Линда Хауърд
Дръзка съдба (26)

Двайсет и пета глава

Грейс не отваряше очи, защото нямаше сили да възприема нищо повече, даже нямаше сили да се страхува. Чувстваше се отнесена далеч от действителността. Нейният свят за пореден път беше разтърсен и тя не разбираше онова, което се случи между тях.

Досега не беше правила любов без любов. Само с Форд беше спала, познаваше само неговите ласки и знаеше, че когато я бе любил, то е било с любов. А това с Нийл какво беше? Несъмнено безумно желание, което беше извън всякакви граници. От нейна страна отчаяние, от негова — гняв. И въпреки всичко беше предизвикал у нея много по-дълбоко и по-силно чувствено изживяване, отколкото радостното доволство с Форд. Мразеше Нийл заради това, че й отне нещо, което е трябвало да даде на Форд, но което не знаеше, че съществува в природата й, за да го даде.

Усети светлина през затворените си клепачи и студът на подземния проход се смени с топлината на замъка.

— Алис — извика Нийл, а дълбокият му глас прозвуча като гръмотевица. — Донеси топла вода.

— Момата значи е ранена, а? — попита разтревожено прислужницата.

— Не — отговори той кратко и продължи да изкачва още стълби. След малко Грейс чу проскърцването на отваряща се врата и после как се затръшва. След още няколко стъпки той спря, спусна я на земята и я задържа, докато запази равновесие. Отвори изплашено очи и се олюля леко, когато той се отдръпна.

Намираха се в неговата стая. Грейс се огледа, като че ли я виждаше за пръв път. Не проумяваше защо я донесе тук. Погледна яката маса и стола с дърворезба до огнището, където огънят, който той запали, се разгаряше. До масата имаше и тежка пейка, а до леглото — голяма ракла. А самото легло… беше поне четири стъпки високо и седем на седем широко и дълго. Наистина грамадно легло за сам мъж! Върху него имаше пухкави кожи и на нея й се стори, че ако легне върху тях, ще потъне и ще изчезне.

Огънят се разгоря буйно, прогони сенките от ъглите и топлината обгърна премръзналото й тяло. През тесния прозорец се виждаше, че е настъпила нощ, докато е била в подземието. Замъкът беше притихнал, нападателите бяха прогонени или избити.

Нийл откопча пояса, на който носеше меча си, и го метна на пейката, но все така стискаше меча, докато вземаше една горяща съчка, за да запали свещта. Грейс стоеше, където я беше оставил, изплашена да не насочи кървавото острие към нея.

На трепкащата мека светлина и от огъня, и от свещта вече видя белезите от битката по него, съсирените петна кръв. Ризата му беше кървава, по полата му също имаше засъхнали тъмни кръгове. Кръвта на много хора бележеше победата на този воин и тя се питаше дали и нейната скоро щеше да го опръска. Черната му коса падаше по раменете му.

Без да я поглежда, седна на пейката, взе намазнено платно и започна да чисти меча, като оглеждаше острието. Щеше сам да го наточи, както беше видяла насън, защото не поверяваше оръжието си на никого.

Мечът заблестя и той го остави на масата. После се изправи и започна да се съблича.

Беше захвърлил кървавата риза на пода, когато Алис почука тихо и след гръмогласното му позволение влезе. Носеше ведро с вода и кърпи. Оставяйки ведрото, погледна любопитно Грейс, която стоеше бледа и мълчалива.

Алис взе ризата на Нийл.

— Да донеса ли храна и вино? — попита.

— Не — отвърна той, но после реши друго: — Донеси хляб, сирене и вино.

Алис излезе, като преди това погледна още веднъж крадешком Грейс. Не се беше случвало преди на господаря Нийл, но тази особена мома сякаш не беше много благосклонна към него. Той беше много ядосан. Алис познаваше настроенията му и виждаше, че е разгневен както никога, а гневът му е насочен към младата жена, която само да я погледнеш, и ти иде да заплачеш.

Нийл наля вода в малко корито, навлажни една кърпа и обтри лицето и ръцете си. В това време прислужницата се върна с виното и храната така бързо, сякаш от любопитство беше летяла. Обаче Нийл не й даде възможност да го задоволи. Пое подноса през открехнатата врата, после я затвори и пусна резето.

Сега вече се разсъблече напълно. Застана пред огъня във великолепната си голота и продължи да мие калта, кръвта и потта от битката. Не обръщаше никакво внимание на Грейс, все едно беше мебел, и търкаше невъзмутимо тялото си, интимните си места.

Тя се намираше в състояние на благословено вцепенение, но последният му жест я накара да почувства копнеж и пулсираща нежност дълбоко в себе си.

Светлината от огъня играеше по силните му очертания и тя се загледа като хипнотизирана в лъщящите рамене, гладкия корем, в дългите мускулести бедра и прасци. Истинско съвършенство! Като че ли сам Бог беше усъвършенствал своето творение. От красотата му й прималя.

Докато го гледаше, у нея се надигна топлина и тя с отчаяние осъзна, че отново изпитва желание. Тази абсурдна необходимост й се стори като най-ужасното предателство спрямо Форд, но не можеше да я прогони, а както се виждаше — и да я задоволи. Как бе възможно да го иска веднага след разтърсващия акт? Но беше факт — искаше го. Искаше отново да се слее с него, да го поеме вътре в себе си, да го обгърне с нежните милувки на своето тяло. Даже когато се приближи до нея целия в кръв от битката, го искаше. Ако сега вдигнеше меча, за да я прободе, пак щеше да го иска в последната секунда от живота си.

Погледна към слабините му и сърцето й се разтуптя при вида на възбудения пенис. Спомни си какво се шушукаше из замъка и какво беше прочела за неговия сексуален глад. Бил неутолим и понякога се налагало да прави любов с две жени по цяла нощ. Изведнъж осъзна, че той не изпитва точно глад, а дива страст. Долавяше я и в момента. Външно не даваше израз, като се изключи ерекцията, но Грейс чувстваше и гняв, който го изгаряше, но някак си не беше насочен към нея.

Изля кървавата вода в нощното гърне и напълни коритото с чиста вода. За пръв път, откакто я внесе в стаята, я погледна и изразът му я разтрепери и от страх, и от предчувствие.

— Махни дрехите! — изрече тихо, но властно. Ако не се съблечеше доброволно, щеше сам да го направи.

Подчини се мълчаливо, събу чорапите и обувките и размърда нервно пръстите си. Щом пусна роклята на пода, остана съвсем гола. Облеклото през двайсети век откриваше повече, но даваше по-голяма сигурност, и един мъж трябваше да сваля доста дрехи, докато се добере до интимната голота. Със средновековните одежди на мъжа му се налагаше само да запретне полите на жената и можеше да я обладае. А пък шотландците със своите полички бяха улеснили и себе си в това отношение.

Погледна я, без да бърза, спря очи върху гърдите, тънката талия, заобления ханш, тъмнеещия триъгълник между бедрата, треперещите крака. После протегна ръка и каза:

— Ела.

Тя се приближи до него.

Той потопи чисто платно във водата и започна да я мие, както се мие бебе. Изми мръсотията от лицето й, ожулените колене и длани. Много внимателно изтри натъртените и посинели места, после коленичи пред нея, за да измие следите от своето семе. Тя се задъха, не й достигаше въздух. Платното подразни свръхчувствителната й плът, а галещите му пръсти превърнаха топлината в слабините й в огън. Изви се към него обезумяла от желание и той започна да я целува там, където я бе галил.

Знаеше точно как да я накара да полудее и как да я доведе до върховни усещания.

Тя омекна и рухна, тогава той я взе на ръце, седна, а тя увисна безжизнено в прегръдката му.

Нийл се пресегна, взе чашата с вино, поднесе я до устните й и тя пи. Той пи след нея. Грейс се отпусна върху гърдите му, странно успокоена. Възможно бе да я обладае и после да я убие, но не би й доставил удоволствие по този начин, ако имаше намерение да я убива. Екзекуторите не се интересуваха от удоволствието на жертвата.

Огънят я стопли, бедрата му бяха горещи под нея, а гърдите му — най-прекрасното място, на което да почива главата й. Той хапваше хляб и сирене, слагаше и в нейната уста. Подаде й да отпие и от виното и този път тя изпи голяма глътка. Когато Нийл се накани да пие, обърна чашата, за да допре устни, където тя беше пила, и при този жест сърцето й се сви.

— Трябва да ти кажа… — избъбри тя, без да знае как ще продължи, но той сложи пръст на устните й.

— Не, тази нощ няма да говорим за това. На сутринта ще имаме достатъчно време. — Гласът му беше тих и спокоен, а шотландският акцент беше изчезнал. Говореше с изискания, отмерен тон на Пазител. — Бих искал да ти се наслаждавам, колкото мога повече. — Остави чашата и я целуна, както не я беше целувал от първата нощ в подземието на замъка Хей. Целувката беше страстна и тя зарови ръце в косата му, замаяна от желание и възбуда. „Може да натрупа състояние със своите целувки“ — помисли си замаяно. Коя жена не би дала злато, за да изпита това сладостно изкуство на любовната игра? Целуваше я като ангел или по-скоро като дявол, защото ангелите не познаваха плътската наслада.

Отнесе я на леглото и се отпусна върху нея, а тя се вкопчи задъхано в него. После Нийл се претърколи по гръб и Грейс се озова върху него.

Проникването отново беше шокиращо. Струваше й се, че няма да може да го поеме целия в себе си, и обезумя. Тялото й беше зажадняло за мъжка ласка и гладът се беше загнездил в подсъзнанието й, като се появяваше само насън. Сега желанието й се беше отприщило като буен поток и тя го задоволи, но пак не й стигаше.

Той не стигна докрай и още го усещаше в себе си. Лудото желание я обхвана, преди да се усети. Лежеше върху гърдите му, Нийл милваше гърба й и тя почувства как вътрешните й мускули се стягат около пениса му.

Той се засмя типично по мъжки, белите му зъби проблеснаха. И още веднъж тя се изправи върху него, и от движението той потъна дълбоко в нея. Този път я обзе наистина бяс и той свърши преди нея, силното му тяло се изви между бедрата й, сграбчи я и я притисна до себе си. Когато усети бликащото семе, тя също стигна кулминацията.

Задрямаха за кратко, а Грейс се събуди преди него, започна да го гали и страстта пламна отново.

Загубиха представа за времето. Той й отдаваше щедро тялото си, оставяше я да прави с него каквото си поиска. Тя не знаеше дали лудостта и опиянението от неговото тяло ще утихнат. Погали всеки сантиметър от него, опипваше разтреперано кожата му. Обсипваше го с целувки и той простена високо, и я отмести до себе си.

Легна върху нея между широко разтворените й бедра.

— Тази нощ ме употреби безжалостно — прошепна той и влезе в нея. — Сега е мой ред.

Сигурно е бил извън себе си, но скоро Грейс откри, че се владее, за да продължи насладата. Огънят догоря, свещта — също и в тъмното той правеше с нея неща, за които не би й минало през ум, че ще разреши на мъж, но така й се разкри първичната му сексуална природа.

И в мрака най-накрая настъпи покой.

Лежеше до него с глава на рамото му, а тялото й беше изнурено. Вдъхваше миризмата му, неговата така характерна миризма, и осъзна, че не може да си спомни как миришеше Форд.

От тъмнината се надигна болка, а тя вече нямаше защитни сили. Изпищя и Нийл здраво я прегърна.

Нямаше представа колко време е плакала. Твърде дълго бе потискала скръбта си и сега не можеше да я овладее. Ридаеше и хълцаше, цялата се тресеше. Плака, докато не я заболяха гърдите и очите й не подпухнаха, така че почти нищо не виждаше, докато не пресипна и звуците, които издаваше, не заприличаха на животински.

Нийл през цялото време я прегръщаше. Не я остави даже когато започна да го блъска, да го рита и да го дере. Беснееше срещу безсмислената смърт на двама души и преживяния ужас през изминалата година. Докато нямаше сили повече да плаче, той не я остави.

Първите лъчи на зората се промъкнаха през тесния прозорец.

— Обичала си го много — каза той тихо и отмести коса от съсипаното й от скръб лице. — Досега не си плакала за него, нали?

— Не. — Гласът й беше дрезгав и звукът я стресна. — Не можех.

Той й даде да пие вино и умът й се замъгли и от алкохола, и от умора. Той я галеше по гърдите, бедрата, слабините и както я успокояваше, тя осъзна, че й даваше да разбере, че вече е негова. Беше ужасно наранена и се сгърчи, когато той отново влезе в нея, но не се възпротиви. Потъна дълбоко в утробата й и остана неподвижен, докато напрежението в мускулите й изчезна.

Той не потърси оргазъм, само я държеше, за да бъдат един в друг.

Грейс прокара пръсти по веждите му, по овала на лицето, по очертаните скули.

— Зная кой си — изрече вцепенено, тъй като се беше изчерпала емоционално докрай и беше й останала само радостта да го докосва. — Зная какъв си, Пазителю. Дойдох от 1997 година, за да открия съкровището и да унищожа човека, който уби моя съпруг и моя брат.