Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandals, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 102 гласа)

Информация

Сканиране
geneviev (2011)
Разпознаване и корекция
varnam (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джоан Рос. Немислима любов

ИК „Коломбина прес“, София, 2001

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-039-4

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Сякаш след цяла вечност, но всъщност само ден след триседмичната раздяла с младата си жена, Брам стоеше в сенчестата галерия и наблюдаваше Дани с неотклонно внимание. Тя беше облечена в свободна дреха от няколко слоя черна коприна, украсена с огромни алени макове. Ниско изрязаното фестонирано деколте очертаваше и съблазнително открояваше лицето и алабастровите й рамене.

На ушите й се люлееха блестящи черни халки, три ковани гривни от старо злато обгръщаха ръцете й, а от якичката на роклята надолу се спускаше златна верижка и се губеше съблазнително между гърдите й.

Косата й, черна и блестяща като гарваново крило, падаше свободно по гърба й и сякаш мамеше мъжката ръка да поиграе с изкусно разрошените вълни. Споменът за това как тази дива копринена грива се увиваше около голите му бедра накара слабините му да затуптят от диво желание.

Той взе две чаши с минерална вода от таблата на преминаващия наблизо келнер и си запробива път през тълпата.

Въпреки че Дани продължаваше да бъбри весело и да се смее на някаква неясна шега, която се въртеше около идеята за Пикасо, принуден да прави реклами за бира за някаква рекламна агенция, тя прекрасно си даваше сметка, че Брам идва към нея.

Малката галерия в Западен Холивуд бе претъпкана с хора, но той все пак се приближаваше с дълга, уверена крачка, а оживената тълпа с готовност се разстъпваше пред него. Като Мойсей, който прокарва път през водите на Червено море, помисли си тя с раздразнение. Видя как към Брам се приближи актриса, известна както с пикантните си роли в поредица от филми за възрастни, така и с навика си да се омъжва за всеки от филмовите си партньори по време на снимките, а после да се развежда веднага след края им.

Въпреки че вече бе изминало доста време, откакто Мадона предизвика фурор в Кан, обличайки бельото си вместо горни дрехи, тази вечер актрисата беше дошла в галерията, издокарана в островръх сутиен в стила на 50-те години, обшит с копринени плодчета, червена кожена минипола, която едва покриваше таза й, и чифт дълги ботуши от червена кожа, обхванали стегнатите й бедра. Така облечена, актрисата би създала размирици в много градове, но тук си беше точно на мястото.

Тя очевидно се предлагаше за мястото на Идън Вейл в следващия филм на Брам, а както ставаше ясно от начина, по който непрекъснато облизваше лъскавите си устни, и за леглото му. Дани видя как съпругът й размени няколко думи и отправи влудяващо секси усмивка на актрисата, преди да продължи към нея.

— Поздравявам те! — каза й Брам, като й подаде едната от чашите. — Твоето шоу изглежда невероятно успешно!

Видя й се още по-едър, отколкото го помнеше, почти огромен в претъпканата тясна галерия. Носеше същите черни джинси, с които го бе видяла при посещението си в студиото — в деня на сватбата им — черна тениска и износено черно кожено яке.

Очевидно не бе намерил време да се подстриже в Тайланд. Тъмната му коса падаше в безредни къдрици върху якето му.

— Благодаря.

Пое чашата от протегнатата му ръка. Когато пръстите им се докоснаха, усети силен прилив на чувства, който я разтърси цялата, но щом погледна нагоре към Брам, за да види дали и той е почувствал нещо толкова силно, изражението му бе непроницаемо. Затова отпи глътка минерална вода и се насили да укроти ума и тялото си.

— Добре дошъл! — тя откриваше, че й бе трудно да запази спокойствието си, когато само с едно докосване животът й — цялото й съществуване — можеше внезапно да се разклати из основи.

— Хубаво е човек да се върне у дома.

Дани се сдържа да отбележи, че ако си беше спестил посещенията на нощните заведения в Бангкок с Идън Вейл, сигурно щеше да може да се върне и по-рано в Лос Анджелис.

— Онази вечер продължих да се опитвам да се свържа с теб, но телефонистката каза, че телефонът не работи.

Тя сви голите си рамене.

— Международните линии са доста капризни.

— Всъщност тя провери линията и каза, че сигурно слушалката не е затворена — той я гледаше. — Но ако е било така, сигурно си щяла да чуеш сигнала от нея?

— Ами сигурно — потвърди Дани, без да си признава. В края на краищата той беше виновният в случая.

Между тях отново се възцари мълчание.

— Невероятно успешна изложба — повтори Брам. Облегна се назад и заразглежда белите стени, покрити с ярки, слънчеви пейзажи и трептящи от жизненост портрети.

На пръв поглед картините изглеждаха като енергично утвърждаване на изпълнения със забавления калифорнийски начин на живот. По-внимателното вглеждане обаче откриваше и тъмна страна — тинести тресавища на въображението на художника, огрени от неспирната слънчева светлина.

На една от картините три разкошни млади жени с миниатюрни бикини се изтягаха върху безкрайния лъскав пясък на плажа, а намазаната им кожа лъщеше като мед под топлите лъчи на ласкавото слънце.

След по-внимателно разглеждане Брам успя да види старинния високомачтен кораб в ъгъла на платното и разбойниците пирати, които газеха из плитчината с вдигнати ножове и явно се готвеха да нападнат блажено разсеяните курортистки.

На друго платно мъж и жена страстно се любеха на върха на крайбрежна скала. Измъчените им и екзалтирани лица даваха да се разбере, че са достигнали мига на върховната наслада, а в същия миг върху тях падаше назъбена мълния от единственото пухкаво бяло облаче в небето.

Ладия се носеше по спокойните води на езеро, обрамчено с плачещи върби. В нея девойка в старинна бяла рокля и слънчобран се гушеше в прегръдките на мъж в бял костюм и със сламена шапка. Двамата влюбени се наслаждаваха на спокойния ден и оставаха в блажено неведение за акулата, която плуваше зад лодката.

Колкото и неспокойни да бяха творбите на Дани, в долните десни ъгли на много платна вече бяха залепени малки червени стикери.

— Изглежда, че ще осъществиш добри продажби — коментира Брам. — Сигурно се чувстваш на върха на щастието сега.

— Винаги е приятно да ценят работата ти.

Очите му безсрамно обходиха лицето й като ласка.

— Чувал бях, че си талантлива — спряха се на устните й и тя затаи дъх. — Но въпреки това признавам, че съм впечатлен!

Когато протегна ръка и се заигра с къдрица от непокорната коса на Дани, тя цялата се стегна и за пръв път от много време насам се почувства страшно уязвима.

Жестът му беше естествен, непреднамерен, единствено за негово удоволствие. Но той видя как лицето й внезапно побледня.

Тайни. Те се криеха зад тези красиви тъмни очи. Ако не бе сигурен в обратното, Брам щеше да си помисли, че Дани се бои от него. Разбира се, това беше невъзможно. Но нещо току-що се бе случило. Нещо, което Брам имаше намерение да прозре.

— Хайде да излезем от тази зоологическа градина! — предложи й той.

Вече бе хванал авторитетно лакътя й, когато към тях се доближи жизнерадостен мъж в златисто копринено палто, черни ленени панталони и черна копринена риза.

— Дани, скъпа! — изгука той, целувайки въздуха около двете й бузи. — Поздравления за абсолютния триумф! — брадата му бе подстригана а ла Ван Дайк, тъмната му коса, опъната в опашка, разкриваше високи, изящно очертани скули, за които би му завидял всеки топмодел.

— Последните ти картини са най-доброто, което си правила досега! — потвърди незабавно приятелят на мъжа, издокаран в широка бяла риза в романтичен стил, бяло шалче, вързано като на авиатор около врата, и кафяви кожени панталони. Блестящата му черна коса беше сплетена на негърски плитчици. — Впрочем аз самият толкова много харесах платното с „Оливия Стрийт“, че си го купих — той се обърна към Брам. Усмихна се приятелски изпод лъскавочерната си брада. — Аз съм много чувствителен към естетическата страна на нещата! — повери му той. — Имам дълбок, изначален стремеж да пребивавам всред красиви неща.

Брам кимна.

— И аз съм същият — отправи многозначителен поглед към Дани, за да й подскаже съвсем точно всред какви „красиви неща“ би искал да бъде точно сега.

Любопитните погледи на мъжете отскачаха от Брам към Дани — която се беше овладяла вече дотолкова, че хвърляше унищожителни погледи към мъжа си — после пак към Брам.

— Аз съм Артуро Родригес — представи се първият мъж. — Собственик на тази галерия и откривател на нови и страхотни художници като нашата скъпа Дани — той протегна ръка. По пръстите му проблясваха диаманти, на китката му блещукаше златна гривна.

Брам разтърси ръката му.

— Брам Форчън.

— А, вундеркиндът! — кафявите очи на Артуро заблестяха, бе надушил печалба. — А отскоро и покровителят на скъпата ни Дани!

Когато се премести от Сан Франциско, Дани нямаше друг избор и каза на Артуро, че се е преместила в къщата на Брам. Не му беше доверила обаче обстоятелствата около преместването.

След като беше видяла по телевизионните новини снимката на съпруга си и любовницата му, Дани бе стигнала до заключението, че тяхното споразумение няма да се осъществи.

Освен това, дори и вече да не се виждаше с Идън Вейл, начинът, по който я бе пришпорил към Лас Вегас, без дори да й остави време да си помисли, доказваше, че Брам Форчън е също толкова властен като Питър Банистър. А щом беше така, то въпреки цялото си задоволство, че е успяла да загърби миналото и да се справя сама с живота си, въпреки цялата си разумна рационалност, нелицеприятната истина беше, че омъжвайки се за Брам, тя беше попаднала от Сцила на Харибда.

Да живее под един покрив с този мъж, дори и само докато трае бременността й, щеше да бъде игра с огъня. Освен усещането си, че Брам може да направи нещата наистина много горещи, Дани знаеше, че ако не се отдръпне сега, ще получи тежки изгаряния.

Затова бе решила, че двамата трябва да се разделят още преди да се роди бебето.

Тъй като новината за техния брак по чудо още не бе достигнала до обществеността, Дани реши да не осветлява Артуро, който по понятни причини смяташе, че тя е последната любовница на Брам.

Сега, когато лъжата й чрез премълчаване щеше да бъде разкрита, Дани с фатализъм зачака обявяването на истината.

— Моите съболезнования за скорошната ви загуба! — каза Артуро.

— Истинска трагедия! — промълви приятелят му.

— Благодаря — смъртта на брат му още му причиняваше мъка. Брам си помисли, че сигурно винаги ще е така.

— Вие колекционер ли сте? — запита Артуро.

— Имам една-две картини — Брам прегърна Дани през кръста. Като се престори, че не забелязва как тя веднага се смрази, остави ръката си на бедрото й със собственически жест. — Тази вечер обаче съм тук, за да подкрепям жена си като верен съпруг.

— Съпруг ли?

Объркването на галериста беше очевидно. Погледът му се стрелна към лявата ръка на Дани, на която, както забеляза и Брам, нямаше халка.

— Дани, скъпа, колко си потайна! — оплака се приятелят на Артуро.

— Това е дълга история.

Дани беше бясна, задето Брам направи по този начин техния брак публично достояние. Въпреки че бяха още новодошли в града, Артуро и отдавнашният му приятел Денис Лотън вече имаха широк кръг от приятели и познати. Тя бе привързана към Артуро — и знаеше, че и той й отвръща със същото — но той бе неспособен да пази тайна.

Погледна към Брам и очите й се приковаха в дълбините на неговия напрегнат поглед. Стояха съвсем близо един до друг, без да забелязват нито тълпата наоколо, нито двамата брадати мъже, които ги наблюдаваха с нескрит интерес.

Сякаш бяха сами в помещението; глъчката от разговорите наоколо съвсем заглъхна, докато най-накрая единственият останал звук бе тихото свистене на таванския вентилатор, който неуморно раздвижваше въздуха и размесваше силните аромати на маркови парфюми в задушлив облак.

— Някой друг път Дани ще ви осветли за всички подробности — изрече Брам, а очите му останаха приковани в нейните. — Тъкмо си тръгвахме — пръстите му стиснаха по-здраво лакътя й. — Хайде, мила. Става късно — наведе се към нея и прошепна. — И трябва да си почиваш, нали?

Дани се измъкна от собственическата му хватка.

— В случай, че не си забелязал, Брам, аз в момента работя — гласът й бе леден, а в очите й блестяха едновременно лед и огън — интригуващ поглед, какъвто Брам никога не беше виждал в очите на жена.

Видимо несмутен от нарастващото раздразнение на Дани, прокара ръка по косата й с успокоителен жест на съпруг. Другата му ръка отново се намести на бедрото й.

— Винаги забелязвам всичко, свързано с теб, миличка — погледна към галериста. — Надявам се, че нямате нищо против да отмъкна вашата художничка?

— Не, разбира се — отвърна Артуро с любезна усмивка.

Раздразнена, че приятелят й не я подкрепи, Дани бутна ръката на Брам.

— Мисля, че трябва да остана! — настоя напрегнато, въпреки че разсеяно галещите я мъжки пръсти пораждаха в нея странна топлина. — В случай, че някой евентуален купувач има въпроси.

— О, мисля, че остана достатъчно за тази вечер, Дани! — намеси се бързо Артуро, пренебрегвайки смръщеното й лице. — Докато има за ядене и пиене, мисля, че никой няма дори да забележи отсъствието ти.

— Колко си любезен само, Артуро! — сухо промълви Дани. — Аз обаче ще си тръгна, когато бъда готова. А още не съм.

Вместо да бъде раздразнен от отказа й, Брам остана възмутително търпелив. И докато стоеше до нея и почти я засенчваше с високия си ръст, Дани усети с неудобство, че е готов да чака, ако трябва и цяла вечер.

Мина й през ума, че въпреки префърцунения холивудски свят, в който живееше и работеше, Брамуел Форчън определено принадлежеше към расата на хищниците. Дани реши, че ако ще трябва да го нарисува, ще го изобрази като пират. Или като някакъв древен боец с набедрена превръзка и въоръжен само с копие и с опасното си, непоклатимо търпение.

— Само не ми казвай, че те е страх да останеш насаме със собствения си съпруг! — рече той най-накрая.

Леката му закачка почти улучи в целта. Дани по-скоро би отишла да плува във водите на Зума Бийч, където имаше акули, отколкото да признае смътните предупредителни знаци, които тялото й отправяше по всичките си нервни окончания, откакто той бе влязъл в галерията. И които сега се засилваха.

— Да ме е страх от теб? — тя вирна брадичка, като се ядосваше на себе си, задето намира синия му поглед за толкова хипнотичен. И, по дяволите, възбуждащ. — Не ставай смешен!

Тръсна глава и една от тъмните й къдрици падна над окото й. Преди да успее да я отметне назад, Брам се протегна и я вдигна от бузата й. Привидно невинният жест бе прекалено интимен. Устата на Дани пресъхна. С болезнено опънати нерви тя отстъпи назад.

Беше така напрегната, сякаш очакваше да я удари. За какъв го мислеше, по дяволите? Брам с готовност би признал, че никога не е бил примерно момче като Райън. Но той също така никога — при никакви обстоятелства — не бе си и помислял да удари жена. Възможността Дани да мисли друго за него нанесе удар на самолюбието му.

Брам се обърна към Артуро, който вече не се опитваше да прикрие удоволствието си от неочакваното представление.

— Преди да си тръгна, искам да купя една от картините на Дани за мен.

— Няма нужда да…

— Коя? — бързо запита Артуро, прекъсвайки възражението на Дани. — О, надявам се, че не монтажа с дамите, които всеки момент ще бъдат нападнати от спекулантите?

— Санджи Якамото вече цял час я гледа с копнеж — разкри поверително Денис. — Опита се да убеди Артуро, че е малко скъпа за него, но смятаме, че ще се предаде всеки момент.

— Всъщност — обясни Брам — имах предвид портрета на млада жена, която стои на надвисналата над морето скала.

Също като останалите творби на Дани, картината излъчваше неспокойно веселие, преплетено с коварна, смъртоносна двузначност. Изобразената на нея жена бе облечена в бяло и носеше яркожълта кошница, препълнена с разноцветни цветя. Зад нея в мъглата се очертаваше мрачният силует на огромна къща от сив камък; от множеството й комини се издигаха неясни фигури, които може би бяха изгубени души или просто струи дим.

Това бе първата картина, която бе нарисувала след малтретирането си. Беше тъй мъчително автобиографична, че не искаше въобще да я излага.

За жалост Артуро я откри зад купчина непоказвани платна и настоя да я включи в изложбата въпреки протестите на Дани.

— Защо, за Бога, я искаш? — запита тя с треперещ глас, който напомни на Брам за гласа й, когато научи за смъртта на Райън.

— От начина, по който се разграбват картините ти, заключавам, че ще е добра инвестиция! — отвърна уклончиво Брам. Не й каза, че по неизвестни причини младата жена на скалата му приличаше на Дани.

— Не я искам в къщата ни! — настоя тя, забравила за момента, че бе решила да се изнесе от къщата в Малибу веднага след завръщането на Брам от Тайланд.

— Добре — изглеждаше невероятно уязвима. Още тайни, помисли си Брам. Още пластове. Защо изобщо я беше мислил за повърхностна?

— Ще я закача в офиса си — подаде на Артуро сива визитна картичка с релефен печат. — Моля, доставете я в офиса ми в „Еклипс Стюдиос“. Утре ще ви изпратя чек.

— О, няма нужда да бързате! — настоя бурно галеристът. — Вашият кредит е винаги добър за нас, мистър Форчън — той целуна Дани по бузата. — Най-добри благопожелания, малката ми!

— Късмет! — намеси се и Денис и също я целуна.

Щеше да й трябва нещо повече от късмет, за да устои на днешната вечер, помисли си Дани. Ако това вбесяващо собственическо поведение през цялата вечер можеше да служи като показател, то Брам май нямаше да подскочи от радост пред искането й за незабавно анулиране на брака.

Мислите й летяха лудо, разглеждайки и отхвърляйки множество тактики за действие, докато вървяха заедно с Брам към изхода.

Почти бяха стигнали до вратата, когато Питър Банистър се отправи пъргаво към тях.