Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Идеалната за Кинг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fit for a King, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 92 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
White rose (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Даяна Палмър. Среща в Ямайка

ИК „Коломбина прес“, София, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-706-124-0

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Елиса въздъхна безпомощно, щом видя за пръв път ширналите се равнини на Оклахома. Оклахома Сити, където Кинг бе оставил огромния си сив линкълн, се оказа красив и необичаен град с пръснати наоколо петролни кули. До хоризонта всичко бе равно и безкрайно.

— Никога не съм виждала подобно нещо — възкликна тя, в очите й блеснало неприкрито възхищение.

Кинг я стрелна с поглед, очарован от реакцията й.

— А пък аз си мислех, че няма да ти хареса — призна той. — Ти живееш на крайбрежието.

Елиса не го слушаше.

— Индианците от равнините… Те чак до тук ли са идвали? Сиуксите и шейените?

— Знаеш ли, любима, тъкмо в Оклахома са изпратили петте най-влиятелни племена в края на 1830-те и 1840-те. Някои от тях са се били на страната на Конфедерацията по време на Гражданската война, други дори са били търговци на роби, затова правителството ги принудило да продадат западните земи на загуба. Това били племената чикасо, чокто, чероки, крийк… И семинолите — добави след кратка пауза Кинг.

Лицето й светна.

— Нищо чудно, че всичко ми се стори толкова близко. Какво казват за генетичната памет? Може някой от дедите ми също да е живял тук.

— Семинолите били свирепи войни — съгласи се веднага той. — Отстоявали позициите си с бой и се противопоставяли на правителството до последно.

— Доколкото знам, и апахите не са били много миролюбиви — измърмори тя. Усмихна му се и отново насочи внимание към облите хълмове. — Колко е красиво. Тук има толкова много място, Кинг.

— Точно затова ми харесва. Все още не е претрупано. Има простор. Петрол, газ и добитък.

— Въпреки че петролната индустрия претърпя доста неприятен срив.

— Двамата с Боби трябваше да разширим бизнеса, за да си спестим поне част от неприятностите. Ето я. — Кинг посочи прашния път, който отвеждаше към малка горичка и просторна бяла къща, опасана от огромна веранда. Наоколо се виждаха множество сгради, а навсякъде се бяха пръснали стада добитък.

— Фермата ли е това? — попита нетърпеливо Елиса.

— Фермата. — Разсмя се, щом зърна изражението й, и отби от едната страна на пътя. — Харесва ли ти?

— Да, много — отвърна без колебание тя, оглеждайки до насита зелената шир и дивите цветя, надигнали главици навсякъде. — А това е слънчоглед! — възкликна.

— Голяма част от растенията ще са ти непознати — обясни той. — Тук няма нито палми, нито друга тропическа растителност. Затова пък има дъбове, брези… Има и животни, които не познаваш. Бас държа, че никога не си виждала рис.

— Нямам търпение.

— Не изпадай чак в такъв възторг — измърмори сухо Кинг, щом си спомни как Бес намрази фермата, когато двамата с Боби се ожениха. Бес, разбира се, бе живяла в прах и мизерия и той предполагаше, че затова обстановката тук я потискаше. Сигурно бе мечтала за нещо коренно различно, по-изтънчено. Само че и Боби, както и Кинг, обичаше равнините, доставяше му удоволствие да обикаля хълмовете и да се радва на простора, едно от любимите занимания на Кинг като дете. — Ти си градско момиче, нали не си забравила?

— Аз съм провинциално момиче — отвърна Елиса. — Фактът, че работя близо до Маями, не ме прави гражданче. Обичам природата, простора, плажовете, полята. Мога ли да отида да се разходя, когато ми се прииска, или има…

— Кръвожадни индианци — прекъсна я Кинг с хитра усмивка.

Тя го перна.

— Вълци — довърши.

— Само един — намигна й той.

Елиса вдигна ръце и поклати глава. Вече не си спомняше защо я бе довел тук. Не и истинската причина. Все още я желаеше. Личеше по очите му, по начина, по който й се усмихваше. А Бес бе някъде наблизо…

— Боби къде живее? — попита неочаквано тя.

Усмивката се стопи от лицето му.

— Ей там — посочи Кинг към модерна постройка в далечината. — Почти до Джакс Корнър. Бес прекарваше много време в Оклахома сити, но Боби каза, че й станало интересно в местното общество. — Той се намръщи. — Жалко, че те знаят да организират само партита и да се срещат на чай. Можеше да свърши доста неща в полза на хората от околността, ако искаше.

Подкара линкълна към стълбите пред входа и Елиса въздъхна, щом видя огромните зелени люлеещи се столове и люлката, поставена на верандата.

— Страхотно! — възкликна тя с широка усмивка. — Може ли да поседим на люлката?

— След малко — обеща Кинг и слезе, за да й отвори вратата и да й подаде ръка като истински старомоден кавалер.

Мрежестата врата се отвори и жена на средна възраст изтрополи на верандата. Маргарет Флойд, икономката, бе едра, пищна жена към шейсетте, с бяла коса, тъмни очи и строго изражение.

— Крайно време беше — подпря тя ръце на широкия си ханш. Беше облечена в бледожълта рокля на дребни цветчета и алени равни обувки. Бе завързала позацапана престилка отпред. — Закъсня цял час. Какво си правил, да не би да те отвлякоха на връщане? Съсипах вечерята, това знам, че ще те зарадва, я, а ти кой си довел?

Елиса бе повлечена по стълбите и побутната като щит пред Кинг още преди да успее да си поеме дъх.

— Това е Елиса Дийн — отвърна той и я задържа пред себе си, въпреки че тя не помръдваше.

— Ми тъй де! — Едрото лице на Маргарет грейна като слънчоглед. — Крайно време беше! — Тя се втурна напред и Елиса бе обгърната от едри ръце и аромат на брашно и ябълка. — Страх ме беше, че главата му няма да уври да те доведе най-сетне — задъхваше се Маргарет. — Глупак, да търчи след онези градски фръцли. — Погледна ядосано Кинг и отново се обърна към Елиса. — Ти ми се виждаш добро момиче. Той казва, че още живееш вкъщи — добави тя, без да се притеснява от любопитството си.

— Ами да — заекна Елиса. — Родителите ми не биха одобрили иначе.

Маргарет изглеждаше така, сякаш молбите й са били чути.

— Господи, дете, влез, ела да те нахраня. Направила съм страхотно задушено, а аз знам какво говоря, има и домашно руло, за него пък опекох ябълков пай.

Кинг се върна, за да вземе багажа и замърмори неща, които, слава богу, Маргарет не чу. Тя бе страхотна готвачка, умът й сечеше като бръснач и никак не се притесняваше да задава дори най-интимни въпроси.

Той най-сетне успя да я отпрати, за да си доядат на спокойствие. Лицето на Елиса бе червено като на рак, ала и Кинг изглеждаше смутен. Тя нямаше представа, че в миналото единствено на Бес бе било обръщало толкова много внимание. Маргарет винаги бе намирала начин да изрази неодобрението си към жените, с които Кинг се бе забавлявал като по-млад. Бес бе различна, защото Маргарет знаеше от какво семейство произлиза и много я съжаляваше.

— Яденето беше страхотно — призна Елиса.

— Страхотно наистина — промърмори той.

Тя не се опита да заговори отново. Дояде и се оставя Маргарет да я замъкне на горния етаж, за да оправят багажа.

Още щом Кинг стана от масата, управителят Бен Флойд, съпруг на Маргарет, го повика, за да се оправи с безбройните проблеми, които възникваха всяка минута, въпреки че съседът Блейк Донован им бе помагал.

Елиса остана сама, след като Маргарет се прибра в малката си къща зад обора. Кинг не се върна до полунощ и тя си легна. Първият й ден във фермата бе невероятен.

Необичайни шумове я събудиха на следващата сутрин. Добитъкът мучеше. Някъде кукуригаше петел. Лаеше куче. На долния етаж се чуваше шумно енергично тракане на съдове. Елиса седна в леглото и се прозя лениво, след което пое дълбоко сладкия чист провинциален въздух. Тук не бяха чак толкова далече от брега на Флорида. Провинцията обаче си бе провинция, като се изключеха шумовете.

Тя стана, обу джинси и блуза с къс ръкав и се почувства лека, също като времето навън. Пусна си косата и не сложи грим.

На долния етаж Кинг бе седнал умислен на масата. Това не бе Кинг, когото Елиса бе свикнала да вижда. Пред нея бе типичен жител на западните щати. Тя застана на вратата, загледана в него.

От избелелите си джинси до прашните ботуши и ризата на сини и бели карета, той бе съвсем различен човек. Не бе само облеклото, имаше нещо и в изражението му. Нещо различно. Нещо естествено. Мъж, който си бе у дома.

Кинг вдигна поглед от вестника и изви едната си вежда.

— Кажи? Гладна ли си?

— Разбира се. — Седна до него, ококорена любопитно.

— И преди си ме виждала в джинси — напомни й той, развеселен от реакцията й.

— Никога не съм те виждала такъв — заекна Елиса. Вгледа се в очите му.

Кинг й намигна.

— Добре ли спа?

— И още как — въздъхна тя. — Ами ти?

— Когато най-сетне заспах — промърмори мрачно той, — бях като пребит. Бен беше изостанал с пет часа.

— Не трябваше ли някакъв съсед да го замества?

— Замествал го е — обади се дълбок развеселен глас от вратата. — Само че единствено Кингстън може да подпише Кингстън на чековете.

Елиса се обърна по посока на гласа. Мъжът, когато видя, я накара да потръпне. Изглеждаше опасен, див, с чорлава черна коса и светлозелени очи, засенчени от мигли, гъсти и тъмни като веждите и косата му. Беше гъвкав, стегнат и на едната му буза се виждаше белег, а пък носът му бе чупен неведнъж. Не приличаше на човек, когото Кинг би нарекъл приятел, затова тя се зачуди какво още ще научи за тайнствения мъж, в когото бе влюбена.

— Блейк Донован — представи ги Кинг. — Това е гостенката ми, Елиса Дийн.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Донован — поздрави го нерешително тя.

Мъжът я погледна безразлично и кимна.

— И на мен. — Насочи вниманието си към Кинг. — Ако си огледал всичко, ще си вървя. Пак ме чакат проклетите адвокати. Поне този път ще има някаква полза от тях. Подписвам, каквото трябва, и приключваме веднъж и завинаги.

Кинг пое чашата с кафе.

— Чух, че Мередит Калхун била спечелила награда с последната си книга.

Зелените очи заблестяха и изпитото лице сякаш се оживи. Очевидно писателката, която и да беше тя, бе доста парлив въпрос за Блейк Донован, забеляза Елиса.

Да не би Кинг нарочно да бе повдигнал въпроса, зачуди се тя.

— Имам си работа — тросна се Донован. — Ще се видим, Роупър. Госпожице Дийн — добави той и докосна с два пръста периферията на шапката, след което излезе.

— Коя е Мередит Калхун? — прошепна Елиса, защото вратата бе отворена.

Кинг въздъхна.

— Дълга история — отвърна. Очевидно никак не му се искаше да се впуска в подробности.

— Изглежда доста суров човек — забеляза тя.

— Истински диамант — съгласи се той. — Невероятен е. На пръв поглед е суров, защото животът го е направил такъв. Незаконен син е. Майка му починала при раждането. Отгледан е от чичо особняк, който го осиновил и му дал името си. Чичото почина миналата година и чак до днес Донован не излезе от съдилищата, заради земята.

— Разбирам защо е спечелил — отбеляза Елиса и потръпна. Зачуди се отново, че Кинг проявява състрадание към онеправданите. Затова бе толкова уязвим за атаките на Бес. — По-млад е от теб, нали? — попита тихо и отново върна мисли към настоящето.

Тъмните му очи се присвиха и насочиха към нея.

— Да. Осем години. Почти на тридесет и две е. Защо? Харесва ли ти? — Тя примигна. Това много приличаше на ревност. Защо, по дяволите, се държеше така, след като обичаше Бес? Без да дочака отговора й, а и Елиса бе прекалено объркана и учудена, за да отговори, той се изправи. — Чака ме цял ден работа.

— Доколкото разбирам, не в някой офис — вметна тя.

— Във фермата — отвърна Кинг, наведе се и запечати леко разтворените й устни с топла целувка. — Аз така си почивам, малката, като си намирам работа. Тази ферма е построена с много труд.

— Приличаш на каубой — призна Елиса, учудена от жарката целувка.

— Аз съм каубой — отвърна той и се вгледа в сините й очи. — Може да пътувам в първа класа и да си купувам почти всичко, което ми се прииска, но най-добре се чувствам на кон сред безкрайните поля и когато спя под звездите.

— Наистина ли? — Тя го подръпна към себе си и за нейна най-голяма изненада Кинг се наведе и я остави да плени устните му. Елиса го целуна топло, изненадана от мекотата на устните му и от жаркия му ответ, който нямаше нищо общо със секса и желанието.

— Искаш ли по-късно да дойдеш и да видиш телетата? — попита той, когато вдигна глава. — Ако се държиш прилично, дори ще ти позволя да погалиш някое.

— Добре, с удоволствие — усмихна се лениво тя.

Кинг си пое дълбоко дъх и очите му с нескрито удоволствие пробягнаха по красивото й лице.

— Красавица — прошепна той. Наведе се отново и докосна нежно устните й със своите. — Ще се видим по обяд. Не позволявай на Маргарет да те омаломощи с приказки.

— Маргарет ми харесва — измърмори Елиса.

— И Маргарет те харесва, кукличке — обади се възрастната жена от вратата, понесла поднос с яйца в едната ръка. Усмихна се към Кинг. — Късметлия си ти, човече.

Той се изчерви.

— Имам си работа — изломоти, дръпна шапката над очите си и се отправи с шумни крачки навън, а те двете останаха сами.

— Стъпва така тежко единствено когато го ядосам — обясни Маргарет и усмивката й стана още по-широка. — Ти си първото момиче, което води вкъщи от много, много време насам, и затова предполагам, че нещата са доста сериозни. Но да го пазиш, обича да поглежда настрани. Когато реши да преследва някоя, няма мърдане.

Елиса избухна в смях.

— О, Маргарет, ти си истинско съкровище — каза съвсем искрено. — Да знаеш обаче, че той не ме обича. Аз съм му само приятелка, нищо повече.

Маргарет кимна и се настани до нея.

— Точно така, а аз съм тиквен фенер — съгласи се тя. Сипа си чаша кафе и скръсти пухкавите си ръце. Загледа Елиса. — Разкажи ми сега за себе си. Разбрах, че си дизайнер на дрехи.

Тя бе като испанската инквизиция. Когато Елиса най-сетне успя да се измъкне, за да огледа къщата, Маргарет вече знаеше кой е любимият й парфюм, всичко за семейството — заля се от гръмогласен смях, когато разбра, че Кинг е спал в дома на свещеник — и си бе дала мнението за бъдещето.

Фермата бе невероятна. В съвършено поддържаните конюшни бяха прибрани елегантни коне, наоколо бродеше добитък, а един от биковете си имаше своя сграда и човек, който да се грижи специално за него. Беше бял на ръждиви петна, както и повечето от останалия добитък, и бе огромен. Когато Кинг се върна по обяд, я откри в обора, загледана в гигантското животно.

— Името му е Гордостта на Кинг 4120 — уведоми я доволно той, пъхнал ръце в джобовете си. — От породата хиърфорд е, завъдена тук от дядото на Боби, ала аз я подобрих.

— А защо има номер? — попита тя. — Да не би да е бил арестуван или нещо подобно?

— Сега вече става по-сложно. — Прегърна я през раменете и я поведе към къщата, обяснявайки за трансплантацията на ембриони, за ежедневното наблюдение на теглото и всички останали сложнотии около отглеждането на качествен добитък. Техническите подробности звънтяха в главата й като стъклени топчета, но пък бе толкова интересно.

— Маргарет приготвя сандвичи с говеждо и салата за обяд — каза му Елиса на верандата, където огромната зелена люлка и люлеещите столове бяха обърнати към полята.

— Я ми кажи, какво успя да измъкне от теб? — повдигна вежда той усмихнат.

— Преди или след като научи какъв е цветът на бельото ми? — разсмя се тя.

Кинг само поклати глава.

 

 

Обядът премина тихо. Маргарет отиде да чуе новините, докато довършваше нещо в кухнята, а на Кинг очевидно не му се говореше. След това оседла кон и за нея и й помогна да се качи на седлото. Това поне й бе познато. Двамата бяха ходили на езда много пъти в Ямайка. Погледна го изпод периферията на взетата назаем сламена шапка и си помисли, че всичко, свързано с него, й бе познато, а в същото време бе напълно различно.

Той забеляза погледа й и се усмихна.

— Помниш ли онзи път, когато яздихме по плажа, а ти падна във водата?

— Този път се държа здраво — отвърна Елиса и намота юздата на ръката си. — Хайде, каубой, води, няма да те изпускам от поглед.

— Я да видя.

Кинг пое напред, след като подкара елегантния кон в бърз галоп. Тя го последва с кобилата си, засмяна от удоволствието да е на слънце с него сред ширналите се поля.

Телетата бяха от породата хиърфорд и не бяха току-що родени, както бе решила Елиса. Бяха от февруари и март, каза й той, точно както е било предвидено в програмата му. Сега ги угояваха и щяха да ги продадат, щом достигнат желаното тегло.

— Толкова е тъжно, когато си помислиш, че ги изяждаме — каза тя, докато чешеше едно по бялата глава между ушите. — Не е ли сладък?

Кинг се облегна на оградата, бутнал шапката си назад, очите му бяха нащрек.

— Разправят за превозвачите на добитък от едно време и колко се привързвали към животните. Понякога им се налагало да влязат в кланиците с тях, за да не им позволят да хукнат навън, каквито били ужасени. Блеели от тъга и страх, когато превозвачите си тръгвали.

В очите й бликнаха сълзи. Притесни се заради сантименталността си и се опитала прикрие сълзите си, ала той ги забеляза. Стисна нежно раменете й и я обърна към себе си. Наведе се и я пое на ръце, за да я отнесе до единия кон.

— Извинявай — прошепна Елиса.

— Любимата ми мекосърдечна русалка — прошепна Кинг и се усмихна, а след това сведе устни към нейните.

Ласката трябваше да е сладка и много нежна, за да я успокои, но устните й се отвориха под неговите и дъхът й замря. След това я понесе настрани от конете и я положи във високата трева, за да се отпусне върху нея.

— Кинг! — възкликна тя.

— Елиса — въздъхна дрезгаво той. Целуна я жадно, поддавайки се на непреодолимото желание, разпалено от дългите нощи, изпълнени с копнеж по нея. Плъзна ръка под бедрата й, за да ги притисне към своите и да й покаже доказателството за силното си желание. Занизаха се дълги жарки мигове, докато се наслаждаваха на докосванията и вкуса си. Сетне, когато усети, че едва се сдържа, Кинг простена и се отпусна по гръб. От младежките си години не бе изпитвал безпомощното чувство едва да се сдържа. Сега вече тя бе наясно колко силно го възбуждаше. Изправи се, очите й широко отворени след преживяното, и той задържа омаяния й взор. — Това никога не ми се е случвало — прошепна с дълбок и дрезгав глас. — Никога с друга жена желанието ми не е избликвало толкова бързо и неудържимо. По дяволите!

Тя разтвори устни и се опита да се усмихне, докато го гледаше. В очите й нямаше задоволство, а само любов.

— Имаш ли нещо против, че това ме кара да се чувствам горда? — попита го тихо.

Кинг си пое неуверено дъх.

— Май не. — Седна и се подпря на присвития си крак.

— Не мога да си представя как успях да се сдържам толкова дълго.

Елиса докосна ръката му, отпусната на коляното.

— Извинявай — отвърна меко тя, загледана в тъмните му, измъчени очи. — Радвам се, защото дори и да не ме обичаш, поне ме желаеш.

Той поднесе ръката й към устните си.

— Искаш ли да те любя? — попита тихо. — Защото това неминуемо ще се случи. Омъжи се за мен, Елиса.

Тя сведе очи към ръката му.

— Трябва да помисля — отвърна най-сетне и едва се сдържа да не извика от радост. Трябваше да прояви разум. Не биваше да позволява на любовта да й влияе. Трябваше да премисли кое бе най-доброто, защото той очевидно не мислеше.

Пръстите му се свиха. Понечи да каже нещо, ала в последния момент се отказа.

— Добре.

Елиса вдигна поглед.

— Боби знае ли, че сме тук?

— Да — отвърна най-сетне Кинг. — Обадих му се преди няколко часа. Бес ще бъде в Оклахома сити до утре. Покани ни да пояздим с него.

— Кога?

— Утре следобед. — Повдигна лицето й към своето. — Не е нужно да вземеш решение сега. До довечера имаш много време да прецениш.

Устните й потръпнаха.

— Аз… Аз много държа на теб — прошепна тя.

Ръката му се плъзна по бузата й и му се прииска да може да прочете мислите й. Почувства се виновен, неуверен, но той също държеше на нея, по свой начин.

— Тогава омъжи се за мен — настоя, странно защо уверен, че това ще бъде правилното решение и за двамата. — Кажи да.

Елиса въздъхна тихо. Логиката бе прогонена безвъзвратно.

— Да.

Кинг остана загледан в очите й сякаш безкрайно и усети как помежду им потича електрически заряд. Желаеше я. Държеше на нея. Тя също държеше на него. Това трябваше да им е достатъчно. И щеше да издигне окончателната преграда между себе си и Бес.

Наведе се над устните й и я целуна много нежно, а след това й помогна да се изправи и я качи обратно на седлото. Не каза и дума, докато се връщаха.