Джанел Тейлър
Огнената долина (7)

Седма глава

Бренди отвори луксозния плик, поднесен й от келнера очите й напрегнато пробягаха по смайващото послание, изписано на ръка с едри красиви букви:

Ако държиш на предложението си за нова статия и снимки за „Глитър“, заповядай на обяд в ресторанта на хотела в един часа. Приемеш ли моите условия, статията на Макгейвън ще бъде окончателно свалена от печат или предадена на твое разположение. Ако пренебрегнеш това великодушно предложение, мога само да приема, че истината не те интересува.

Естествено, отдолу стоеше подписът на Стивън Уингейт. Тя подаде твърдия лист на Кейси. Нейните очи също се разшириха от удивление. Вдигна поглед към развълнуваното лице на Бренди:

— Ще отидеш ли на срещата, за да го изслушаш? — гласът й беше загрижен. — Как ти изглеждаше той онази вечер? Очевидно беше впечатлен от теб.

— Това е чисто и просто опит за изнудване, Кейси! Няма да му се доверя нито за миг — зелените й очи обаче бяха лукаво присвити, а по лицето се четеше неясно предчувствие. — Какво ли да облека? Оставила съм доспехите си „а ла Жана д’Арк“ вкъщи!

Даже и пред Кейси волната и непредубедена Бренди не би се решила да разкрие истината за нощта с този мъж. А той? Защо не й се бе обадил толкова време? И какво ли бе намислил сега?

— Защо не му изиграеш един номер, Бренди? Ако съдя по онова, което видях последния път, той е на ръба на поражението. Остава само да го бутнеш! А статията може сериозно да ти навреди. Нейното сваляне си струва един малък флирт.

„Да беше само флирт!“ — простена в себе си Бренди, а гласно възкликна:

— Аз? Да завъртя главата на Стивън Уингейт! При този избор на жени, който има? С какво бих могла да го заинтригувам? Неговият тип е Камил Бланшар, а не незабележимата Бренди Александър!

— Ти, ти да си незабележима? Ако разбирам от мъже, ясно ми е защо постоянно тича по петите ти. Има много подобни на него — богати, влиятелни и капризни. Но, като добавиш към този списък зрелостта, магнетичното излъчване и мъжествеността му, той се превръща в истинско съкровище. Проблемът му е, че е свикнал да има всяка жена, която пожелае. И се е оплел сред куп блестящи досадници. Нищо чудно вече да му е писнало от тях. Може да не се съмняваш, че за него тя си предизвикателство, което няма да отмине! — Кейси се засмя — Какъв тип жена ще му се стори интригуваща, особена и завладяваща? Разбира се, тази, която е свежа и естествена и в същото време изискана и чаровна; невинна, но и чувствена; безпомощна и заедно с това — силна, умна, открита и жизнена жена, която предизвиква инстинкта му на ловец, но не е заплаха за статута му на ерген; която е способна да предлага, без да отнема… — тя многозначително замълча. — Няма нищо по-възбуждащо от жена, която може да бъде пленена, съблазнена или замаяна само след разгорещено преследване. Онази вечер той опита да те завоюва пред очите на всички, но ти чудесно му се изплъзна. За него си единственото му поражение, забраненият плод, златната ябълка!

— Дали да не си взема някои бележки за следващата ми книга? — пошегува се Бренди, като се питаше какво ли би казала Кейси, ако знаеше всичко. — Той буквално ме ужасява! Не мога да се състезавам с мъж, който има неговия опит и умение. Ще ме схруска! Представям си какво ще стане, ако усети, че го разигравам…

— Не ти предлагам да се обвързваш с него. Само се сприятелете. Все пак, може да се окаже човек със сърце и съвест. Ако му дадеш възможност да те опознае, има шанс да не допусне до печат онази гнусотия. Откъде да знаеш дали не носи маслиновото клонче! С малко повече ловкост ще го грабнеш, преди да го е скрил.

— А ако си въобразява, че съм длъжна да му се отплащам за спасяването на живота ми? Май се държи точно по този начин.

Невинното предположение обаче събуди сериозни съмнения у нея. А ако в него имаше нещо вярно? Как щеше да се държи Стивън след нощта, прекарана с нея? Като че ли имаше само един начин да провери…

 

 

Точно в един часа Бренди влезе в ресторанта. Подаде своя визитна картичка на метр д’отела и по реакцията разбра, че е предизвестен за идването й. Последва го към далечния закътан ъгъл. През тежките пурпурни завеси едва се процеждаше светлина и може би затова обстановката повече приличаше на вечерна.

Стивън стана и я посрещна. Възхитеният му поглед се плъзна по белия й ленен костюм и мъхесто зелената блуза под него. Кройката беше семпла, но ефектна. Той осъзна пренебрегвания досега факт: нямаше дреха, която да не й стои добре. Походката и жестовете й бяха изискани и уверени. Притежаваше естествена грация и лекота, говорещи за жизнерадост и висок жизнен тонус. Стивън с учудване отбеляза, че при всяка среща с нея забелязваше все нови и нови неща.

Бренди седна със скована усмивка. Главният келнер вече бе при тях в очакване на поръчка за аперитива. Трябваше й ясна мисъл, затова поиска чаша бяло вино. Стивън разбиращо се усмихна и си поръча чивъс с лед.

— Искал си да говорим, Стивън — отсече тя, като с учтив и делови тон го приканваше да пристъпи към основната тема на разговора. Как ли би трябвало да се държи една жена с несигурния си любовник, или по-точно — с партньора си за една нощ?

— Сериозният разговор може да почака, госпожице Александър — отвръщаше й с шеговито подобие на нейния официален тон. На лицето му обаче грееше стопляща усмивка, бликнала сякаш от дълбочината на сините очи. — Сутринта беше малък ад. Ще възразиш ли, ако се поотпусна и си събера мислите, преди да се заемем с работата?

— Както желаеш — вежливо отстъпи тя. Искаше й се за миг да избяга от погледа на сините езера и от спомена за изпълнената с изпепеляваща страст нощ, за да се успокои. А той? Нима беше нормално да е толкова безразличен? Дори без една тривиална нежност за поздрав?

С напитките получиха и кратка възможност да помълчат на спокойствие. Бренди благодари, когато келнерът постави върху червената салфетка кристална чаша със златистата течност. Стивън обаче не отмести поглед от Бренди през цялото време, докато ги обслужваха.

Тя неловко се раздвижи на стола. Даже докато се оглеждаше за някое познато лице наоколо, усещаше върху себе си парещата тежест на безмилостните му очи. Несъмнено бе решил да я покори със силата им. Май Кейси беше права — не беше свикнал да среща каквато и да е съпротива. Значи можеше да запази този мъж чрез проявата само на сдържан интерес към него.

Кадифените й очи отново се заковаха върху лицето му, когато той заяви:

— Изглеждаш прелестно, Бренди! А може би днес е по-добре да те наричам Кати?

— Зависи кое предпочиташ, Стивън. Както ти казах, и двете имена са мои. Близките ми приятели ме наричат Бренди, както ми казваха моите родители. Открих, че пред непознати е най-добре да използвам името Катрин. Сигурно и ти си открил спокойствието, което предлага името Ланс Ренолдс. За мен това прави името Кати. Кати не се налага над чувствата на хората. Кати успява да е непосредствена там, където Бренди не може. Бренди трябва да се съобразява с мнения и правила, които не важат за Кати. А когато реша, мога да бъда и двете! — тя се засмя, забелязала с облекчение, че му е интересно и забавно да я слуша. — Сигурно положението е подобно при Стивън и Ланс? Ланс не е обременен с обществените и делови проблеми, които постоянно преследват Стивън Уингейт. Парите, положението и перспективите в бизнеса означават определена отговорност и удовлетворение, които са участ на Стивън и Бренди. Кати и Ланс са безгрижни души свободни да говорят и вършат всичко, без ограничения. Нали? — тя замълча. Защо я гледаше така съсредоточено и пресметливо, като че е изложена на публичен търг?

— Точно така е, Кати! — той се усмихна. — Мога ли да поканя на обед нея, вместо интелигентната и делова Бренди?

— Кати не поема отговорности, Стивън, а това е делова среща. Ако новото ти намерение е да подложиш на дисекция една от тях или и двете, това няма да стане тук. И още нещо — призовката за този обед е на името на Бренди — сдържано му напомни тя, като подчерта думите „дисекция“ и „призовка“ и едновременно го фиксираше с немигащ поглед. Надяваше се да го обезоръжи и смути, както той бе постъпил с нея.

— Само че те двете са една и съща личност, нали така? — настоя той, а в очите му затанцуваха дяволити пламъчета. Бисерните му зъби проблясваха на фона на бронзовия тен в позната й хипнотизираща усмивка.

— А Ланс и Стивън са един и същи мъж? Не смятам така. Имах непреодолимото чувство, че първия път срещнах Ланс Ренолдс, а оттогава насам се натъквам все на Стивън Уингейт. Не съм ли права, Стивън? — тя натърти на истинското му име, защото той подлагаше на съмнение способността й да възприема действителността.

Тя говореше за дисекция, от каквато той се страхуваше! Каква беше всъщност тази жена? Никой не би трябвало да го познава докрай. А тя, едва срещнала го, така уверено четеше най-съкровените тайни на характера му, като че го бе създала със собствената си ръка! Значи проучването й продължаваше… А може би и двамата си бяха поставили изследователска цел? Явно беше подценил чара, настойчивостта и безпощадния й интелект. Дали тя не пишеше и правилата на играта, не дърпаше сама спусъка, като се преструваше на уплашена от него? След случилото се между тях в хотелската стая, как съумяваше да бъде така хладна и невъзмутима? Не се бе опитала даже да му се обади! А ако вече бе задоволила любопитството си?

— Така ли е, Ланс? — пак попита тя, притеснена от напрегнато изучаващия му поглед. Дали да не изясни историята с „Долината“, преди да атакува пошлостта на „Глитър“?

Тогава той се усмихна и кимна.

— За момент забравих професията и многобройните ти умения, Бренди. Острите ти забележки, психологическия анализ… проницателните диалози. Този твой мозък никога ли не спира да премисля всяка дума и действие? — въпросът бе изречен с обвинителен, почти обиден тон.

Тя забележимо се стегна.

— Само когато е принуден, Стивън. Обратно на ширещото се мнение, писателите не анализират всичко около себе си. Стремя се никога да не излагам на хартия нещо, което може да засегне човек, колкото и далечен познат да ми е той. Аз съм автор на фантастика, Стивън. Оставила съм реалността на по-способните писатели и на онези, готови да съсекат всекиго по лични съображения. Пиша, за да развличам хората, и толкова! Можеш да ми вярваш! А и сега не съм на работното си място — млъкна, с което го предизвикваше да я прекъсне, преди да се е доизказала. Той обаче не го направи и тя продължи: — Именно това погрешно мнение е причина да крия името и професията си от непознати. Защото още щом чуят думата „писателка“, хората се променят. Мислят, че се готвя да ги използвам като прототипове в някоя нова книга. И най-безобидният контакт се превръща в жалка надпревара да ми въздействат или впечатлят по един или друг начин. А мъжете! Чудят се дали първо да измъкнат от мен с коя героиня се идентифицирам, за да се превъплътят веднага в някой от мъжките персонажи и да ме зашеметят!

Ръката й трепереше, когато вдигна чашата си и безразсъдно я изпразни до дъно. Очите й се навлажниха, задави я кашлица.

— Браво, госпожице Александър! Чии са тези възгледи — на Бренди или на Кати? Или пък беше само хокане на пакостника Уингейт?

— И двете, Стивън. Трябва само да избереш кого харесваш — жената или писателката в мен? Не беше ли под влиянието на същата илюзия, когато дойде при мен през нощта? Сега ясно ли ти е защо се прикривам зад името Кати? Искам хората да познават и да харесват мен, жената, а не писателката Бренди Александър! И желая да ги виждам такива, каквито са, а не такива, на каквито се преструват. Толкова ужасно измамен ли се чувстваш? В края на краищата, аз наистина съм Катрин Александър!

Той само се усмихна загадъчно, докато размишляваше над опита й да го обезоръжи, налагайки му своята привлекателна схема. Наистина ли подценяваше неговата схватливост и прозорливост, или чисто и просто се надсмиваше над интуицията му? Или пък целеше да му внуши; че е само една заблудена вятърничава писателка, играеща си на сладката и чувствителна Кати, докато не работи? „Номерът няма да мине, любима моя Бренди! Ти си много повече даже от онова, за което се представяш!“ — помисли той.

— Поканих те с определена цел, Бренди. Като се нахраним, ще ти кажа какво съм намислил.

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да го чуя сега. Какви са твоите условия?

— Както желаеш — сви рамене той. — Ти твърдиш, че статията на Лора е несправедлива и злобна. Освен това намекваш, че не познавам истинските Кати и Бренди. Ако наистина моите впечатления от теб са неверни, има само един начин да го докажеш. Ако успееш, ще поместя версията, която предложиш ти!

Към подозрението в погледа й се прибави и объркване.

— Какво значи това? Искаш от мен да докажа коя и каква съм, за да свалиш от печат онази измислица?

— В най-общи черти, така е. Ако Макгейвън не е уловила истинското ти аз, тогава ми го представи ти! Покажи ни истинската жена в себе си, позволи ни да я опишем. Знаеш какво харесват читателите: предпочитания, опасения, навици, черти на характера. Къде обичаш да ходиш? Как се държиш? Причините за успеха ти? Как работиш? Откъде черпиш идеите си? Как живееш? Няма да поместя нищо, което сметнеш за обидно или неточно. Ако искаш, можеш сама да редактираш материала. И да подбереш снимки към него. Само нека да са от различен ъгъл и да са направени на различни места. Затова авторът и фотографът трябва да живеят и дишат заедно с теб в течение на две седмици — тук и в обичния ти Кентъки. Предложи ми истинска история за една реална жена! Покажи ми Кати и Бренди! Той млъкна и зачака реакцията й.

— Разбирам. Намислил си някой да ме съпровожда постоянно тук, а след това да ме последва вкъщи, за да подготви цялостен материал, заедно с илюстрациите. На пръв поглед в думите ти няма нищо обидно или обезпокояващо. А всъщност искаш да извадиш на показ всичките ми тайни и недопустимо да се намесиш в моя личен живот. Не прекаляваш ли, Стивън? Аз не съм насекомо, разпънато под микроскоп! Мога да приема някои рационални идеи, но да допусна цели седмици Лора Макгейвън да е моя сянка? Дума да не става! Освен това, много добре знаеш, че драсканиците й са куп лъжи! Не приемам предложението ти!

— Не съм и помислял за нейно участие в новия ми замисъл! Как би могла да е обективна или безпристрастна, след като подложих на съмнение статията й? — той успокои дишането си. Време бе да отвори златния капан! — Става въпрос за друг, от когото разбрах, че писаното е измислица.

— Кого имаш предвид? — попита тя, като наивно попадна в капана.

— Ланс Ренолдс — неочаквано и спокойно отвърна той, като бързаше да пусне резето, преди да е успяла да избяга. — Какво по-добро от мъжа, който вече знае истината, и е на твоя страна? Ти толкова ми липсваше! — усмихна се, забелязал как лицето й пламва.

— Това шега ли е? Или може би хитрост, за да откъснеш още няколко мръвки за онази блудкава каша? — тя се мяташе, без да знае къде е изходът!

— Мога да те уверя, че съм квалифициран фотограф. И след като съм открил най-добрия ракурс, има ли по-подходящ от мен да застане зад обектива? Колкото до материала, ще ми е необходимо само да събера факти и интригуващи детайли, които да предам на способен журналист. Или ще го напишеш самата ти. Така най-добре ще подбереш каква информация да получат читателите.

— Искрено ли желаеш да работим заедно върху новата версия? Без номера? — милата й усмивка потвърждаваше, че вече не се съпротивява на съблазнителната му клопка.

— Хората ме наричат безцеремонен и безсърдечен, Бренди. Но всъщност съм и прям, и принципен. Не желая никого да принасям в жертва, най-малкото една красива жена, която лично аз намирам за фантастична! Но няма да мога да спра статията, ако не ми предоставиш друга. Така че — две седмици съвместна работа и никакви номера, а? Мога ли да се смятам за поканен в живописното ти ранчо в Кентъки? — омайваше я той с възбуждащ глас. — Сигурен съм, че ще излезе нещо забавно и много поучително и за двама ни!

Сама с него? Бренди обмисляше тази вълнуваща, но рискована идея. Претегляше мотивите му да я увлече в странната авантюра. От всички страни я връхлитаха съмнения и страхове. Ако наистина му бе липсвала, защо не й се беше обадил? Всъщност там нямаше да са сами. С тях щяха да са и работниците, и преданата й икономка. Усмихна се, когато си спомни за предстоящото гостуване на Найджъл. Тъй като познаваше и двамата, той беше най-доброто решение на дилемата. Така хем щеше да има възможност да докаже несъстоятелността на статията, хем щеше да опознае по-добре Стивън. А можеше и да се получи нещо между тях… Само че защо не я напускаше чувството, че е подведена? Все повече й миришеше на изнудване! Внезапно усети, че не може да му се довери напълно. Ако той искаше само една мимолетна връзка с нея, този камуфлаж беше излишен.

— Добре, ти си на ред, Стивън! Прибери старата статия в своята каса. Когато се върнеш с новата, ще я изгориш пред мен. Обещаваш ли? — имаше чувството, че е пред отворения люк на самолет, носещ се в тъмнината. Той обаче напрегнато мълчеше, сякаш не разбрал, че тя чака отговор. — Стивън, искам твоята честна дума! Закълни се, че старата версия няма да се появи, ако се съглася на новата — с теб?

— Имаш моята дума. Да пристъпим ли към проучването от днес?

Тя се подвоуми.

— Тази вечер имам среща с приятели. Искаш ли да дойдеш?

— Кога и къде? — зададе той обичайния въпрос, като мислено пусна ключа от клетката капан в джоба си — до момента, в който щеше да я освободи, ако изобщо се стигнеше дотам.

— Седем и половина, в стаята ми. Преди да пристъпим към работа, трябва първо да определим правилата. Повече никакви измами, никаква война! И без удари под пояса! Съгласен ли си? Сключваме сделка, нали така?

— И нито капка приятелство, никакви удоволствия? — подразни я безмилостно той, като я изгаряше с поглед.

— Приятелството би било най-доброто нещо и се надявам съвместната ни работа да е приятна — тя се поколеба. Дали да му каже, че и Найджъл ще е там? По-добре — не…

— Ти не схвана правилно, Бренди!

— Грешиш, Стивън. Разбирам те ясно и точно. Ако не ме лъже паметта, последния път не те отблъснах, нито те притисках по някакъв начин след това. Точно както ти казах!

— Имаш ли нещо против, ако това не е само делово посещение? — очите му внимателно наблюдаваха изражението на лицето й.

— А ти? — парира въпроса тя. — Досега съм се справяла, без да прибягвам до женския си чар и възможности. Нямам намерение да променям методите си, за да ти повлияя. Каквото и да се е случило, или може да се случи между нас насаме, няма нищо общо с деловото споразумение. Ако това е ясно и те задоволява, аз се прибирам вкъщи в сряда. Остави ми още няколко дни за приготовления, след това си добре дошъл. С въдица или с пушка ловуваш?

Въпросът го свари неподготвен.

— И с двете. Защо? — полюбопитства той.

— Наблизо има чудесно езеро, пълно с риба. Сигурно ще ти хареса. Имам площадка за скейтова стрелба. Естествено, и ездитни коне. Ще намериш и плувен басейн, и тенис корт. Така че си вземи съответните екипи и такъми. Мисля някоя вечер да устроя и скара по южняшки. Не може без удоволствия, докато работим! Предполагам, че най-удобно ще ти е в джинси и ботуши — в провинцията няма официалности. Да, имам и две ямахи — в случай, че знаеш да караш мотоциклет — пошегува се тя и усети как се отпуска с всяка изминала минута.

— А ти? — той се засмя.

— Ами, когато последния път се опитах да прескоча една гърбица, хълбокът ме боля и беше син от дръжката няколко седмици. Конете са къде-къде по-сигурни. Мотоциклетите са за приятели, които или не умеят да яздят, или се боят от тях. И си вземи лента за апарата — природните картини са нещо невиждано. Имаш ли въпроси или други условия? Най-добре е да изясним всичко от самото начало.

— Не. А твоите правила съвсем не са нужни. Смятам да се държа по най-добрия начин — намигна той усмихнат.

— Как да те наричам — Стивън или Ланс? — тя сключи ръце, сякаш името бе жизненоважно за нея.

— Ти сам каза, че репортерът ще е Ланс Ренолдс. Имаше ли някаква определена причина?

Въпреки че се шегуваха, помежду им се запазваше странна напрегнатост. Бренди се питаше дали това няма нещо общо със сексуалните им отношения.

— Кой от двама им е поканеният? — не скри любопитството си той.

— Тъй като си и единият, и другият, едва ли бих могла да пренебрегна някой от тях — умело парира тя.

— Предлагам ти ново споразумение! Какво ще кажеш, ако за разнообразие бъдем самите ние? — предложи той съблазнително решение на проблема. — Ако те е страх да останеш сама с мен, Бренди, искам да те успокоя: дори аз мога да се държа прилично, когато е абсолютно наложително. И така мир? — той й протегна ръка, за да затвърдят договора.

Защо да не приеме неговата игра за малко, безочливо реши тя. Какво можеше да загуби? Мушна длан в неговата и промълви:

— Мир, Стивън!

— А сега, защо не забравим историята с „Глитър“ и не се насладим на обяда, както и един на друг? — радостно побърза да се съгласи тя.

— Звучи чудесно!

Оставаше й да изясни последното — „Долината“, и необяснимата му страст към ръкописа й. Но още не й се искаше да го засяга. Не знаеше как бе научил за съществуването му и защо така упорито се домогваше до него. Във Вегас не бе отишла заради „Долината“. Там подготвяше „Мрака на Венера“. А „Долината“ беше написана и продадена още миналата зима!

Забеляза, че мъжът срещу нея я гледа съсредоточено.

— Безпокои ли те нещо, Бренди? — внезапно прозвуча сдържаният му глас.

Тя тихо въздъхна и отмести премрежения си поглед. Смееше ли да го попита направо защо толкова го интересува нейният съвременен роман, чието действие се развива на тропически остров след вулканично изригване, а не в Огнената долина? Изглеждаше като невероятно съвпадение, но беше истина! Нейният герой не бе вдъхновен от него, а историята не бе свързана със злополучната им среща там. Може би беше по-добре да забрави шантавите си асоциации. Ако подхванеше обяснения на тази тема, той можеше да помисли, че се оправдава, а значи, че има някаква вина! Реши да изчака сам да спомене за ръкописа, ако вече не бе забравил за него.

— Какво може да ме безпокои? — тя ведро му се усмихна. — След като току-що ми направи предложение, което не мога да отхвърля… Да се съревновавам за оценката на жури, състоящо се от един съдия, и то мъж! Слушай, какво става с обяда, който ми обеща? Да не искаш да умра от глад?

Стивън се надяваше тя да не разбере защо й направи това предложение. Как ли щеше да реагира Бренди, ако узнаеше, че няма да има никаква нова статия? Просто да не повярва човек колко много може да се постигне с цената на малка разузнавателна операция и поизцапани ръце!

— Какво би искала да поръчам?

— Ти избери. Изненадай ме! През това време ще се обадя по телефона.

— Ако поискаш, ще ти донесат телефона тук.

— Благодаря, не. Разговорът е личен. Веднага ще се върна. Щях да забравя: не понасям синьото сирене и стридите — подхвърли през рамо тя, докато се отдалечаваше.

Той се усмихна, възхитен от себе си, въпреки че би предпочел проверката в издателството „Уебстър“ да не беше потвърдила опасенията му за прилика със следващия неин герой: Ландис Ривера от „Долината“! Ланс Ренолдс и Ландис Ривера… Огнената долина и „Огнената долина“… Все пак, сключеният преди малко лъжлив мир обещаваше възбуждащо и опияняващо преживяване, възможност да покори непокоримото!

Стивън притвори очи. Измъчваше го неприятно раздвоение. Негодуваше срещу себе си, че бе стигнал дотам, че да я шпионира. Някои неща бяха по-приятни, ако не сваляш маските им. Би трябвало да се досети, че тази жена е твърде идеална, за да бъде истинска. Можеше ли да я промени, или тя вече се бе променила след срещата с него? В състояние ли беше да я изведе от света на фантазиите в реалния, в неговия свят? Беше убеден, че за недоразумението с „Глитър“ вината не беше нейна. Но да го използва така коварно за опитна мишка? И все пак, ако тя го правеше несъзнателно? Ако беше професионална деформация? Сигурно и със себе си не беше искрена! Желаеше я, искаше да й докаже, че е истински мъж, а не въплъщение на неин герой, даже ако външно приличаше на него.

Стивън бе посветил на Бренди безброй часове на размишления, много време за разговори с наетия от него детектив. Боеше се, че я привлича романтичното и необикновеното в неговия, по-точно — в нейния образ за него, сътворен от въображението й. А не искаше тя да е под впечатление само на случилото се при първата им среща. Трябваше да се убеди, че Бренди не живее само с представите си за някакъв герой, а желае именно него! Искаше тя да сподели живота му. Трябваше да намери начин да уреди нещата между тях двамата. Това означаваше тежка работа, но трудните и отговорни задачи не го плашеха, особено когато имаше такъв безценен залог!

Беше започнал от наемна работа по чуждите нефтени кули, за да стигне до собствени нефтени рафинерии, бензиностанции, фирма за електроника, танкери и задгранични инвестиции в петролния бизнес. Беше му проработил късметът, ако можеше така да се каже за смъртта на неговия партньор и приятел.

Това се бе случило малко преди от първия им сондаж да бликне нефт. Тъй като и двамата бяха солидно застраховани, Стивън се оказа невероятно богат след сполетялото го нещастие. След всеки успешен сондаж реинвестираше печалбата или купуваше ново предприятие. Вече притежаваше толкова много, че прибягна към холдингови компании и корпорации. Имаше толкова многобройни инвестиции и акции, че му бе трудно да ги следи. Но това се считаше за признак на истинско богатство — да не знаеш какво притежаваш и колко струваш! Бяха му лепнали етикета „човекът с ръцете на Крез“ и за щастие, имаше защо. Каквото и да пипнеше, особено свързано с нефта, даваше печалба. Беше упорит и неотстъпчив, коварен и безмилостен. Успехите му не идваха леко, въпреки че отстрани изглеждаше точно така.

С жените беше циничен и безскрупулен, докато в живота му се появи Бренди. Стивън чувстваше, че тя му отдаде тялото си, но нищо повече. Изглежда той я привличаше физически, но не я блазнеше възможността да установят по-трайни отношения. Дали не си играеше с него, както той — с безброй други жени? Не се ли боеше да остане само една от неговите мимолетни прищевки? Дяволска работа, никога не е бил така объркан и безпомощен! Трябваше да намери отговор. Желаеше и се нуждаеше от това жизнерадостно създание, което караше кръвта му да кипи. Винаги досега бе съумявал да прецени ситуацията, да я овладее, да премахне всички пречки, да купи или да отнеме каквото му беше необходимо. Бренди обаче го караше да се чувства беззащитен, безсилен, потискащо неспокоен. Изглежда тя го познаваше до съвършенство! Като че бе оставен гол под наблюденията й. Като че беше чела мислите му и изследвала реакциите в течение на години! Неведението за възгледите и намеренията й не му даваше покой. Само да не беше принизявала дотам отношенията им, че да ги използва в „Долината“. Трябваше да прегледа ръкописа на всяка цена! Беше невъзможно да няма копие от него в дома й…

Стивън се облегна назад и изпъна дългите си крака под масата. Чудеше се какво още щеше да разкрие детективът. Очакваше да получи пълния му доклад след няколко дни, а след това щеше да замине за Кентъки. Отпи от уискито и прецени ситуацията. Бе наел най-добрите служители и мениджъри в компаниите и корпорациите си, така че работата щеше да върви няколко седмици и без неговото зорко око. Животът не беше само безкрайна върволица от срещи, сделки, богатство, власт и обществени задължения. Тъкмо защото беше успял, бе станал господар на съдбата си. Вече имаше всичко, освен единствената жена, с която желаеше да го сподели…