Фабиан Ленк
Подпалвачът на Рим (16)

Избавлението

— Ще ги завържем и ще ги заключим долу в избата — извика Тигелин. — Донеси едно въже, Домиция.

Жена му изчезна и след малко се върна с въжето.

— Застанете пред бюрото и сложете ръцете си на гърба — заповяда Тигелин на децата. След това се засмя: — Току-що ми дойде една мисъл, Домиция. Какво смяташ, дали да не кажем на народа, че те са подпалвачите? Че те са виновниците и че са действали по поръчение на Субрий и на сенаторите?

— Чудесна идея — съгласи се Домиция.

Ким чу думите като през воал. Ако ги обвинят за пожара, ще ги хвърлят в затвора и със сигурност ще ги осъдят на смърт! Забеляза в краката си Кия, която изплашено мяукаше. Вероятно животното усещаше опасността.

— Ръцете на гърба! — отново рязко заповяда Тигелин.

„О, не, помисли си Ким. Няма да ви се дам толкова лесно, ще се боря!“

— Не чу ли? — изрева Тигелин.

Погледът на Ким бързо обиколи стаята. Дали да не се втурне към вратата и да се опита да избяга? Едва ли е възможно — преторианецът щеше да я повали на земята с един удар, преди да е хванала дръжката на вратата, или същото ще направи жена му. Трябва да има и друга възможност. В този момент Тигелин я блъсна. Препъвайки се, Ким направи няколко крачки към бюрото, но успя да се задържи на крака. Точно под носа й лежаха плановете на красивия и чист Рим, в който няма място за бедните. И тогава й дойде наум нещо. Грабна глиненото кандило и го запрати към пергаментите. Лампата се счупи и плановете се подпалиха.

— Да не си се побъркала? — извика Тигелин и скочи към масата. Блъсна Ким настрана, хвърли плановете на пода и се опита да гаси пламъците.

Домиция се завтече да помага на мъжа си, но изгори стъпалото си и ядосано изкрещя. Междувременно сухата хартия лумна и дебел слой пушек изпълни стаята.

— Донеси вода! — извика Тигелин на жена си.

— Ами децата? Трябва да ги заключим — извика Домиция. — Плановете не са толкова важни сега.

В този момент една сянка се устреми към нея — беше Кия, която с фучене се хвърли върху патрицианката. Домиция залитна назад, удари главата си в отворената врата и в безсъзнание се строполи на земята.

— Ще се разкайвате за това — извика Тигелин. Той изостави горящите планове и се втурна към приятелите. Точно когато искаше да хване Ким, Леон го удари с едно малко столче. Преторианецът се хвана за ръката и това го разсея за момент. Атаката на Кия го свари неподготвен. Тигелин падна сред горящите планове, краят на туниката му се подпали и той яростно започна да се бори с пламъците.

— Да изчезваме! — извика момичето и с един скок прескочи лежащата в безсъзнание на пода Домиция.

Преторианецът, който успя да изгаси горящите си дрехи, извлече жена си от пълната с пушек стая, закрещя за помощ и след секунда робите се втурнаха насам. Двама се погрижиха за Домиция, останалите се втурнаха след децата, които прекосиха атрия и стигнаха до входната врата. Пред домуса имаше няколко двуколки, натоварени от слугите с най-ценните вещи, които трябваше да бъдат закарани на сигурно място.

Ким мигновено се изкатери на една двуколка:

— Да тръгваме, с нея ще сме по-бързи!

— Съмнявам се — извика Юлиан, но все пак скочи в двуколката. — В таратайката е впрегнат вол.

— Дий! — извика Ким, като напразно се опитваше да намери поводите.

Волът не помръдна и сантиметър.

— Идеята не е добра! — изохка Леон, който заедно с Кия също се качи върху каручката. Той хвърли поглед през рамо — преследвачите им почти ги настигаха. Тигелин беше въоръжен с пилум^[1].

В този момент Кия скочи върху вола и заби ноктите си в масивната задница на огромното животно. Волът изрева, подскочи и се втурна напред, малко преди преследвачите да стигнат до децата.

— Знаете ли как се управлява двуколка? — извика Ким.

— Не — отвърна Леон.

Юлиан, който конвулсивно се беше хванал за един дървен сандък, пълен с малки амфори, също поклати глава.

Колата бясно трополеше по грубо павираната улица и никой, с изключение на вола, нямаше представа накъде са се запътили. След около двеста метра странното превозно средство стигна до пуста улица с работилници.

— Тигелин и останалите са на коне и ни преследват! — извика Леон, който отново се беше обърнал. — Настигат ни!

— Да изчакаме! — отвърна Юлиан. — Освен това тук имаме…

Той не можа да продължи, защото колата пропадна в една дупка. Разнесе се ужасен трясък, двуколката забоксува и застърга по оградата на една къща. Разхвърчаха се трески, едното колело отлетя, повечето амфори се пръснаха на хиляди парчета и се разнесе сладникав мирис на вино.

Над главите им се отвори прозорец и един глас кресна:

— Тишина, в името на Бакхус! Не може ли поне веднъж човек да поспи през нощта в този град!

Никой не обърна внимание на крясъка.

Междувременно двуколката намали ход и конниците опасно се приближиха до децата. В този момент Юлиан грабна една от малкото здрави амфори и я запокити към най-близкия преследвач. Мъжът, това беше Тигелин, ловко се наведе, но яздещият непосредствено зад него роб нямаше същия добър рефлекс. Амфората го тресна по гърдите и той излетя от седлото.

— Едно на нула за нас — извика Юлиан и с радост видя, че Леон и Ким последваха примера му и обсипаха преследвачите с градушка от амфори. Още двама ездачи бяха свалени от седлата. За да не бъде уцелен, Тигелин поизостана, но не изпускаше децата от очи.

— Да — каза Юлиан. — Лошото е, че волът едва диша. Трябва бързо да стигнем до статуята на Нерон на Форума. Това е единственият ни шанс!

Огромното животно се придвижваше все по-бавно и внезапно спря, пуфтейки като парен локомотив. Двуколката застана в средата на улицата и напълно я прегради. Приятелите бързо скочиха от нея. Зад гърба им кънтяха подкови, разнасяха се крясъци и към тях полетя копие. Едва не ги уцели и потрепвайки, се заби в каруцата.

— Да изчезваме! — изкрещя Ким и се втурна напред.

— Предайте се! — ревеше Тигелин. — И без това след малко ще ви хванем!

Той скочи от седлото и изтегли меч. Двама от хората му, които устояха на градушката от амфори, последваха господаря си.

Приятелите се втурнаха в нощната тъма. Къде се намират и по-точно — къде се намираше Форум Романум?

Кия задмина Ким и застана начело на групата. Профуча като стрела по акведукта^[2] на Нерон и зави в една тясна уличка, където преди пожара се намираха работилниците на златарите. Преследвачите бяха плътно по петите им. Но ето че отпред се появи голям площад. Мраморът на сградите достолепно блестеше на лунната светлина — бяха стигнали Форума.

— Кия, страхотна си! — извика Ким, останала без дъх.

— Бързо към колоната! — задъхано извика и Леон и се втурна нататък. Точно в този момент обаче се спъна в една каменна плоча и падна. За миг почти изгуби съзнание от болка — удари лошо дясното си коляно.

— Ставай! — извика Ким и го задърпа за ръката.

— Казах ви, че ще ви хванем! — прозвуча гласът на Тигелин съвсем отблизо. Сигурен в успеха си, той самодоволно се приближаваше към тях, без дори да бърза особено, а хората му го следваха.

Леон с усилие се изправи на крака. За спринт и дума не можеше да става. Хвърли поглед назад и, треперейки, видя мъжа да се приближава към него. Мъжът, който подпали Рим и причини смъртта на хиляди хора. Той нямаше да се поколебае и за секунда дали да убие приятелите.

Ким и Юлиан го придържаха:

— Хайде, ще успеем! Колоната на Нерон е съвсем близо! — прошепна Ким и тримата продължиха почти на куц крак.

Преди Тигелин и хората му да успеят да направят нещо, децата стигнаха до колоната.

Пред очите на смаяния префект те се плъзнаха през твърдия камък и изчезнаха в паметника, издигнат в прослава на човека, смятан и до днес за подпалвач на Рим.