Уилям Лавджой
Натиснете Enter ако смеете… (21)

Двадесет и първа глава

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 08:01:01

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Роботизираният завод на „Хюндай“ излезе от контрол.

Компютъризираните устройства за дъгово заваряване размахваха дистанционно управляемите си ръце във всички посоки. При неправилен контакт в залата хвърчаха сини искри. Шумът стана непоносим. Прецизно регулираните захранващи системи изгубиха синхрон. Врати и капаци изпопадаха от линиите. В контейнерите с боята се смесиха синьо, червено и зелено и оплескаха полуготовата продукция. Въпреки отчаяните опити на тридесетината служители да затворят линията, операциите продължаваха с невероятна скорост. Автомобилите бяха напълно съсипани.

В демилитаризираната зона всички камери, детектори и сензори престанаха да препращат сигналите си към централната контролна зала в Панминджон. Дежурният офицер веднага вдигна слушалката, за да предупреди патрулите по границата. Но телефонът не работеше. Радиостанцията също. Накрая офицерът реши да изпрати куриери със заповед за повишена готовност. До десет часа патрулите в северната част щяха да решат, че става нещо на юг, и да започнат внимателни проверки.

В Сеул телефоните и светофарите не работеха. Хората бяха обхванати от паника. Правителствените и военни лидери се опитаха да обявят тревога, но нямаше как да се свържат с подразделенията в страната. Телевизионните станции спряха излъчванията си. Радиочестотите веднага бяха блокирани в отговор на предполагаемото нападение на Северна Корея. Военните отчаяно се опитваха да измислят нещо. Сателитните снимки и предавания, които им бяха осигурявани от американските военновъздушни сили и Агенцията за национална сигурност, също изчезнаха. Никой не знаеше какво точно става.

Фабриките спряха работа и работниците бяха изпратени по домовете си. Големите собственици бяха наясно със случилото се в Южна Америка и предположиха, че компютърните им файлове и финансовите системи са изгубени завинаги.

На улиците излязоха отчаяни и ядосани хора.

Студентите веднага организираха демонстрация срещу правителството.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 08:11:21

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: монтана

Червената лампичка светна. Връзката беше осъществена.

Няколко секунди по-късно екранът примигна и се появи Джером. Носеше любимото си синьо сако.

— Здравей, Джером! — започна Грей.

— Добро утро, Нейтън. Предполагам, че се обаждаш във връзка със случилото се в Корея.

— Не. Исках да поговорим…

— Имаш ли някаква информация?

Грей въздъхна.

— Телевизионните репортажи не показват много, Джером. Не могат да изкопчат нищо оттам. Преди малко президентът каза на специалната пресконференция, че е пренасочил самолети от Япония за контрол на демилитаризираната зона. Стреляли са по американски F-16. Пилотът е отговорил на огъня с ракети. Имаше и едно интервю с пилот на граждански самолет. Не са му позволили да кацне в Сеул. Твърди, че е видял сблъсъци по улиците. По всичко личи, че в страната е обявено военно положение.

— Много лошо, Нейтън. Тъжна история. — Уестин изглеждаше искрено загрижен.

— Така е. Слушай, Джером, имам един голям проблем.

— Ще се опитам да ти помогна, Нейтън. За какво става въпрос?

— За „Куиксилвър“.

Уестин примигна. Нат веднага разбра.

Известно време и двамата мълчаха, после Джером каза:

— Не бива да се тревожиш за това, Нейтън.

— Вече не. Изтрихме допълнителния ред и „Компсистемс“ вече е на самостоятелна линия. Както трябваше да бъде от самото начало.

Досега никога не се беше спречквал с Джером. Беше трудно човек да се изправи срещу силния му характер и желанието да покровителства хората около себе си.

— Не биваше да го правиш! — каза Уестин.

— Защо скри този капан от мен, Джером? И защо изобщо си го заложил?

Не можеше просто така да му каже, че е мошеник.

Джером вече се съвземаше от удара. Лицето му беше все така спокойно, но очите хвърляха мълнии.

— Иначе как ще разберем какви хора използват услугите ни? А, Нейтън? Или смяташ, че сме вложили милиарди долари в тази мрежа, за да позволим на някакви ненормалници да разпространяват мръсотиите си?

— Съобщенията бяха кодирани, Джером. Никой не е пострадал.

— И все пак…

— Наредих абонаментите да бъдат възстановени. Изпратихме извиненията си и на четирите адреса.

— Нейтън! Това не влиза в нашите…

— „Компсистемс“ промени политиката си, Джером. Не ме е грижа какво се транслира по мрежата, стига да е кодирано.

— Не можеш да го направиш! Основното ни споразумение…

— Беше преразгледано. Аз също искам мрежата да е чиста, но не мога да налагам твоя морал на хора, които проявяват дискретност. Не е честно.

Уестин не вярваше на ушите си.

— Нейтън, ако нарушиш споразумението, ще се наложи незабавно да изплатиш заемите си.

Грей не предполагаше, че Уестин ще отиде толкова далеч.

— Тогава целият ти проект ще рухне. Американската част на мрежата ти е нужна за връзката с останалия свят.

— Аз все още притежавам Глоубнет.

— Прочети си договора, Джером. Аз контролирам този сектор.

— Мога да го закрия.

— Разбира се. Но следващите две-три години няма да имаш никаква печалба. Съмнявам се, че ще оцелееш.

Уестин погледна встрани. Личеше си, че е страшно разочарован. След малко отново се обърна към камерата.

— Нейтън, не бива да разговаряме по този начин.

— Никак не ми е приятно, че стигнахме дотук.

— Тогава да забравим всичко и да продължим напред към общия ни успех.

— Ами „Куиксилвър“?

— Забрави за нея.

— Благодаря ти, Джером. Повярвай ми, така е по-добре.

Уестин веднага прекъсна връзката.

Нат започна да пълни лулата си.

Отношенията му с Джером вече никога нямаше да бъдат същите. Той не беше момченцето, сгушено в скута му. Беше пораснал. Сега бяха равни, въпреки че Грей сигурно не беше и наполовина толкова добър.

Козът в ръцете му беше именно „Куиксилвър“. Той не заплаши да разкрие тайната на Дарла, Джийн и Меоши, но Уестин бездруго разбра. Можеше да избегне усложненията, като им каже сам или просто унищожи програмата.

Грей не знаеше какво точно ще направи. Може би по-късно той сам щеше да каже на останалите. Сега трябваше да се концентрира върху опазването на „Компсистемс“. Трябваше да се справи безупречно. Ако не успееше, Джером щеше да се възползва някак си от ситуацията.

Във всеки случай трябваше да се оправи с Луан. Вдигна телефонната слушалка и натисна бутона за бързо набиране.

Обаждането прие Джими Морган, а Ръсел дойде след секунди.

— Здравей, Нат. Как си?

— Като подследствен. Отивам ли вече в затвора?

— Виж сега, Нат…

— Мисля, че реших проблема ви в Атланта. — Той й разказа сравнително подробно за Куиксилвър.

Луан го изслуша внимателно, а после каза:

— Искаш да кажеш, че Джеръм Уестин е шпионирал твоите абонати?

— Надявам се това да си остане между нас, Луан.

— И защо, по дяволите, го е направил?

— Джером е доста праволинеен човек. Той иска Глоубнет да е чиста. Донякъде го разбирам. Не смятам, че в случая е постъпил правилно. Вече говорих с него. Абонатите ни вече не са застрашени.

— Значи според теб информаторът ми е налетял на…

— Уестин. Не искам да те разочаровам, но е така.

— По дяволите!

— Съжалявам.

— Няма нищо, Нат. Донякъде изпитвам и облекчение. Не ми беше никак приятно да те подозирам в престъпление.

— Благодаря.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 08:42:17

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

Ръсел се опита да се свърже с Ренегата от компютъра в кабинета си. Искаше да му съобщи новините от Грей. Не успя.

Което беше доста странно. Ренегата винаги оставяше машината си включена.

Но не и сега.

Боже, тъкмо престана да се тревожи за Грей, и Конрад започна да й създава проблеми.

В интерес на истината, Грей продължаваше да я притеснява. Обясненията му на пръв поглед изглеждаха логични, но нямаше доказателство, с което да ги подкрепи. Може би просто искаше Бюрото да престане да се занимава с него. Историята му беше добра, но само на думи.

Тя нареди на Дарел да продължи с проверката на „Компсистемс“ и сътрудниците й.

Тази нощ Луан не можа да заспи. В главата й се въртяха какви ли не образи, като калейдоскоп в ръцете на нетърпеливо дете. Кадрите, които беше гледала по новините за катастрофата в Южна Америка, се сливаха с бъдещи сцени на унищожение в Съединените щати. Дали нямаше да се случи утре? Не можеше да се отърве от усещането за вина. Може би, ако беше работила по-упорито…

Предвижданията й за ужаса, който можеше да обхване страната, всеки момент отстъпваха място на глупавите й фантазии за Питър Мартин. Как стана така, че се увлече по мъж като него! Това противоречеше на вродената й логика. Знаеше какво се говори за него. По дяволите, дори беше прочела досието му! Да, истински патриот и отличен агент. Дотук добре. Но обвиненията, и то в писмен вид… Никой не им беше обърнал внимание. Не искаха да изгубят професионалист от неговия калибър.

Ръсел беше дъщеря на свещеник. В апартамента й се долавяше неотменното присъствие на майка й. Та тя дори караше буик. Родителите й цял живот бяха имали само буици. Не че беше пуританка. Или? Но всяка история си има две страни. Може би все пак трябваше да му даде шанс да й обясни.

Ще може ли пак някога да му има доверие? Работата му изискваше да е съвършен актьор. Беше го изпитала на гърба си.

Представяше си самолети, разбити по пистите на международното летище в Лос Анджелис; жертви на автомобилни катастрофи, които чакат несъществуващи линейки; Нат, Рик и Питър. Нат беше в белезници и непрекъснато повтаряше, че е станала някаква грешка. Рик я предупреждаваше за нещо ужасно, но така и не успя да разбере за какво. Питър се надигаше от тъмните води на залива. И Кърк Конрад, с бялата си каубойска шапка ниско над очите, наведен над клавиатурата.

Ужасна нощ. Когато най-после се измъкна от леглото, под очите й имаше тъмни кръгове. Трябваше да вложи всичките си умения с гримовете, за да успее да ги скрие.

А Мартин сигурно беше спал като къпан. Той знаеше какво е да живееш под напрежение.

Отиде на работа рано. През целия път я преследваше кошмарното очакване да завари там истински хаос и отчаяни доклади от Портланд, Сан Франциско и Далас.

Когато научи за Южна Корея, изпита такова облекчение, че чак я досрамя. Още двадесет и четири часа отсрочка. Двадесет и четири часа да намери отговора.

Размина й се и още една неприятност. Беше почти сигурна, че след начина, по който притисна Питър, шефът й ще я повика в кабинета си. Мартин имаше власт, той можеше да се обърне към влиятелните си приятели и да й създаде доста проблеми.

В девет часа все още не беше уволнена. Монтгомъри й говореше нещо от вратата. Какво?

— Добре ли си, Луан?

— Не. Уплашена съм до смърт.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 10:21:16

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: пмарт

Мартин реши да не казва на директора за провала на Норм Спенсър. Все още беше бесен заради начина, по който Луан го пипна, но като помисли малко, реши, че едва ли ще предприеме нещо срещу него. Вярно, че имаше документите му, но какво от това? Най-много го вбесяваше фактът, че Веласкес беше станал свидетел на позора му. Не знаеше дали му е разказала всички подробности. Сигурно никога нямаше да разбере. Веласкес беше дискретен човек.

Не можеше да проумее защо толкова защитава Конрад? Беше пипнала Спенсър прекалено бързо. Вероятно Конрад е разбрал по някакъв начин, че Джъстин Уилкинс има нужда от помощ, и се е свързал с нея.

Честно казано, не смяташе, че между двамата има непочтена уговорка. Луан не беше чак такава кариеристка независимо от глупостите, които беше наговорил на Спенсър. Истината беше, че се почувства засегнат от отменената им среща и реши да провери защо го беше пренебрегнала. Заради друг мъж? Беше злоупотребил с хора на Управлението само заради глупавата си ревност. По-добре да беше използвал Спенсър и Кенеди за разработването на стратегия срещу финансовия тормоз от страна на Мери-Ан и Дороти.

А той трябва да се концентрира върху залавянето на онова копеле. Докладите от Корея бяха ужасяващи. Като за всяка улична революция.

А утре можеше да е и Детройт.

Мартин въздъхна, вдигна слушалката и се обади на отдела по компютърни престъпления.

— Компютърни престъпления, агент Ръсел.

— Луан, обажда се Питър.

— Добро утро, Питър. — Резервирано.

— Първо, искам да ти се извиня за всичко. Просто не бях на себе си.

— Да чуем — търпеливо въздъхна тя.

Е, откровенията бяха отключвали вратите към много сърца. И легла.

— Виж, скъпа — послушно започна той. — Истината е, че се ядосах, когато отмени вечерята ни. Исках да разбера защо пренебрегваш очарователната ми личност. Когато ми казаха, че е заради Конрад, направо побеснях.

Тя дълго мълча. Не знаеше, че е успял да идентифицира Конрад.

— Злоупотребил си със служебното си положение — каза тя накрая.

— Така е. Сигурно някой ден ще ми се наложи да отговарям за това.

— Добре, Питър. Приемам извиненията ти.

Значи нямаше да му каже защо се е срещнала с Конрад. Нито ще му върне документите на Спенсър. Щеше да си ги пази като резерв.

— Исках да те попитам, дали има нещо ново? Информаторът ти докладвал ли е за друг контакт?

Какъв глупак е бил само! Едва сега разбра, че информаторът й е Конрад. Ето каква беше сделката!

— Не съм говорила с него оттогава. Но научих нещо интересно.

Тя му разказа разни небивалици за нещо, наречено „Куиксилвър“, и за някакъв тип на име Джером Уестин с прекалено развито чувство за морал.

— Не знам колко истина има в тази история, Питър, но донякъде сваля подозренията от Атланта.

— Тогава ще се обадя на Андре, преди да е ослепял от четене на досиетата.

— Каква е ситуацията в Корея?

— Никакво подобрение.

— В кошмарите си вече виждам същото и тук.

— Знам.

Питър затвори телефона и почувства огромно облекчение. Може би още имаше надежда.

Когато се обади в Лондон на Голоаз, настроението му беше далеч по-добро.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 15:11:27

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: авто

Жувармов, Вайзнер, Содъби и Голоаз седнаха край масата в ъгъла. Марго донесе каната с кафе, няколко картонени чашки и се настани до тях.

Жувармов въпросително я погледна. Андре обясни:

— Виж, Виталий, Марго е самата дискретност. Познавам я от двадесет години.

Генералът явно не беше свикнал да се доверява на жени, но примирено кимна и каза:

— Трябва да обсъдим две неща.

Никой не искаше да започне пръв. Накрая Вайзнер не се сдържа и се реши:

— На мен лично никак не ми е приятно, но писмото ни наистина постигна целта си. Израел обезвреди бойните си глави. Или поне тези, контролирани от компютър.

Генералът кимна.

— Не беше лесно да се убедят политиците, но службите ни докладваха, че Пакистан, Индия и доколкото знам, Китай са постъпили по същия начин.

— Много добре, Давид — каза Жувармов.

— Въпреки всичко се чувстваме ужасно уязвими.

— Ние също — съгласи се руснакът. — Президентът ме информира, че разполагаме само с част от тактическите си оръжия и ядрените ракети на подводниците. Нашето разузнаване в Китай потвърди сведенията ти.

Содъби се покашля.

— Правителството на нейно величество взе същото решение. Очаквах, че за това ще им бъдат необходими няколко месеца. Безкрайно се изненадах, когато ми го съобщиха още снощи.

— Жан Дювалие — започна Андре — ми разказа, че това е била най-страшната битка между политици и военни, на която е присъствал. Политиците са спечелили. Франция вече не разполага с голяма част от отбранителните си оръжия. Според мен ситуацията в Корея доказа правотата на решението ни.

— Франция — обади се Вайзнер — вече няма потенциала за евентуален ядрен инцидент.

— Да се надяваме — въздъхна Виталий. — Питър обаждал ли се е?

— Говорих с него — каза Андре. — Беше пределно откровен. Каза, че Пентагонът и президентът чакат потвърждение, че ние първи сме направили крачката. Военните техници вече са мобилизирани и са по места. Готови са да обезвредят бойните глави веднага щом получат нареждане от Вашингтон. Ще бъде въпрос на минути.

— Корея явно ги е накарала да се размърдат — каза Давид.

— Дори и така да е. Да минем на втората тема, Виталий.

— Добре. Проучи ли внимателно Нейтън Грей и неговата компания?

— Да. За нещастие с това броят на заподозрените се увеличи. Грей и неговата „Компсистемс“ не работят сами. Те са част от международна комуникационна мрежа, наречена Глоубнет. Негови сътрудници са… — той погледна в бележника си — Джийн Лафлин от „Бритиш Компкомюникейшънс“, жена на име Дарла Самсън в Африка, Азиатската комуникационна корпорация със седалище в Япония и „Датекс“-Цюрих — собственост на Джером Уестин. Дори да ограничим разследването само в тази посока, това са големи компании и в тях работят едни от най-добрите компютърни специалисти на света.

Малко преди срещата Питър ми каза, че следата може и да е фалшива. — Андре им обясни за пресиления морал на Уестин и опита му да го наложи с „Куиксилвър“. — Мога да ви уверя, че ни най-малко не разбирам как работи тази програма.

— Аз обаче разбирам — каза Хенри. — Удивителна е!

— Тогава — прекъсна го Жувармов — може би трябва да прекъснем разследването на Нейтън Грей.

Голоаз притисна дясната си ръка към сърцето.

— Чувствам, че трябва да научим повече за тази група. Не бива да се отказваме точно сега.

— Как можем да ти помогнем? — попита Вайзнер.

Младият мъж също усещаше нещо нередно, помисли си Андре. Нещо му подсказваше, че и двамата имат право.

— Нека Давид се заеме с Дарла Самсън и нейната корпорация. Хенри, ще поемеш ли „Бритиш Компкомюникейшънс“?

— Разбира се — съгласи се Содъби.

— Аз имам влиятелни приятели в Япония — предложи генералът. — Оставете това на мен.

— Много добре. А аз ще проверя отблизо „Датекс“-Цюрих.

Голоаз си наля още кафе. Мъжете се разпръснаха и веднага се заеха със задачите си. Той се усмихна на Марго.

Тя вдигна вежди.

Андре кимна и тя стана да потърси свободен телефон.

Най-хубавото нещо на неговия начин на работа беше, че имаше за обект реални хора с техните малки тайни. Всеки човек рано или късно правеше грешка. Например той знаеше, че преди дванадесет години Марго Деньов беше имала кратка връзка с някой си Питър Мартин.

Французите ги разбираха тези неща. Вместо да я укорява за липсата на професионализъм, Голоаз успя да я убеди във важността на контакта й. Така разполагаше с постоянна връзка с Мартин и ЦРУ и при нужда можеше да я използва. Марго пък остана очарована от възможността да сменя колите и дрехите си непрекъснато.

Когато Андре смяташе, че радикалите във френското правителство започват да се увличат, веднага прехвърляше съответната информация на Мартин. Нищо не можеше да успокои политическата обстановка така, както споделената тайна с някоя влиятелна нация.

Сега Марго щеше да уведоми Питър, че ядрените държави вече не са толкова ядрени. Голоаз се надяваше, че Съединените щати ще се присъединят към тях, преди да стане прекалено късно.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 13:14:51

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: луръс

Ръсел страшно се изненада, когато се обърна да погледне през прозореца и видя нещо на монитора си. Бързо провери дали някой в залата не е забелязал реакцията й и се приближи да прочете написаното.

там ли си?

Отдавна ли чакаш?

седем минути

Извинявай. Бях заета. Търсих те.

дълга история, искам да променим споразумението

В какъв смисъл?

снощи отново се срещнах с намръщения, изгубих три компютъра, десет хиляди долара

Използваш три компютъра?

какво странно има?

Сигурен ли си, че е бил Намръщения?

и още как. жестоко ме удари

Как?

стар вирус, някога се използваше при електронната поща. обикновено вирусите се активират, когато заредиш програмата, към която са прикрепени. този — когато си прочетеш пощата, може да унищожи хард диска и процесора, изгубих три пентиума 166. трябваше да сляза до боу, до града да си купя нови. сега работя върху подобрена защитна програма, тази нощ пак ще го потърся

Нова информация. „Компсистемс“ са имали в системите си контролна програма, „Куиксилвър“, за следене на кодираните съобщения.

имали?

Вече е изтрита.

други функции?

Не знам.

автор?

Джером Уестин. „Датекс“-Цюрих. Ръководи Глоубнет Европа. Нат Грей казва, че си срещнал Уестин в Атланта.

интересно, ще си помисля

Ще намеря начин да ти платя за новите компютри.

дадено :-)

:-)

Луан реши веднага да каже на Дарел за вируса по процесорите и да предупреди и другите агенции. Но първо прегледа дискетите си и намери картата на Съединените щати. Пъхна дискетата в процепа, включи устройството и извика главното меню.

Избра „Откриване на град“ и написа „Боу“.

Компютърът я предупреди, че не е въвела цялото име, но все пак й състави списък на всички градове, които започваха с „Боу“.

Имаше повече, отколкото предполагаше. Но като прегледа списъка, успя да елиминира голяма част от тях. Обичаше да се облича като каубой, затова тя реши да съсредоточи търсенето си на запад от Мисисипи.

Боулдър Сити, Невада, изглеждаше добра възможност. Беше близо до напрегнатия Лас Вегас.

Но Кейси едва ли си падаше по хазарта. Пък и когато го видя в Далас, нямаше тена на човек, който е живял на открито.

Боулдър, Колорадо.

Да, така беше по-добре.

Тя изтри списъка и изключи програмата.

ДАТА: ВТОРНИК, 3 НОЕМВРИ, 19:11:21

КОД НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: ренегат

Телефонът на Конрад за пръв път иззвъня.

Сутринта съседът му се връщаше в Чикаго и го покани на вечеря. Трябвало да изразходва купените продукти, защо да ги хвърля, нали така?

Конрад не можа да измисли никакво извинение и се наложи да опита прекрасното печено с картофи и моркови на Марк Себастиан. Мъжът явно обичаше да готви. Конрад много хареса вечерята, а и компанията. Остана цели два часа, после се прибра в тъмното. Добре поне, че си носеше фенерчето. Хората в планините бяха постоянни клиенти на „Евъреди“ и „Енърджайзър“. Тук нямаше осветление по пътищата.

Започна да вали сняг, ставаше все по-студено. Конрад с облекчение изтръска снега от обувките си и влезе в хижата. Свали шапката, ръкавиците и шубата, остави ги на закачалката и сложи няколко цепеници в печката.

Когато отново седна пред монитора, беше в отлично настроение. Новите компютри бяха включени, в случай че Ръсел поиска да се свърже с него. Нямаше съобщения.

Той зареди контролната програма и отново провери подобрената „Даймънд Ланс Инхансд“. Кой знае колко нови версии ще му се наложи да напише преди края на тази история, помисли си той. Програмата беше огромна по обем, заемаше цели четиридесет и пет мегабайта от паметта му.

Сега вече „Гуд Таймс“ не можеше да му навреди.

Това беше изключително опасен вирус, който се разпространяваше чрез електронната поща. Повечето вируси атакуваха софтуера, но „Гуд Таймс“ унищожаваше хард диска, после се придвижваше към процесора и го завърташе в безкраен бинарен цикъл, който в крайна сметка го увреждаше непоправимо. Кейси смяташе, че Намръщения е адаптирал вируса към незабавна атака при откриването на външно лице в системата. Зашеметяващата скорост, с която беше успял да изгори компютрите му въпреки дългия обиколен маршрут през Вирджиния, Вашингтон, Мичиган, Минесота, Колорадо и накрая Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн, беше уплашила Конрад до смърт. Когато се съвзе от удара, си даде сметка, че единствено тази скорост беше попречила на Намръщения да го проследи.

Най-ефективната защита срещу оригиналния вариант на вируса беше просто да не зареждаш съобщението. При подозрителна електронна поща човек не биваше да кара компютъра си да я разчита, а веднага да я изтрие.

Точно на този принцип написа и подобренията в „Даймънд Ланс“. Сега програмата можеше веднага да идентифицира вируси от типа на „Гуд Таймс“, автоматично да проследи структурата на директориите и да даде команда за изтриване.

Би трябвало да е достатъчно.

Контролната програма не откри грешки. Конрад влезе в „Даймънд Ланс“, активира комуникационната програма и след няколко спирки в различни устройства накрая се спря на компютър в Бенгър, Мейн.

[email protected]

Добре дошли в…

 

F12.

Ожесточена битка! Паролите се наместват. „Даймънд Ланс“ се бори с вируса.

… „Датекс“-Цюрих, централен офис на Глоубнет за Европа.

Готово! Проверяваме контролната система. Девет души, всичките идентифицирани. Няма аларма. Някой ще остане много разочарован, когато открие, че вирусът вече не действа.

dir

Появява се списъкът на директориите. Да видим. От същия тип, като тези в „Компсистемс“ и азиатската компания. Ами Глоубнет? Ври и кипи. В администрацията и финансовия отдел няма нищо особено. Допълнителните услуги?

Много програми — за различните устройства, диагноза на паметта и прочие. Имаше и „Куиксилвър“ Ръсел беше права.

Служителите?

отвори „Пълномощия“

Охо! Пълен списък на хората, които имат достъп до системата, от Уестин до Мур. Общо тридесет и четирима.

Плюс паролите им.

Да копираме страницата за всеки случай. Време е за отбой.

exit

Конрад знаеше, че ако някой е засякъл присъствието му, вече е разбрал, че вирусът е дезактивиран. Тоест че системите са незащитени. Чудеше се какво ли ще измислят, за да се опазят занапред.

Ставаше все по-интересно.

Изключи модема и прегледа списъка на служителите на „Датекс“-Цюрих.

Уестин, Джером [email protected] cidlx21ox

Тейлър, Джорджия [email protected] slt3eekk4

Мур, Адам [email protected] 9ayf3lurw

Маки, Филис [email protected] ado77blp

Портичели, Антъни [email protected] wr6a6kkme

И така нататък. Тридесет и четири адреса.

Хей, чакай малко!

Един липсва.

Скрито име или парола?

Възможно е. Тези хора страшно си падат по скрити и блокирани файлове.

А може и да е уволнен служител. Пропуснат ред.

Кейси реши да обмисли нещата. Стана и отиде до хладилника за бира. После се облегна на стената и се втренчи в монитора, докато бавно отпиваше от бутилката.

Инстинктът му подсказваше, че в системата има тридесет и пет души. Боже, останалите може изобщо да не подозират, че той е там и споделя малкия им свят.

Колкото повече мислеше, толкова по-сигурен ставаше, че това е Намръщения. Дори не беше задължително да е в Швейцария, можеше просто да паразитира в компютрите на „Датекс“-Цюрих.

Отначало реши веднага да се върне в системата, като използва една от паролите, на Антъни Портичели например. Така щеше да разполага с повече време, преди да го открият.

Празният ред ужасно го притесняваше.

Този Уестин с неговите капани и скрити файлове беше наистина добър. Имаше две възможности. Да се върне в системата и да открие, че вече са разбрали за присъствието му и са сменили всички пароли. Може даже да са активирали вируса наново, въпреки че нямаше да им свърши особена работа. Но създаването на нова защита щеше да им отнеме малко повече време.

Ако пък успееше и откриеха неговото присъствие, единственият му избор щеше да бъде да унищожи системите на „Датекс“. Но така никога нямаше да е сигурен, че е пипнал Намръщения.

По-добре да се подготви за срещата.

Чакаше го поредната дълга нощ. Трябваше да напише нов вирус.

И да подсили арсенала си.