Джоан Рос
Немислима любов (6)

Шеста глава

— Да се оженим ли? Искаш да кажеш ти и аз? — тя направо изхриптя думите си.

Дани се втренчи в Брам, като отчаяно търсеше нещо, което да й покаже, че той й се подиграва. Тъмните й очи бяха станали големи и блестящи и напомняха на Брам на уплашена кошута, стресната от ослепителната светлина на прожектори.

Той се огледа из стаята.

— Да виждаш наоколо други двама души?

— Но ние дори не се харесваме!

— Мисля, че успяхме да се харесаме достатъчно, за да се подлудим взаимно в нощта след погребението на брат ми.

Дани се олюля.

— Това никога не трябваше да се случва.

— Вероятно. Само че се случи. А сега трябва да се държим като възрастни хора и да посрещнем последиците.

— Но…

— Слушай, Дани, аз виждам нещата така: ние поехме глупав риск. И изгубихме. Това е. Тъй че сега просто трябва да си плащаме.

— Това без съмнение е най-лишеното от романтика предложение за брак, което някога е било правено.

— Ситуацията не е съвсем романтична, миличка — отвърна той.

Тя кръстоса ръце на гърдите си и го изгледа.

— Най-накрая нещо, за което да сме единодушни.

— Нужно ли е да ти напомням, че носиш моето дете? — тонът му оставаше мек, но в погледа му проблесна опасна светлинка, припомняйки на Дани, че срещу нея стои човек, свикнал нещата да стават така, както той иска.

Опак мъж, помисли тя.

— Не е необходимо. Всяка сутрин, когато стоя на колене пред тоалетната чиния, ярко си спомням за това.

Брам изруга полугласно. После седна до нея и взе двете й ръце в своята. Те бяха леденостудени и издаваха, че самообладанието, което тя се стремеше да демонстрира, не бе толкова силно.

— Виж, Дани, за мен е важно в акта на раждане на нашето дете да стои моето име като баща.

— Определено няма защо да се жениш за мен, за да постигнеш това.

— Това е вярно. Но какво ти дава основания да мислиш, че ще позволя моето дете да страда от клеймото на незаконородено?

— Тук е Холивуд — напомни тя без нужда. Подръпна ръцете си, които още бяха в неговата. — Тук никой не го е грижа за такива неща.

— Тук може би не — призна той и стегна хватката си, тъй като още не искаше да я пусне. Понеже познаваше сприхавата й природа, не искаше да я остави да изхвръкне от офиса му, преди да са уредили всичко.

И то така, както той го искаше, разбира се. Брам Форчън не би приел нищо друго.

— Повярвай ми, Дани, съзнавам, че това кътче на мечтите, в което живея и работя, не представлява истинският свят. Освен това ми е ненавистна мисълта, че статусът на нашето дете ще бъде изнесен надълго и нашироко на първите страници на таблоидите.

Трябваше да признае, че Брам е прав. Мисълта, че напълно непознати хора ще прочетат всичко за личния й живот — като подробностите в най-добрия случай щяха да бъдат преувеличени, а в най-лошия, безсрамно измислени — бе непоносима.

Ако бе единствената засегната, Дани знаеше, че ще може да понесе всичко. Съществуваше обаче и едно невинно дете. Дете, което щеше да дойде на този свят, белязано с клеймото на греха на своите родители.

Тя се опита да убеди сама себе си, че с времето слуховете и скандалът щяха да утихнат. Знаеше обаче, че това няма да е така. Защото от една страна съществуваха безскрупулните „репортери“, които искаха да се ровят в чуждите злочестини и трагедии, но от друга, винаги щеше да има хора, жадни да четат слухове и инсинуации — и да вярват в тях.

Някой ден, когато тя изобщо нямаше да го очаква, историята щеше отново да бъде подхваната — и болката от нея отново съживена. Тя здраво затвори очи пред тази нерадостна перспектива. Отново увери себе си, че ще може да го понесе. Мъките й с Питър и последвалото й възстановяване бяха доказали, че е способна да оцелее.

Знаеше обаче, че никога няма да може да понесе някой да засегне така детето й.

— Наистина това не са изрезки от пресата, които една майка ще иска да залепи в албума на детето си — промълви.

Последва кратко мълчание. Брам пръв го наруши.

— И така, какво ще кажеш?

Дани се зачуди колко ли жени в Америка бяха готови на всичко, за да получат предложение за брак от богатия, прочут, а и невероятно съблазнителен Брам Форчън.

— Има нещо, което искам да знаеш, преди да чуеш отговора ми.

— Сега ще ми кажеш как не ме обичаш.

— Не е нищо лично срещу теб. Просто аз…

— Ти още обичаш Райън.

— Точно така — само произнасянето на любимото име сви болезнено още незарасналото й сърце.

— Е, и?

— Защо ще искаш да се жениш за мен, като знаеш, че обичам брат ти? Че винаги ще го обичам?

— Райън е мъртъв — припомни й мрачно Брам.

— И все пак…

— Виж, хайде да сключим споразумение.

Дани го погледна уморено. Днес той беше истински извор на изненади и тя просто не знаеше колко още може да понесе.

— Какво споразумение?

— Ще се оженим и ти ще изкараш почтена и законна бременност. А след раждането на детето ще се разведем. По този начин печелят всички.

Докато обмисляше изненадващото предложение на Брам, погледът й се рееше безцелно из кабинета и се спря на снимка в сребърна рамка на Идън Вейл, стегнала сластното си тяло в обшита с мъниста златиста минирокля, толкова впита по нея, че разкошната русокоса актриса сякаш бе потопена в златна боя.

— Ами тя?

Брам проследи погледа на Дани.

— Идън не е твой проблем — каза решително.

Дани вдигна вежди.

— Значи тя представлява проблем?

Защо й трябваше да спори на всяка стъпка?

— Онова, което е между мен и Идън, няма нищо общо с нас двамата тук.

Дани усети как Брам издига преграда помежду им. Лицето му се затвори като прозорец, захлопнат преди буря. Очите му отново станаха дразнещо непроницаеми.

— Четох, че тя живее с теб.

— Грешно си прочела. Тя си има апартамент в Бевърли Хилс. Въпреки че е известно, че прекарва уикендите в моя — призна той.

— Смяташ ли да продължаваш да се срещаш с нея?

— Ще е малко трудно да не се срещам с Идън, защото тя играе във филма, който снимам в момента — заяви сухо той. — Но ако всъщност искаш да ме попиташ дали смятам да продължа да спя с нея, след като се оженим, отговорът е „не“. Повярвай, Дани, в деня, когато снимките по този филм завършат, всичко между мен и Идън и без това ще свърши.

— Това звучи подозрително и ми напомня на старите слухове за режисьорския диван — Дани не си направи труда да скрие презрението в гласа си. — Кажи ми, Брам, това ли е начинът да накараш кинозвездите във филмите ти да играят така добре — като спиш с тях по време на снимките?

— В някои случаи това не вреди — той я изненада, като й отговори честно.

— А след края на снимките ги зарязваш, а?

— Всъщност ако ще има зарязване, аз ще бъда изоставеният. Защото Идън вече мисли за следващия си филм и за следващата си връзка.

Дребните признаци за това бяха станали очевидни след завръщането му от Тахое Сити. Дори снощи бе отложила вечерята си с него, за да се яви на прослушване за роля при продуцент от „Кълъмбия Пикчърс“. А тази сутрин, когато се яви на снимки — както винаги закъсняла — гримьорката се оплака от непривлекателните следи от убождане с брада по лицето й.

— Нашият брак само ще ускори малко нещата.

Дани се зачуди що за човек е Брам, след като може така кавалерски да се отнася към края на една връзка. Мъж, напомни си тя, който е способен да й предложи празна обвивка на брак.

— Къде ще живеем? — запита тя, умислена за хубавата къща на Рашън Хил, в която двамата с Райън възнамеряваха да се преместят.

Брам обходи с поглед офиса си.

— Тъй като работя тук, за мен ще е малко трудно да се преместя в Сан Франциско — надяваше се Дани да не му създаде затруднения по този въпрос. — Ако ти трябва помещение за рисуване, в крайбрежната ми къща има много място за студио. А светлината е невероятна.

— Защо да не остана в Сан Франциско? — заспори тя. — А ти да си стоиш тук?

— А какво ще кажеш за незначителния факт, че ако живеем разделени, това ще породи всякакви клюки? За детето ни е важно всички — и особено онези змии в таблоидите — да вярват, че бракът ни е истински.

За пореден път Дани трябваше неохотно да оцени колко бързо Брам е разгледал всички аспекти на брака им. И все пак… Също както не й се искаше да се обвърже с брак, който бе лъжа и фарс, на Дани не й се щеше да напусне града, който бе заобичала.

От друга страна, размисли тя, с него я свързваха толкова много спомени: за злополучния й брак с Питър, за изпълнените с надежди блажени дни с Райън. Може би една промяна щеше да й се отрази добре.

И въпреки че не й се щеше да си го признае, но след като Питър се бе появил на вратата й онзи ден, възможността да се премести на близо четиристотин мили далеч от бившия си съпруг определено я привличаше.

— Сигурно си прав.

Брам отбеляза, че гласът й далеч не звучи ентусиазирано. Следващият й въпрос не му се хареса, но не го и изненада.

— А какво ще правим със секса?

— Какво да правим?

— Щом бракът ни ще е само за параван, не мисля, че трябва да усложняваме нещата повече отсега, като спим заедно.

Брам с усилие се въздържа да й напомни, че ако не бяха спали заедно онази нощ в хижата, сега изобщо нямаше да има защо да се женят.

Вместо това потърка брадичката си и дълго и безмълвно гледа затвореното й лице.

— Няма да те излъжа и да ти кажа, че няма да те желая, Дани — изрече той най-накрая. — Но ти давам думата си, че няма да сторя нищо против твоето желание.

Искаше й се в обещанието му да няма такава опасна уговорка. Колкото и да се стараеше, тя не можеше да забрави колко добре се люби той.

Като пренебрегна предупредителната мисъл, която се надигаше някъде дълбоко в ума й, Дани взе решението си.

— Добре — съгласи се тя без ентусиазъм, — ще се омъжа за теб, Брам.

— Благодаря ти — пълните устни на Брам се извиха в безрадостна гримаса, която едва ли можеше да се нарече усмивка. Той се изправи. — И така, къде ти е багажът?

— Нямам багаж. Бях планирала да се върна още днес в Сан Франциско.

— Няма проблеми. Можем да купим всичко, от което имаш нужда, в Лас Вегас.

— В Лас Вегас ли?

Очите му отново се присвиха и тя си спомни, че Брам не е мъж, на който човек може да се опъва.

— Току-що се съгласи да се омъжиш за мен.

— Да, но…

— Така че според мен няма защо да чакаме.

— Но да избягаме така, без да се обадим на никого…

Гласът й заглъхна. Тя объркано зарови пръсти в косата си. Изглеждаше изтощена, победена от събитията и все още много бледа. Брам усети топло чувство към нея. Тя прекалено дълго бе носила товара си сама. Още една причина нещата да бъдат уредени възможно най-бързо.

— Без съмнение няма да настояваш за още една пищна церемония с камбанен звън?

— Разбира се, че не — тя отново започна нервно да усуква около пръста си диамантения пръстен. — Всъщност — изрече тя — не планирах никаква сватба, когато дойдох днес при теб — Дани беше уморена. Стомахът й още се бунтуваше. Болеше я и главата. — Прекалено скоро е — промълви тя, като разтриваше слепоочието си, в което се беше загнездило главоболието, напразно прогонвано цял ден.

Той видя жеста й и усети слабо угризение на съвестта. Знаеше, че я пришпорва. Но, по дяволите, не мислеше, че имат особено голям избор.

— Виж, Дани — започна той отново, като събра цялото си търпение. — Утре отлитам за Тайланд за снимки на място в продължение на три седмици. Вече съм изостанал от графика и съм надхвърлил бюджета. Не мога да променя графика на цялата снимачна група.

— Ами недей тогава — тя отново вирна брадичка към него в онзи сприхав жест, който му бе станал омразен. — Случайно и аз имам изложба в града, назначена за след три седмици!

— Не знаех.

Тя сви рамене.

— Нямаше причина да знаеш. Но както виждаш, ти не си единственият, който е изостанал от графика си. Обещах на Артуро, че ще му предоставя двайсет и пет готови платна, а имам да нарисувам още три.

— На Артуро ли? — той веднага си представи кадър в близък план. Някой като Рикардо Монталбан на млади години. Мургав и съблазнителен, латинският любовник, който жените изглежда намират за неотразим.

— На Артуро Родригес. Има галерия в Западен Холивуд.

Брам присви очи.

— Никога не съм чувал за него! — мислено си заповяда да провери кой е този тип.

Подозрителният му тон я уязви. Дани се сдържа да не го запита саркастично дали познава лично всеки един галерист в Лос Анджелис.

— Не се учудвам — каза тя вместо това, — защото Артуро е сравнително отскоро в града. Дошъл е от Санта Фе, като за малко спря в Сан Франциско, в малка галерия в Кау Холоу. Имаше известни успехи с някои от ранните ми творби и сметна, че може би ще имам шанса да стана по-известна.

След смъртта на Райън Дани поиска да отмени изложбата, но Артуро твърдеше, че работата ще й помогне да преодолее мъката си. Стратегията му изглежда се оказа правилна.

В някои дни, когато тя отчаяно се стремеше да се вмести в определения срок, минаваха часове, без да помисли за Райън — и за онова, което можеше да бъде.

— Тъй че — продължи тя — очевидно ти трябва да спазваш твоя си график, а аз — моя. После, след като и двамата изпълним задълженията си, можем да говорим и да определим дата.

Брам нямаше никакво намерение да замине за тайландските джунгли, без въпросът да бъде разрешен еднозначно. Знаеше, че има репутацията на безпощаден човек. Самият той по-скоро се определяше като целеустремен. И когато преследваше някой отдавна търсен сценарий или някоя жена, методите му бяха винаги едни и същи. Внимателно обмисляше стратегията си, после непоклатимо се придържаше към нея и в крайна сметка успяваше.

За съжаление нищо около Дани не вървеше по плана.

— Сама разбираш — сопна се той неспособен да се сдържи да не й отправи последна убийствена реплика, — че колкото повече се бавиш, в толкова по-напреднала бременност ще бъдеш на церемонията!

— Не се безпокой, Брам — увери го тя мило, знаейки какво преследва той и отказвайки да се подчини на желанието му. — Обещавам да не те притесня, като се заклатушкам към олтара само часове преди раждането!

Очите на Брам бавно и претеглящо обходиха тялото й, като се поспряха на набъбналите й гърди. Кръстът й все още беше тънък, а коремът — плосък.

— Не се притеснявам толкова лесно. И ако щеш вярвай, миличка, но мисълта, че ще наедрееш от детето ми вътре в теб, ми се вижда все по-привлекателна.

По блясъка в очите му Дани можеше да заключи, че Брам Форчън изпитва нещо като мъжка гордост от това, че си е направил наследник.

— Мъже! — измърмори тя. Тонът й обаче нямаше предишната менторска острота, а погледът й се смекчи.

— Да, знам — руменината бе заляла бузите й като зора на мъгливо небе. Неспособен да устои на привличането на порозовялата й кожа, той прокара опакото на ръката си отстрани по лицето й. — С нас не се живее — около челюстта. Когато палецът му погали устните й, те се разтвориха за леко, изненадано вдишване. — Но не иде и да ни избиете.

Той й се усмихваше. С открита, приятелска усмивка, която прикриваше топлотата, скрита в погледа му. Дани се отдръпна. Физически и емоционално.

— По дяволите, Брам…

Сложи ръка на гърдите му, за да го отблъсне. Невъзмутим, той я покри със своите ръце.

— Ако това ще е само един брак за параван — рече той, напомняйки й нейните собствени думи отпреди малко, — то можем чисто и просто да отхвърлим още сега бюрократичните разправии по документите около него.

— Боже, колко си романтичен! — оплака се тя. — Как да ти откаже човек?

— Романтика ли искаш? — той повдигна ръката й към устните си. — Омъжи се за мен, Дани — очите му останаха вперени в нейните, докато целуваше всеки от пръстите й. — Стани моя съпруга — лекото докосване на усмихнатите му устни гъделичкаше пръстите й. — Нека да те направя почтена жена.

Още веднъж самодоволните му думи я разгневиха. И още веднъж точно навреме разбра, че я дразни.

— Трябва да си помисля.

— Можеш да помислиш в самолета — той обърна ръката й и целуна чувствителната кожа на дланта. Дани усети как кожата й направо пламва. — По пътя към Вегас.

Мислите й бяха объркани. Ласката му подкосяваше коленете й. Докато се бореше с нежната мрежа, която той тъчеше около нея, Дани реши, че замайването й е от бременността.

— Винаги ли получаваш всичко, което искаш? — думите й прозвучаха наполовина шеговито, наполовина обвинително.

— Не — той пусна ръката й, сякаш внезапно се беше нажежила, а той самият остана леден. — Невинаги.

Погледите им се срещнаха. Мислите им също, и Дани усети, че за пореден път мислят за едно и също.

За Райън. Откри ирония на съдбата в това, че преди по-малко от два месеца тя беше импулсивната страна, живееща само за мига, и се готвеше да се омъжи за мъж, който грижливо бе предвидил всеки миг от живота си.

Докато сега самата тя се мъчеше да бъде практична. Може би, зачуди се, бъдещото майчинство я караше да търси пълната увереност, че е направила добър избор. Защото решението, което вземеше, щеше да засяга не само нея, но и едно невинно дете.

— Ако очакваш желязна гаранция с връщане на парите, че това е най-доброто решение при сегашните обстоятелства, не мога да ти дам такава — с дълбокия си глас Брам я изтръгна от унеса, като още веднъж доказа необичайната си способност да чете мислите й. — Обещавам обаче, че никога с нищо няма да те накарам да съжаляваш за избора си.

През краткото време, което бяха прекарали заедно, двамата с Брам бяха споделили нещо повече от страстта. Освен скръбта си, бяха поверили един на друг свои тайни, които надали са известни на много хора, помисли си тя. И въпреки че не й бе приятно да го признава, Брам се бе проявил като почтен мъж.

Дори и при тези обстоятелства обаче Дани вече съжаляваше за решението, което щеше да вземе.

— Предавам се — с нещастна въздишка отстъпи, както подозираше през цялото време, че ще направи. — Ти си прав. Хайде да свършим с всичко това.