Джанел Тейлър
Огнената долина (12)

Дванадесета глава

Топлите лъчи на слънцето стигнаха до възглавницата и като нежни пръсти докоснаха лицето й. Бренди стреснато седна в леглото. Беше забравила да пусне щорите. Спомените за миналата нощ нахлуха в съзнанието й като порой. Дръпна завесите и скочи от леглото. Изненадано сключи ръце, когато видя подноса на пода.

Не беше само прекрасен сън! Тя затанцува из стаята от възбуда и неудържима радост, разперила халата си в безгрижни пируети. Помиташе дребните вещи по масичките, въздушната струя повдигна някакъв розов лист хартия и го запрати зад тоалетното шкафче… Бързо се пъхна под душа, след това си сложи любимата бяла рокля. Застана пред огледалото и се засмя при вида на блестящите очи и руменината по бузите си. Хукна надолу, за да му открие сърцето си. Вече нямаше значение какво беше казал или какво мислеше, тя трябваше да излее чувствата си, защото любовта й вече беше неудържима!

Претърси цялата къща, но не намери никого. Започна нервно да кръстосва кухнята в очакване той да се върне. Репетираше отново и отново какво щеше да му каже. Вече бе готова да се съгласи с всичко, да го приеме целия или само частично — както той пожелаеше. Щеше да отиде навсякъде и по всяко време, ако той поискаше!

Вече бе осъзнала как една жена може да пожертва всичко за мъжа, когото обича. И не й трябваше нищо друго, освен да го има и да бъдат заедно. Желаеше приятелството му, желаеше деца от него, желаеше животът й да протече с него! Страхуваше се, че сърцето й ще се пръсне от любов и щастие, ако той не се върне веднага и не й помогне да се справи със силата на чувствата й. А къде ли бе Мери? Сигурно щеше да й помогне да го намери.

Изпълнена с нарастващо нетърпение и загриженост, позвъни в конюшните да попита дали Джак не знае къде е. Остана като гръмната от отговора: Мери отишла в районния търговски център, защото оттам се обадили да си приберат поръчаните по каталога неща. А Стивън Уингейт още на разсъмване тръгнал за летището в Лексингтън! Казал, че бърза да хване самолета за Ню Йорк в десет и половина.

Бренди погледна часовника — показваше единадесет. Той беше заминал! Даже, без да каже „благодаря“, или поне да си вземе довиждане! Защо не бе споменал по-рано, че си тръгва днес? Не, нямаше нито намек за това. Защо беше това бягство? Защо?

Притисна треперещи устни с вдървените си пръсти. По пепеляво бледите страни се затъркаляха сълзи. Остра болка прониза сърцето й. Как можеше да е толкова бездушен и себичен? Та нали едва вчера беше искал…

Измъчената й душа се изпълни със съмнения. От самото си пристигане тук се бе държал така убедително и подкупващо! Разтърси я гняв и отвращение от неговата подла измама и нейното сантиментално заслепение. Беше дошъл в стаята й, след като е знаел, че на сутринта заминава! За какво? За да й се надсмее, да я накаже за непокорството на стрелбището? Иначе защо снощи не се бе любил с нея?

Господи, нима наистина беше решил да я изкара кръгла глупачка? Този нагъл тиранин! Безсърдечен, арогантен сатир! Подлец! А наивната покорна Бренди сляпо и послушно се бе доверила. И ето поредното поражение…

Притъмняваше й от неговата жестокост. Не би се учудила, ако се е смял по целия път до Ню Йорк! Да се маха… Да иде при неговата безчувствена, фалшива Камил! Двамата си бяха лика-прилика. Само да не я болеше така, като че изтръгваха с нож сърцето й от гърдите… Гневът, унижението и погнусата бяха нищо в сравнение с непоносимото страдание, смазващо като в менгеме разсъдъка и душата й.

 

 

Някой настойчиво звънеше на вратата. Бренди изтри сълзите си и отиде да отвори. На прага пристъпваше от крак на крак раздавач, ядосан от бавенето. Бутна в ръцете й голям жълт плик, показа къде да се подпише и вдигна прах по пътя, без дори да дочака бакшиш.

Тя се върна в кухнята и хвърли плика на масата. Докато сядаше да поразмисли над поразяващия обрат в хода на събитията, очите й попаднаха на емблемата върху плика: Издателство „Глитър“.

Замръзна изненадана. Какво биха могли да изпращат с препоръчана поща? За статията беше рано — Уингейт едва бе заминал със записките и снимките си!

Разкъса плика и видя предпечатното издание на броя за този месец. От корицата я гледаше лицето й в едър план. Втрещена, не повярва на очите си. Не беше възможно… Кога е могъл? Той й бе обещал… Но… Чак такова съвпадение!

Трескаво потърси името си и страницата в съдържанието на броя. С премрежения си поглед не успя да разбере нищо от дребните илюстрации около рекламата за статията. Във всеки случай, не можеше да не е свързана с ненадейното му заминаване! Изведнъж си спомни за среднощното иззвъняване на телефона и как Мери го бе будила, за да се обади. Уплаши се, че ще й призлее. Тогава ли му бяха съобщили?!

С треперещи ръце разгърна фаталната страница. Шокиран и невярващ, погледът й пробяга по тлъстите букви на заглавието:

„Запознайте се с истинската Бренди Александър!

Лора Макгейвън“

Той я бе излъгал, това беше гнусната публикация, която трябваше да отмени! Беше я измамил, подиграл и нагло и жестоко прелъстил!

Втурна се към стаята си. Бързо се преоблече в тъмна рокля. Ръцете й не се подчиняваха, докато връзваше около врата си копринено шалче. Набързо нахвърля в куфарите дрехи от гардероба. Пъхна в плоското си куфарче списанието и първия вариант на новата си книга. Обади се на летището. За щастие имаше самолет, който можеше да хване, ако побърза. Позвъни в офиса на Кейси и остави съобщение да я чака. Надраска на Мери бележка, че заминава задълго.

Когато отвори вратата, Кейси се втурна насреща й.

— За Бога, Бренди, каква е тази тревога?

Бренди отвори куфарчето и хвърли списанието на бюрото й.

— Виж на тридесет и седма страница! Тази сутрин пристигна с препоръчана поща. Той излъга и ме съсипа! Сега как да тръгна на рекламно турне? Отложи го, ако изобщо се съгласят да ме приемат, когато тази мръсотия залее пазара! Където и да се появя, журналистите ще се интересуват само от гадостите около мен — тя повече не можеше да сдържа сълзите си. — Извинявай, Кейси. Наистина вярвах, че ще я спра. Той обеща да я свали от печат. През цялото време съм държала змия в пазвата си! И ето неговата благодарност. Иска да ме унищожи и да очерни моето име! Защо? Какво ще спечели от тези клевети? Но ти знаеш как охотно публиката приема такива неща. Смазана съм, Кейси!

Опитният поглед на Кейси се спря върху текста и снимките, за да прецени ефекта и възможните щети, които биха нанесли. Бренди беше права. Станало бе непоправимото.

— Но как така, Бренди? Той още ли е там, в ранчото? Какво може да каже за този злобен пасквил?

— Беше в ранчото, Кейси! Даже прекарах с него прекрасни дни или поне така ми се струваше. Този гаден подлец си е заминал, преди още да се събудя. Без едно „благодаря“, без да каже „довиждане“! Казал на Джак, че се връща в Ню Йорк. А защо го е направил, нямам ни най-малка представа. Знаеш какво говореше и как се държеше след срещата ни в Лас Вегас, обаче вярвах, че има добри намерения. Не мога да се сетя какво съм му сторила, че да предизвикам подобно канибалско отношение, нито пък знам как да го променя. Знаеш ли, веднъж той ми предложи тази статия срещу ръкописа на „Долината“!

— Знам. За него е предложил милион долара и на „Уебстър“. Разбира се, те му отказали. Тогава вдигнал на милион и половина. Отговорили, че за никакви пари не може да се купи твой ръкопис — съобщи Кейси на смаяната си приятелка. След това й разказа и за останалите си открития и подозрения.

Бренди остана на стола си като гръмната. Накрая само успя да попита:

— Защо?

— Не знам дали ще ми повярваш, но мислех, че това чудовище е влюбено в теб! Как се държа той в ранчото?

Бренди не бе в състояние да измисля, пък и нищо не би спечелила, ако скриеше нещо, и разказа подробно за лъжовния рай, в който бе попаднала с него. Накрая изхлипа:

— Трябва да съм най-голямата глупачка на този свят, Кейси! Та аз го обичам!

Кейси разбираше, че няма време да кършат ръце. Енергично се приготви за излизане.

— Я да видим какво ще каже господин Стивън Уингейт за подличките си постъпки! Тръгваш ли?

— Няма да мога да погледна отново това чудовище в очите. Още сега заминавам за вилата на морето. Търси ме само в краен случай. И не казвай нито на Найджъл, нито на който и да е друг къде съм. Искам да съм сама! Имам да премисля страшно много неща.

— Нали няма да правиш глупости? — съчувствието и загрижеността на Кейси трогнаха Бренди.

— Не би трябвало, нали? После може да замина за северните щати, докато тази история заглъхне. Взела съм си всички бележки по книгата. Студът и необикновената интрига сигурно ще ми помогнат да се оправя от тази злощастна бъркотия. Ще ти се обадя, преди да тръгна — на вратата тя хвърли прощален поглед към своята приятелка и делова представителка — Прости ми, Кейси. Направих всичко по силите си. Даже повече. Сбогом.

— Дръж се, момиче! — Кейси окуражаващо я прегърна. — И не се безпокой. Аз ще се погрижа и за тази история, и за Стивън Уингейт.

Двете се отправиха в различни посоки с различни намерения.

 

 

— Поканете госпожица Тривърс при мен! — нареди Стивън по интерфона. Недоумяваше какво може да накара приятелката и импресарио на Бренди да поиска среща с него, като се позовава на неотложността и необходимостта й. Едва ли Бренди е разстроена от писмото, което й бе оставил върху тоалетната масичка! Да не би вече да изпращаше Кейси с отговор? Нима му отказваше? Дали е узнала за „Долината“?

Кейси се втурна в просторния кабинет и безстрашно се насочи право към масивното му дъбово бюро. Демонстративно хвърли скандалното списание пред него и викна:

— Мръсен негодник! Как си посмял да постъпиш така с Бренди? По-долно същество от теб едва ли би могло да има! А на всичко отгоре си и подлец! Обещал си й да свалиш от печат тази мръсотия от Макгейвън. Само не започвай да се оправдаваш за подобна низост!

Известно време той я гледаше смаян, после пое дъх.

— Чуваш ли се какво говориш?! Аз не само й обещах, че ще сваля онази история. В това списание няма да се появи нищо за нея! Нито нова, нито стара статия! Пристигнах тук едва тази сутрин…

— Стига! Много добре знам какво си й казал! И също така добре виждам какво е публикувано тук! Как можеш да седиш спокойно и да лъжеш! Какво е това тук?! — тя удари с юмрук по ярко оформената корица, от която гледаше цветен портрет на Бренди.

Очите му последваха гневния й жест. Изумено ахна и лицето му се сгърчи в неудържима ярост.

— Кой, по дяволите, помести тази мръсотия!

За миг застина, за да се убеди, че очите му не го лъжат. После нареди да го свържат с директора на издателството. Едва дочакал обаждането, изрева в слушалката:

— Уволнен си, Томсън! Как си посмял да се опълчиш срещу моята заповед? Знаеш ли, че става въпрос за бъдещата ми съпруга, ако изобщо съществувам за нея след всичко това?! — без да слуша никакви обяснения, му нареди да запечата склада и да унищожи всички екземпляри на броя. — И се моли нито един екземпляр да не види бял свят! Ако това се случи, ще те накъсам парче по парче и ще срина цялото ви свърталище! — Стивън затисна с ръка слушалката, за да разбере от Кейси как се е сдобила със списанието. Разказът й само засили неговото изумление и ярост. Изглежда и на Томсън му беше нужно време, за да изясни драматичната бъркотия. Накрая Стивън се развика: — Ти да не си полудял! Не съм ти изпращал никаква телеграма! Нали ти казах да спреш материала за нея? — когато Томсън продължи да настоява, че телеграмата е в ръката му, започна да го гложди съмнение. — Провери дали Макгейвън има нещо общо с тази телеграма! Също и Камил Бланшар! И отсега нататък за теб няма други заповеди, освен ако не ги получиш лично от мен! Ясно? Аз ще съм си в кабинета. Прави, каквото искаш, но списанията да са унищожени до едно още днес! — след нова пауза гръмогласно завърти: — Не ме интересува цената! Ако само един екземпляр се появи на пазара, прости се с главата си! Аз ще покрия щетите. И да не забравиш да изчистиш в архивите всичко за Бренди Александър! Сложи в картотеката бележка от мое име нито дума да не излиза за нея, освен ако не съм я написал лично аз! И се обади, когато можеш да ми дадеш отчет за всеки унищожен екземпляр поотделно!

Той тръшна слушалката и продължи да ругае под нос. Сетил се внезапно как е попаднало списанието у Кейси, той рязко се наведе към нея:

— Къде е Бренди сега? Трябва да й обясня всичко за тази каша, стига да повярва!

— Излишно е да ти обяснявам, че е покрусена от измамата. Отмени всичките си пътувания. Каза, че не може да се покаже пред никого, докато скандалът не утихне. Замина си, преди да дойда тук. Естествено, отказа да дойде с мен. Не иска повече и да чува за теб!

— В ранчото ли се прибра?

— Не. Това би било първото място, където ще я потърсят, когато клюката излезе по витрините. Остави я на мира, Уингейт. Достатъчно страдания й причини вече. Тя не иска да види даже Найджъл!

— Трябва да я видя, Кейси! Тя ме обича, не ти ли каза това? Къде е сега?

— Знам, че те обича. И то още от Лас Вегас. Беше изписано на лицето й всеки път, когато споменеше името ти! Само че й трябваше известно време да разбере какво означава това ново и странно чувство.

— Само ми кажи къде да я намеря, моля те!

— Не мога. Обещах й да не казвам на никого, а особено на теб. Да не би да мислиш, че не знам как си се отнасял с нея, особено след Вегас? Освен това й разказах всичко за тайния ти шпионаж.

— Тя спомена ли нещо за мен?

— Найджъл ми изтърси куп намеци, когато го помолих да я пази от теб. За какво друго според теб беше дошъл в ранчото? Щеше да се откаже да ходи, когато разбра за теб. Аз го убедих да отиде. Не ти вярвах, Уингейт! Сега разбираш защо. Бренди е като сестра за него. Той не би допуснал никой да я обиди, включително и ти. Когато научи за последния ти номер…

Телефонът иззвъня и я прекъсна. Стивън грабна слушалката, като се молеше наум да е Бренди. Не беше тя, но все пак въздъхна облекчено от чутото.

— Сигурен ли си? Всичките, до едно? Отлично, Томсън! — той размени с него още няколко реплики.

Кейси бе станала да се разходи из разкошния кабинет. Нещо привлече вниманието й към масичката пред коженото кресло. Вгледа се в текста и откри, че са шпалтите на „Огнената долина“. Размаха ги под носа му, когато той се приближи към нея.

— Как е попаднало това у теб?

— Имам приятел в „Уебстър“, който ми е задължен за една услуга. Бяха ми казали, че Бренди ме е използвала като прототип на главния герой. Естествено, исках да проверя това, преди да е подписана за печат.

— Откъде ти е хрумнала тази налудничава идея? „Долината“ е написана миналата година, много преди Бренди да е подозирала за съществуването ти. Даже не става дума за онази Огнена долина край Вегас.

— Сега вече и аз го знам, защото прочетох шпалтите. Бива си я, нали? Като че виждам на живо героите и обстановката! Не е чудно, че всяка нейна книга става бестселър. Прочетох всичките й книги, които успях да намеря. Колкото до „Долината“, бях заблуден, или по-точно — злостно излъган.

— Това ли била причината да я тормозиш? Мислил си, че в книгата става дума за теб? И заради това на всяка цена искаше да откупиш правата върху нея, така ли?

— Точно така. Когато снощи Дерек ми се обади, че ще мога да прегледам „Огнената долина“, реших да хвана първия сутрешен самолет. Колкото до моите „измамни намерения“, трябваше да съм сигурен в Бренди, преди да й предложа да се омъжи за мен!

— Преди да… направиш… каквооо? — Кейси не вярваше на ушите си.

— Преди да й предложа да стане моя съпруга. Нищо ли не ти спомена за моето предложение? Май наистина прекалих с проучванията си. Аз я обичам, Кейси! И няма да има друга публикация за нея, освен ако не е репортаж за нашата сватба!

— Каква сватба, Уингейт? Тя заяви, че повече не иска да те вижда! — Кейси реши, че няма да е зле да понатрие носа на арогантния завоевател. Нека се пооваля на колене в праха пред Бренди, докато иска от нея прошка за всичките си безсърдечни трикове! Винаги беше постигал своето. Нека се поизмъчи, за да запомни какво му е струвал този успех.

— Къде е тя, Кейси? Разбирам, че искаш да ми дадеш урок, но поне не удължавай нейните мъки, като я държим в неведение за моите намерения и истината за цялата тази каша.

— Каша ли? А кой е изпратил телеграмата?

— Мисля, че знам… И ти обещавам да поискам сметка от тази жена, веднага след като уредя недоразуменията с Бренди. Моля те, къде е тя?

— Откъде да съм сигурна, че не е някоя нова измама? Още един номер?

Той измъкна черна кадифена кутийка от джоба си. Отвори я и я пъхна под носа й.

— Това на номер ли ти прилича? Купих го тази сутрин. Имам и билет за обратния полет този следобед. Искаш ли да ти покажа и него?

Кейси смутено се вгледа в брилянтния годежен пръстен, подаващ се над черното кадифе.

— Значи говориш сериозно! Наистина искаш да се ожениш за нея!

— Стига да я намеря! И веднага, щом оправя тази бъркотия!

Кейси се засмя с облекчение и делово предложи:

— Тогава остави на мен да се погрижа за шпалтите. Ще ти дам нейния адрес на остров Киява. И, ако искаш, даже ще й съобщя, че може да ти вярва! — вече бе разбрала неволните грешки на Стивън в миналото и се бе убедила в бъдещите му добри намерения. Остави бележката с адреса на бюрото му. — И не забравяй да й обясниш защо съм я подвела и съм издала нейното скривалище!

Поговориха още малко, докато уточняваха подробностите по пътуването му. На раздяла Кейси предупреди:

— Ти си мъж с късмет, господин Уингейт. Едва ли би могъл да попаднеш на по-добра жена от Бренди. Обича те, но е наскърбена и объркана. Затова бъди много внимателен с нея. И гледай да стигнеш там, преди да е заминала на север. Тогава няма да успееш да я намериш и половин година!

 

 

Стивън се въртеше неспокойно в мекото кресло на частния реактивен самолет, който с всяка минута го приближаваше към Бренди. Не го свърташе на едно място, струваше му се, че не летят достатъчно бързо. Ядосваше се на припряното й отпътуване. Защо не му бе дала възможност да й обясни? А неговото писмо? Обяснението му в любов? След като го беше прочела, как би могла да повярва, че той стои зад злостния номер със статията? Или че може да предаде нея и любовта им? И как бе могла просто да побегне нанякъде?

Измъкна кадифената кутийка и я отвори. Вгледа се в пръстена и си припомни как крадешком бе снемал мярката с хартиена лентичка от друг неин пръстен. Обичаше я и я желаеше! Ала разбираше, че тя е в пълното си право да не му повярва. Щеше ли да успее да я убеди, че е станало ужасно недоразумение? Тя му бе казала истината — „Долината“ нямаше нищо общо с тях двамата. Но ако наистина го обичаше, защо бягаше от него? А ако се окажеше, че Кейси е сгрешила? Ако Бренди не го обичаше? Ако се окажеше прекалено горда и упорита, за да го изслуша? Ами ако не се съгласи да промени начина си на живот дори заради Стивън…

Женитба, съпруг, деца — това бяха сериозни промени за цял живот! При мисълта за деца се сети за нещо, което досега изобщо не му бе минавало през главата. И двамата не бяха използвали противозачатъчни средства! Ами ако…

Той засия, като обмисляше сериозния и убедителен аргумент в своя полза…