Джанел Тейлър
Огнената долина (9)

Девета глава

Слънчевите лъчи играеха по изсветлялата коса и загорялата кожа на Бренди. В зелените й очи отново се четеше жизнерадост и плам. От полуотворените устни често се откъсваше несдържан смях и се разнасяше от полъха на вятъра, раздиплящ буйните й копринени коси. Небето бе чисто и лазурно, въздухът — прозрачен и опияняващ. След преминалите дъждове и дървета, и треви сияеха във всички оттенъци на зеленото. Навсякъде грееха ярки цветя, пръснати до хоризонта сред поразяващата с красотата си природа.

Вече шест дни и нощи Бренди се съпротивяваше на неканената любов и могъщото си влечение към Ланс Ренолдс. А той даже не си бе направил труда да й се обади! Дали изобщо го интересуваше, че се е прибрала у дома? Вероятно бе променил намерението си за новата статия. Най-вероятно и обедът, и предложението му не бяха нещо повече от шега. Сигурно бе решил само да докаже, че тя ще се поддаде на чара му, както повечето жени. Задоволил се бе да преодолее нейното безразличие и съпротива. Не биваше да му позволи да узнае истината! Няма да допусне да се превърне в играчка, в обикновена вещ в ръцете на този себичен, непредсказуем мъж!

На седмата сутрин направи усилие да се упрекне — достатъчно дълго и задълбочено бе анализирала чувствата си. Стига толкова! Трябваше да излезе от зоната на изтощаващото унищожително вълнение, надигащо се от вихрите на самосъжалението и самоизтезанието. Не можеше безкрайно да страда по мъж, комуто не бе необходима, който жестоко се бе надсмял над искреността й. Трябваше да превъзмогне себе си и напълно да го забрави! Както сигурно я беше забравил той…

Най-доброто лекарство за покрусено сърце беше да се съсредоточи върху нещо друго, нещо поглъщащо и значимо. Възнамеряваше да се занимае с някои задачи в ранчото, да си почине, да приключи поредното турне, а след това да се отправи в северозападните краища за подготовка на следващата си книга, както бе планирала, преди да се озове онази сутрин в болницата на Лас Вегас.

Срещата със Стивън в Огнената долина й изглеждаше като предзнаменование. Пламъкът на горящите му сапфирени очи разтапяше волята й. В долината на нейния живот нямаше покой, след като го беше видяла. Могъщата му прегръдка приличаше на изгаряща пещ, разпалваща любовта и страстта й, закаляваща оковите, привързали я към него. Всяко негово докосване оставяше знак, че тя му принадлежи. Той беше нейната огнена долина!

За да преодолее спомена, трябваше да е напълно сигурна, че пътищата им повече няма да се пресекат. Така нямаше да преследва един блян.

Преди два дни бе получила насърчение и подкрепа. Пристигнал бе Найджъл. Бяха се смели и разговаряли до късно през нощта. Той й въздействаше благотворно. Нямаше никакви претенции към нея. Двамата с него бяха сродни души. Отдавна бяха осъзнали, че могат да бъдат близки приятели, довереници, съюзници, компаньони, но не и любовници или съпрузи.

Найджъл бе добряк, непринуден и сърдечен. Често си помагаха взаимно в трудни моменти. И двамата чувстваха топлотата и близостта на своята безкористна дружба ако тя имаше неприятности, той бе наблизо, докато ги преодолееше. Ако я сломеше тъга или безнадеждност, той я окуражаваше и ободряваше. Понякога й се искаше наистина да бъде неин брат — подхождаше и изпълняваше тази роля прекрасно.

Тази сутрин Найджъл още не се беше събудил. Бренди бе станала рано, за да поязди Уайлдфайър. Това й бе навик, когато не пишеше до късно. Уайлдфайър бе огромен, могъщ жребец от породата апалузи, чиято интелигентност и преданост го бяха направили неин любимец. Беше бял, със сиви и черни петна по хълбоците, а главата и шията му бяха оцветени в тъмносиво и бяло.

Летеше на гърба на коня през широките поляни и усещаше как в дробовете й нахлува енергия и изпълва тялото и разума й. Никога не се бе чувствала по-свободна и щастлива от миговете, когато Уайлдфайър препускаше като стрела, а копитата му едва докосваха тревата. В избелелите джинси и тънката памучна риза, стегната на възел под твърдите й гърди, тя изглеждаше като безгрижна горска нимфа в развълнуваните сини очи, неотстъпно следящи волния й полет.

Пръстите й бяха вкопчени в развятата сива грива на внушителното животно. Босите й крака притискаха хълбоците му. Стивън не вярваше на очите си, че тя се държи на гърба му без юзда и седло. Тревожеше го скоростта, с която кон и ездачка сякаш се стремяха да надминат вятъра. С всяка изминала минута обаче двамата все повече му заприличваха на едно цяло. Движението им бе плавно и хармонично, като вълните на пъстроцветните треви около тях.

За очите и слуха на внимателния наблюдател тя бе съвсем безгрижна и с видимо приповдигнат дух. Смехът й звънтеше като подскачащ от камък на камък поток, излъчването й съперничеше на вятъра със своята волност и неуморимост. За Стивън това бе ново необяснимо превъплъщение на безпомощното момиче, което бе изтръгнал от смъртта в Огнената долина, на пленителната жена, която бе срещнал няколко пъти на светски места след съдбоносния ден, и на очарователната красавица, с която бе обядвал в деня, преди тя да замине, без дори да му позвъни или поне да му каже „довиждане“! Даже не се бе сетила да му остави няколко думи за припряното си отпътуване! Не я ли интересуваше уговорката им да спасят нейното име? Нима беше забравила всичко, което бяха преживели заедно през нощта в хотелската й стая?

Дали не смяташе, че той изобщо няма намерение да дойде тук? Че само се е пошегувал? А може би се беше ядосала заради провалената от него среща? Или само пробваше дали ще започне да я преследва?

Тя забави лудото препускане на коня, за да отпочине. Приведе се и го погали по шията. В жеста й личеше нежност и възхищение. Говореше на животното нещо, което не достигаше до слуха на Стивън поради разстоянието. Но той и без това се бе заел с друго — трескаво сглобяваше фотоапарата и телеобектива. Насочи го и фокусира образа. Без да подозира, тя стана център на поредица снимки. Докато я наблюдаваше във визьора, и сърцето, и коленете му премаляваха. Заел се беше с такава задача, че беше по-лесно да опита да улови вятъра, да събере росата или да изпревари облаците.

Когато Бренди най-сетне се насочи към близките конюшни, Стивън се съсредоточи върху лицето й. Един от най-хубавите му кадри запечата шокирания й израз в мига, в който тя го забеляза. Ако поискаше, без усилия би спечелил фотографски конкурс с портрета на прекрасното свежо лице, отразило бушуващо море от емоции!

Бренди спря рязко и се вгледа в мъжа зад коловете на оградата. Въпреки че лицето му бе скрито от фотоапарата, тя вече знаеше кому принадлежи тази могъща фигура, кой можеше да си позволи подобна арогантна проява! Осъзнала, че обективът е насочен към лицето й, тя рязко сведе глава. Развятата коса я прикри, докато съумее да укроти чувствата и си възвърне самообладанието. Стори й се, че огромното око на апарата улавя тежките удари на сърцето й, докато тя се напряга да надделее вълната от възбуда и трепетно желание, заляла я заедно със съзнанието, че той е толкова близо.

Ако намерението му беше да я порази така, че да открие истинското си въздействие върху нея, наистина беше успял! Тя едва успяваше да си поема въздух, притворила очи в стремеж по-бързо да успокои кипналата си кръв. Не бе в състояние да забележи израза на гняв и разочарование, помрачили лицето на Стивън. Беше останал с впечатлението, че е раздразнена от внезапното му появяване.

Ако си е мислила, че той няма да изпълни съблазнителната им уговорка, трябваше да се сърди на себе си. Точно така грешеше, ако е предполагала, че той би могъл дълго да се противопоставя на своите желания. Преди да си тръгне от това прекрасно място, тя вече нямаше да е загадка за него, нямаше да е обладалата го мания. Ако имаше нещо, в което да е абсолютно сигурен, то бе въздействието му върху жените. Бренди Александър не би могла да му устои. Даже и да не бе престорено безразличието й към него, пак нямаше шансове да излезе победителка в тяхната игра. Точно в това се състоеше неговата мания: да спечели тази необикновена жена!

Ядоса се на глупавите си закани. Нямаше жена, която би могла да го накара да се откаже от свободата си, преди да срещне Бренди. Не бе виждал друга, която да подхожда на него или на начина му на живот, освен Бренди. Само че тази невероятна девойка-жена далеч надхвърляше всичките му изисквания и представи, за да се реши на такъв рязък поврат в своя живот…

С чувството, че се взира в своето поражение, Стивън се колебаеше дали да рискува. Съществуваше вероятност да се окаже отблъснат. Казаното от нея в деня, когато обядваха заедно, показваше колко е прозорлива и права: любовта и бракът бяха жертва и отговорност. Дали и тя се боеше и колебаеше като него? Той не предполагаше, че мислите предизвикват бурни, ясно забележими отблясъци в сините му очи, докато тя спираше до оградата, върху която небрежно се бе облакътил.

Стивън си спомни тяхната страстна нощ. Съжаляваше ли, че му се е покорила? Дали я бе заболяло много? Беше ли уплашена от чувствата си към него? Възможно ли бе сексът да я разочарова? Да можеше да узнае нейните чувства и мисли…

— Стивън, каква изненада — отбеляза тя с безизразен тон. — Тъй като нито ти, нито Кейси ми се обадихте, реших, че си се отказал да дойдеш. Прощавай за негостоприемното посрещане и небрежната ми външност. Трябваше да ми съобщиш предварително и щях да те посрещна на летището. Би ли почакал на верандата, докато взема душ и се преоблека? Закусвал ли си?

— Не още — избоботи той. — На нощния полет не сервират закуска. Предпочетох да наема кола, в случай, че спешно ме потърсят по работа. Заел съм се с консолидация на няколко компании и се налага да ги държа под око. Трябва да поискам извинение за пропуска ми — изглежда секретарката е забравила да ти изпрати телеграма. Ако съм попречил… — той я остави сама да избере продължението.

— Нищо подобно. Ще кажа на Мери да ти направи кафе, докато приема по-подходящ вид за твоята компания — беше уверена в себе си, когато го погледна. У дома и стените й помагаха!

В отговор устните му леко се разтегнаха в усмивка, от която дъхът й спря. Очите му бавно обгърнаха тялото й — от буйната коса до босите крака.

— Не виждам нищо лошо в начина, по който си облечена сега — меко изрече той, а очите му продължаваха игриво да й напомнят за предизвикателния външен вид.

Лицето й пламна. Мъчеше се да проумее лекотата, с която този мъж я подчиняваше на волята си и я заставяше да губи самоконтрол.

— Много си мил и… любезен — заекна тя. — Ще дойда след четвърт час. Разполагай се като у дома си. Ако искаш, можеш да се разходиш наоколо…

Преди да успее да й отговори, тя се обърна и препусна сред полягащите треви. Стивън се загледа след нея, докато опитваше да разбере дали е смутена, или я беше ядосал. Поклати глава и вместо към къщата, както мило му бе наредено, се запътя към конюшнята. Спря на входа и търпеливо зачака, заслушан в отривистите й нареждания. Личеше, че обикновено сама разчесва и разтрива своя кон. Неочакваното откритие на този дребен детайл го зарадва.

Докато тя разговаряше с управителя си, Стивън се зае да оглежда околността. Беше очаквал да види ъгловата, двуетажна, бяла провинциална вила с издължена веранда и люлеещи се пластмасови столове, обградена от клонести магнолии или тъмни ели… Или може би потискаща с размерите си сграда в южняшки плантаторски стил. Във всеки случай Г-образната двуетажна къща му хареса. Селски вид й придаваше само гредоредът — комбинация от червено дърво и тъмнокафяв камък. Дограмата бе боядисана в нежен бледожълт цвят.

Масивни дъбове и нежни върби органично я свързваха с околността и допълваха удивителната комбинация между традиционното и модерното в архитектурния й план. Обсаждащите я три веранди й придаваха уютен, приятен за живеене облик. Вече бе имал възможност да влезе вътре, докато Бренди я нямаше.

Когато пристигна преди час, му отвори приветлива прислужница. Намираха се на междинното ниво, от което се отиваше в две посоки. Стълби водеха нагоре, към помещенията за външни хора — трапезария, кухня, спални и просторна десетметрова веранда, започваща от остъклената стена на дневната.

Гледката, откриваща се от всяка стая, бе възхитителна. От междинното ниво надолу се влизаше в обширен хол за отдих, две гостни, няколко стаи с различно предназначение, гараж за две коли и бетонирана площадка точно под верандата на горния етаж.

Мери му бе показала една от гостните. Беше обзаведена в стил, подхождащ на мъж. Когато й каза, че иска да види господарката й веднага, тя го изведе през изсечена в канарата площадка в задния двор, ограждащ басейна. Посочи към конюшните недалеч от къщата и го посъветва да попита за нея там. След това се прибра през друга остъклена веранда. Несъмнено, тук би трябвало да е любимото място на Бренди за писане — заради откриващата се гледка и ромона на ручея, спускащ се по каменните каскади.

Стивън се бе разходил край басейна и павилиона до него. Забелязал бе тенис корта и пълноводния поток, хванат в изкуствена каскада, изрядните складови помещения, както и дългата километри ограда около зелените пасища, изпъстрени с полски цветя, високите дървета, сякаш исполински стражи, и няколкото конюшни, чието състояние издаваше постоянни грижи и опитна ръка. Цялостната картина създаваше впечатление за приказна страна, в която човек желае да остане цял живот.

Когато Бренди излезе от конюшнята и се отправиха към къщата, му направи впечатление, че е напрегната и заета с някакви мисли. Вдигна внезапно глава и възкликна:

— Ако преди малко снимаше мен, не бих искала снимките да се появят в твоето списание!

Стивън я погледна, но не можа да срещне очите й.

— Снимах само за личния си албум — за спомен от ваканцията! — реши да я подразни. — Не е необходимо да разпалвам фантазията в чувствата на безброй мъже, които не са виждали такова невероятно момиче като теб. А за списанието ще направим снимки по-късно — неочаквано той помръкна и се замисли. За да потръгнат нещата, както се бе надявал, трябваше да постигне помирение и разбиране. — Съжалявам за дребното недоразумение в ресторанта. Беше ми толкова приятно с теб, че съвсем забравих за Камил и ангажимента с нея.

Тя спря да го погледне, като обмисляше думите му и техния подтекст.

— Това е най-обидното нещо за всяка жена, Стивън. Към всички свои дами ли се отнасяш така, или госпожица Бланшар ти е толкова близка, че можеш да си позволиш да я пренебрегваш?

— Уф! — той се намръщи. — Надявам се, че не съм толкова невъзпитан. Според мен виновна бе очарователната ми компания в лицето на Камил. А колкото до нея, между нас няма нищо лично. Имам общ бизнес със семейство Зартоф и тогава бях обещал да им покажа града. Става дума за козметична фирма. Камил позира за нейните реклами. Има досадния навик сама да ми носи докладите и снимките. Смята, че така ще ме убеди да приема нейните концепции, вместо тези на фотографа. А тя взе, че замина, преди да успея да те видя още веднъж!

Обяснението му я зарадва и успокои. Тя се засмя:

— Ако се огледаш, ще разбереш защо така ми се искаше да се прибера. Предстоят ми две дълги пътувания, затова жадувах да се насладя на всеки свободен час. Освен това трябваше да се погрижа за доста неща в стопанството, преди отново да замина надалеч — тихите думи скриха действителната причина за внезапното й бягство. Утеши се, че не изрича лъжа, а само украсява истината.

Събуден от усещането, че този мъж отново плете чаровни мрежи около нея, инстинктът й за самосъхранение се надигате да предпази съкрушеното й сърце от ново посегателство и поражение. Тя подозрително заставаше на безопасно разстояние, докато бяха под един покрив, поне докато той направеше първата крачка. Не можеше да забрави или прости променливото му настроение и поведение. Нищо чудно и нея да е представил пред Камил като бегла позната или незначителен делови партньор, както бе намекнал тогава.

Бренди го остави пред чаша кафе на верандата, докато се изкъпе и преоблече. За момент се изкуши да си сложи лека набрана рокля, но й се стори твърде тържествена. Облече най-хубавите си джинси и лека кенарена риза. Разреса дългата си коса до блясък и се постара гримът й да бъде незабележим. Пръсна се с омайния си парфюм и побърза да отиде при Стивън.

След малко пристигна апетитна закуска. Наблюдателната Мери бе забелязала сиянието в очите на Бренди и се бе постарала да приготви най-хубавото, на което бе способна. Работеше при нея от години и сега не щадеше усилията си от ранни зори, независимо че работното й време бе от осем до четири следобед. Усмихната, побърза да оставя двамата да закусят и да си поговорят на спокойствие.

Стивън и Бренди се хранеха мълчаливо. Всеки очакваше другият да не издържи й да разкрие отношението си към тяхното споразумение. Привършиха с храненето и Мери за втори път поднесе кафе. Той се облегна назад. Въздъхна и загадъчно се усмихна. Погледът му се плъзна по красивия пейзаж около тях. Мирният и живителен фон така подхождаше на жената срещу него! Самата тя бе толкова естествена и открита! Сините очи срещнаха изучаващия смарагдов поглед.

— Права си, Бренди. Много е трудно човек да се откаже от всичко това и да отиде в големия град. Защо тогава пътуваш?

— Честно ли да ти отговоря?

Той стана и небрежно се облегна на колоната срещу нея.

— Разбира се — бе пестеливият му отговор.

— Ако не е за публикуване, ще ти кажа — започна тя с мек глас, — че не забравям коя съм и какво притежавам тук. А пътувам, защото имам своите делови задължения. Трябва и да правя проучвания за някои книги — една местност се описва по-лесно, след като си я видял. Убедих се, че и хората са по-словоохотливи, когато ги посетиш лично, отколкото ако говориш с тях по телефона или им напишеш писмо. Но ми се струва, че главната причина да пътувам, е желанието да не стана банална и отегчителна. Новите познанства, местности и събития ме стимулират, от тях се уча на много неща. И ме предпазват от самодоволство и застой.

— Кое по-точно? — той не сваляше очи от лицето й.

Тя стана и също се подпря на недалечната колона.

— Това, което става извън покоя и изолацията на това място, постоянните промени у хората и тяхната среда. Стремежът да държа будни съзнанието и въображението си, да наблюдавам и да се уча. Предполагам, че ме подтиква неосъзнатият страх да не остана ограничено и скучно провинциално момиче, ако се уединя завинаги тук. Освен това трябва да се срещам и с приятели.

— Имаш предвид необходимостта да изследваш хора и обстоятелства за новите си книги… Това ли наричаш правене на проучвания?

Тонът му я смути, накара я да се замисли. Въздъхна и поклати глава.

— Смятам, че веднъж вече ясно обясних какво мисля, когато ти намекна за този абсурд. Сега за последен път заявявам, Стивън: не използвам своите приятели и познати като опитни мишки или прототипове на героите си! Интересува ме настоящето, миналото, обстановката, дадени постъпки и събития. Не отричам, че определени черти на характера или пък личности оставят отпечатък в подсъзнанието ми, но никога не подлагам преднамерено на дисекция нито хора, нито отношенията ни, нито каквото и да било!

Когато „Огнената долина“ излезеше от печат, щеше да се убеди, че тя казва истината! Широката му усмивка я озадачи.

— Какво значи тази твоя странна усмивка, Стивън?

— О, бях се замислил за нещо — намекна неразбираемо той.

Тя го зачака да й обясни. Когато той не го направи, любопитно настоя:

— За какво мислеше?

Той я изгледа с нескрит интерес.

— За нищо, което да те интересува, госпожице Александър.

Преди тя да продължи да настоява за логичен отговор, Мери го извика на телефона.

— Надявам се, не се сърдиш, че оставих да ме търсят на този номер. Очаквам развитие по няколко важни въпроса.

— Разбира се, че не.

— Няма ли да ти е неприятно, ако някой открие, че съм бил цели седмици тук с теб? — безцеремонно полюбопитства той. — Мери не остава тук нощем, нали?

— Какво по-добро опровержение на инсинуациите на „Глитър“ от факта, че съм те забавлявала насаме в моето ранчо? — дръзко заяви Бренди. — След като те познават, кой би посмял да помисли, че сме се занимавали само с делови въпроси? При това вече сме достатъчно големи! — преди още да завърши обаче, тя силно се изчерви.

— Наистина, какво по-естествено от това! — подсили смущението й той, весело засмян. — Сега вече знам защо ме помами тук!

Импулсивно посегна да я погали. Не можеше да забележи нейния трепет, защото водеше борба със своя. Господи, колко прекрасна и предизвикателна беше! Всяка нощ насаме с нея в къщата щеше да е страхотно изкушение.

Погледите им се срещнаха, когато тя възбудено възрази:

— Не аз го направих, Стивън! Ти най-коравосърдечно измъкна от мен разрешение да дойдеш и да ме увлечеш в нова статия за злостната си многотиражка. Би ли ме обвинил, ако предпочета да се насладя на потайното ти пребиваване, вместо постоянно да се съпротивявам? Как би могла една нещастна, беззащитна жена да надвие такова упорство и мощ?

— Ако хватката ми беше силна и страшна, колкото твърдиш, би трябвало да поискам много повече от някаква си статия за теб! — открито се усъмни той, докато влизаха в къщата.

— Може би наистина би трябвало — съгласи се тя тихо.

Той трепна и рязко се обърна. Лицето му бе сериозно и напрегнато, когато попита:

— Какво каза?

Острият тон и пронизващият поглед я предупредиха да не се издава.

— Казах, че би трябвало да се обадиш най-сетне, някой отдавна чака на телефона — излъга тя със загадъчна усмивка.

Известно време той се взира в нея. Знаеше, че е изрекла друго. Искаше му се да е абсолютно сигурен, че е чул правилно първите й думи. След това сви рамене и отиде да се обади.

— Това ли е мъжът, за когото спомена, че ще дойде? — извади я от унеса мъжки глас. — Значи, все пак се появи. Наред ли е всичко.

— Добро утро, Найджъл — погледът й още бе замечтан. — Да, и той, и всичко е наред. Спомняш си главната цел на неговото посещение, нали? — пошепна в ухото му Бренди, докато сърдечно го прегръщаше, след това положи глава на гърдите му и го обхвана през кръста.

Найджъл поклати глава и се разсмя. Притисна я към силното си тяло и склони глава към копринената коса.

— Какво ще правя без теб, милото ми момиче? — внезапно се сети за нещо. — Извинявай, че се успах…

Преди тя да успее да каже нещо, отстрани прозвуча студено и официално:

— Надявам се, че не преча, госпожице Александър?

Бренди замръзна, после направи усилие да се отпусне. Защо да се притеснява от него в собствения си дом? Погледна към усмихващото се лице на Найджъл й сама се усмихна сърдечно.

— Ни най-малко, Стивън! Предполагам, че вече познаваш Найджъл? — личеше, че се владее и даже й е забавно. — Надявам се, че нямаш нищо против, Стивън. Найджъл получи покана по-рано. Много обича да се отпуска тук, сред природата. Тогава пише най-хубавите си песни.

Найджъл срещна хладния и недоумяващ поглед на Стивън.

— Разбира се, че се познаваме, мило. Радвам се да те видя отново, Стив. Бренди казва, че ще напишеш нова статия за нея. Или, по-скоро — ще поправиш онази, злобната. Постъпваш правилно. Не бива да се пишат неверни неща.

— Изглеждаш учуден, Найджъл. А първи ти ми каза, че не съм прав за нея. Тогава не разбирах откъде си толкова сигурен и добре информиран. Ако знаех, че си тук, щях да си доведа компания, за да направим четворка. Знаеш ли, току-що се обади Камил, много ми е сърдита. Настояваше да дойде и тя — излъга Стивън, за да накаже Бренди. Всъщност Камил го търсеше да му се оплаче за някаква нова реклама.

Измамата успя. Бренди го стрелна с поглед, изпълнен с гняв.

— Не ме интересува как си запълваш времето, господин Уингейт. Но няма да позволя домът ми да се превърне в бардак само защото си се почувствал самотен. Нито твоята Камил, нито друга подобна… дама е добре дошла тук. Ако се нуждаеш от компанията и услугите на жена, предлагам ти да поканиш някоя в най-близкия град през почивните дни. Найджъл често ми гостува. Не, не е гост, той е у дома си, защото ми е като роден брат. Така че можеш да изтриеш похотливия израз от лицето си и да забравиш вулгарните си предположения! Под никакъв предлог няма да каниш тук жени! Това е условието ми за делово споразумение с теб, господин Уингейт!

Едва завършила тирадата си, задъхана, тя изчезна в къщата. Не я сдържаше вътре — изхвръкна от главния вход и се понесе към конюшните. Канеше си да охлади гнева и обидата с бърза езда, същата, каквато бе прекъснал сутринта Стивън.

Двамата мъже гледаха във вратата след нея, без да знаят какво да правят. Пръв проговори Найджъл:

— Да сме наясно, Стив — Бренди и аз сме много близки приятели, но нищо повече. А знам, че въпросната статия е измислица, защото много добре я познавам. За мен тя е като по-малка сестра, заедно прекарваме голяма част от свободното си време. Никога не сме били любовници, нито ще бъдем. Просто не е такава. Тя е старомодно момиче, което с пот на чело се бори да оцелее в ексцентричния свят. Не се опитвай да я сравняваш с нито една от многото жени, които познаваш. Не й подхожда никакъв калъп, тя е уникална и неповторима. Ако още не си схванал това, тогава едва ли някога ще я разбереш — разстроеният Найджъл вече съжаляваше, че бе дошъл тук. Тонът му стана твърд и студен. — Ще те предупредя като приятел: не се опитвай да я използваш! Може да ти изглежда силна и интелигентна, но в действителност е доверчива и уязвима. Познавам ви и двамата и мисля, че ти си мъжът, който може и да спечели любовта й, и да я унищожи. Затова не си играй с нейните чувства. Или постави всичко между вас на делова основа, или веднага си тръгвай!

— Смяташ ли, че Бренди може да изпитва нежни чувства към мен?

— Да, но ми се струва също така, че се бои от теб, а и от себе си. Може би затова не ми се е обадила да не идвам — за да се защити. Досега не съм я виждал с такъв израз в очите, нито с толкова разстроено самочувствие. А можете да бъдете идеална двойка, тъй като в някои отношения си приличате, а и различията ви са съвместими. Ще ми повярваш ли, че бях решил да ви запозная във Вегас? Ако не звучи нахално, бих искал да опиташ да я разбереш и… истински да я опознаеш. От собствен опит знам, че никой мъж не иска да остане завинаги боготворен, но самотен ерген. А даже и да не събужда по-дълбоки чувства у теб, опитай да станете приятели. Неимоверно забавна е и е истинско удоволствие човек да я вижда около себе си.

— Знаеш ли, само ви дразнех с обаждането на Камил. На практика не мога да я търпя повече от две минути край себе си. Трудно понасям ревността и пораженията си. И знам, че като Бренди няма друга. Точно затова съм тук!

— Получих поканата преди теб, Стив. Бренди не ме е повикала нарочно, за да я защитавам. Гостувам й редовно на няколко месеца. Това място е чудесно за отмора и вдъхновение. Тук съм написал някои от най-хубавите си песни. Само не бъди груб с нея, Стив. Можеш да я нараниш дълбоко!

— Ще те послушам, Найджъл. Преди всичко й дължа извинение, след това са ми необходими няколко седмици, докато я опозная. Статията за нея съм свалил окончателно. Използвах я само за да получа покана да дойда тук. Исках да срещна истинската Бренди, както предлагаш ти. Само че се надявах да бъдем сами, за да върви проучването по-добре — пошегува се той. — И когато ви видях прегърнати, ми причерня пред очите.

— Бренди няма да е в състояние да се отпусне напълно, ако изведнъж ви оставя сами. Чак когато се покажеш откъм най-добрата си страна, тя няма да има нищо против да остане сама с теб. И още един съвет: не се опитвай прекалено бързо да й завъртиш главата. Може да се усъмни в искреността ти. Имаш славата на безсърдечен Казанова.

Когато Стивън я потърси, му казаха, че е отишла да поязди. Тогава бързо навлече избелелите си джинси и ботушите. Стегна кожения колан с голяма тока, изобразяваща лъвска глава.

Управителят не се поколеба нито миг да избере кон и да покаже на решителния, малко неспокоен мъж къде да намери ездачката. Даже си позволи да добави:

— Всеки път, когато изхвръкне с такъв израз на лицето, тя тръгва към езерото!

Стивън се метна на коня и препусна в посочената посока. Яздеше с не по-малка лекота от Бренди. Преди да я срещне, не се бе интересувал от коне. След чутото от нея в болницата обаче, грижливо бе проучил цял куп литература. Не му бе трябвало дълго време, за да разбере любовта й към тях. Но беше очевидно, че петнистите апалузи за нея са само хоби, а професия — писането.

Когато наближи езерото, намали ход. Скочи от седлото и върза юздите за един храст. Запромъква се между дърветата, докато пред него блесна сребърното огледало на водата. Както и очакваше, на брега седеше Бренди и разсеяно хвърляше камъчета пред себе си, загледана в концентричните кръгове.

С дяволит израз на лицето Стивън избра един по-солиден отломък и го запрати над главата й. Пред нея се вдигна фонтан като от снаряд и пръските я окъпаха. Бренди хлъцна смаяна. Преди обаче да успее да се изправи, видя смеещите се очи на Стивън. Той се отпусна на колене до нея. Започна да я успокоява, шегуваше се и попиваше капките по мокрото й лице.

— Исках само да привлека вниманието ти, Бренди, а не да те удавя. Ужасно съжалявам — оправдаваше се той, но смехът издаваше, че му е не по-малко забавно. Внезапно тонът му стана сериозен: — Моля те да ме извиниш за този душ, а още повече за грубостта ми преди малко, у вас. Нервирах се, че от офиса ми са дали твоя номер на Камил, а си го изкарах на теб. Не приемай сериозно думите ми, че може да пристигне тук — призна той. — Достатъчно ми е дотегнала! Както ти каза веднъж, тя е само едно от съпровождащите лица, които са в служба на обществените ми задължения. Използвам я, за да не ми се налага всеки месец да обучавам ново момиче. А с Камил нямам проблеми, защото вече е разбрала, че между нея и мен може да става дума само за бизнес. Лошото е, че започва да ми досажда с агресивността си към мои приятелки. Не изпитвам нищо към нея, Бренди! Дори не я харесвам.

Бренди внимателно го наблюдаваше.

— А защо каза онези ужасни неща за Найджъл и мен?

— Е, разстроих се, и то не малко, когато те заварих в прегръдката на друг мъж. Помислих, че ми правиш някакви номера. Прости ми.

— Ти каза, че Найджъл е предложил да напишеш новия вариант.

— Да, идеята е негова. Всъщност беше и ултиматум, и приятелско пожелание. Признавам, че колкото повече научавах за теб, толкова повече се убеждавах, че е прав. Мислех да изпратя при теб репортер. После реших, че не мога да се доверя на друг, освен на себе си. И главното е, че идеята ме заинтригува. Не на всеки мъж се случва да спаси своята мечта, а след това да остане сам с нея. Този път тя се засмя заедно е него.

— Като в онази мъдрост, че трябва сам да се захванеш с работата си, ако искаш да е свършена добре, така ли? — двамата отново се засмяха. — Може би и аз бях малко припряна и избухлива, Стивън. Мислиш ли, че е възможно да опитаме още веднъж? Отначало?

Той веднага й подаде ръка и избоботи прегракнало, с очи, приковани в нейните:

— Стивън Уингейт, на вашите услуги, мадам!

Бренди стисна едрата му длан. С питащи очи, окъпана в струящото от сините глъбини загадъчно сияние, тя успя само да промълви:

— Бренди Александър…

Сякаш уморени, насочиха погледи към гледката пред тях.

— Толкова ми липсваше, Бренди! Защо поне не ми се обади, преди да заминеш?

— Не бях сигурна, че ще пожелаеш да ме видиш. След като се появи Камил, започна да се държиш много хладно — напомни му тя.

— Понякога наистина съм като капризно дете. Просто бях нервиран, че плановете ми се объркват. Искаше ми се да остана с теб цялата вечер — без колебание призна той. Ръката му улови една от нейните къдрици. Наслаждаваше се на мекотата й, разнежен от близостта на Бренди. — Не се сърдиш, че дойдох тук, нали?

— Сърдя се само, че ти трябваше толкова време, за да стигнеш дотук — свенливо, но също така открито отвърна тя.

Той се наведе да я целуне и гласът му прозвуча пресипнало:

— Желая те…

Тя срещна горящия му поглед усмихната:

— И аз те желая, Стив…

Отпуснаха се върху тревата, прегърнати, слети в жадна целувка. Сетивата им витаеха като рееща се във висините птица. Галещите му ръце измъчваха нейното тръпнещо тяло. Устните му се спуснаха през пламналото лице към ухото й, започнаха да разтапят волята й с горещия си дъх…

— Стивън, почакай — дочу се отслабналият й глас.

— Защо? Аз те желая, обич моя — прошепна той, търсейки устните й със своите.

Почувствала близостта им, тя припряно го предупреди:

— Днес изпратих мъжете на пасището. Не можем. Не тук, на открито. Всеки момент ще дойдат да напоят конете!

— По-късно? — той дълбоко въздъхна.

На замаяното й лице грейна нежна усмивка, устните побързаха да се промълвят:

— По-късно…

— Щом сега можем само да си говорим, дяволче такова, тогава по-добре да сме на разстояние. Все едно дали аз те докосвам, или ти мен, ала в такива моменти не отговарям за себе си!

— Знам какво е — измъчено въздъхна и тя. Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.