Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Идеалната за Кинг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fit for a King, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 92 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
White rose (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Даяна Палмър. Среща в Ямайка

ИК „Коломбина прес“, София, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-706-124-0

История

  1. — Добавяне

Пета глава

— Сигурен ли си, че Бес не иска деца? — попита неочаквано Елиса и го разсея.

Кинг отново се обърна към нея.

— Твърди, че не иска — отвърна. Пъхна ръце в джобовете си и се наведе над плота. — В началото си мислех, че не иска да се обвързва. Майка й имаше седем деца. — Усмихна се тъжно при спомена. — Бес бе родена по средата, но и тя не успя да се измъкне и гледаше по-малките. Било й е много трудно, а и на останалите деца също — измърмори той и си спомни колко се страхуваха децата, когато бащата на Бес се напиваше. — Както и да е, децата не са гаранция за добър брак. Виждал съм доста бракове, провалени от децата.

Това й прозвуча като лична изповед.

— Какво имаш предвид?

Кинг се намръщи.

— Майка ми често казваше, че двамата с баща ми били много щастливи, преди да се появя аз и да разваля всичко — каза тихо той.

— Как е възможно някой да каже такова ужасно нещо на собственото си дете? — възмути се Елиса, докато подреждаше чашките, чинийките, сметаната и захарта в сребърния поднос.

— Майка ми не можеше да диша без светските събирания — продължи Кинг. — Много не й беше по сърце да се грижи за деца. Ако вторият ми баща не бе настоял, Боби едва ли щеше да го има. Странно, как се стичат нещата. Тя бе жизнена, красива жена с остър ум. А сега е само бледа сянка на онова, което бе преди.

— Често ли я посещаваш?

— Колкото е възможно — отвърна той. — Тя, разбира се, не ме познава. — Елиса се вгледа в строгото му лице, докато кафето бълбукаше, и се зачуди колко ли трудно бе било детството му. Усети прилив на съчувствие към момчето, което някога бе бил Кинг. — Не беше чак толкова трудно — каза след малко той, разбрал какво изразява изражението й. — Освен това така имах стимул да им покажа на какво съм способен. Никой ли не ти е казвал, че отмъщението е създало не един и двама преуспели мъже?

— Сигурно е така. Затова ли никога не си се оженил? — попита тихо тя.

Кинг въздъхна.

— О, Елиса — усмихна се той, — ти наистина си невероятна.

— Просто се чудех…

Наблюдаваше я как сипва кафе в елегантните чашки от костен порцелан и се замисли колко му бе приятна тази домашна атмосфера. Елиса готвеше като ангел, изглеждаше прекрасно, с каквото и да бе облечена, бе мила и любвеобилна, а физически го привличаше и събуждаше в него неподозирана страст.

— Ако изобщо някога се оженя, то ще бъде за теб — заяви неочаквано Кинг.

Ръката й трепна и разсипа кафето. Тя остави кафеварката с омекнали пръсти и посегна към гъбата, за да попие разлятото.

— Това не беше много мило от твоя страна — каза тихо Елиса.

— Говорех съвсем сериозно — потвърди лениво той и се приближи. — Едва ли ще се оженя, като гледам как вървят нещата. Но би ми било приятно да живея с теб. Ти си спокойна, забавна и обожавам тялото ти.

Оглеждаше я напълно открито и тя избухна в смях. Това, разбира се, беше шега. Познаваха се от толкова време, а понякога все още й бе трудно да прецени дали се шегува, или не.

— И аз обожавам твоето, ала не съм такова момиче — напомни му примерно Елиса.

— Това обаче не те спира да оглеждаш голи мъже нощем — засече я Кинг шеговито.

Тя вдигна ръце.

— Така ли? Щом ще ми го натякваш, тогава ще си намеря друг гол мъж, когото да оглеждам нощем!

— Това пък какво трябва да значи? — попита през смях Боби, застанал на вратата. Зад него Бес гледаше гневно и двамата.

Елиса се изчерви.

— Видя ли сега какво направи? Брат ти ще реши, че съм воайор.

— А не си ли?

Тя му подаде подноса.

— Дано да ти падне върху краката — усмихна му се мило.

— Злобарка — измърмори Кинг. — Отвори вратата, скъпа — обърна се той към Бес.

Бес се изчерви и двамата си размениха погледи, заради които на Елиса й се прииска да скочи от някоя висока сграда. Добре че Боби бе пред тях и не забеляза нищо. На Елиса й се прииска да не бе видяла нищо. Кинг може и да желаеше тялото й, но тя бе готова душата си да даде за изражението в очите му, когато вдигна поглед към Бес. Там забеляза жажда, примесена с нежност.

Бес се сви на канапето, за да си изпие кафето. От време на време поглеждаше към Елиса, която знаеше, че по липсата на грим и по разрошената й коса Бес се бе сетила какво бяха правили двамата с Кинг.

— Надявам се да не пречим с нашето оставане — обади се тихо Бес. — Само че хотелът бе претъпкан, а вие сте много по-близо до летището и е по-лесно да се стигне там, отколкото от Охо Риос.

— Как ще пречите — отвърна Кинг и погледна Елиса.

— Елиса трябва да се прибере, за да си събере багажа, да оправи вилата, нали, скъпа?

— Точно така — потвърди тя. Колко й беше трудно да му се противопоставя, когато я наричаше „скъпа“. — А и аз трябва вече да тръгвам, ако ще пътуваме сутринта. По кое време? — попита и се надигна.

— В осем трябва да си готова — каза Кинг и се изправи бавно. — Ще те изпратя до вас — обърна се към нея той с многозначителна усмивка. — Не ни чакайте — предупреди другите двама.

— И аз трябва да си легна рано — заяви студено Бес. — Сигурно ще заспя като бебе.

— Ще ми се и аз да можех така — надигна глава от документите Боби. — Едва ли ще успея да свърша преди съмване. Ти не искаш ли да ми помогнеш? — погледна той Бес.

Очите й се разшириха.

— Аз ли? Боже, че аз не знам колко прави две и две.

— Лошо — отвърна Боби. Изглежда искаше да каже още нещо, ала се разколеба, сви рамене и отново наведе глава. — Ще се видим утре сутринта, Елиса.

— Да се наспите — обърна се тя и към двамата и се притисна към ръката на Кинг, когато той я поведе през тъмнината.

Кинг си запали цигара и я изпуши, докато вървяха към вилата й. Не промълви и дума. Беше топла приятна нощ, въпреки че леко ръмеше. На задните стълби на вилата той загаси цигарата.

— Извинявай за пътуването, но не можах да измисля друг начин да се измъкна, без да те намесвам.

— Всичко е наред. И без това новите модели не ми вървяха. Ще ги оставя за седмица-две и ще се обадя на приятелите си, като се върна.

— Все още живееш при родителите си, нали? — попита Кинг.

— Защо не — опита да се оправдае Елиса. — Няма да им е приятно, ако се преместя да живея сама в Маями, а пък Ню Йорк е прекалено далече. Цял живот сме били много близки.

— Просто не познавам такава близост — призна той. — Много обичам Боби, ала никога не сме изразявали обичта си явно. Същото беше и с останалите от семейството.

— Жалко, че е така, защото чувството е наистина невероятно.

— Сигурно. — Кинг се наведе и небрежно докосна устните й със своите. — Ще се поразходя, преди да се прибера. Не вдигай телефона през следващия час, в случай че Бес звънне, за да провери какво става.

Тя го подръпна за ръкава.

— Мога да ти направя горещ шоколад.

Кинг вдигна ръката й и целуна топлата длан.

— А аз мога да те отведа в леглото.

Вдигна поглед към него, под светлината от лампата в кухнята.

— Кинг…

Лицето му се изопна.

— Елиса, с удоволствие бих те любил. Бих се насладил на всеки миг с теб. Дори те харесвам. Само че ако те прелъстя, какво ще правим след това?

Тя премигна.

— Не те разбирам.

Той обхвана лицето й в ръце.

— Чуй ме, малката ми. Сексът е като заредено оръжие. След като си била с някого, ти се обвързваш толкова силно, че губиш представа за реалността. А аз не мога да се обвържа с девствено момиче.

— След първия път вече няма да съм девствена — напомни му Елиса.

Кинг въздъхна гневно.

— След първия път може и да ти се прииска да си все още девствена — заяви направо той. — Възпитана си да приемаш секса извън брака като грях. Какво ще мислиш и за мен, и за себе си, ако допусна нещо да се случи? Освен това — добави, — винаги съществува риска да забременееш. А това е усложнение, за което никой от нас не е готов. — Тя се усмихна замислено и поклати глава. — Какво означава тази усмивка? — попита Кинг.

— Просто си те представях първия път с жена, какво е било…

Той наведе глава на една страна и се усмихна бавно.

— Първият ми път — прошепна — бях толкова бърз, че тя така и не разбра какво става.

Лицето й порозовя и Кинг се разсмя.

— Да не би да си въобразяваш, че първият път е винаги добър за мъжа? — Отново се ухили. — Мъжете не се раждат с умението да правят любов. Трябва им време, за да се научат как да накарат земята да потрепери и да летят фойерверки. След първите ми неудачни опити трябваше да събера смелост, за да опитам отново.

— Не мога да повярвам — отвърна чистосърдечно Елиса и се усмихна.

Той опря чело в нейното и въздъхна.

— Странно, разказвам ти неща, които не съм споменавал никому — измърмори. — Сигурно се чувствам спокоен и в безопасност с теб.

— И аз се чувствам така — потвърди тя. — Затова се залепих за теб още от първия път. Никога не си бил досаден или пък натрапчив.

— Досега — поправи я Кинг и вдигна глава, за да я погледне в очите. — Съжаляваш ли, че нещата се стекоха по този начин?

— Не — отвърна Елиса почти веднага. — Въпреки че не мога да си представя да направя същото с друг мъж, знам, че теб бих те оставила да правиш с мен каквото пожелаеш — призна тя. — И щеше да ми достави удоволствие. Дори нямам достатъчно гордост, за да ти откажа. Толкова е хубаво.

Очите му се присвиха от болка, а ръцете му обвиха лицето й.

— Не бива да си чак толкова откровена — пошегува се той. — Аз съм обикновен човек. Някоя вечер може да си загубя ума.

Устните й се разтвориха и Елиса тихо въздъхна.

— Обзалагам се, че си много добър в леглото — прошепна срамежливо.

— Поне така се твърди — разсмя се Кинг. Ръцете му погалиха раменете й. — Виж, дай да престанем да говорим за секс, иначе и двамата сме в беда. Каква каша — измърмори. — Каква невероятна каша…

— Всичко ще се оправи — каза тя. Изправи се на пръсти и докосна клепките му с устни. Те се затвориха и Елиса отново ги целуна, учудена, че тялото му се стегна и той си пое рязко дъх, а ръцете му я прихванаха през кръста и я задържаха до него.

— Не спирай — прошепна грубо Кинг. — Харесва ми.

— Наистина ли? — Тя повтори нежната ласка и след това премина на гъстите вежди, на изпитите бузи и високите скули, за да се насочи към чувствените му устни. Той дишаше учестено и на нея й хареса. Спомни си какво й бе казал първия път, когато я подлуди, отдръпна леко устни и прошепна: — Отвори уста… — Все едно че поднесе пламък към сухо дърво. Кинг сякаш се разгоря. Ръцете му я обгърнаха и притиснаха, а устата му похити нейната настойчиво и диво. Целият трепереше, бе загубил контрол и това събуди в гърдите й и страх, и почуда. — Да — прошепна Елиса, когато той я подпря на вратата и я притисна с тяло. — Да!

Ритмичните му движения трябваше да я шокират, но те й доставиха неизразимо удоволствие. Тя се изви към него, гордостта и задръжките изчезнаха и Елиса обви врата му с ръце. Усмихваше се от удоволствие под устните му.

Усещаше как ръцете му пълзят по тялото й и се насочват към бедрата, за да повдигнат роклята. Нетърпеливите му пръсти бяха хладни до сгорещената й кожа, тя ги очакваше с желание и простена.

Кинг вдигна глава, за да си поеме въздух, а в очите му бе стаен страх, цялото му тяло трепереше.

— Лудо дете — изсъска той и я погледна ядосан. След това нарочно се притисна в нея. — Усещаш ли ме? Не разбираш ли какво правиш?

— Това е рай — прошепна Елиса и се почувства сама, щом Кинг се отдръпна от нея и й обърна гръб.

— Рай — повтори недоволно той. Вдигна ръка и си пое накъсано въздух. Не му беше приятно, че губи контрол над себе си и почти я мразеше, защото тя бе причината за всичко това. Никога не бе допускал някоя жена да му въздейства толкова силно. Бръкна в джоба си, за да извади цигара. Всичко това ставаше, защото беше девствена. Нямаше представа какво му причинява. Елиса опитваше, а в невинността си вършеше неща, към които една по-опитна жена не би прибягнала. — Върви по дяволите — избухна Кинг, наполовина на смях, наполовина като стон.

Тя се бе подпряла на вратата, където той я остави, задъхана, ала усмихната. Той бе уязвим също като нея, сега вече знаеше, че бе така. Това бе добър знак. Може и да бе привлечен от Бес, която се опитваше да го използва, за да повдигне самочувствието си, но не бе емоционално обвързан с нея. Просто не бе възможно, иначе нямаше да желае толкова силно Елиса. За пръв път в живота си тя се почувства горда, че бе жена, която му влияе и може да го подчини. До този ден любовният й живот бе само една фантазия, а ето че Кинг я бе превърнал в пълнокръвна жена, затова Елиса не се страхуваше от него и от нещата, които би могъл да направи.

— Страхливец — измърка тя.

Кинг се завъртя рязко и черните му очи се присвиха. Лицето му бе сгърчено, все едно че изпитваше нетърпима болка.

— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш? — попита той.

— Да те привлека в леглото с мен — отвърна тихо Елиса. — Хайде, ела. Предизвиквам те — подзе наперено, окрилена от новото си самочувствие.

Кинг я гледаше, без да помръдва. Бе стиснал цигара между устните си, ала не успяваше да я запали. Наистина не можеше да задържи огънчето и изруга красноречиво.

Тя се усмихна и, без да каже и дума, пое запалката от тънките му пръсти и я поднесе към цигарата.

— Доволна ли си от себе си? — попита хладно той. Усмихна се, но си личеше, че не бе весел.

— Доволна съм от това, което ти причинявам — призна Елиса. — Понякога си толкова резервиран, толкова недостижим. Радвам се да видя, че и ти си нормален човек.

— Сама разбра колко нормален — измърмори Кинг.

Очите й го пронизаха и тя тихо въздъхна.

— Цялата тръпна. Толкова е хубаво.

— Не и за мен — отвърна през зъби той.

Елиса го погледна в очите и се намръщи.

— Нищо не разбирам.

— Знам. — Дръпна от цигарата, обърна се и пое към плажа.

Тя го последва, изпълнена с почуда.

— Искаш ли да ми обясниш?

Кинг се протегна и я привлече към бедрата си. Гласът му прозвуча до слепоочието й, бавен и дрезгав, някак измъчен.

— Целият тръпна от желание за теб — пошепна той. — Изпитвам физическа болка. Забрави ли какво ти казах, че след определен момент за мъжа е почти невъзможно да се отд ръпне?

— Но аз не исках да се отдръпваш — напомни му тя.

— Не можем да се любим на плажа пред очите на близките ми! — избухна Кинг. — Къде ти е умът тази вечер?

— Представа нямам — въздъхна Елиса. — Усещам болка на места, които дори не подозирах, че съществуват, цялата горя от желание, а ти си стоиш и се оплакваш, че и теб те боляло.

Той не успя да се сдържи и избухна в смях.

— Боже мой — изпъшка.

Тя вдигна ръце.

— Предлагам ти се, при това без да искам нищичко, а ти се чудиш как да се измъкнеш.

— Родителите ти ще се срамуват от теб — изтъкна Кинг.

— Родителите ми не очакват да се проявявам като супер жена — сряза го Елиса. — Господ е създал телата на хората, така че едва ли ще има нещо против, ако от време на време ги използват, за да си доставят малко удоволствие.

— Въпреки че би предпочела да ти доставят удоволствието, след като ти надянат халка на пръста — засече я той.

Тя сви рамене.

— Да. Само че това не е нещо, което е в състояние да ми охлади страстта.

— Ще ти охлади страстта друг път. — Захвърли цигарата надалече и я повдигна, за да я понесе към вълните. — Аз сега хубаво ще те охладя тебе…

Метна я в следващата вълна. Елиса започна да плюе вода и се опита да се изправи, а роклята се залепи за тялото й, очерта краката й и косата й увисна мокра по гърба.

— Звяр безумен! — кресна тя.

— Много си секси — отвърна Кинг. — Иска ли ти се да ме удариш? Хайде, ела. Пробвай. — Елиса замахна към него. Той отстъпи настрани, а тя залитна и отново цопна във водата, ала преди да успее да се изправи, Кинг бе вече до нея и я бутна под водата. В очите му блестеше нещо, което никога преди не бе забелязвала, а силните му ръце я възбуждаха. — Не можеш да си позволиш подобни безформени дрехи, нали? — Засмя се тихо и я подръпна за смачканата рокля. — Чакай, ще ти помогна да я свалиш.

— Не можеш! Не тук! — възкликна Елиса и го погледна притеснено.

— Мога, и още как — отвърна веднага той и започна да разкопчава провисналата мокра рокля. Вълните се разбиваха около тях, докато Кинг я събличаше и тя се наслади на контраста между хладната вода и разгорещената си кожа, докосвана от ръцете му и от тъмните очи, които не криеха, че поглъща с поглед всеки сантиметър от тялото й, докато най-сетне се спряха на пълните гърди. — Господи, колко си красива — прошепна той. — Трябва да те удуша, задето ми причиняваш всичко това.

— Държа да кажа, че ти си този, който ме съблича, не аз теб — задъха се Елиса.

— Вече си ме виждала без дрехи — каза тихо Кинг и се вгледа в очите й.

— Да. — Разтвори устни и погледна към него. — Ще ми се да бяхме сами. Съвсем сами.

— Престани да ме изкушаваш — прошепна той. След минута сам завърза презрамките на роклята с неприкрито неудоволствие, въздъхна и я пое на ръце. Ръцете му бяха силни и спокойни, докато я носеше. Тя се сгуши по-близо и се почувства на сигурно място, а Кинг се наведе и я целуна, докато крачеше към брега. — Трябва да се преоблечеш и да се наспиш. Ще те оставя на вратата.

— Защо? — простена Елиса до устните му.

— След секс се появяват бебета — прошепна в отговор той. — Нямам с какво да те предпазя.

Тя отново изстена.

— Пет пари не давам — изпъшка.

— На сутринта няма да е така. — Пренесе я до вратата и внимателно я остави да стъпи на земята. Използва момента, за да прокара отново ръце по тялото й, и Елиса веднага се разтрепери от копнеж. — Секси — измърмори Кинг. — Секси и сладка. Да знаеш само как ми се иска да потъна в теб. Затова влизай вътре и се опитай да се наспиш.

— Не си отивай — прошепна тя. — Целият си мокър.

— Знаеш, че не мога да се прибера без дрехи. — Разсмя се. — Отивай да си лягаш.

Елиса потръпна.

— Не мога.

— Защо да не можеш?

— Ключът ми е в портфейла. Вътре — изчерви се тя. — Забравих го, когато затворих вратата…

Той изви очи към небето.

— Жени! — Клекна под близкия храст, за да открие резервния ключ. — Ето, добре че поне аз си спомням.

Елиса отново го погледна и сърцето й преля от щастие. Кинг бе изключителен мъж. Силен, способен, възхитителен. Прииска й се да бъде зависима от него, да го остави да се грижи за нея. Представи си какво би било да е до нея, да лежат заедно в мрака, да го прегръща нощ след нощ. Дори само да го прегръщаше щеше да й е достатъчно, каза си тя. Чувствата й не бяха продиктувани единствено от физическо желание. Изпитваше нежност, ново и много сладко чувство. Само да можеше и той да изпитва същото към нея.

Кинг отключи вратата и я погледна с неочаквано любопитство.

— Какво има? — попита и постави ключа в дланта й.

— Съвсем нищо.

Той посегна и запали лампата, след това я погледна и обходи извивките на тялото й, които прозираха под прилепналата мокра рокля. Поклати глава.

— Някой ден ще ме довършиш. Ще получа сърдечен удар, ако се правя на благороден.

— Изобщо не можеш да ме накараш да се чувствам виновна — отвърна наперено Елиса.

— Изобщо не можеш да ме накараш да спя с теб — прошепна Кинг и се наведе, за да я целуне по челото. — А сега, сирено, върви да си лягаш. Утре летим рано сутринта.

— Добре.

Подаде й един шал от закачалката.

— Как стана така, че изведнъж ме пожела? — попита тихо той. — Цели две години ме държиш на разстояние. Какво се промени изведнъж?

— Не съм имала представа колко е хубаво — отвърна срамежливо тя.

— И аз съм доста изненадан — призна честно Кинг. — А ти не си от обичайния ми тип жени.

— Може би тъкмо затова ме желаеш — реши Елиса.

Той въздъхна.

— Не знам. Единственото сигурно нещо е, че през последните двадесет и четири часа все за теб мисля. Не мога обаче да си позволя да си загубя ума. Съвестта ти ще те съсипе след това.

— Но аз не искам да те губя. Ти си ми приятел. — Очите й се напълниха със сълзи, когато си представи колко ще е празен животът й без него.

— Недей да плачеш — изръмжа Кинг. — Не мога да го понеса.

Тя повдигна лице.

— Извинявай. Просто си представих бъдещето. Някой ден единият от нас ще се ожени — добави Елиса и реши, че почти сигурно това щеше да е Кинг. — Тогава всичко между нас ще приключи.

Той я погледна намръщен. Дори не му бе минавало през ум, че може да я загуби. Ала тя бе права. Сигурно щеше да се омъжи и съпругът й едва ли щеше да гледа с добро око на тяхното неестествено приятелство. Нямаше да има дълги разходки по ямайския плаж, нито телефонни разговори рано сутрин, защото на него му се искаше да размени няколко думи с някого, Елиса нямаше повече да му оставя шеговити бележки под скалите…

— Ще ми липсват разговорите ни — призна нежно тя.

Кинг се размърда неспокойно.

— И аз си мислех за същото — отвърна приглушено той. — Съвсем сам съм, ако не си ти. — Преди Елиса да успее да отговори, Кинг се обърна и отвори вратата. — Ще се видим утре сутринта.

Затвори вратата и я остави сама.

След като остана сама, тя вече можеше да мисли по-трезво и се удиви на собственото си държание. Беше се оставила на фантазиите и се бе предложила… Лицето й пламна и Елиса изпъшка. Беше се държала като лека жена пред Кинг.

Свали мокрите дрехи, облече една роба и си изсуши косата, притеснена от насоката, която бяха взели нещата. Ако наистина му станеше любовница, дали той щеше да се отърве от нея, когато му омръзнеше? Обичаше го, но бе наясно, че изпитва към нея единствено желание. Трябваше отново да прецени нещата, а докато бе с Кинг, това бе просто невъзможно. Добре че си отиваше у дома.

Неочаквано споменът за Кинг се върна. „Съвсем сам съм, ако не си ти.“ Какво бе имал предвид с тези думи?

Все още се чудеше, когато отиде да си легне.