Фабиан Ленк
Подпалвачът на Рим (15)

Планът

— Подай ми катарамата! — прошепна Ким и погледна към Юлиан.

Момчето беше толкова развълнувано, че едва не я изтърва. Всички затаиха дъх, докато Ким проверяваше дали катарамата е от този колан.

— Пасва много добре — промълви тя.

— Тогава… тогава Тигелин е подпалвачът — със запъване промърмори Юлиан. — Но защо го е направил?

— Мога да ти отговоря, шпионин такъв! — разнесе се глас зад тях.

Те се обърнаха и съзряха Тигелин, който беше изтеглил меча си. Зад него се появи Домиция, също въоръжена.

— Изненадани ли сте? — подигравателно попита Тигелин. — В такъв случай сте по-глупави, отколкото ви смятах. Наистина ли си мислехте, че ще ви оставим да преровите и нашата къща, както сте направили с лековерния Субрий?

Приятелите замълчаха. Само Кия изфуча.

— Какво държиш в ръката си? — кресна преторианецът на Ким.

Момичето с нежелание му подаде катарамата.

— О! — отрони се от устата на Тигелин. — Изпуснал съм я. Трябва да е станало в нощта, когато избухна пожарът.

— Точно така — хладно каза Ким. — Изпуснал си катарамата, когато си подпалил пожара. Намерихме я на местопрестъплението.

— Така, така — засмя се звучно Домиция. — Колко интересно. За щастие вятърът обърна посоката и отвя огъня от къщата. И ще имаме малко време за вас. Ще трябва да си поговорим, преди да предприемем съответните мерки.

По гърба на Юлиан полазиха студени тръпки.

— Точно така — съгласи се преторианецът. — Тъй като искам да ви попитам защо изобщо ме подозирате. Как всъщност се досетихте за намеренията ми?

Ким му отговори, после попита:

— Но защо подпали пожара?

Тигелин хвърли бърз поглед към жена си. Тя кимна:

— Кажи й.

— Рим започна да пропада — почти се задъхваше от ярост преторианецът. — Градът се превърна в свърталище на мръсотия и нищета, болести и разложение!

— Огънят унищожи всичко, което презираме — додаде Домиция. — Време е за ново начало. И това ново начало ще поставим ние. Голяма част от земята вече не струва почти нищо. Ще я купим — баща ми е най-големият строителен предприемач в Рим — и ще я застроим наново. Със сигурност Нерон ще даде поръчката на нас. Бедняшките квартали ще изчезнат и на тяхно място ще се появят изискани терми и блестящи дворци. Ще направим така, че Рим отново да разцъфти и в същото време ще бъдем много богати.

— И в тези планове, естествено, няма място за бедни хора — саркастично забеляза Леон.

— Точно така — потвърди Тигелин. — Тълпата ще бъде прогонена, ако пожарът вече не го е направил.

— Вие не сте нищо друго, освен алчни спекуланти — каза Ким. — Правите сделка с огъня и със смъртта. Вие сте подпалвачи и убийци!

Тигелин снизходително се засмя:

— Не бързай толкова, в името на Юпитер. Ще създадем нещо ново и великолепно.

Ким искаше да си запуши ушите, почти й прилоша.

Тигелин замечтано каза на жена си:

— Да покажем ли на гостите си строителните планове? Вероятно тогава ще разберат защо е бил необходим пожарът.

Домиция се съгласи и те заведоха децата в къщата. Котката не се отделяше от Ким, подобно на телохранител.

— Тези са напълно побъркани — прошепна Леон на Юлиан. — Къщата им може да изгори, а те искат да ни показват строителни планове!

Юлиан кимна.

Малко след това се озоваха в просторна работна стая, осветена от маслени лампи. Върху голям пулт за писане имаше мастилница, както и дъсчици, покрити с восък, върху тях се пишеше със стило^[1].

Домиция взе един пергамент^[2], навит на руло, и го разгърна на пулта, докато мъжът й продължаваше да държи меча.

Тя донесе маслена лампа и я сложи непосредствено до рулото. Светлината освети плана на Рим. Домиция сочеше към две места покрай Тибър:

— Тук ще издигнем театър, а тук ще бъдат термите — гордо отбеляза тя. После донесе още чертежи. Ставаше въпрос за скъпоструващи строителни планове.

— Да, театър! — извика Тигелин. — Това ще се хареса на Нерон. Той обича музиката и актьорското изкуство. Вероятно ще мога да напиша пиеса — подпалването на Рим.

— Добра идея! — каза Домиция. — Но не забравяй да споменеш и подпалвачите — християните.

Преторианецът се засмя:

— Няма да забравя, скъпа моя.

Ким вече не можеше да се сдържа:

— Християните, разбира се! Те също не се вписват във вашата картина на новия Рим.

— Така е — сухо отвърна Тигелин. — Пък и няма какво да правят в града ни. Странните им вярвания са заплаха за нашите богове, не ги искаме. Но можем поне да се възползваме от християните, като им припишем подпалването на Рим. Никой не обича християните, смятат ги за способни на всичко!

— Сам ли подпали пожара в градината? — попита Юлиан. — Искаше да засилиш подозрението срещу християните и същевременно да го отклониш от себе си?

— Точно така! — весело каза преторианецът. — Че кой подпалва собствената си градина?

— Планът ти не е чак толкова велик, огънят за малко не опожари и собствената ти вила — каза Ким.

Тигелин сбърчи нос:

— Е, да, когато подпалих огъня, вятърът беше източен и нямаше опасност за къщата. За съжаление след това промени посоката си… Междувременно обаче всичко отново е наред.

— Наред? — извика Ким. — Пожарът ще струва живота на хиляди хора! И ти смяташ, че това е в реда на нещата? Ти си гнусен убиец!

Самодоволното изражение изчезна от лицето на преторианеца. Той пребледня и ръцете му здраво стиснаха меча:

— Достатъчно! Поговорихме си — просъска той.