, че всеки мускул по тялото я боли. Сякаш си отмъщаваше за прекараната неспокойна нощ. „Горещ душ — реши тя и започна да сваля дрехите, с които бе спала. — Не съм нервна, само съм гроги.“

Когато тридесет минути по-късно Ланс почука на вратата, тъкмо беше привършила с опитите си да прикрие резултатите от кошмарната нощ.

Беше облякла яркожълта риза и бе прибрала косата си на опашка. Той огледа внимателно лицето й, преди да каже каквото и да било. Очите й бяха спокойни, нямаше ги снощният шок, ужас и безпомощност, ала все още имаше сенки под тях. Ланс взе брадичката й в ръка и се намръщи. Крехкостта на фигурата й се подсилваше от сенките около очите.

— Плакала си — заключи той и Фокси осъзна, че всичките й усилия да прикрие следите с помощта на грима, бяха отишли напразно. Гласът му бе напрегнат. Усещаше и напрежението в пръстите му. То се прибави към нейното собствено. — Не спа ли добре? — попита Ланс.

— Не много добре — отвърна тя и се зачуди защо ли е ядосан. — Събудих се през нощта. И преживях отново всичко.

Той се намръщи още повече.

— Трябваше да остана.

— О, не! — тя поклати глава и потърси в очите му причината да е толкова ядосан. — Аз трябваше да бъда сама, за да се оправя. Сега съм много по-добре.

Нещо проблесна в очите му, преди да станат отново непроницаеми.

— Да не си променила решението си?

Фокси знаеше, че пита за женитбата им и почувства съвсем слаб трепет на тревога. Насили се да говори спокойно.

— Не.

Ланс кимна и пусна брадичката й.

— Добре. Ще се погрижим за документите, преди да отидем в болницата. Готова ли си?

Тя се намръщи, но излезе в коридора и затвори вратата зад себе си.

— Когато видим Кърк — подзе Фокси, докато вървяха по стълбите, — бих искала да му кажа за нашите планове сама. Когато реша, че е настъпил подходящият момент.

Веждата му скочи и се върна обратно.

— Добре.

Объркана от тона и от студеното му поведение, тя вдигна глава към него и попита:

— Може би аз трябва да те попитам дали не си променил решението си.

— Щях да ти кажа, ако беше така — отвърна той и те излязоха навън.

— Без съмнение — съгласи се хладно Фокси.

Ланс я поведе към елегантното синьо порше, което бе наел същата сутрин. За пръв път след преживяния страх предишния следобед тя почувства прилив на гняв.

— Твоите адвокати ли ще подготвят договора? Бих искала да го прочета преди това. Ако може.

— Спокойно, Фокси — рече той и отвори вратата на колата.

— Не — тя застана на място и го загледа. — Не разбирам защо се държиш така. Може би просто сутрин си такъв. Ще трябва да свикна с това, предполагам. Ала най-добре ще бъде и ти да свикнеше факта, че аз казвам това, което искам да кажа. Ако не ти харесва, мога да…

Речта й бе прекъсната от трясъка на затваряща се врата и неговата силна прегръдка. Устните му намериха нейните. Сърдити и силни взеха дъха й и не й оставиха нито място, нито възможност да протестира. Ланс я държеше и целуваше, докато остана съвсем бездиханна. После неочаквано и рязко, което я остави без мисъл, я пусна.

— Аз пък знам как да ти затварям устата, когато не искам да те слушам.

Фокси успя само да изръмжи възмутено.

— Ти си маниак — рече тя и отвори вратата на автомобила.

— Съгласен съм.

И без да й даде възможност за повече коментари, седна на мястото на шофьора.

Тогава Фокси забеляза две млади момичета, които стояха на тротоара и се кикотеха. Напълно вбесена, тя скръсти ръце и стисна устни. Нямаше да му достави удоволствието да спори или да я увлече в идиотския си разговор. В пълно мълчание те отидоха до службата, където подготвят брачните документи.

Два часа по-късно, като си говореха само когато бе абсолютно необходимо, двамата застанаха пред стаята на Кърк.

Фокси направи каквото можа, за да не издаде шока си при вида на превръзките, бинтовете и гипса, с които бе окован и омотан брат й. Кракът му по-скоро бе заобиколен от някаква конструкция, отколкото от гипсова отливка. Увит в бели чаршафи, бинтове, тръбички и метал, Кърк лежеше и леглото. Гледаше Пам с вида на мъж, който току-що е приключил разгорещен спор. Фокси усети напрежението да виси във въздуха и премести погледа си от единия към другия. Знаеше, че най-добре ще е да прояви такт и да не прави никакви забележки.

Понеже помнеше, че Кърк не обича цветя, не беше взела. С празни ръце тя прекоси стаята до леглото и се наведе над него.

— Тук е пълна бъркотия — заключи Фокси и се опита гласът й да прозвучи весело и закачливо. Стомахът й се разбунтува при вида на чудовищните приспособления около крака му. Както бе очаквала, той престана да се мръщи и на лицето му цъфна усмивка.

— Ти пък си много сладка. Здрасти, Ланс. Мисля, че направих няколко вдлъбнатини по колата ти.

— И си я ожулил на няколко места. Ще се наложи да я боядисаме — отвърна небрежно Ланс и пъхна ръце в джобовете си.

Като го гледаше, Пам реши, че той се чувства неудобно в болничната стая. А Фокси, помисли си тя, се опитва да скрие нещо от Кърк, сякаш това беше възможно.

— Получих информация от Чарли — рече Ланс и погледна Пам. Лицето й бе спокойно, но по него личаха следите от безсънната нощ. Разпозна върху него и изражението, което беше виждал много пъти преди това. Изражението върху лицата на съпруги, родители и любовници на безброй много други пилоти. Бърз и мълчалив поглед на разбиране премина помежду им, преди да се обърне отново към Кърк.

— Чух, че Бетини е пръв и е взел шампионската титла — заклещен в положението, в което бе, движението на Кърк бе безпомощно. — Той е добър пилот. Ще се преборим с него за титлата следващия сезон — Кърк леко мръдна и Фокси чу тихия му стон. Болеше го. Като знаеше, че съчувствието ще я накара да се разплаче, тя се обърна към Пам.

— Е — каза с усмивка, която се опита да бъде прекалено жизнерадостна. — Предполагам, че не ти е причинил много проблеми.

— Напротив — отвърна Пам, погледна Кърк и после отново сестра му. — Направо ме измъчи.

— Пам! — раздразненият глас на Кърк пращеше от предупреждения. Тя обаче не му обърна внимание.

— Заповяда ми да се върна обратно в Манхатън. Беше много ядосан, че съм останала тук.

Понеже не беше сигурна какво да каже, Фокси погледна от Пам към Кърк. После към Ланс.

— А-ха — рече неопределено тя и се прокашля.

— Според него съм прекалено неразумна — продължи Пам със същия спокоен и равен глас.

— И глупава — допълни Кърк. Отново беше ядосан, още повече от преди.

— А, да. И глупава — усмихна се Пам. — Забравих това.

— Слушай! — извика Кърк и Фокси безпогрешно разпозна яростта, която го изгаряше. — Няма какво да правиш тук.

— Напротив, нося щастие и късмет на болницата, според сестрите — отвърна Пам.

— Не те искам! — извика отново той и се присви от болката, която преряза ребрата му.

Ланс хвана здраво ръката на Пам, която направи крачка встрани.

— Не му обръщай внимание — посъветва я той.

— Много е лош — отвърна Пам. Гласът й беше тих, мек, ала тя имаше вид на човек, изправил се срещу враг. Раменете й бяха изправени и бе готова за битка. Слънцето светеше в косите й и ги превръщаше в истинска златна грива. — Няма да се отървеш така лесно от мен, миличък. Аз те обичам.

— Ти си луда! — извика отново Кърк и отново се сви от болка.

— Много вероятно. И какво от това?

Той присви очи при нейния безгрижен отговор. На слънчевата светлина кожата й блестеше като алабастър. Кърк почувства нужда да се изправи, но знаеше, че е невъзможно.

— Не ти позволявам да останеш — отвърна почти примирено.

— И какво смяташ да направиш? — отвърна Пам с небрежно свиване на рамене. — Да ме риташ оттук до Манхатън със здравия си крак ли?

— Ще го направя веднага щом стана — отвърна измъчено той, бесен, че бе принуден да лежи безпомощен по гръб и да спори с жена с нейните миниатюрни размери.

— Тъй, значи? — Пам се наведе и дръпна мустака му доста силно, при което Кърк извика в знак на протест. — Напомни ми да се уплаша по-късно. Сега, както виждам, имам три възможности. Мога да те убия, да се хвърля от някой мост или да се справя с теб. Аз съм свикнала да се справям с такива като теб. А ти — потупа го тя по бузата — просто нямаш избор. Изобщо. Щеш не щеш, ще ме търпиш.

— Така ли мислиш? — устните му се извиха в нещо като гримаса. — Мислиш се за много умна.

— Правилно си отгатнал. Наистина съм много умна — съгласи се Пам и се наведе да го целуне. Той я сграбчи с ръка за косата и целувката им продължи доста по-дълго.

— Ще оправим всичко това, когато мога да ставам — промърмори Кърк насред целувката и продължи да я целува.

— Сигурна съм, че ще го оправим — отвърна с усмивка тя и седна на леглото му. Фокси забеляза, че ръката на брат й бе преплетена с пръстите на Пам.

Но той я обича, осъзна неочаквано тя. Кърк наистина я обича. Очите й се спряха върху Пам с уважение и надежда. Може би, помисли си разсеяно Фокси. Може би точно тя бе отговорът. Може би той най-после бе намерил своя нов избор в живота. Алтернативата.

— Е — усмихна се Пам на учуденото лице на Фокси. — Носите ли ни някакви новини от външния свят?

— Новини ли? — повтори Фокси, като се опитваше да подреди мислите си.

— Ами да. Земетресения, наводнения, войни, пожари, градушки — изрече през смях Пам. — Имам чувството, че съм била откъсната от останалия свят през последното денонощие, което ми се стори дълго като век.

— Ами, няма нищо особено, доколкото знам — отвърна Фокси и погледна брат си. „Сега е моментът — каза си тя. — Сега е моментът да му кажа.“

Неочаквано почувства нервност и нетърпение.

— Ланс и аз — подзе Фокси, после обърна очи и потърси очите на Ланс, за да получи съгласие. Пое си дълбоко въздух и бързо продължи. — Ланс и аз ще се женим — видя как по лицето на брат й преминаха изненада и учудване. Той се намръщи и я загледа втренчено.

— О-хо! — извика Пам и стана бързо, за да я прегърне. — Виж ти! Това вече се казва новина. Най-хубавата — погледна през рамото на Фокси и срещна очите на Ланс. — Ти си много щастлив човек. Истински късметлия.

— А-ха — промърмори той, без да се усмихва. — Знам.

— Ще се жените ли? — прекъсна ги Кърк. — Какво искаш да кажеш?

— Това, което казах. Най-обикновен израз — обясни Фокси, като застана до леглото му. — Чувал си го и друг път. Доста е популярен.

— Кога? — попита кратко той.

— Веднага, след като излязат кръвните проби и подготвят документите ни — отвърна Ланс. Той заобиколи леглото, застана до Фокси и обгърна с ръце раменете й. Кърк наблюдаваше жеста му, ала не откъсваше очи от лицето му. — Ти какво? Да не би да искаш да помолим за разрешението ти?

— Не — промърмори смутено Кърк. Погледна сестра си и си припомни малкото момиченце. — Да-а — въздъхна той. — Може би трябваше да те предупредя по-внимателно за него. И да взема по-сериозни мерки.

— Е, сега изобщо не си в състояние да го набиеш — отбеляза Фокси. Ръката на Ланс около раменете й отпусна хватката си и тя се усмихна на брат си.

Кърк наблюдаваше най-добрия си приятел и сестра си. Когато той отпусна ръка, тя мушна своята в неговата.

— Ти сигурна ли си?

Фокси обърна глава и погледна Ланс. „Той е единственият мъж, когото обичам — помисли си тя. — Това не е фантазия, нито измама, а реалност. Дали съм сигурна?“ — попита се сама, като остави разума и сърцето си отворени. Огледа така познатото й лице и после отговори на въпроса, който мислеше, че видя в очите му.

— Да — рече усмихната. — Сигурна съм — стана на пръсти, докосна устните му и почувства същата нервност в стомаха си като сутринта. — Съвсем сигурна — ръката й все още бе в ръката на Кърк. — Не се безпокой за мен — рече Фокси на брат си и се обърна.

— Това ще бъде нещо ново, с което ще трябва да свикна, но бъди щастлива. Няма да се притеснявам — отвърна той, внезапно почувствал, че нещо много ценно му бе откраднато. — Надявам се, че вече си пораснала.

— И аз се надявам — рече тя и отвърна на стискането на ръката му.

— Целуни ме — нареди Кърк. Когато Фокси наведе глава, той закова очите си върху Ланс. Естествен мъжки въпрос и отговор премина помежду им. Те се познаваха много добре, дори прекалено, ала сега бяха свързани още по-дълбоко с една жена помежду им. Може би, ако не бяха толкова близки, ако не бяха такива добри приятели и не се познаваха от години, щеше да бъде по-просто. Приятелството им правеше разбирането по-сложно.

— Не я наранявай — предупреди кратко Кърк, като все още държеше ръката на Фокси. — В твоята къща в Бостън ли смяташ да живеете?

— Да — отвърна кратко Ланс. Фокси ги наблюдаваше и знаеше, че си казват много повече, отколкото можеха да чуят останалите.

Неочаквано изражението На Кърк се промени и на лицето му се появи усмивка.

— Е, както сами виждате, няма да бъда в състояние да мина тържествено и гордо с нея между редовете в църквата и да ти я предам пред олтара — той стисна отново ръката й, преди да я подаде на Ланс. — Затова ти я давам сега. Направи я щастлива — рече Кърк, когато ръката на сестра му премина в ръката на другия мъж.