Марк Твен
Писма от Земята (4)

Писмо трето

Сигурно вече разбрахте, че човекът е странен екземпляр. В миналото той е изповядал (износил и захвърлил) стотици и стотици религии; в днешно време той също разполага със стотици и стотици религии и всяка година пуска в обръщение най-малко три нови.

Една от неговите основни религии се нарича Християнство. Ще ви я опиша в едри щрихи, смятам, че няма да ви е безинтересно. Тази религия е изложена подробно в една книга, която има два милиона думи и се нарича „Старият и Новият завет“. Но тя има и друго название — „Слово Божие“. Защото християните смятат, че всяко слово в тази книга е продиктувано от Бога — този, за когото вече ви говорих.

Това е много интересна книга. В нея има великолепна поезия; и няколко глупави басни; и няколко кървави исторически събития; и няколко полезни нравоучения; и много мръсотии; и купища лъжи.

Тази Библия е съставена предимно от откъси от други, по-стари библии, отживели времето си и превърнали се в прах. Ето защо тя, естествено, е лишена от всякаква оригиналност. Три-четири от най-внушителните и забележителни събития, описани в нея, са описани и в предишните библии; всички най-хубави предписания и норми на поведение също са заимствани от тях; в нея има само две нови неща: първо, адът и, второ, този безподобен рай, за който вече ви разказах.

Какво да правим? Ако повярваме, както вярват хората, че техният бог е измислил тези чудовищни неща, ще го обидим незаслужено; ако решим, че хората сами са ги измислили, ще обидим незаслужено тях. Неприятна дилема и в двата случая, защото нито той, нито те са ни сторили нещо лошо.

Но за да свършим с това, нека вземем страна. Нека приемем становището на хората и стоварим върху техния бог цялото това неприятно бреме — и рая, и ада, и Библията, и пр. Това може да изглежда несправедливо, може да изглежда нечестно, но ако си спомним техния рай, ако си спомним как той е претъпкан с неща, от които човекът се отвращава, невъзможно е да повярваме, че той е измислен от хората. А когато ви разкажа за ада, съвсем ще се сбъркате и сигурно ще възкликнете: „Не, човекът не може да е измислил такова място нито за себе си, нито за който и да било друг; това е просто невъзможно!“

В тази наивна Библия се разказва за Сътворението. На какво — на вселената? Да, на вселената! И то за шест дни!

Това е направил Бог. Той не е употребил понятието вселена — то е по-съвременно. Цялото си внимание той съсредоточил върху Земята. Създал я за пет дни, а после? А после само за един ден направил двадесет милиона слънца и осемдесет милиона планети!

А за какво са му били те? За да снабди със светлина този свят-играчка. Това било единствената му цел, друга нямал. Едно от двадесетте милиона слънца (най-малкото) трябвало да осветява Земята денем, а останалите — да помагат на една от безбройните луни на вселената да смекчава мрака на земната нощ.

Очевидно той е вярвал, че милиарди трепкащи звезди ще осеят неговите новички небеса още в мига, в който слънцето за първи път се скрие зад хоризонта, а в същност нито една звезда не е затрепкала на черния свод, преди да изминат три и половина години от тази паметна седмица, изпълнена със забележителни дела^[1]. Едва тогава се е появила първата звездица и замигала сам-саменичка. След още три години се е появила втора. Двете мигали повече от четири години, преди към тях да се присъедини трета. В края на първото столетие в безкрайните простори на тези мрачни небеса са трепкали не повече от двадесет и пет звезди. В края на хилядолетието техният брой се е увеличил, но не толкова, че да представляват кой знае каква гледка. След един милион години само половината от сегашната небесна украса е изпращала своята небесна светлина до пределите, до които достига телескопът, а са били потребни още един милион години, за да може втората половина да последва примера на първата, както се казва на шаблонен език. Но тъй като по онова време не е имало телескопи, появата на тези светила е останала незабелязана.

Има вече триста години, откак астрономите християни знаят, че тяхното божество не е могло да създаде звездите в тези невероятни шест дни; но астрономите християни предпочитат да си мълчат по този въпрос. Също като свещениците.

В своята книга Бог не се скъпи в похвалите към великите си дела и им дава най-пищните определения, каквито може да намери, като по този начин намеква, че и самият той се прекланя — и то с пълно право — пред големите величини. И все пак той е създал милионите гигантски слънца, за да осветяват това мъничко, микроскопично кълбо, вместо да остави на тяхно разположение малкото слънце на това кълбо. В своята книга той споменава Арктур — сигурно го помните, нали ходихме веднаж там. Та Арктур е само една от нощните лампи на Земята! Това гигантско кълбо, петдесет пъти по-голямо от земното слънце, което в сравнение с него е като тиква пред катедрала!

Обаче в неделното училище и досега учат детето, че Арктур бил създаден само за да спомага за осветяването на Земята; детето пораства и продължава да вярва в това дори когато отдавна е открило, че работата не стои точно така.

Според тази книга и нейните служители Земята е само на шест хиляди години. Едва през последното столетие любознателните умове установиха, че нейната възраст е около сто милиона години.

И тъй за тези шест дни Бог сътворил човека и другите животни.

Той създал един мъж и една жена и ги поставил в красива градина заедно с други твари. Те си живеели там в мир и съгласие, радвайки се на вечна младост. Но ето че се случила беда. Бог бил предупредил мъжа и жената, че не бива да ядат плода на някакво дърво. И колкото и да е чудно, добавил, че ако ядат от него, непременно ще умрат. Казвам „колкото и да е чудно“, защото те още не били виждали смърт и сигурно не са могли да разберат какво е искал да каже. И нито той, нито някакъв друг бог би могъл да разтълкува на тези невежи деца за какво става реч, без да им приведе нагледен пример. Сама по себе си тази дума им е била непозната, както е непозната и на новороденото.

Не след дълго някаква змия ги потърсила за частен разговор и се появила пред тях, ходейки изправена, защото така ходели змиите по онова време. Змията им казала, че забраненият плод ще запълни празните им глави със знания. Тогава те изяли плода — нещо напълно естествено, понеже човекът е създаден любознателен, въпреки че свещеникът, подобно на Бог, комуто той подражава и чийто наместник е на Земята, си е поставил по начало за задача да пречи на човека да научи нещо полезно.

Адам и Ева изяли забранения плод и тозчас мътните им мозъци били озарени от ярка светлина. Те придобили знание. Какво знание, ще кажете, полезно ли? Не — просто узнали, че има нещо, което се нарича добро. И има нещо, което се нарича зло. И освен това се научили как се прави зло. Преди те не можели да правят зло. Затова всички техни постъпки до този миг били чисти, невинни и безгрешни. Но сега се научили да правят зло и да страдат от него. Сега придобили това, което Църквата нарича безценно съкровище — придобили Нравствено чувство. Това чувство, което отличава човека от звяра и го поставя по-високо от звяра. Но не по-ниско, както би могло да се предположи, защото в помислите си човекът е винаги мръсен и грешен, а звярът — чист и непорочен. Все едно да ценим повече неточния часовник от точния.

Църквата и досега счита Нравственото чувство за най-благородната придобивка на човека, макар да знае много добре, че Бог е имал крайно лошо мнение за това чувство и с присъщата си нескопосаност се е опитал да попречи на своите щастливи деца от градината да придобият това чувство.

И тъй Адам и Ева вече знаели какво е зло и как се прави то. Те се научили как се вършат всевъзможни лоши неща, между които и най-главното — това, което и Бог имал пред вид на първо място. Става дума за изкуството и тайната на половото сношение. За тях то било великолепно откритие и те престанали да се шляят безцелно из градината и с жар се отдали на това ново занимание — горките, нали били така млади и възторжени!

Тъкмо по средата на едно такова занимание те чули Бог да се разхожда между храстите — той имал такъв навик след обяд — и примрели от страх. Защо? Защото били голи. Преди те не съзнавали, че са голи. Било им все едно, както и на Бог.

В този паметен миг се родила безнравствеността, която някои хора оттогава ценят повече от всичко, въпреки че доста ще се затруднят, ако ги попитате защо.

Адам и Ева се появили на света голи, непознаващи срама — голи и с чисти души; и така са идвали и идват на света всички техни потомци. Идват голи, непознаващи срама, с неопетнени души. Идват нравствени. Безнравствеността и покварената мисъл те трябва да възприемат отвън — няма друг начин. Първият дълг на майката християнка е да поквари мисълта на своето дете и тя никога не забравя този дълг. Нейното синче пораства, става мисионер и отива при простодушните диваци или при цивилизованите японци, за да покварява мисълта им. И тогава те стават безнравствени, започват да крият телата си под дрехи, престават да се къпят заедно.

Условността, наричана неправилно нравственост, няма единна мярка и не може да има, защото тя противоречи на природата и разума, следователно е изкуствено създадена и подчинена на всякакви капризи и всякакви нездрави приумици. Така например в Индия благовъзпитаната дама покрива лицето и гърдите си, а краката остават голи до самите бедра, докато благовъзпитаната европейска дама покрива краката си, а открива лицето и гърдите. В страни, населени е простодушия диваци, благовъзпитаната европейска дама свиква бързо с пълната голота на туземците и тя престава да й се струва срамна. През осемнадесети век някакви френски граф и графиня — хора, високо културни и несвързани с родство — се озовали след корабокрушение на необитаем остров само по нощници, но скоро останали и без тях. И се срамували от голотата си цяла седмина. Но след това тя престанала да ги смущава и те не й обръщали внимание.

Вие не сте виждали облечен човек, нали? Е, не сте загубили много. Но да се върнем към Библията. Вие, естествено, ще предположите, че Бог не е изпълнил заканата си и че невинните Адам и Ева са останали ненаказани, защото не те са създали себе си, не те са създали своя характер, пориви и слабости и следователно от тях не бива да се иска невъзможното, те не са длъжни да отговарят за своите постъпки. Но ще останете изумени, като ви кажа, че заплахата все пак е била изпълнена. Адам и Ева били наказани и това злодеяние и до ден-днешен намира горещи защитници. Смъртната присъда била приведена в изпълнение.

Както забелязвате, единственият виновник за постъпката на тази двойка е избягнал наказанието; и не само го избягнал, но станал палач на невинните.

В нашата родина ние, разбира се, можем да се присмеем на такъв морал, но тук това би било нетактично. Мнозина от хората имат способността да разсъждават, но стане ли дума за религията, никой не използва тази способност.

Най-добрите умове ще ви кажат, че щом човек е заченал дете, той е морално задължен да полага нежни грижи за него, да го закриля от беди, да го предпазва от болести, да го облича, да го храни, да понася търпеливо неговите лудории, да го наказва милостиво и само за негово добро и никога, при никакви обстоятелства да не го подлага на безсмислени мъчения. Ден и нощ Бог се отнася със земните си чада обратно на тези препоръки и въпреки това същите най-добри умове горещо оправдават неговите престъпления, защищават ги, извиняват ги и въобще отказват да ги считат за престъпления, защото ги извършва Той. Нашата родина е интересна, но в нея няма нищо, което да е макар и наполовина интересно в сравнение с човешкия разум.

И тъй Бог прогонил Адам и Ева от райската градина, а след време ги и довършил. И то само защото не се подчинили на една заповед, която той не е имал право да издава. Но както ще се убедите по-нататък, той не се спрял дотук. Той има един морален кодекс за себе си и съвсем друг за своите деца. Той изисква от децата си да се отнасят справедливо и кротко с престъпниците и да им прощават до седемдесет и седем пъти, но сам никога не се отнася нито справедливо, нито кротко, не е простил на тази невежа млада двойка дори първата й простъпка и не е казал: „Е, този път ви прощавам, давам ви възможност да се поправите.“

Тъкмо обратното! Той решава да накаже всички потомци на Адам и Ева от века и до века за една нищо и никаква простъпка, извършена много преди тези потомци да са били родени. И ги наказва до ден-днешен. Милостиво ли? О, не, със зверска жестокост.

Вие, разбира се, не допускате, че такова същество може да бъде обсипано с похвали. Но не се самоуспокоявайте: тук го наричат Всесправедлив, Всеправеден, Всеблаг, Всемилостив, Всеопрощаващ, Всеискрен, Вселюбещ, Източник на всички нравствени закони. Тези иронични комплименти се произнасят всекидневно по цял свят. Но хората не схващат тяхната ирония. Не, те ги произнасят съвсем сериозно, без никаква подигравка.