Джоан Рос
Немислима любов (17)

Епилог

Беше напълно идилична сцена. Навън едри бели снежинки бавно падаха от небето и превръщаха гората в омагьосана. Вътре в хижата в камината пращеше оранжев огън, а на вратата висеше тъмнозелен боров венец, украсен с шишарки и алена зеленика и обвит с червена кадифена панделка. Три червено-бели чорапа бяха закачени на камината, а над тях висеше семеен портрет, нарисуван от Дани.

Дървена ясла, изработена от някой от прадедите и предавана на вече пет поколения Форчънови, се разполагаше под коледната елха.

Съблазнителният аромат на високите смърчове вън се примесваше вълшебно с уханието на горящо кедрово дърво и джинджифилов кейк. Свиреше диск с коледни песнички.

В ъгъла стоеше статив с последните рисунки на Дани. По време на брака й с Брам картините й бяха претърпели развитие. Все така продължаваха да се основават на изненади, но тези изненади вече не бяха мрачни и ужасяващи. Така например последната поредица изобразяваше безплътни крилати ангелчета, играещи различни роли на смъртни — пожарникари, полицаи, учители, книжари, майки и бащи.

Дани седеше на дивана пред камината с вдигната на ниската масичка крака и със спокойно задоволство съзерцаваше дървото, за което й бяха нужни пет дни, за да го открие в гората близо до хижата, а после още два за украсяване. Обкичено със смесица от стари стъклени топки, ръчно изрисувани от нея украшения и примитивни ангелчета, направени от двегодишната Хана Форчън от хартия, прежда, лепило и пайети, дървото бе също като всичко останало в живота на Дани напоследък.

Просто съвършено.

Брам застана на вратата с две дебели чаши яйчена напитка и си достави чистото удоволствие да се полюбува на жена си. Това бе третата им Коледа заедно и колкото и невероятно да изглеждаше, всяка година ставаше все по-добре.

Понякога — например, сега — направо не можеше да повярва, че е тъй благословен. Имаше най-красивата и талантлива жена на света. Що се отнася до Хана, тъмнокосата им дъщеричка с цигански очи, приятели и роднини бяха научили от горчив опит, че стига само да запитат как е детето на Брам Форчън, и неизбежно следва дълго обсъждане на последните й художествени стремления, последвани от последния сноп снимки.

— Нищо не мога да ти обещая — промърмори той, сядайки до нея, — но мисля, че най-накрая заспа.

Дани се усмихна на съпруга си, поемайки чашата, която той й подаваше.

— Колко си добър само!

— Не мисли, че заслугата е моя — обгърна с ръка рамото й. — Мисля, че прочетената за шести път приказка най-накрая я омаломощи.

— Коледната вечер е много вълнуваща за децата — напомни му Дани.

Все така неспособен да устои на неудържимото привличане на кожата й, Брам лекичко захапа врата й.

— И за възрастните също — бръкна под една възглавница и извади пакетче, увито в златиста хартия. — Понеже утре нещата ще се развиват бурно след минаването на Дядо Коледа и с мама и татко на закуска, си помислих, че можем да си разменим нашите подаръци тази вечер.

— Каква чудесна идея! — тя целуна усмихнатите му устни. — Съвсем случайно и на мен ми хрумна същото! — извади своя опакован подарък изпод възглавницата от своята страна на дивана.

— Колко сме изобретателни, а? — Брам отново целуна устните й, като я хвана за врата, за да може да продължи по-дълго целувката. — Казвал ли съм ти напоследък, че съм луд по теб?

— Едва тази сутрин — въздъхна щастливо, когато устните му затоплиха нежното й гърло. — Не се стеснявай обаче да ми го кажеш пак.

Той смъкна настрани яката на пуловера й и зарови лице във врата и рамото й.

— Луд съм по теб, госпожо Форчън!

— Много ми е приятно! — колко лесно я омайваше той, помисли си Дани, усетила как кръвта й се затопля и умът й отново се обвива в мъгла. Дори и след толкова време. — Защото и аз съм луда по теб, господин Форчън!

Очите й светеха със съблазнителна смесица от смях и желание. Този поглед винаги го съблазняваше.

— Няма ли да си отвориш подаръка? — цял ден полудяваше само при мисълта да я види облечена в него.

Да обичаш и да бъдеш обичан, помисли си Дани, докато смъкваше сребърната панделка от кутията, това без съмнение бе най-прекрасният дар на света.

— О, Брам! — ахна при вида на изтънчената дреха от сатен с цвят на слонова кост. Прилепналият халат й заприлича на някой тоалет на Джийн Харлоу. Хареса й, че Брам още я намира за секси след повече от три години съвместен живот. — Страхотен е!

— Не толкова, колкото е дамата, за която съм го купил.

Тя го целуна.

— Ще си го сложа тази вечер!

Той й върна целувката.

— Точно това се надявах да кажеш!

Като едва се сдържаше, защото бе пазила толкова дълго в тайна подаръка си, Дани му подаде плоското пакетче.

— Твой ред е.

Трябваше му само миг, преди Брам да се втренчи в отворения подарък.

— Това ли е, което си мисля?

— Ехографска снимка — удовлетворената й, женствена усмивка напомняше на Мона Лиза. — На нашето дете.

— На Хана? — той я завъртя, опитвайки се да я разгледа под друг ъгъл.

— Не — усмивката стигна до очите й. — Не е на Хана.

Стреснатият му поглед спря първо на черно-бялата снимка, после на Дани.

— Да не би…

— Идната Коледа ще трябва да четеш приказка на две деца.

— Кога?

— Миналият юни.

— Юни — той пак погледна ехографската снимка, после пак Дани. — Благодаря ти!

Тя се засмя на това — с ясен, звънък смях, който сигурно щеше да го омайва дори когато станеха на по деветдесет.

— Няма защо да ми благодариш, скъпи — обви ръце около врата му и двамата се целунаха дълбоко. — В края на краищата определено не съм го свършила сама!

— Като стана дума — той се изправи, като придърпа и нея, — това трябва да се отпразнува! — вдигна я в ръцете си, сграбчи халата и тръгна по стълбите нагоре.

— Ами кукленската къщичка на Хана? — триетажната викторианска къща още беше в кашона си и трябваше да бъде сглобена.

— Имаш късмета, че си женена за интелигентен и умен мъж — съобщи й той, докато влизаха в спалнята.

— Това ми е ясно, но все пак…

Той укроти притеснението й с целувка, слагайки я да стъпи на дъсчения под.

— Освен това — продължи той, след като спряха, за да си поемат въздух — имаме цялата нощ!

— По-голямата част от нощта — поправи го тя. Грабна халата от ръцете му и отиде в банята да го облече.

— Че това е само една кукленска къща! — извика той към нея, докато се събличаше от другата страна на вратата. — Колко трудно може да бъде сглобяването на една детска играчка?

Халатът се плъзна по кожата й като сатенен водопад.

— Ами да! — съгласи се тя, влизайки при него.

Като протегна ръце встрани — също като Хана, когато показваше новата червена кадифена рокличка, подарена от дядо й и баба й за Коледа — Дани се завъртя. Дълбокото У-образно деколте отпред и стигащия до под кръста изрез на гърба на дългия, лъскав и шумолящ сатенен халат обгръщаше извивките на тялото й като ласка на любовник. Беше секси като самия грях.

Докато я гледаше, осветена от лунната светлина и също толкова бяла и съблазнителна като халата, Брам въздаде благодарност на безименните богове за това, че са му изпратили тази богиня.

Привлече я в прегръдките си. Кожата й бе мека като сатена и ухаеше като пролетното небе.

— Хрумна ми нещо — промърмори той почти в устата й.

Шумоленето на пръстите му по гърба й я сгряваше. Дяволчетата, танцуващи в тъмните му очи, я възбуждаха.

Коя жена по света не мечтае нейният мъж да я гледа с такъв горещ, лаком глад? — запита се Дани. Обви ръце около врата му и се отдаде на дивите първични страсти, забушували в кръвта й. На ритъма, който той толкова лесно пробуждаше в нея само с поглед. Или с докосване.

— Винаги съм възприемчива към нови идеи!

— Защо просто да не кажем на Хана, че джуджетата на Дядо Коледа са били в стачка? — смъкна със зъби едната сатенена презрамка от бялото й рамо. — Така утре сутринта татко ще ми помогне да сглобим кукленската къща.

Ответният смях на Дани, когато Брам я положи на възглавниците, бе свободен и лек.

— О, толкова се радвам, че съм омъжена за интелигентен, умен мъж!